Европа се пристрасти към дълга. ЕЦБ и ЕК продължават да подхранват зависимостта
Европа развърза кесията, с цел да излезе от актуалната стопанска система рецесия. Но точно с това може би ще попадне в клопката на идната, написа европейското бюро на POLITICO.
Брюксел се готви да каже на държавните управления да не престават да харчат обилно. Проблемът, предизвестяват някои икономисти, е, че държавните управления с най-широки пръсти може да не съумеят да намерят кой да ги финансира, когато Европейската централна банка най-накрая постави завършек на голямата си стратегия за изкупуване на облигации. И най-задлъжнелите страни в блока, като Италия, ще пострадат най-тежко.
Европейският съюз краткотрайно спря действието на фискалните си правила, с цел да разреши тласъци, които да поддържат стопанската система. Но икономическата интензивност се завръща и е допустимо да доближи предпандемични равнища до края на годината. Фискалните правила обаче ще влязат в действие още веднъж чак през 2023 година — и все пак няма упования, че Брюксел ще подходи съществено към растящите равнища на дълг.
Както стана известно предходната седмица, Европейската комисия се приготвя да каже на държавните управления, че е подготвена да си затвори очите даже след 2023 година — и даже през 2024 година, в случай че сметне за належащо.
В момента най-задлъжнелите страни, като Гърция и Италия, заплащат по-малко върху дълга си в сравнение с Съединени американски щати. Доходността е на историческо дъно, макар че дългът на Италия е над 150 % от стопанската система ѝ. А този на Гърция е над 200 %.
Но някои икономисти предизвестяват, че ниските лихви по държавния дълг са подвеждащи и прикриват риск разноските за заеми да тръгнат внезапно нагоре, когато ЕЦБ спре да купува. Сред тях са анализаторите на Института за интернационалните финанси, които изиграха основна роля в преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 година
Институтът счита, че ниските лихви са функционалност на покупките на централната банка, а не знак за фискално пространство за маневри — изключително в периферията на еврозоната, където ЕЦБ изкупи съвсем целия новоемитиран дълг през 2020 година Възприятието, че ниските лихви подсказват, че държавните управления могат да харчат повече, е една " огромна фискална заблуда ", споделя основният икономист Робин Брукс. " Нямаше интерес в частния бранш към италианския дълг по време на COVID-19. Целият дълг бе изкупен от ЕЦБ ".
В другия лагер икономисти, като Ерик Нийлсен от UniCredit, споделят, че не трябва да се изключват външните условия: т.е. не би трябвало да забравяме, че ЕЦБ не се е затичала да стяга паричната си политика.
Италианският въпрос
След години на остеритет европейските водачи дава знак, че не желаят да подкопаят възобновяване посредством прекомерно ранно оттегляне на фискалната поддръжка. Дори и дългът на еврозоната — който евентуално ще надвиши 100 % от Брутният вътрешен продукт тази година — да е надалеч по-висок в сравнение с бе през 2010 година, то това не е мотив за терзание поради ниските разноски по обслужването му, считат Европейската комисия и редица държавни управления.
Повечето икономисти, в това число Брукс, считат, че към момента има потребност от помощ. Краят на тласъците ще унищожи растежа, предизвестява той.
Но това значи, че ориста на Европа е в ръцете на Европейската централна банка.
Колко уязвима е Италия се видя преди миналата среща на ЕЦБ, когато имаше терзания, че централната банка може да затегне паричната си политика поради растящите потребителски цени. Тогава вложителите разпродадоха италианския дълг и покачиха доходността по десетгодишните облигации до най-високото им равнище от 15 месеца. Спредът с немския дълг се качи до едногодишен връх.
" ЕЦБ обаче може да работи единствено до момента в който инфлацията е под надзор ", предизвестява икономистът от Societe Generale Анатоли Аненков. А цените в еврозоната към този момент порастват с 4,1 % — надалеч над задачата на банката от 2 %.
Какви ще са идващите стъпки на ЕЦБ, ще разберем през декември на следващата среща. Има сигнали от президента Кристин Лагард, че ЕЦБ ще спре част от покупките през март. Втората стратегия обаче ще остане в действие.
Брюксел се готви да каже на държавните управления да не престават да харчат обилно. Проблемът, предизвестяват някои икономисти, е, че държавните управления с най-широки пръсти може да не съумеят да намерят кой да ги финансира, когато Европейската централна банка най-накрая постави завършек на голямата си стратегия за изкупуване на облигации. И най-задлъжнелите страни в блока, като Италия, ще пострадат най-тежко.
Европейският съюз краткотрайно спря действието на фискалните си правила, с цел да разреши тласъци, които да поддържат стопанската система. Но икономическата интензивност се завръща и е допустимо да доближи предпандемични равнища до края на годината. Фискалните правила обаче ще влязат в действие още веднъж чак през 2023 година — и все пак няма упования, че Брюксел ще подходи съществено към растящите равнища на дълг.
Както стана известно предходната седмица, Европейската комисия се приготвя да каже на държавните управления, че е подготвена да си затвори очите даже след 2023 година — и даже през 2024 година, в случай че сметне за належащо.
В момента най-задлъжнелите страни, като Гърция и Италия, заплащат по-малко върху дълга си в сравнение с Съединени американски щати. Доходността е на историческо дъно, макар че дългът на Италия е над 150 % от стопанската система ѝ. А този на Гърция е над 200 %.
Но някои икономисти предизвестяват, че ниските лихви по държавния дълг са подвеждащи и прикриват риск разноските за заеми да тръгнат внезапно нагоре, когато ЕЦБ спре да купува. Сред тях са анализаторите на Института за интернационалните финанси, които изиграха основна роля в преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 година
Институтът счита, че ниските лихви са функционалност на покупките на централната банка, а не знак за фискално пространство за маневри — изключително в периферията на еврозоната, където ЕЦБ изкупи съвсем целия новоемитиран дълг през 2020 година Възприятието, че ниските лихви подсказват, че държавните управления могат да харчат повече, е една " огромна фискална заблуда ", споделя основният икономист Робин Брукс. " Нямаше интерес в частния бранш към италианския дълг по време на COVID-19. Целият дълг бе изкупен от ЕЦБ ".
В другия лагер икономисти, като Ерик Нийлсен от UniCredit, споделят, че не трябва да се изключват външните условия: т.е. не би трябвало да забравяме, че ЕЦБ не се е затичала да стяга паричната си политика.
Италианският въпрос
След години на остеритет европейските водачи дава знак, че не желаят да подкопаят възобновяване посредством прекомерно ранно оттегляне на фискалната поддръжка. Дори и дългът на еврозоната — който евентуално ще надвиши 100 % от Брутният вътрешен продукт тази година — да е надалеч по-висок в сравнение с бе през 2010 година, то това не е мотив за терзание поради ниските разноски по обслужването му, считат Европейската комисия и редица държавни управления.
Повечето икономисти, в това число Брукс, считат, че към момента има потребност от помощ. Краят на тласъците ще унищожи растежа, предизвестява той.
Но това значи, че ориста на Европа е в ръцете на Европейската централна банка.
Колко уязвима е Италия се видя преди миналата среща на ЕЦБ, когато имаше терзания, че централната банка може да затегне паричната си политика поради растящите потребителски цени. Тогава вложителите разпродадоха италианския дълг и покачиха доходността по десетгодишните облигации до най-високото им равнище от 15 месеца. Спредът с немския дълг се качи до едногодишен връх.
" ЕЦБ обаче може да работи единствено до момента в който инфлацията е под надзор ", предизвестява икономистът от Societe Generale Анатоли Аненков. А цените в еврозоната към този момент порастват с 4,1 % — надалеч над задачата на банката от 2 %.
Какви ще са идващите стъпки на ЕЦБ, ще разберем през декември на следващата среща. Има сигнали от президента Кристин Лагард, че ЕЦБ ще спре част от покупките през март. Втората стратегия обаче ще остане в действие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ