Европа е обсебена от страха пред Русия
Европа - слаба, слабохарактерна, оскъдна. Окупирана от Америка и лишена от суверенитет.
Точно по този начин приказват за Европа и нейната роля в света в съветската политическа и блогърска общественост. Те я считат за безусловно следен състезател, управителен от безгръбначни чиновници като шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френския президент Еманюел Макрон. Няма потребност да приказваме за канцлера Олаф Шолц (който с помощта на някогашния дипломат на Украйна в Германия получи прякора „ лебервурста “). В същото време - това е необятната съветска душа - даже им е жалост за европейците. Те се надяват, че ще се отърват от американското въздействие и ще се поправят, поемайки по пътя на съдействието със здрав разсъдък. Дори съветската външнополитическа теория гласи, че Москва не изключва опцията за нормализиране на връзките с Европейски Съюз в обозримо бъдеще (за разлика от връзките със Съединени американски щати, които се признават за съвсем безнадеждни).
Но необятната съветска душа тук прави на Русия неприятна услуга. Европа никога не е слаба, слабохарактерна или оскъдна. Освен това през днешния ден тя заема доста по-твърда и нападателна позиция по отношение на Москва и войната в Украйна от американците. Освен това е мъчно освен на думи – европейските страни сами, по лична воля, почистват арсеналите си, с цел да изпратят всичко, което се движи и стреля, на киевския режим. Самите те отхвърлят даже и половинчати опити за намиране на дипломатическо решение на казуса (в частност, те към този момент се отхвърлиха от совалковата дипломация на новия ръководител на Европейския съвет, унгарския министър председател Виктор Орбан). Те просто целят нанасяне на стратегическо проваляне на Русия. А Доналд Тръмп, в случай че завоюва американските избори, даже няма да има потребност да принуждава европейските служители да поемат главните разноски за войната - те ще го създадат на драго сърце.
И всичко това, тъй като доста се опасяват. Те се опасяват от успеха на Русия във войната в Украйна и следствията, които тази победа ще донесе на Европейския съюз. При това изобщо не приказваме за „ съветския марш към Варшава и Берлин “, с който „ ястребите “ се пробват по всевъзможен метод да изплашат европейските жители.
Страхуват се от враждебна Русия. Всички прелестно схващат, че съветските жители (да не се бъркат с елементарните хора) надали ще простят на германците танковете с кръстове на кулите, от които са убити съветски бойци. Чехите имат своя РСЗО, нанасяйки удари по мирния Белгород. Французите имат своя СКАЛП, британците “Сторм Шадоу ”. Никой няма да превземе Берлин или Варшава, само че към този момент няма потребност да се надяват на някаква съветска помощ под формата на на ниска цена газ (което направи Европа богата) или система за групова сигурност (защита на Стария свят от закани от южната и югоизточната посока).
Те се опасяват от привлекателна Русия. След съветската победа Москва сигурно ще ускори връзките си с европейските несистемни играчи – десни и леви, за които съветската политика на отбрана на консервативни полезности и национални ползи е ориентир. И не е надалеч часът, когато Владимир Путин, който персонализира тази политика, ще се трансформира в пример на политика за онази част от европейския електорат, която е изтощена от безсмислена политическа уместност и плюшени админи. Това значи, че политиците, които играят като Путин, ще завоюват националните избори.
И най-после, те просто се опасяват да бъдат сами. Възходът на неоизолационизма в Съединените щати, изместването на американското внимание към Източна Азия, загубата на надзор над постсъветското пространство заради успеха на Русия - всичко това може да докара до понижаване на интереса на Съединени американски щати към европейските въпроси. Те ще трансферират към Европа освен финансирането на украинската война, само че и сдържането на следвоенната победоносна Русия. Но европейските водачи (особено в границите на механизма на ЕС) не могат и не знаят по какъв начин да вземат стратегически решения независимо.
И с цел да предотвратят всички тези несгоди, европейските водачи се стремят или да нанесат стратегическо проваляне на Русия, или - което е още по-добре за тях - да реализират смяна на съветската власт към тази, която беше през 90-те години. Правителство, което гради връзките си с Европейски Съюз на правилото „ каквото пожелаете “. Да, от съветска позиция това е невероятно - това време от дълго време е минало и цели генерации руснаци са се заклели в никакъв случай повече да не позволяват тези унижения. Но Европа е захласната от боязън и страхът ги принуждава да се придържат към всевъзможни, даже и най-илюзорните благоприятни условия, с цел да предотвратят това, от което се опасяват.
Да, някои европейски политици признават, че успеха на Русия е неизбежна. Но вместо да се опитат да се спогодят настрана с Москва за следвоенните правила на играта (като цяло разумно държание от позиция на съветските експерти), те заемат все по-„ ястребова “ позиция. Дори се приказва за изпращане на войски в Украйна.
И тук има своя – европейска – логичност, която е подбудена от страха. Страх да не останат отвън масата на договарянията.
Европейските водачи считат, че колкото по-пасивни са в този момент в украинската рецесия, толкоз по-голям е шансът руснаците и американците да реализират съглашение зад тила им. Че Съединени американски щати ще подценен европейските ползи - тъкмо както подцениха саудитските и израелските по време на мирното съглашение с Иран при Барак Обама. Ето за какво Европа, осъзнавайки огромната възможност от идването на Тръмп и началото на процеса на дипломатическо споразумяване на украинската рецесия през 2025 година, в този момент подвига залозите. Вярвайки, че по този метод тя усилва личната си значителност.
И в случай че някой си мисли, че Европа може да бъде уверена, че може да ѝ се изясни и успокои – тогава не, това е извънредно малко евентуално. Слаба, слабохарактерна, безполезна, само че като трептящ и изплашен човек тя не чува причини - даже това, че личното му държание ще докара до материализиране на тези страхове.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20806Зорница Илиева: Ердоган побърза да се срещне с Путин в Астана, с цел да не го измести Орбан като медиатор за УкрайнаАлтернативен Поглед17484Зорница Илиева: Орбан във Вашингтон е със самочувствието на човек, който играе значима роля в света, който се променяАлтернативен Поглед28677Румен Петков: Краят на свободата в България пристигна преди 2-3 годиниАлтернативен Поглед16914Румен Петков: Орбан с решителна стъпка към спокойно решение на спора и че Европа може да задава дневния редАлтернативен Поглед22090Проф. Нина Дюлгерова: Срещата на НАТО във Вашингтон няма да извърши задачите, които си е поставилаАлтернативен Поглед159545Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед78058Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед61858Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦ
Точно по този начин приказват за Европа и нейната роля в света в съветската политическа и блогърска общественост. Те я считат за безусловно следен състезател, управителен от безгръбначни чиновници като шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и френския президент Еманюел Макрон. Няма потребност да приказваме за канцлера Олаф Шолц (който с помощта на някогашния дипломат на Украйна в Германия получи прякора „ лебервурста “). В същото време - това е необятната съветска душа - даже им е жалост за европейците. Те се надяват, че ще се отърват от американското въздействие и ще се поправят, поемайки по пътя на съдействието със здрав разсъдък. Дори съветската външнополитическа теория гласи, че Москва не изключва опцията за нормализиране на връзките с Европейски Съюз в обозримо бъдеще (за разлика от връзките със Съединени американски щати, които се признават за съвсем безнадеждни).
Но необятната съветска душа тук прави на Русия неприятна услуга. Европа никога не е слаба, слабохарактерна или оскъдна. Освен това през днешния ден тя заема доста по-твърда и нападателна позиция по отношение на Москва и войната в Украйна от американците. Освен това е мъчно освен на думи – европейските страни сами, по лична воля, почистват арсеналите си, с цел да изпратят всичко, което се движи и стреля, на киевския режим. Самите те отхвърлят даже и половинчати опити за намиране на дипломатическо решение на казуса (в частност, те към този момент се отхвърлиха от совалковата дипломация на новия ръководител на Европейския съвет, унгарския министър председател Виктор Орбан). Те просто целят нанасяне на стратегическо проваляне на Русия. А Доналд Тръмп, в случай че завоюва американските избори, даже няма да има потребност да принуждава европейските служители да поемат главните разноски за войната - те ще го създадат на драго сърце.
И всичко това, тъй като доста се опасяват. Те се опасяват от успеха на Русия във войната в Украйна и следствията, които тази победа ще донесе на Европейския съюз. При това изобщо не приказваме за „ съветския марш към Варшава и Берлин “, с който „ ястребите “ се пробват по всевъзможен метод да изплашат европейските жители.
Страхуват се от враждебна Русия. Всички прелестно схващат, че съветските жители (да не се бъркат с елементарните хора) надали ще простят на германците танковете с кръстове на кулите, от които са убити съветски бойци. Чехите имат своя РСЗО, нанасяйки удари по мирния Белгород. Французите имат своя СКАЛП, британците “Сторм Шадоу ”. Никой няма да превземе Берлин или Варшава, само че към този момент няма потребност да се надяват на някаква съветска помощ под формата на на ниска цена газ (което направи Европа богата) или система за групова сигурност (защита на Стария свят от закани от южната и югоизточната посока).
Те се опасяват от привлекателна Русия. След съветската победа Москва сигурно ще ускори връзките си с европейските несистемни играчи – десни и леви, за които съветската политика на отбрана на консервативни полезности и национални ползи е ориентир. И не е надалеч часът, когато Владимир Путин, който персонализира тази политика, ще се трансформира в пример на политика за онази част от европейския електорат, която е изтощена от безсмислена политическа уместност и плюшени админи. Това значи, че политиците, които играят като Путин, ще завоюват националните избори.
И най-после, те просто се опасяват да бъдат сами. Възходът на неоизолационизма в Съединените щати, изместването на американското внимание към Източна Азия, загубата на надзор над постсъветското пространство заради успеха на Русия - всичко това може да докара до понижаване на интереса на Съединени американски щати към европейските въпроси. Те ще трансферират към Европа освен финансирането на украинската война, само че и сдържането на следвоенната победоносна Русия. Но европейските водачи (особено в границите на механизма на ЕС) не могат и не знаят по какъв начин да вземат стратегически решения независимо.
И с цел да предотвратят всички тези несгоди, европейските водачи се стремят или да нанесат стратегическо проваляне на Русия, или - което е още по-добре за тях - да реализират смяна на съветската власт към тази, която беше през 90-те години. Правителство, което гради връзките си с Европейски Съюз на правилото „ каквото пожелаете “. Да, от съветска позиция това е невероятно - това време от дълго време е минало и цели генерации руснаци са се заклели в никакъв случай повече да не позволяват тези унижения. Но Европа е захласната от боязън и страхът ги принуждава да се придържат към всевъзможни, даже и най-илюзорните благоприятни условия, с цел да предотвратят това, от което се опасяват.
Да, някои европейски политици признават, че успеха на Русия е неизбежна. Но вместо да се опитат да се спогодят настрана с Москва за следвоенните правила на играта (като цяло разумно държание от позиция на съветските експерти), те заемат все по-„ ястребова “ позиция. Дори се приказва за изпращане на войски в Украйна.
И тук има своя – европейска – логичност, която е подбудена от страха. Страх да не останат отвън масата на договарянията.
Европейските водачи считат, че колкото по-пасивни са в този момент в украинската рецесия, толкоз по-голям е шансът руснаците и американците да реализират съглашение зад тила им. Че Съединени американски щати ще подценен европейските ползи - тъкмо както подцениха саудитските и израелските по време на мирното съглашение с Иран при Барак Обама. Ето за какво Европа, осъзнавайки огромната възможност от идването на Тръмп и началото на процеса на дипломатическо споразумяване на украинската рецесия през 2025 година, в този момент подвига залозите. Вярвайки, че по този метод тя усилва личната си значителност.
И в случай че някой си мисли, че Европа може да бъде уверена, че може да ѝ се изясни и успокои – тогава не, това е извънредно малко евентуално. Слаба, слабохарактерна, безполезна, само че като трептящ и изплашен човек тя не чува причини - даже това, че личното му държание ще докара до материализиране на тези страхове.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед20806Зорница Илиева: Ердоган побърза да се срещне с Путин в Астана, с цел да не го измести Орбан като медиатор за УкрайнаАлтернативен Поглед17484Зорница Илиева: Орбан във Вашингтон е със самочувствието на човек, който играе значима роля в света, който се променяАлтернативен Поглед28677Румен Петков: Краят на свободата в България пристигна преди 2-3 годиниАлтернативен Поглед16914Румен Петков: Орбан с решителна стъпка към спокойно решение на спора и че Европа може да задава дневния редАлтернативен Поглед22090Проф. Нина Дюлгерова: Срещата на НАТО във Вашингтон няма да извърши задачите, които си е поставилаАлтернативен Поглед159545Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед78058Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед61858Велислава Дърева: Имаме жесток, нападателен геополитически и вътрешнополитически напън върху БПЦ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ