Европа навлиза в нова фаза на воден риск , при която наводнения и суша към този момент не са обособени сезонни бедствия, а могат да се появяват съвсем по едно и също време в разнообразни елементи на континента. Ново научно проучване за басейна на Горния Дунав предизвестява, че при сюжет с високи излъчвания към края на века вероятността от едновременни речни екстреми доста нараства.

Учените проучват риска от високи води, свързани с наводнения, и ниски води, присъщи за засушаване, в близки водосбори. Изводът е безапелационен: климатичните промени вършат водния режим по-нестабилен и по-труден за прогнозиране.

По-сложни бедствия вместо повече бедствия

Досегашният метод, при който рисковете се преглеждат поотделно — наводняване, суша, гореща вълна — към този момент не е задоволителен. Един и същ район може да премине през мощни превалявания, внезапно повишаване на речните равнища, следващо бързо оттичане, високи температури и спад на почвената влага в границите на един сезон.

Това води до обстановка, при която водата е прекалено много за инфраструктурата и прекомерно малко за земеделието. Реките реагират освен на преваляванията, само че и на температурата, снежната завивка, изпарението, положението на почвата, урбанизацията и ръководството на водите в целия басейн.

Защо Дунав е основен

Дунав е една от най-важните водни артерии на Европа, обвързвана с стопанска система, земеделие, пристанища, енергетика и интернационален превоз. Макар проучването да е фокусирано върху Горния Дунав, следствията са от голяма важност и за страните надолу по течението, в това число България.

При ниски води се затрудняват корабоплаването, напояването и водоснабдяването. При високи води под напън попадат насипи, обитаеми места и инфраструктура. Най-рисков е сюжетът, при който системата би трябвало да се оправя и с двата казуса в къси шпации.

Европа към този момент усеща разпада на естествения воден режим

Данните от последните години демонстрират все по-големи контрасти. Според януари 2026 година е бил по-влажен от нормалното в огромни елементи от Западна, Южна и Източна Европа, до момента в който Централна Европа, Балтийските страни и Скандинавия са отчели по-сухи условия.

също записва разширение на засушаването при започване на май 2026 година, макар че рисковите превалявания в други региони не понижават.

Земеделието: най-големият губещ от непредвидимостта

За земеделието най-опасна е освен сушата, а внезапният преход сред засушаване и преовлажняване. Продължителният изсъхнал интервал изтощава почвата, а следващ мощен дъжд може да докара до ерозия, отмиване на хранителни субстанции и вреди по културите.

В България това е изключително сериозно за Северна България, Добруджа и Дунавската низина, където земеделието е мощно подвластно от напояване и постоянен воден режим.

България: част от общата картина

България към този момент усеща резултатите от климатичните промени посредством суши, порои, градушки и спадове на речните равнища. Това изисква по-добро ръководство на водите — от язовирите и напояването до градското отводняване и ранното предизвестие.

Старият климатичен речник — „ суша “ или „ наводняване “ — към този момент не е задоволителен. Европа би трябвало да възнамерява за климат, в който и двата риска могат да ударят една и съща система съвсем по едно и също време.

Изследването за Горния Дунав ясно демонстрира посоката: при високи излъчвания вероятността от едновременни екстреми нараства към края на века.

Присъединете се към нашия

Хороскоп за 1 юни 2026: Стрелците да внимават с огромните покупки, а Раците да създадат нови проекти