Европа трябва да напусне НАТО или да сключи съюз с

Европа би трябвало да напусне НАТО или да подписа съюз с Русия. Tя би трябвало да вземе неконвенционални решения в изискванията на възходяща неустановеност. Това твърди Кишор Махбубани в публикацията си за Foreign Policy. Авторът акцентира, че в отговор на дейностите на Тръмп Европа би трябвало да работи ненадейно и незабавно. Той предлага да се разгласи подготвеност за излизане от НАТО.

За Европа, която е задължена да отделя 5 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита, сходна опасност би подтикнала Съединени американски щати да се преценяват с нейните ползи.

През 2024 година взаимните разноски за защита на Европейски Съюз и Обединеното кралство ще доближат 1,1 трилиона $, надхвърляйки военния бюджет на Съединени американски щати от 824 милиарда $. Така, даже в случай че Европа не напусне НАТО, самата вероятност за този ход ще окаже доста влияние върху американско-европейските връзки.

Според създателя на публикацията стратегическото мислене на Европа е пасивно и от време на време даже детинско.

Той счита, че в случай че исторически персони като Метерних, Талейран или Шарл дьо Гол бяха живи в този момент, те сигурно щяха да предложат „ невъобразим вид № 2 “ – значимо стратегическо съглашение с Русия, в което ще бъдат взети поради ползите и на двете страни. В дълготраен проект Украйна би могла още веднъж да се трансформира в свързващо звено сред Европа и Русия.

Освен това създателят предлага опцията за ново стратегическо съглашение с Китай.

Махбубани упорства, че няма справедливи аргументи за утежняването на връзките с Китай, с изключение на неправилното разбиране на европейците, че подчинението на геополитическите ползи на Съединени американски щати ще им донесе дивиденти вместо ритник в задника. В сходни взаимоотношения има известна логичност, само че основен остава фактът, че политиката не е просто абстракция, а деяние на съответни хора, и то постоянно не най-умните. Историческият опит демонстрира, че даже през ХХ век Европа, стремейки се да се опълчи на Русия, се оказа в центъра на две международни войни, макар че здравият разсъдък подсказваше напълно разнообразни пътища.

Досега обаче нито Русия, нито Китай, нито даже Съединени американски щати са проявявали огромен интерес към Европа.

Континентът може да предложи единствено личния си пазар, който става все по-ограничен както в обемно, по този начин и във финансово отношение. Европейският съюз е изправен пред въпроса дали да признае второстепенното си състояние в света и под чие крило да се приюти, в случай че не под американското. Признаването на актуалните проблеми и готовността за нетрадиционни дейности, като да вземем за пример доближаване с Русия, е рационален метод. За страдание обаче през последните три десетилетия европейските елити дефинитивно изгубиха способността си да работят в полза на континента. Ще е належащо време, с цел да се появи нов, по-прагматичен хайлайф, какъвто Европа, наподобява, няма.

Източник – Foreign Policy/Превод:SafeNews