Европа трябва да заделя до 41 млрд. евро годишно за военна кибермодернизация
Европа ще би трябвало да харчи до 41 милиарда евро годишно през идващите години, с цел да модернизира военните си сили за все по-дигитализираното военно дело . Това демонстрира разбор на специалисти в региона на защитата.
Докладът на Конференцията за сигурност в Мюнхен, подсилен от консултантската компания McKinsey и основаното в Берлин Училище за ръководство " Херти ", твърди, че лъвският къс от парите ще би трябвало да бъдат изразходвани за старания за по-добро свързване на оръжейните системи . Това ще включва рационализиране на софтуера и хардуера и увеличение на честотната лента, с цел да се подсигурява, че даже в отдалечени региони войските не са отрязани от оръжейни системи, задвижвани от цифрови мрежи .
Анализът, който ще бъде оповестен през идната седмица, пресмята, че 28-те страни членки на Европейския съюз (включително Великобритания) плюс Норвегия би трябвало да влагат сред 27,2 милиарда и 40,8 милиарда евро годишно през идващите пет до седем години .
Парите би трябвало също по този начин да бъдат вложени в основаването на взаимни центрове за анализиране на данни и в наемането на повече киберексперти за отбрана на цифровата инфраструктура от офанзиви, допълват анализаторите.
" Въпреки че точните цифри са сложни за пресмятане... ние оценяваме, че сега има към 2 500 до 3 500 кибервойници в страните от Европейски Съюз ", се показва в отчета, като се отбелязва, че " това е единствено половината от размера на американското киберкомандване , макар че Европа и Съединени американски щати са изправени пред сходна среда на киберзаплаха ".
Докладът идва на фона на идния взрив на военните разноски в Европа . Страните от Европейския съюз от ден на ден са обезпокоени от военната настъпателност на Русия , а европейските съдружници от НАТО са подложени на мощен напън от американския президент Доналд Тръмп да поемат по-голям дял от разноските за защита на Стария континент.
Докладът на Конференцията за сигурност в Мюнхен, подсилен от консултантската компания McKinsey и основаното в Берлин Училище за ръководство " Херти ", твърди, че лъвският къс от парите ще би трябвало да бъдат изразходвани за старания за по-добро свързване на оръжейните системи . Това ще включва рационализиране на софтуера и хардуера и увеличение на честотната лента, с цел да се подсигурява, че даже в отдалечени региони войските не са отрязани от оръжейни системи, задвижвани от цифрови мрежи .
Анализът, който ще бъде оповестен през идната седмица, пресмята, че 28-те страни членки на Европейския съюз (включително Великобритания) плюс Норвегия би трябвало да влагат сред 27,2 милиарда и 40,8 милиарда евро годишно през идващите пет до седем години .
Парите би трябвало също по този начин да бъдат вложени в основаването на взаимни центрове за анализиране на данни и в наемането на повече киберексперти за отбрана на цифровата инфраструктура от офанзиви, допълват анализаторите.
" Въпреки че точните цифри са сложни за пресмятане... ние оценяваме, че сега има към 2 500 до 3 500 кибервойници в страните от Европейски Съюз ", се показва в отчета, като се отбелязва, че " това е единствено половината от размера на американското киберкомандване , макар че Европа и Съединени американски щати са изправени пред сходна среда на киберзаплаха ".
Докладът идва на фона на идния взрив на военните разноски в Европа . Страните от Европейския съюз от ден на ден са обезпокоени от военната настъпателност на Русия , а европейските съдружници от НАТО са подложени на мощен напън от американския президент Доналд Тръмп да поемат по-голям дял от разноските за защита на Стария континент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ