Шуман щеше да е евроскептик днес
Европа трябваше да се сплоти стопански поради мира и да оказва помощ на Африка да се развива поради сигурността
В опит да продадат концепцията за Европейския съюз като една нововъзникаща супердържава, поддръжниците на тази теза, стартират да одобряват един език, който наподобява афишира прехода на Европейски Съюз от стопански съюз към федерална страна. Част от въпросната изразителност е и описанието на персони като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „ бащите-основатели на Европейски Съюз ”.
Робер Шуман, френски общественик роден в Люксембург, въодушевява икономическото сътрудническо в Европа със своя проект „ Шуман ” от 1950 година Но можем ли да създадем явна връзка сред неговата философия и утвърждения през 1992 година Договор от Маастрихт, с който е основан Европейския съюз?
Декларацията от 9 май 1950 година, направена от Шуман, е манифест, създаващ рамка за дълготраен мир на Европейския континент. Шуман разпознава двете най-важни страни, а точно Франция и Германия, чиито упоритости за безконечна война могат да бъдат прекратени посредством основаване на икономическа взаимозависимост посред им.
Негово е предлагането, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под надзор на висок общ орган, ще направи „ всяка война сред Франция и Германия, освен немислима, само че и материално невъзможна ”.
Две съответни заявления наподобява внушават, че Шуман повече от разумно се застъпва за обединен Европейски съюз. Той освен приказва за задачата на „ единна Европа ”, само че също по този начин упорства, че „ обединяването на производството на въглища и стомана незабавно ще откри обща база за икономическо развиване, първи стадий на Европейската федерация […] ”.
Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за воин от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик съгласно актуалните стандарти.
Твърдението, че Шуман има вяра във федерализирането на континента, не значи обаче, че той би приел Европейски Съюз в днешния му тип.
Шуман е прочут с това, че е мощен покровител на концепцията за търговия сред Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, съдействието сред колониалните сили в Африка постоянно е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да действа само и единствено в случай че има същински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния метод: „ Европа би могла с възходящите средства да извърши една от главните си задания: развиването на Африканския континент ”.
Въпреки това, актуалната протекционистка комерсиална политика на Европейския съюз способства в огромна степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските дотации, цените и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде постоянно за африканските консуматори е по-евтино да купуват вносните европейски артикули, в сравнение с локалните такива. Ограниченията върху вноса на артикули от Африка са толкоз тежки, че е резонно да се твърди, че африканската стопанска система е съзнателно поддържана недоразвита в полза на европейските селскостопански производители.
В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е главно средство за реализиране на мир, а протекционистките ограничения на Европейския съюз са дълготрайна опасност.
Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като главно средство за реализиране на мир. Въпреки това през 1950 година, в един по-малко глобализиран свят, комерсиалните връзки сред трети страни и Европейски Съюз не са били толкоз значими, колкото са през днешния ден.
Фактът, че Европейски Съюз се е обърнал към протекционизма – било то посредством антидъмпингови ограничения против Китай, или заради неналичието на същинска свободна търговия със Съединени американски щати, съставлява дълготрайна опасност за мира. Или съгласно думите на Фредерик Бастиа, „ в случай че стоките не пресичат границите, бойците ще го създадат ”.
Докато Робър Шуман би приел основаване на обединен съюз, той несъмнено би отхвърлил концепцията за сегашните позиции на Европейски Съюз против свободната търговия.
Британците преляха от африканци
Бившият английски министър председател Тони Блеър предлага нови строги имиграционни правила като част от проект против излизането на Англия от Европейски Съюз.
Отдавнашният съперник на Брекзита уточни оня ден, че управлението на имиграцията от другите страни от Европейски Съюз би задоволило английските публични претенции без да би трябвало Англия за напуща 28-членния блок.
Блеър признава, че отворените граници, които действаха при неговото ръководство, към този момент не са уместни.
* Авторът е публицист в Люксембург, основен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови публикации са оповестени във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.
В опит да продадат концепцията за Европейския съюз като една нововъзникаща супердържава, поддръжниците на тази теза, стартират да одобряват един език, който наподобява афишира прехода на Европейски Съюз от стопански съюз към федерална страна. Част от въпросната изразителност е и описанието на персони като Жан Моне, Алтиро Спинели и Робер Шуман като „ бащите-основатели на Европейски Съюз ”.
Робер Шуман, френски общественик роден в Люксембург, въодушевява икономическото сътрудническо в Европа със своя проект „ Шуман ” от 1950 година Но можем ли да създадем явна връзка сред неговата философия и утвърждения през 1992 година Договор от Маастрихт, с който е основан Европейския съюз?
Декларацията от 9 май 1950 година, направена от Шуман, е манифест, създаващ рамка за дълготраен мир на Европейския континент. Шуман разпознава двете най-важни страни, а точно Франция и Германия, чиито упоритости за безконечна война могат да бъдат прекратени посредством основаване на икономическа взаимозависимост посред им.
Негово е предлагането, че поставяйки производството и търговията на въглища и стомана под надзор на висок общ орган, ще направи „ всяка война сред Франция и Германия, освен немислима, само че и материално невъзможна ”.
Две съответни заявления наподобява внушават, че Шуман повече от разумно се застъпва за обединен Европейски съюз. Той освен приказва за задачата на „ единна Европа ”, само че също по този начин упорства, че „ обединяването на производството на въглища и стомана незабавно ще откри обща база за икономическо развиване, първи стадий на Европейската федерация […] ”.
Няколко фактора подсказват, че Шуман, който е считан за воин от еврофилите в Брюксел, по-скоро би бил евроскептик съгласно актуалните стандарти.
Твърдението, че Шуман има вяра във федерализирането на континента, не значи обаче, че той би приел Европейски Съюз в днешния му тип.
Шуман е прочут с това, че е мощен покровител на концепцията за търговия сред Африка и Европейския континент. Още от 20-те години на ХХ век, съдействието сред колониалните сили в Африка постоянно е отговаряло на споразуменията на континента. Според Шуман, европейската интеграция може да действа само и единствено в случай че има същински интерес за Африканския континент. Неговата декларация продължава по следния метод: „ Европа би могла с възходящите средства да извърши една от главните си задания: развиването на Африканския континент ”.
Въпреки това, актуалната протекционистка комерсиална политика на Европейския съюз способства в огромна степен за проблемите на Африка. Благодарение на селскостопанските дотации, цените и натрапчивите стандарти за храните, Европа направи африканското селско стопанско неконкурентноспособно. Твърде постоянно за африканските консуматори е по-евтино да купуват вносните европейски артикули, в сравнение с локалните такива. Ограниченията върху вноса на артикули от Африка са толкоз тежки, че е резонно да се твърди, че африканската стопанска система е съзнателно поддържана недоразвита в полза на европейските селскостопански производители.
В про-пазарната политика на Шуман, свободната търговия е главно средство за реализиране на мир, а протекционистките ограничения на Европейския съюз са дълготрайна опасност.
Най-важната точка в про-пазарната политика на Шуман е, че той вижда свободната търговия като главно средство за реализиране на мир. Въпреки това през 1950 година, в един по-малко глобализиран свят, комерсиалните връзки сред трети страни и Европейски Съюз не са били толкоз значими, колкото са през днешния ден.
Фактът, че Европейски Съюз се е обърнал към протекционизма – било то посредством антидъмпингови ограничения против Китай, или заради неналичието на същинска свободна търговия със Съединени американски щати, съставлява дълготрайна опасност за мира. Или съгласно думите на Фредерик Бастиа, „ в случай че стоките не пресичат границите, бойците ще го създадат ”.
Докато Робър Шуман би приел основаване на обединен съюз, той несъмнено би отхвърлил концепцията за сегашните позиции на Европейски Съюз против свободната търговия.
Британците преляха от африканци
Бившият английски министър председател Тони Блеър предлага нови строги имиграционни правила като част от проект против излизането на Англия от Европейски Съюз.
Отдавнашният съперник на Брекзита уточни оня ден, че управлението на имиграцията от другите страни от Европейски Съюз би задоволило английските публични претенции без да би трябвало Англия за напуща 28-членния блок.
Блеър признава, че отворените граници, които действаха при неговото ръководство, към този момент не са уместни.
* Авторът е публицист в Люксембург, основен редактор на Speak Freely, блогът на European Students for Liberty, като негови публикации са оповестени във френските издания Льо Монд и Фигаро, както и в американските Нюзуийк и Нешънъл Интерест.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ