Слабостите на ЕС раждат популистките фантасмагории
Европа се трансформира и в тази на пръв взор елементарна фраза са скрити стремежите на няколко генерации. Преди 30 години всички ние имахме една фантазия - да станем естествена страна и да се присъединим към клуба на проспериращите страни в Европейски Съюз. Мечта, която тогава ни изглеждаше като мираж. Като химера. Утопия, която няма по какъв начин да стане действителност, само че която крепи вярата ни в бъдещето на нашите деца.
Мечтата обаче се сбъдна с цената на доста старания, на ограничения и на тежки взаимни отстъпки. С цената на политически кавги, на финансови земетресения и персонални нещастия. Но си струваше. България през днешния ден е доста по-близо до страните, на които се гледа с почит, в сравнение с до страните, до които никой не желае да бъде в една компания. Заслугата на Европейски Съюз за това е безспорна. Той съумя, къде с моркова, къде с тоягата, да накара ръководещите елити у нас да стартират да вкарват правила, които да важат за всички без значение от генезис, обучение или обществено държание. Той даде късмет на предприемчивите и образовани хора да развихрят своята фикция и да потвърдят своите благоприятни условия.
Няма какво да се лъжем! Съпротивата на статуквото беше и продължава да бъде огромна. Съдебната ни система към момента не е реформирана. От нашите пари към момента се краде и близостта до избрани бизнес кръгове и политически партии към момента е много по-голям фактор за разцвет, в сравнение с геният, трудолюбието и екипността. Казано по-простичко: да бъдеш хитрец към момента е модел за триумф в нашата страна. Затова мнозина, които за следващ път се оказаха от губещата страна, започнаха да се гневят. И то най-много на Европейски Съюз. Защото е доста да обвиниш някой различен за личните си недостатъци и провали, вместо с ръка на сърцето да си ги признаеш и да намериш сили и воля да ги преодолееш. А и когато една фантазия се трансформира в действителност, тя губи блясъка си. Пукнатините стартират да ни наподобяват като цели пропасти, а грешките - като произшествия.
Оказа се, че Европейски Съюз не е онази вълшебна пръчица, с която за една нощ всички ще станем и умни и богати. И че с изключение на права, имаме и отговорности. И последователно думата промяна стана мръсна дума. Носталгията по тези времена, когато всички или съвсем всички бяхме еднообразно небогати, разцъфтя. Умишлено подхранвана от тези, употребяващи нашите пари с цел да се вършат на царе, за каквито в никакъв случай не са избирани. Мнозина бяха разочаровани от сегашното и зарязаха бъдещето, с цел да заровят глава в предишното.
Можем ли да ги виним?
Едва ли. Защото не можем да отминем още един неоспорим факт. Европейски Съюз има доста недостатъци, които са плодородна почва за всевъзможни популистки фантасмагории. В доста случаи той работи тромаво и неефективно. Догмите надвиват над полезностите. Политическите сметки погазват публичния интерес. Бюрократизмът смачква и традициите и новаторството и това разумно поражда неодобрение даже и измежду най-ентусиазираните последователи на европейската концепция. Недоволство, което дълго време бе подценявано от брюкселския хайлайф, който като всички национални елити, доста мъчно привиква с мисълта, че смяната е нужна и че е за положително. Така се оказахме в обстановка, в която низините не желаят да живеят както досега, а върховете още се чудят по какъв начин да ръководят по новому. Добрата вест е, че и двете страни са осъзнали, че по този начин повече не може до продължава. И точно европейските избори следващата година ще покажат кой до каква степен е стигнал по пътя на смяната и кой какъв брой е съумял да убеди хората да поддържат визията му за бъдещето. Защото, в случай че ми позволите да преразказвам Чърчил, то Европейски Съюз може и да не е най-хубавата форма на ръководство, само че нищо по-добро към този момент не е измислено. Та даже и популистите и евроскептиците, и те, които през днешния ден се носят на вълната на антиевропейската изразителност, и те не желаят да излизат от Европейски Съюз. Напротив, желаят да влязат в Европарламента и да употребяват същите финанси и други принадлежности, само че за своите си цели.
А и какъв различен път имаме? Назад към социализма, към диктатурата... Абсурд!
Затова е най-добре да свалим розовите или черните си очила и дружно да намерим пътя, по който да променим средата, в която живеем. Дължим го на себе си, изискуем го и на нашите деца.
Б. ред. - Изказване на ръководителя на съдружие " Граждански съвет " Гроздан Караджов на кръглата маса " Евроизбори 2019 - европейска фантазия или европейски призрачен сън ", проведена взаимно с Фондация " Конрад Аденауер ".
Мечтата обаче се сбъдна с цената на доста старания, на ограничения и на тежки взаимни отстъпки. С цената на политически кавги, на финансови земетресения и персонални нещастия. Но си струваше. България през днешния ден е доста по-близо до страните, на които се гледа с почит, в сравнение с до страните, до които никой не желае да бъде в една компания. Заслугата на Европейски Съюз за това е безспорна. Той съумя, къде с моркова, къде с тоягата, да накара ръководещите елити у нас да стартират да вкарват правила, които да важат за всички без значение от генезис, обучение или обществено държание. Той даде късмет на предприемчивите и образовани хора да развихрят своята фикция и да потвърдят своите благоприятни условия.
Няма какво да се лъжем! Съпротивата на статуквото беше и продължава да бъде огромна. Съдебната ни система към момента не е реформирана. От нашите пари към момента се краде и близостта до избрани бизнес кръгове и политически партии към момента е много по-голям фактор за разцвет, в сравнение с геният, трудолюбието и екипността. Казано по-простичко: да бъдеш хитрец към момента е модел за триумф в нашата страна. Затова мнозина, които за следващ път се оказаха от губещата страна, започнаха да се гневят. И то най-много на Европейски Съюз. Защото е доста да обвиниш някой различен за личните си недостатъци и провали, вместо с ръка на сърцето да си ги признаеш и да намериш сили и воля да ги преодолееш. А и когато една фантазия се трансформира в действителност, тя губи блясъка си. Пукнатините стартират да ни наподобяват като цели пропасти, а грешките - като произшествия.
Оказа се, че Европейски Съюз не е онази вълшебна пръчица, с която за една нощ всички ще станем и умни и богати. И че с изключение на права, имаме и отговорности. И последователно думата промяна стана мръсна дума. Носталгията по тези времена, когато всички или съвсем всички бяхме еднообразно небогати, разцъфтя. Умишлено подхранвана от тези, употребяващи нашите пари с цел да се вършат на царе, за каквито в никакъв случай не са избирани. Мнозина бяха разочаровани от сегашното и зарязаха бъдещето, с цел да заровят глава в предишното.
Можем ли да ги виним?
Едва ли. Защото не можем да отминем още един неоспорим факт. Европейски Съюз има доста недостатъци, които са плодородна почва за всевъзможни популистки фантасмагории. В доста случаи той работи тромаво и неефективно. Догмите надвиват над полезностите. Политическите сметки погазват публичния интерес. Бюрократизмът смачква и традициите и новаторството и това разумно поражда неодобрение даже и измежду най-ентусиазираните последователи на европейската концепция. Недоволство, което дълго време бе подценявано от брюкселския хайлайф, който като всички национални елити, доста мъчно привиква с мисълта, че смяната е нужна и че е за положително. Така се оказахме в обстановка, в която низините не желаят да живеят както досега, а върховете още се чудят по какъв начин да ръководят по новому. Добрата вест е, че и двете страни са осъзнали, че по този начин повече не може до продължава. И точно европейските избори следващата година ще покажат кой до каква степен е стигнал по пътя на смяната и кой какъв брой е съумял да убеди хората да поддържат визията му за бъдещето. Защото, в случай че ми позволите да преразказвам Чърчил, то Европейски Съюз може и да не е най-хубавата форма на ръководство, само че нищо по-добро към този момент не е измислено. Та даже и популистите и евроскептиците, и те, които през днешния ден се носят на вълната на антиевропейската изразителност, и те не желаят да излизат от Европейски Съюз. Напротив, желаят да влязат в Европарламента и да употребяват същите финанси и други принадлежности, само че за своите си цели.
А и какъв различен път имаме? Назад към социализма, към диктатурата... Абсурд!
Затова е най-добре да свалим розовите или черните си очила и дружно да намерим пътя, по който да променим средата, в която живеем. Дължим го на себе си, изискуем го и на нашите деца.
Б. ред. - Изказване на ръководителя на съдружие " Граждански съвет " Гроздан Караджов на кръглата маса " Евроизбори 2019 - европейска фантазия или европейски призрачен сън ", проведена взаимно с Фондация " Конрад Аденауер ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ