Само 8 български храни със запазена марка в ЕС, вината и рак...
Европа от дълго време е дала опция да защитим на локално равнище и в Европейски Съюз обичайни и районни български храни, питиета и други артикули от растителен генезис. Откакто сме страна - членка в общността обаче, не са доста земеделските производители, които са подхванали крачка да подадат документи за одобряване и регистриране в европейския указател. Към днешна дата 8 български храни са вписани в регистъра на географските означения. За сметка на това виновността и ракиите са 64. От страните от Европейски Съюз общо вписванията са 3573, като 1405 са на храните. С най-вече регистрации в общността е Италия (312 за храни), следвана от Франция със 789 регистрации (257 за храни).
Производството и популяризирането на локални обичайни и районни обичайни артикули е с висок капацитет за подсилване на земеделските действия и локалната стопанска система. Правото на прилагане на общоевропейското обозначение за качество и генезис дава видимост и нови благоприятни условия за производителите. Освен това те получават добавена стойност във връзка с цената на неповторимите артикули, които оферират на пазара. Друго преимущество е, че географските означения на аграрни и хранителни артикули способстват за производството както в страната, по този начин и за развиването на туризма. Не на последно място - подсигурява се единна протекция на наименованията като право на интелектуална благосъстоятелност на територията на Европейски Съюз.
От уеб страницата на Министерство на земеделието могат да се видят кои артикули към този момент са предпазени. Производителите на храни с незадължителния термин за качество „ Планински артикул “ са 15. Те създават пчелен мед, картофи, както и череши и сливи, само че стопанствата им не са единствено в планински региони. Сред 15-те, които попадат в регистъра на производителите, които ползват „ Планински артикул “, са и двама, които отглеждат домати и краставици в село Зверино, обл. Враца.
Под термина Защитеното географско напътствие (ЗГУ) са регистрирани „ Горнооряковски суджук “ и „ Българско розово масло”. „ Горнооряковски суджук “ е в портфолиото на трима производители от Горна Оряховица, а „ Българско розово масло” - употребяват 12 преработватели на маслодайна роза.
Към храните с обичайно характерен темперамент (ХТСХ), спадат „ Филе Елена” (16 производители, сред които пловдивското месопреработвателно дружество „ Димитър Маджаров “), Пастърма говежда (5 производители), Кайсерован врат Тракия, Роле Трапезица и Луканка Панагюрска.
Със Защитено название за генезис е само Манов мед от Странджа.
През февруари тази година в Европейска комисия е подадено заявление за регистрация на „ Българско кисело мляко” в Европейския указател на предпазените наименования за генезис (ЗНП) и предпазените географски инструкции ЗГУ. До момента обаче родното кисело мляко не е вписано. По същото време е подадено заявление и за регистриране на название за генезис или географско напътствие на „ Българско бяло саламурено сирене “. Въпреки че сме традиционалисти при производството на сирене, с регистрация пред нас на свои сирена са 8 европейски страни - Гърция, Чехия, Нидерландия, Франция, Румъния, Хърватия, Германия и Италия.
За предпазено географско напътствие чака „ Лютеница Първомай “, а за Храна с обичайно характерен темперамент - „ Луканка Троянска “ и „ Суджук Търновски “.
За разлика от храните, при виновността и ракиите нямаме проблеми с най-високата степен на регистрация, сочи информация в регистъра на Европейска комисия. 52 от тях имат Защитено название за генезис (ЗНП), а две - Защитено географско напътствие (ЗГУ). При високоградусните питиета, главно ракиите, вписванията са 12 и са единствено за ЗГУ.
Родните виновност с европейска отбрана на марката от мазета в Южна България са тридесетина, или със седем повече, в сравнение с в Северна. Основно регистрациите на виновността са направени през май 2007 година, няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз.
Първи са виновността със Защитено географско напътствие (ЗГУ) - Тракийска равнина и Дунавска низина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 година за региона на Болярово за алено и розе.
Първата страна на Балканите, призната в Европейски Съюз - Гърция, има регистрирани 147 марки виновност, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни питиета със ЗГУ, като от тях 6 са за узо. Румъния е съумяла да уреди вписването на 53 виновност и 9 спиртни питиета.
165 предпазени продукта в Европейски Съюз от трети страни
165 от вписаните храни и питиета са от страни отвън общността, като множеството - 92, са от някогашния към този момент член на Евросъюза - Англия. Освен от Турция, има регистрации и от далечни страни, като Гвинея, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Тринидад и Тобаго и още Армения, Бразилия, Камбоджа, Камерун, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала, Гвиана, Исландия, Индия, Индонезия, Мексико, Монголия, Мароко, Перу, Южна Африка, Шри Ланка, Съединени американски щати. Венецуела да вземем за пример е вписала географско напътствие на своя ром. Виетнам пък през 2012 година е записал със ЗНП рибен дестилат от остров Фукуок. Съединени американски щати пък се регистрират с една регистрация на вино със ЗНП и на друга, подадена през октомври 2018 година, също за вино.
Производството и популяризирането на локални обичайни и районни обичайни артикули е с висок капацитет за подсилване на земеделските действия и локалната стопанска система. Правото на прилагане на общоевропейското обозначение за качество и генезис дава видимост и нови благоприятни условия за производителите. Освен това те получават добавена стойност във връзка с цената на неповторимите артикули, които оферират на пазара. Друго преимущество е, че географските означения на аграрни и хранителни артикули способстват за производството както в страната, по този начин и за развиването на туризма. Не на последно място - подсигурява се единна протекция на наименованията като право на интелектуална благосъстоятелност на територията на Европейски Съюз.
От уеб страницата на Министерство на земеделието могат да се видят кои артикули към този момент са предпазени. Производителите на храни с незадължителния термин за качество „ Планински артикул “ са 15. Те създават пчелен мед, картофи, както и череши и сливи, само че стопанствата им не са единствено в планински региони. Сред 15-те, които попадат в регистъра на производителите, които ползват „ Планински артикул “, са и двама, които отглеждат домати и краставици в село Зверино, обл. Враца.
Под термина Защитеното географско напътствие (ЗГУ) са регистрирани „ Горнооряковски суджук “ и „ Българско розово масло”. „ Горнооряковски суджук “ е в портфолиото на трима производители от Горна Оряховица, а „ Българско розово масло” - употребяват 12 преработватели на маслодайна роза.
Към храните с обичайно характерен темперамент (ХТСХ), спадат „ Филе Елена” (16 производители, сред които пловдивското месопреработвателно дружество „ Димитър Маджаров “), Пастърма говежда (5 производители), Кайсерован врат Тракия, Роле Трапезица и Луканка Панагюрска.
Със Защитено название за генезис е само Манов мед от Странджа.
През февруари тази година в Европейска комисия е подадено заявление за регистрация на „ Българско кисело мляко” в Европейския указател на предпазените наименования за генезис (ЗНП) и предпазените географски инструкции ЗГУ. До момента обаче родното кисело мляко не е вписано. По същото време е подадено заявление и за регистриране на название за генезис или географско напътствие на „ Българско бяло саламурено сирене “. Въпреки че сме традиционалисти при производството на сирене, с регистрация пред нас на свои сирена са 8 европейски страни - Гърция, Чехия, Нидерландия, Франция, Румъния, Хърватия, Германия и Италия.
За предпазено географско напътствие чака „ Лютеница Първомай “, а за Храна с обичайно характерен темперамент - „ Луканка Троянска “ и „ Суджук Търновски “.
За разлика от храните, при виновността и ракиите нямаме проблеми с най-високата степен на регистрация, сочи информация в регистъра на Европейска комисия. 52 от тях имат Защитено название за генезис (ЗНП), а две - Защитено географско напътствие (ЗГУ). При високоградусните питиета, главно ракиите, вписванията са 12 и са единствено за ЗГУ.
Родните виновност с европейска отбрана на марката от мазета в Южна България са тридесетина, или със седем повече, в сравнение с в Северна. Основно регистрациите на виновността са направени през май 2007 година, няколко месеца след приемането на страната ни в Европейския съюз.
Първи са виновността със Защитено географско напътствие (ЗГУ) - Тракийска равнина и Дунавска низина, вписани през април същата година. Последната българска регистрация на вино е била от август 2009 година за региона на Болярово за алено и розе.
Първата страна на Балканите, призната в Европейски Съюз - Гърция, има регистрирани 147 марки виновност, като 33 от тях имат ЗНП. Освен това съседите имат и 15 марки за спиртни питиета със ЗГУ, като от тях 6 са за узо. Румъния е съумяла да уреди вписването на 53 виновност и 9 спиртни питиета.
165 предпазени продукта в Европейски Съюз от трети страни
165 от вписаните храни и питиета са от страни отвън общността, като множеството - 92, са от някогашния към този момент член на Евросъюза - Англия. Освен от Турция, има регистрации и от далечни страни, като Гвинея, Венецуела, Виетнам, Тайланд, Тринидад и Тобаго и още Армения, Бразилия, Камбоджа, Камерун, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала, Гвиана, Исландия, Индия, Индонезия, Мексико, Монголия, Мароко, Перу, Южна Африка, Шри Ланка, Съединени американски щати. Венецуела да вземем за пример е вписала географско напътствие на своя ром. Виетнам пък през 2012 година е записал със ЗНП рибен дестилат от остров Фукуок. Съединени американски щати пък се регистрират с една регистрация на вино със ЗНП и на друга, подадена през октомври 2018 година, също за вино.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ