Европейският парламент реши: Минималната заплата да е поне половината от средната
Европарламентът гласоподава инструкция, която слага условие пред страните-членки минималната работна заплата да доближава равнища най-малко 50% от междинната за съответната страна. По този метод Брюксел цели да даде опция за “достойни стандарти на живот и труд и да се предизвиква груповото договаряне за заплащането ”.
Директивата планува при определянето на съответния размер всяка страна да прави “оценка за адекватност ” на минималната заплата, като взима поради нивото на цените и на трудовите приходи. При тази оценка могат да се употребяват данните за цените на кошница от артикули и услуги на действителни цени. Другите разновидности са да бъде скачена със междинната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или пък да е 60% от брутната медианна работна заплата.
В момента в Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална работна заплата, до момента в който в останалите шест – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне. Най-ниската МРЗ (710 лева към момента) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия.
“Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила ”, прецизират от Екологичен потенциал.
В България обаче груповото договаряне не е необятно застъпено, а минималното заплащане се дефинира по линия на редица субективни фактори.
Срокът за използване на директивата е 2 години.
“Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални работни заплати. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег, гласи решението на евродепутатите. Освен това се планува страните от Европейски Съюз да да основат система за надзор, включително инспекции и инспекции на място, с цел да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната независима претовареност, нерегистрирания ексклузивен труд или нарасналата активност на работата ”, се показва в известието на европейската институция.
“Цените на питателните артикули, сметките за сила и жилищата са взривоопасни. Хората в действителност се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата още веднъж би трябвало да се заплаща. Тази инструкция дефинира стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява една съответна минимална работна заплата. Същевременно даваме подтик на груповото договаряне, тъй че повече служащи ще бъдат по-добре предпазени ”, разяснява евродепутът Агнес Йонгериус.
По данни на Национален статистически институт междинната работна заплата в България към месец юни е 1710 лв., при минимално трудово заплащане от 710 лв. и предложение то да бъде увеличено на 770 от 1 януари 2023г. Това значи, че страната към момента не може да удовлетвори условието на Европейския парламент за съответствие 1 към 2.
Директивата планува при определянето на съответния размер всяка страна да прави “оценка за адекватност ” на минималната заплата, като взима поради нивото на цените и на трудовите приходи. При тази оценка могат да се употребяват данните за цените на кошница от артикули и услуги на действителни цени. Другите разновидности са да бъде скачена със междинната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или пък да е 60% от брутната медианна работна заплата.
В момента в Европейски Съюз 21 от 27 страни имат законоустановена минимална работна заплата, до момента в който в останалите шест – Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, нивата на заплатите се дефинират посредством групово договаряне. Най-ниската МРЗ (710 лева към момента) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия.
“Новата инструкция ще се ползва за всички служащи в Европейски Съюз, които имат трудов контракт или трудово правно отношение. Държавите, в които минималната работна заплата към този момент е предпазена извънредно посредством групови трудови контракти, няма да бъдат задължени да вкарат тези правила ”, прецизират от Екологичен потенциал.
В България обаче груповото договаряне не е необятно застъпено, а минималното заплащане се дефинира по линия на редица субективни фактори.
Срокът за използване на директивата е 2 години.
“Колективното договаряне на секторно и междуотраслово ниво е главен фактор за постигането на съответни минимални работни заплати. В страни, в които груповото договаряне обгръща по-малко от 80% от служащите, страните членки дружно със обществените сътрудници ще би трябвало да изготвят проект за деяние за увеличение на неговия обсег, гласи решението на евродепутатите. Освен това се планува страните от Европейски Съюз да да основат система за надзор, включително инспекции и инспекции на място, с цел да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната независима претовареност, нерегистрирания ексклузивен труд или нарасналата активност на работата ”, се показва в известието на европейската институция.
“Цените на питателните артикули, сметките за сила и жилищата са взривоопасни. Хората в действителност се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата още веднъж би трябвало да се заплаща. Тази инструкция дефинира стандартите за това по какъв начин би трябвало да наподобява една съответна минимална работна заплата. Същевременно даваме подтик на груповото договаряне, тъй че повече служащи ще бъдат по-добре предпазени ”, разяснява евродепутът Агнес Йонгериус.
По данни на Национален статистически институт междинната работна заплата в България към месец юни е 1710 лв., при минимално трудово заплащане от 710 лв. и предложение то да бъде увеличено на 770 от 1 януари 2023г. Това значи, че страната към момента не може да удовлетвори условието на Европейския парламент за съответствие 1 към 2.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ