Оставете на Бог да ви води във вярата
Европа би трябвало да се обърне към християнството, с цел да спре ислямския гнет, споделя свещеникът от Белград Угрин Попович
Угрин Попович има докторска степен по теология. Завършил е магистратура в Православния теологически факултет в Белград и в Протестантския теологически факултет в Нови Сад. Защитил е докторантура в Протестантския теологически факултет в Осиек. Той е създател и деен духовник на Сръбската православна черква в Белград и служи в храм " Св. Йоан Милостивий ". Угрин Попович беше у нас във връзка 500 години от Реформацията и дружно със свещеници - католик и протестант, взе участие в полемика с български християни.
- Какво е за ортодоксалните християни Реформацията?
- Ние, като православни, сме отвън това събитие. Реформацията има врзъка с католическата черква и Мартин Лутер е този, който провокира това, като не е имал за цел да основава нова черква. Но се е получило. Това слага началото на протестанството. Мартин Лутер е желал да има връзка с православната черква, само че тя тогава е минавала през мъчно време и е била под отоманско господство. Нашият патриарх тогава е бил пленник на турския султан в Истанбул. Мартин Лутер се опитал да откри взаимоотношения с Вселенския патриарх по това време, само че той не е дал отговор с възторг поради политическата обстановка. Лутераните са желали да го убедят, че православието и протестанството си наподобяват. Различията са в традиции и ритуали. Вярата е в Един Бог и сина Му Исус Христос. Обаче въпросният патрирах Йосиф не е желал да се намесва и запзва безмълвие. Вторият патриах, Йеремия, влиза в преписка с протестантите, чието състояние в Германия се усъвършенства и изпращат собствен дипломат в Истанбул, като по този начин към този момент се трансформира и типът на връзка. Този представител продължава да упорства за публични отговори от патриарха и за коментар върху вярванията на протестантите. И дава отговори в 21 точки. С някои се съгласява, с други не. Това е така наречен " аугсбургската изповед на вярата ". Но патриархът не е желал да открива връзки с протестантите, тъй като ги намирал за рискови. Защото са представяли християнската мощ във Франция, Австрия, Германия, които са врагове на турската империя. А Истанбул е била столица, където патриархът е живял. Трябвало да бъде посланик. Той желал да не ядосва и католическите си съдружници, като не осъщестява връзка с бутновниците протестанти. Патриархът е споделил повече да не му пращат доктрини, а писма на другарска основа. Лутераните пробват отново, само че той зъмълчава.
Когато се сетя за Мартин Лутер, виждам един човек, който споделя: " Достатъчно " - с неверните тълкования на Евангелието и какво е Исус Христос, какво даде на света. Лутер по тази причина написа 95 тезиса и ги забучва на църквата във Витенберг. Канят го за спор. Той приказва за черква, която да се върне към корените си.
Защото времената за били мрачни, кръстоносни войни, лишаване на животи.
- Вие за какво сте православен духовник, а не свещеник, да вземем за пример?
- Българите и сърбите имаме идентичен правоверен генезис. Роден съм и съм учтив в православно семейство. Избрах да бъда православен духовник, както моите прародители.
Моят народ е православен, това е в ДНК-то на нашата нация
От 1000 години е такава.
- Как срещнахте Бог?
- Има разнообразни типове превръщане. Например като при Павел - незабавно – вижда гръмотевица, чува глас. В други случаи става постепенно. В един миг осъзнаваш, че това не е единственото, в което вярваш и стартира вътрешна битка, резултата от която е израстване. И Бог в подобен миг от време на време мълчи, отдръпва се. И в идващия проговаря - чуваш го ясно и високо. Може отново да се отдръпне, ти минаваш през подозрение, питаш се дали решенията ти са правилни. Отново влизаш във вътрешни битки. Бог отново замълчава, отново приказва. Това е развой, който стартира в един миг, само че не свършва и във вечността. Нямам пояснение по какъв начин тъкмо, само че се убедих в съществуването му. Както Йов сподели: „ Искам да го видя със личните си очи, не различен да ми споделя ". Отговорът ми е, че не знаем отговора. Трябва да се довериш на Бог да те води в този развой. Той не е машина за отговори и ние нямаме потенциала да одобряваме тези отговори. Като една мравка от мравчената плантация в щата Алабама, която стартира да се пита по какъв начин е допустимо индивидът да съществува. Вижда го, обаче може ли мравката да разбере индивида? Не.
Както мравката не може да разбере индивида, индивидът не може да разбере Бога
тъй като разликата сред индивида и мравката е по-малка, в сравнение с сред индивида и Бог.
- Защо не могат дружно да работят, да се обединят деноминациите, за какво е това разделяне в християнския свят?
- Това е доста остарял въпрос.
- Вашата версия?
- Като духовник отговорът ми би трябвало да бъде: " Понеже нашата черква дава само вярно знание и достъп до Бога ". Като човек нищо не зная и както Исус Христос споделя в Матей 7:1: " Не съди ". Но когато кажа, че не си прав, аз в действителност съдя и съгрешавам. Истината е, че не знам. До 15 век, до момента в който турската империя не завладя нашите градове, теолозите ни са размишлявали по този въпрос и са стигнали до разбирането за апофатика - гръцки термин, който значи да нямаш познание. Можеш да кажеш какво Бог не е, само че не можеш да кажеш тъкмо какво е. Например аз мога да кажа, че не е чаша. Но единствено тъй като знам това, не мога да обясня какво е. Това, което сигурно знам, е, че Исус Христос сподели: " Аз съм Пътят, и Истината, и Животът ".
- Защо християните имат чувство, че се води яростна борба сред врага и хората на Бог? Така ли е било и през други времена или на нас ни се коства изострено?
- Винаги е било по този начин, постоянно има проблем, ненавист, убийства - не е нещо ново. Грешен въпрос е " Защо се случва ". Защото тогава си задаваме въпроса какво Бог, църквата вършат за теб. А
верният въпрос е какво аз мога да направя за Бог, за страната, за църквата
Това е един много друг взор. Това е като мухата и пчелата. В стая, цялостна с отпадък, и саксия с цвете в ъгъла, пчелата ще се насочи към цветето. Ако мухата попадне в стая с цветя и един отпадък в ъгъла, ще кацне на боклука.
- Разкажете за вашите миряни.
- Имаме общественост, вършим срещи, домашни събирания, приказваме за Христос. Усилията ми са в тази посока, като за това ми оказва помощ свещеник Радован Богданович. Молим се дружно, учим дружно писанията и в края на събиранията отново се молим. Пример за това по какъв начин разнообразни деноминации могат да работят дружно за близък. Споделяме насладата от това когато чуем по какъв начин Бог работи в живота на някого. Всяка седмица чуваме свидетелства и разкази.
- Например?
- Една сестра изпадна в кома, имала проблем с белите дробове, не можеше да диша вярно. Обади ми се друга сестра, с цел да ми заяви. Отвърнах й: „ Слушай ме деликатно. Приключваме диалога и започваме да се молим за към 10 минути. И дано да забележим какво ще стане. На идващия ден дамата беше изписана от болничното заведение. Беше спокойна и дишаше сама. Бог дава отговор на нашите молебствия и това е доста вдъхновяващо. Такива неща ни окуражават, че не можем да знаем всичко, само че това няма значение. Защото Иисус, когато пристигна на земята, не сподели: " Хора, завършете богословско обучение, вземете докторати ". Каза просто: " Покайте се ". Това е гръцка дума, „ метаноя " значи „ Променете мисленето си ". Мислете по различен метод. Не единствено мислете, живейте друго. Исус Христос е изглеждал доста друг пред хората по това време. Не е докарал нова теория, особено познание. И не желае от нас да знаем такова нещо, а да се покорим на неговите елементарни заповеди: " Обичай Бог ", " Обичай близък си ".
- Защо обаче доста хора споделят, че имат вяра, а не смеят да произнесат името на Исус Христос, влизат в черква единствено по Коледа и Великден.
- Такава е ситуцаията и в Сърбия. Знам за това, и при нас е по този начин. Имали сме сложна обстановка, тъй като в бекграунда имаме комунизма и при вас, и при нас. И църквата е трябвало да оцелее. Сега е време, в което църквата да се въстанови. Не забравяйте, че сме съществували 1000 години и църквата не може в едно-две генерации да сътвори ново потомство свещеници. Но това е и църквата като институция. Исус Христос пристигна поради теб и си даде своя живот. " Защото Бог възлюби света " /Йоан: 16 глава/.
- Комунистите по какъв начин са пречели на хората да срещнат Христос?
- Комунизмът преследваше свещениците. Буквално са ги убивали. Лепяха етикети на хората, които желаят да вървят на черква. Срамуваха се от вярата си. Това е част от комунистическия гнет. И по тази причина ние би трябвало да се възстановим, само че ни би трябвало време, тъй като
в този момент още веднъж най-хубавите отиват в семинарията
Ходя в такова висше учебно заведение в Косово, виждам лицата на тези деца – чисти, умни. В това видях вяра и за църквата. Те ще дадат сърцата си за Христос и хората.
- Как ще коментирате войнстващия ислямизъм, терора из Европа?
- Вината не е тяхна, а наша, тъй като ние към този момент не сме християни. Аз не виждам телевизия и не чета вестници, само че може би вие го вършиме. Погледнете полезностите на тези хора. Това е последица от този начин на живот, промотиран в медиите. Те не са разграничени като нас. Те имат визия, цел, вяра. Всичко, което Европа го няма от доста от дълго време, може би от 50 години. Трябва да се върнем към нашите корени, а те са християнството. Европа би трябвало да бъде християнска земя, в случай че желае да се отбрани. Но аз персонално нямам огромна вяра.
Угрин Попович има докторска степен по теология. Завършил е магистратура в Православния теологически факултет в Белград и в Протестантския теологически факултет в Нови Сад. Защитил е докторантура в Протестантския теологически факултет в Осиек. Той е създател и деен духовник на Сръбската православна черква в Белград и служи в храм " Св. Йоан Милостивий ". Угрин Попович беше у нас във връзка 500 години от Реформацията и дружно със свещеници - католик и протестант, взе участие в полемика с български християни.
- Какво е за ортодоксалните християни Реформацията?
- Ние, като православни, сме отвън това събитие. Реформацията има врзъка с католическата черква и Мартин Лутер е този, който провокира това, като не е имал за цел да основава нова черква. Но се е получило. Това слага началото на протестанството. Мартин Лутер е желал да има връзка с православната черква, само че тя тогава е минавала през мъчно време и е била под отоманско господство. Нашият патриарх тогава е бил пленник на турския султан в Истанбул. Мартин Лутер се опитал да откри взаимоотношения с Вселенския патриарх по това време, само че той не е дал отговор с възторг поради политическата обстановка. Лутераните са желали да го убедят, че православието и протестанството си наподобяват. Различията са в традиции и ритуали. Вярата е в Един Бог и сина Му Исус Христос. Обаче въпросният патрирах Йосиф не е желал да се намесва и запзва безмълвие. Вторият патриах, Йеремия, влиза в преписка с протестантите, чието състояние в Германия се усъвършенства и изпращат собствен дипломат в Истанбул, като по този начин към този момент се трансформира и типът на връзка. Този представител продължава да упорства за публични отговори от патриарха и за коментар върху вярванията на протестантите. И дава отговори в 21 точки. С някои се съгласява, с други не. Това е така наречен " аугсбургската изповед на вярата ". Но патриархът не е желал да открива връзки с протестантите, тъй като ги намирал за рискови. Защото са представяли християнската мощ във Франция, Австрия, Германия, които са врагове на турската империя. А Истанбул е била столица, където патриархът е живял. Трябвало да бъде посланик. Той желал да не ядосва и католическите си съдружници, като не осъщестява връзка с бутновниците протестанти. Патриархът е споделил повече да не му пращат доктрини, а писма на другарска основа. Лутераните пробват отново, само че той зъмълчава.
Когато се сетя за Мартин Лутер, виждам един човек, който споделя: " Достатъчно " - с неверните тълкования на Евангелието и какво е Исус Христос, какво даде на света. Лутер по тази причина написа 95 тезиса и ги забучва на църквата във Витенберг. Канят го за спор. Той приказва за черква, която да се върне към корените си.
Защото времената за били мрачни, кръстоносни войни, лишаване на животи.
- Вие за какво сте православен духовник, а не свещеник, да вземем за пример?
- Българите и сърбите имаме идентичен правоверен генезис. Роден съм и съм учтив в православно семейство. Избрах да бъда православен духовник, както моите прародители.
Моят народ е православен, това е в ДНК-то на нашата нация
От 1000 години е такава.
- Как срещнахте Бог?
- Има разнообразни типове превръщане. Например като при Павел - незабавно – вижда гръмотевица, чува глас. В други случаи става постепенно. В един миг осъзнаваш, че това не е единственото, в което вярваш и стартира вътрешна битка, резултата от която е израстване. И Бог в подобен миг от време на време мълчи, отдръпва се. И в идващия проговаря - чуваш го ясно и високо. Може отново да се отдръпне, ти минаваш през подозрение, питаш се дали решенията ти са правилни. Отново влизаш във вътрешни битки. Бог отново замълчава, отново приказва. Това е развой, който стартира в един миг, само че не свършва и във вечността. Нямам пояснение по какъв начин тъкмо, само че се убедих в съществуването му. Както Йов сподели: „ Искам да го видя със личните си очи, не различен да ми споделя ". Отговорът ми е, че не знаем отговора. Трябва да се довериш на Бог да те води в този развой. Той не е машина за отговори и ние нямаме потенциала да одобряваме тези отговори. Като една мравка от мравчената плантация в щата Алабама, която стартира да се пита по какъв начин е допустимо индивидът да съществува. Вижда го, обаче може ли мравката да разбере индивида? Не.
Както мравката не може да разбере индивида, индивидът не може да разбере Бога
тъй като разликата сред индивида и мравката е по-малка, в сравнение с сред индивида и Бог.
- Защо не могат дружно да работят, да се обединят деноминациите, за какво е това разделяне в християнския свят?
- Това е доста остарял въпрос.
- Вашата версия?
- Като духовник отговорът ми би трябвало да бъде: " Понеже нашата черква дава само вярно знание и достъп до Бога ". Като човек нищо не зная и както Исус Христос споделя в Матей 7:1: " Не съди ". Но когато кажа, че не си прав, аз в действителност съдя и съгрешавам. Истината е, че не знам. До 15 век, до момента в който турската империя не завладя нашите градове, теолозите ни са размишлявали по този въпрос и са стигнали до разбирането за апофатика - гръцки термин, който значи да нямаш познание. Можеш да кажеш какво Бог не е, само че не можеш да кажеш тъкмо какво е. Например аз мога да кажа, че не е чаша. Но единствено тъй като знам това, не мога да обясня какво е. Това, което сигурно знам, е, че Исус Христос сподели: " Аз съм Пътят, и Истината, и Животът ".
- Защо християните имат чувство, че се води яростна борба сред врага и хората на Бог? Така ли е било и през други времена или на нас ни се коства изострено?
- Винаги е било по този начин, постоянно има проблем, ненавист, убийства - не е нещо ново. Грешен въпрос е " Защо се случва ". Защото тогава си задаваме въпроса какво Бог, църквата вършат за теб. А
верният въпрос е какво аз мога да направя за Бог, за страната, за църквата
Това е един много друг взор. Това е като мухата и пчелата. В стая, цялостна с отпадък, и саксия с цвете в ъгъла, пчелата ще се насочи към цветето. Ако мухата попадне в стая с цветя и един отпадък в ъгъла, ще кацне на боклука.
- Разкажете за вашите миряни.
- Имаме общественост, вършим срещи, домашни събирания, приказваме за Христос. Усилията ми са в тази посока, като за това ми оказва помощ свещеник Радован Богданович. Молим се дружно, учим дружно писанията и в края на събиранията отново се молим. Пример за това по какъв начин разнообразни деноминации могат да работят дружно за близък. Споделяме насладата от това когато чуем по какъв начин Бог работи в живота на някого. Всяка седмица чуваме свидетелства и разкази.
- Например?
- Една сестра изпадна в кома, имала проблем с белите дробове, не можеше да диша вярно. Обади ми се друга сестра, с цел да ми заяви. Отвърнах й: „ Слушай ме деликатно. Приключваме диалога и започваме да се молим за към 10 минути. И дано да забележим какво ще стане. На идващия ден дамата беше изписана от болничното заведение. Беше спокойна и дишаше сама. Бог дава отговор на нашите молебствия и това е доста вдъхновяващо. Такива неща ни окуражават, че не можем да знаем всичко, само че това няма значение. Защото Иисус, когато пристигна на земята, не сподели: " Хора, завършете богословско обучение, вземете докторати ". Каза просто: " Покайте се ". Това е гръцка дума, „ метаноя " значи „ Променете мисленето си ". Мислете по различен метод. Не единствено мислете, живейте друго. Исус Христос е изглеждал доста друг пред хората по това време. Не е докарал нова теория, особено познание. И не желае от нас да знаем такова нещо, а да се покорим на неговите елементарни заповеди: " Обичай Бог ", " Обичай близък си ".
- Защо обаче доста хора споделят, че имат вяра, а не смеят да произнесат името на Исус Христос, влизат в черква единствено по Коледа и Великден.
- Такава е ситуцаията и в Сърбия. Знам за това, и при нас е по този начин. Имали сме сложна обстановка, тъй като в бекграунда имаме комунизма и при вас, и при нас. И църквата е трябвало да оцелее. Сега е време, в което църквата да се въстанови. Не забравяйте, че сме съществували 1000 години и църквата не може в едно-две генерации да сътвори ново потомство свещеници. Но това е и църквата като институция. Исус Христос пристигна поради теб и си даде своя живот. " Защото Бог възлюби света " /Йоан: 16 глава/.
- Комунистите по какъв начин са пречели на хората да срещнат Христос?
- Комунизмът преследваше свещениците. Буквално са ги убивали. Лепяха етикети на хората, които желаят да вървят на черква. Срамуваха се от вярата си. Това е част от комунистическия гнет. И по тази причина ние би трябвало да се възстановим, само че ни би трябвало време, тъй като
в този момент още веднъж най-хубавите отиват в семинарията
Ходя в такова висше учебно заведение в Косово, виждам лицата на тези деца – чисти, умни. В това видях вяра и за църквата. Те ще дадат сърцата си за Христос и хората.
- Как ще коментирате войнстващия ислямизъм, терора из Европа?
- Вината не е тяхна, а наша, тъй като ние към този момент не сме християни. Аз не виждам телевизия и не чета вестници, само че може би вие го вършиме. Погледнете полезностите на тези хора. Това е последица от този начин на живот, промотиран в медиите. Те не са разграничени като нас. Те имат визия, цел, вяра. Всичко, което Европа го няма от доста от дълго време, може би от 50 години. Трябва да се върнем към нашите корени, а те са християнството. Европа би трябвало да бъде християнска земя, в случай че желае да се отбрани. Но аз персонално нямам огромна вяра.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ