Европа не бива да се задоволява с изкуствения интелект (ИИ)

Европа не трябва да се задоволява с изкуствения разсъдък (ИИ) като инструмент за успеваемост, а рискът, който стои пред нея, е да употребява ИИ главно за усъвършенстване на сегашното, вместо да построява бъдещето. Това показаха участниците в първия панел от днешната стратегия на годишния конгрес на Европейската централна банка в Синтра, Португалия, който бе отдаден на положението и провокациите пред продуктивността на европейската стопанска система и навлизането на изкуствения разсъдък.

Европа би трябвало да усъвършенства както нововъведенията при върховите технологии, по този начин и разпространяването им, само че по-дълбокият проблем е, че двата процеса не са задоволително свързани, уточни проф. Барт Ван Арк от Университета в Манчестър, който показа създадения от него отчет „ Преструктуриране на рамката за продуктивност в Европа: координиране на вложенията, нововъведенията и тяхното разпространяване “.

„ Европа би трябвало да се оправя по-добре и с двете “, сподели Ван Арк. По думите му „ да се приоритизира едното за сметка на другото би било неточност “, тъй като темпът на софтуерните промени и забавянето на глобализацията значат, че Европа не може просто да разчита на технологии, създадени другаде, и по-късно да наваксва посредством по-доброто им разпространяване вкъщи.

Според Ван Арк „ по-дълбокият проблем е, че нововъведенията и разпространяването им в Европа не са вярно свързани “. Предизвикателството е освен икономическо, а също институционално и може би политическо, уточни той.

Изследванията, отдадени на растежа, са открили два значими фактора - нововъведенията, които основават нови технологии, и разпространяването на съществуващите технологии, сподели Борис Вуйчич, вицепрезидент на Европейската централна банка, който откри сесията и модерира полемиката.

„ И двете зависят в огромна степен от нематериалния капитал “, сподели Вуйчич и добави, че с изкуствения разсъдък тази рамка навлиза в ново поле на тестване.

Ван Арк уточни, че Съединени американски щати са нараснали действителния Брутният вътрешен продукт на отработен час с 14 $ сред 2018 и 2025 година, до момента в който еврозоната е добавила към 2 $ за същия интервал. По думите му това значи, че разликата в продуктивността сред Европа и Съединени американски щати се е разширила от към 9 $ на час през 2018 година до 21 $ през 2025 година.

По думите му тази разлика е резултат най-много от по-слаб напредък на продуктивността в секторите в цялата стопанска система. При разбор на продуктивността в 57 пазарни бранша по-малко от една пета от разликата се изяснява със секторната конструкция, а по-голямата част отразява по-бърз напредък на продуктивността в границите на икономическите сектори в Съединени американски щати.

Според Ван Арк цифровият бранш е значим, въпреки да съставлява релативно дребен дял от добавената стойност - към 12 на 100 в Съединени американски щати и 8 на 100 в еврозоната. Секторът обаче е източник на повече от една трета от общата разлика в продуктивността сред еврозоната и Съединени американски щати.

По думите на Ван Арк усложненията на Европа не се дължат на липса на познания или изобретения. „ Доказателствата не поддържат елементарното изказване, че Европа няма нововъведения “, сподели той. Според него по-голямото предизвикателство е в комерсиализацията, която е лимитирана от фрагментирани финансови пазари, по-слабо финансиране за разгръщане и незадоволителна съгласуваност сред страните при публичните поръчки и стандартите.

Ван Арк сподели, че изкуственият разсъдък е „ може би най-ясният образец за сериозната връзка сред нововъведенията и тяхното разпространяване “. По думите му Европа може и да не господства при фундаменталните модели или граничните изчислителни мощности, само че огромна част от добавената стойност за продуктивността може да пристигна от приложението на новите технологии в браншове, в които Европа има мощни позиции - произвеждане, опазване на здравето, професионални услуги, вероятно и публични услуги.

Той предизвести за заплахата от „ приключване на продуктивност “ - обстановка, при която очевидният прогрес на равнище обособени задания не се трансформира автоматизирано в корпоративни, секторни или стопански изгоди. „ За да се трансфорат изкуственият разсъдък и други технологии в продуктивност, фирмите се нуждаят от допълващи нематериални активи “, сподели Ван Арк.

Моника Шницер от Мюнхенския университет " Лудвиг Максимилиан " изрази единодушие с главните заключения в ревюто на Ван Арк.

„ Проблемът с продуктивността в Европа не е просто история на прекомерно малко нововъведения при върховите технологии или прекомерно бавното им нахлуване. Това е композиция от двете “, сподели още Шницер, която е и ръководител на Съвета на икономическите специалисти, който съветва държавното управление на Германия.

Шницер също сложи акцент върху изкуствения разсъдък. „ Ако сгрешим с изкуствения разсъдък, тази технология няма да стесни разликата. Тя ще я разшири “, сподели тя. По думите ѝ ИИ е най-важният тест дали Европа може да се възползва вярно от опциите, които технологията предлага.

Сред главните провокации Шницер уточни също изчислителните мощности и силата.

„ Изкуственият разсъдък се нуждае от центрове за данни. Нуждае се от чипове, електричество, мрежи, капитал и още доста други неща “, сподели тя.

Според нея Европа разполага единствено с към 5 на 100 от световните изчислителни мощности за ИИ, а с цел да дава отговор на икономическата й тежест, този дял би трябвало да бъде по-близо до 20 на 100, като част от него би трябвало да бъде под върховен надзор.

Шницер сподели още, че Европа би трябвало да остане отворена към водещите модели от Съединени американски щати, само че „ не би трябвало да бъде наивна във връзка с зависимостта “. „ Сигурният достъп и европейският стратегически потенциал би трябвало да вървят дружно “, съобщи тя.

По отношение на внедряването на ИИ Шницер означи, че би трябвало ясно да се разграничава приемане от промяна. „ Едно е компаниите да употребяват " ЧарДжиПиТи " (ChatGPT) или " Копайлът " (Copilot) понякога. Съвсем друго е да интегрират изкуствения разсъдък в главните процеси “, сподели тя. По думите ѝ към 70 на 100 от компаниите в еврозоната оповестяват, че употребяват ИИ, само че единствено 7 на 100 - че употребяват тези технологи интензивно.

„ Не би трябвало да измерваме триумфа по това дали компаниите употребяват ИИ. Трябва да измерваме триумфа по това дали компаниите употребяват ИИ задоволително интензивно, с цел да преработят главните си процеси и да покачат продуктивността “, сподели Шницер.

Според нея Европа не трябва да се задоволява с изкуствения разсъдък като инструмент за успеваемост. „ Нуждаем се от ИИ, с цел да развиваме нови артикули, нови услуги и по-добри бизнес модели “, сподели специалистът. Тя добави, че рискът за Европа е да употребява ИИ главно за усъвършенстване на сегашното, до момента в който други го употребяват, с цел да построяват бъдещето.

Шницер сподели още, че с цел да се реализиран изгоди за продуктивността, е належащо обществото да бъде включено на ранен стадий. „ Ако чиновниците възприемат ИИ като инструмент за наблюдаване или за заместването им, политическата реакция ще бъде сериозна “, предизвести тя. По думите ѝ политиката за ИИ не е единствено иновационна политика, а и политика на пазара на труда и обществена политика.

В умозаключение Ван Арк сподели, че задачата не е да се направи избор сред нововъведения при върховите технологии и разпространяване, а свързването на тези два процеса посредством по-големи качества, по-добри институции и по-ясно ръководство.

„ Европа би трябвало да влага в активите, които понижават приключването на продуктивност, когато технологиите минават от стадий на откритие към внедряване и увеличение на мащаба “, сподели той.

Сред в публиката на полемиката бяха президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и президентът на Управлението за федерален запас на Съединени американски щати Кевин Уорш.