Каракачанов: Задължителна казарма за всички, а неграмотните да служат двойно повече
Европа работи по своята отбранителна подготвеност и разисква разнообразни хрумвания. една от тях е връщането на казармата. Това е въпрос, който стои и пред България.
Още през 2016 година внесох законопроект за възобновяване на наборната военна работа. Но тогава никоя партия не ме поддържа и вкарахме проекто-закон за доброволната военна работа. В България политиците веднъж гледат на изток, различен път на запад, само че най-често гледат персоналния си интерес и това е казуса. Така че в случай че 2016 година имаше един естествен спор за военната работа, в този момент нямаше потребност да чакаме войната в Украйна, с цел да се убедим, че би трябвало да можем да пазиме страната си.
Това разяснява пред Нова тв някогашният министър на защитата Красимир Каракачанов.
Логично е наборната работа да бъде върната. Беше неточност да бъде отстранена и тук няма значение настоящия миг, това трябваше да се случи доста от дълго време, коментира доц. Милен Иванов, някогашен зам.-ректор на Академията на Министерство на вътрешните работи.
Закон за доброволната военна работа има и той си действа. Доколко през последните 4 години държавните управления отделят средства, с цел да може младежите да придобият умения, е друга тематика. Според мен казармата би трябвало да е най-малко 6 месеца и 9 месеца е изцяло задоволително, с цел да се обучат хората. Но продължителността главно зависи от това каква тъкмо компетентност усвояваш, разяснява Каракачанов.
Проблемът при нас не е в постройките, а в хората, тъй като ние нямаме задоволително офицери и сержанти, които да образоват младежите. На всеки пет боеца е необходим един сержант, а на всеки 30 - офицер. Иначе 6 месеца би трябвало да е казармата, с цел да се придобият съществени умения, а по-късно си има модули за продължаващо образование, по този начин е по света, уточни доцент Иванов.
Има и други фактори, с изключение на неналичието на фрагменти, които да образоват младежите. Нашето общо здравословно положение на младите не е доста положително. Оказва се, че към 40% от младите, които стават на 18 години, не могат да служат - по този начин наречените медицински загуби. Затова моето предложение е следното - тези, които са негработни, да служат двойно по-дълго. Това ще е като трудово-образователна тегоба. Това би трябвало да се отнася и за тези, които не желаят да носят оръжие по разнообразни аргументи. По този метод хем интегрираме необразованите пластове, а въпреки това тези, които служат, получават възприятие за ред и дисциплинираност, за почитание към институциите, уточни Каракачанов.
