,fit(1920:897)&format=webp)
Европа се подготвя за по-скъпа енергия след конфликта в Близкия изток
Европа се готви за внезапно повишаване на силата при нескончаем спор в Близкия изток.
През уикенда доставките на нефт и газ от Персийския залив значително бяха прекратени след ударите на Съединени американски щати и Израел против Иран, на фона на известия, че иранските сили са предизвестили корабите да не минават през тесния Ормузки пролив.
Това няма да има неотложен физически резултат върху Европа, защото по-голямата част от петрола и газа, които минават през Ормузкия пролив – към 20% от международната търговия с нефт – са предопределени за Азия.
Ограничаването на предлагането обаче ще тласне нагоре световните цени, показват анализатори, а това ще се отрази директно и на Европа.
В ранната търговия в понеделник сутринта сортът Brent скочи с над 9% до близо 80 $ за барел – най-високото му ниво от юни предходната година.
„ Пазарите на нефт и полутечен природен газ са световни: всяко спиране в Ормузкия пролив би провокирало неотложен ценови скок, който ще засегне Европа без значение от лимитираните ѝ физически вносни размери оттова “, споделя пред POLITICO Симоне Талиапиетра, старши откривател в основания в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
Според Талиапиетра къс спор от няколко дни би „ вградил геополитическа рискова награда в пазарите на нефт и газ “, само че „ дълготрайно спиране в границите на няколко седмици би почнало да изчерпва запасите, да лимитира логистиката и рисково да затегне световния баланс на нефт и газ – с надалеч по-сериозни резултати върху цените “.
По-дългосрочният риск е, че в случай че забележителните размери нефт и газ, преминаващи през Ормуз, бъдат съществено нарушени, това ще докара до преструктуриране на комерсиалните потоци – сходно на случилото се след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна преди четири години.
Но в случай че, сходно на войната в Украйна, спорът продължи с години, резултатът за Европа може да бъде значителен.
„ Фактът остава, че Европа внася по-голямата част от силата си. Събития като това акцентират какъв брой проблематична, какъв брой рискова и в последна сметка неустойчива е тази тактика “, споделя Ян Розеноу, професор по енергийна и климатична политика в Оксфордския университет.
„ Структурното решение е възобновима сила, създадена в Европа, електрификация и повишение на успеваемостта на стопанската система. Колкото по-малко използваме, толкоз по-малко сме изложени на риск “, прибавя той.
ОПЕК+ разгласи в неделя, че ще усили добива си с 206 000 барела на ден през април, което евентуално би лимитирало риска от ценови скок. Според анализатори това не взема решение казуса с износа на петрола от района на Залива.
Държавите членки на Европейски Съюз поддържат стратегически петролни запаси за 90 дни. Някои прилежащи европейски страни обаче срещат усложнения да изпълнят това условие.
В момента Европейски Съюз внася по-голямата част от петрола си от Съединени американски щати, Норвегия, Казахстан и Либия, съгласно публични данни – нито една от тези доставки не минава през Ормузкия пролив. Саудитска Арабия и Ирак, които употребяват този маршрут, са формирали надлежно към 7% и 5% от европейския петролен импорт през третото тримесечие на 2025 година
Сходна е картината при втечнения природен газ: към 60% от вноса идва от Съединени американски щати, следвани от Алжир и Русия. Катар – вторият по величина експортьор на LNG в света – е обезпечил едвам към 6% от европейските доставки през третото тримесечие на 2025 година
Това обаче евентуално ще се промени. Европейски Съюз към този момент се пробва да понижи зависимостта си от съветския нефт и газ и в същото време нарастват опасенията, че засилващата се взаимозависимост от Съединени американски щати при LNG е рискова, изключително откакто връзките доближиха историческо напрежение по-рано тази година. Катар е вторият по величина производител на полутечен природен газ в света. Ако катарските доставки бъдат лимитирани, Русия може да се окаже главният печеливш.
„ Възможно е да забележим съветска сила, ориентирана към други пазари. Ако катарският LNG бъде спрян, това би основало опция за Русия “, споделя Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ енергиен анализатор в Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
През уикенда доставките на нефт и газ от Персийския залив значително бяха прекратени след ударите на Съединени американски щати и Израел против Иран, на фона на известия, че иранските сили са предизвестили корабите да не минават през тесния Ормузки пролив.
Това няма да има неотложен физически резултат върху Европа, защото по-голямата част от петрола и газа, които минават през Ормузкия пролив – към 20% от международната търговия с нефт – са предопределени за Азия.
Ограничаването на предлагането обаче ще тласне нагоре световните цени, показват анализатори, а това ще се отрази директно и на Европа.
В ранната търговия в понеделник сутринта сортът Brent скочи с над 9% до близо 80 $ за барел – най-високото му ниво от юни предходната година.
„ Пазарите на нефт и полутечен природен газ са световни: всяко спиране в Ормузкия пролив би провокирало неотложен ценови скок, който ще засегне Европа без значение от лимитираните ѝ физически вносни размери оттова “, споделя пред POLITICO Симоне Талиапиетра, старши откривател в основания в Брюксел мозъчен концерн Bruegel.
Според Талиапиетра къс спор от няколко дни би „ вградил геополитическа рискова награда в пазарите на нефт и газ “, само че „ дълготрайно спиране в границите на няколко седмици би почнало да изчерпва запасите, да лимитира логистиката и рисково да затегне световния баланс на нефт и газ – с надалеч по-сериозни резултати върху цените “.
По-дългосрочният риск е, че в случай че забележителните размери нефт и газ, преминаващи през Ормуз, бъдат съществено нарушени, това ще докара до преструктуриране на комерсиалните потоци – сходно на случилото се след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна преди четири години.
Но в случай че, сходно на войната в Украйна, спорът продължи с години, резултатът за Европа може да бъде значителен.
„ Фактът остава, че Европа внася по-голямата част от силата си. Събития като това акцентират какъв брой проблематична, какъв брой рискова и в последна сметка неустойчива е тази тактика “, споделя Ян Розеноу, професор по енергийна и климатична политика в Оксфордския университет.
„ Структурното решение е възобновима сила, създадена в Европа, електрификация и повишение на успеваемостта на стопанската система. Колкото по-малко използваме, толкоз по-малко сме изложени на риск “, прибавя той.
ОПЕК+ разгласи в неделя, че ще усили добива си с 206 000 барела на ден през април, което евентуално би лимитирало риска от ценови скок. Според анализатори това не взема решение казуса с износа на петрола от района на Залива.
Държавите членки на Европейски Съюз поддържат стратегически петролни запаси за 90 дни. Някои прилежащи европейски страни обаче срещат усложнения да изпълнят това условие.
В момента Европейски Съюз внася по-голямата част от петрола си от Съединени американски щати, Норвегия, Казахстан и Либия, съгласно публични данни – нито една от тези доставки не минава през Ормузкия пролив. Саудитска Арабия и Ирак, които употребяват този маршрут, са формирали надлежно към 7% и 5% от европейския петролен импорт през третото тримесечие на 2025 година
Сходна е картината при втечнения природен газ: към 60% от вноса идва от Съединени американски щати, следвани от Алжир и Русия. Катар – вторият по величина експортьор на LNG в света – е обезпечил едвам към 6% от европейските доставки през третото тримесечие на 2025 година
Това обаче евентуално ще се промени. Европейски Съюз към този момент се пробва да понижи зависимостта си от съветския нефт и газ и в същото време нарастват опасенията, че засилващата се взаимозависимост от Съединени американски щати при LNG е рискова, изключително откакто връзките доближиха историческо напрежение по-рано тази година. Катар е вторият по величина производител на полутечен природен газ в света. Ако катарските доставки бъдат лимитирани, Русия може да се окаже главният печеливш.
„ Възможно е да забележим съветска сила, ориентирана към други пазари. Ако катарският LNG бъде спрян, това би основало опция за Русия “, споделя Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ енергиен анализатор в Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ