Буден, 2022 година, Швеция. Чу ли Европа плача на тежката си индустрия?
Европа попадна в капан, още преди няколко десетилетия, отказвайки се от тежката си промишленост, надявайки се, че нещата ще се създават някъде там… надалеч в Азия. Целта беше да се спре замърсяването, само че пътят на стоките се оказа прекомерно дълъг.
„ Видяхме слаби европейски водачи, в това число и в мотора на Европа – Германия. Днес се приказва за ново завръщане на тежката промишлеността, само че с новаторски технологии, които икономисват огромна част нездравословните излъчвания “, разяснява в рубриката „ Икономистът приказва “ на „ Дарик Югоизток “ ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов.
Буден, 2022 година, Швеция. Общността в дребното градче, прикрито в северните елементи на страната, чака с наяве любознание отварянето на нов мегазавод за произвеждане на стомана. За последните десетилетия това е първата сериозна инвестиция в огромно метрологично дружество в Европа. Проектът ще коства над 4 милиарда евро.
„ В този план се включва стартъпът „ Зелена стомана “. Интересното в този цех за стомана е, че главното произвеждане в него или това за разтопяване на руда, ще се зарежда от водород. Това е съществено предизвикателство, защото проектите са там да се създават 5 млн. тона стомана годишно “, уточни проф. Балтов.
„ Тежката промишлеността с производството на базови материали като стомана и цимент съставлява 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Има доста място за напредък, тъй като и потреблението е огромно. Високите цени на стандартната сила от ден на ден подхранва търсенето на различни източници на сила “, сподели Милен Балтов.
И още: средствата, с които страната ни субсидира промишлеността у нас поради високите цени на това, са на равнището на общия фонд пенсии. „ Обществото би трябвало да знае това. Всеки месец се дават толкоз дотации на предприятията за ток колкото е фонда за пенсии “, съобщи проф. Балтов.
„ Видяхме слаби европейски водачи, в това число и в мотора на Европа – Германия. Днес се приказва за ново завръщане на тежката промишлеността, само че с новаторски технологии, които икономисват огромна част нездравословните излъчвания “, разяснява в рубриката „ Икономистът приказва “ на „ Дарик Югоизток “ ректорът на Бургаския свободен университет проф. доктор Милен Балтов.
Буден, 2022 година, Швеция. Общността в дребното градче, прикрито в северните елементи на страната, чака с наяве любознание отварянето на нов мегазавод за произвеждане на стомана. За последните десетилетия това е първата сериозна инвестиция в огромно метрологично дружество в Европа. Проектът ще коства над 4 милиарда евро.
„ В този план се включва стартъпът „ Зелена стомана “. Интересното в този цех за стомана е, че главното произвеждане в него или това за разтопяване на руда, ще се зарежда от водород. Това е съществено предизвикателство, защото проектите са там да се създават 5 млн. тона стомана годишно “, уточни проф. Балтов.
„ Тежката промишлеността с производството на базови материали като стомана и цимент съставлява 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Има доста място за напредък, тъй като и потреблението е огромно. Високите цени на стандартната сила от ден на ден подхранва търсенето на различни източници на сила “, сподели Милен Балтов.
И още: средствата, с които страната ни субсидира промишлеността у нас поради високите цени на това, са на равнището на общия фонд пенсии. „ Обществото би трябвало да знае това. Всеки месец се дават толкоз дотации на предприятията за ток колкото е фонда за пенсии “, съобщи проф. Балтов.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ