В Европа скоростта от 30 км/ч постепенно става задължителна в градовете
Европа навлиза в нова епоха на градската подвижност, в която скоростта от 50 км/ч в обитаемоте места стартира да наподобява като рисков и гръмък анахронизъм. От началото на 2026 година описът на мегаполисите, които постановат предел от 30 км/ч като стандарт, се разшири доста, трансформирайки концепцията за „ спокойни градове “ от химера в административна действителност.
Докато в предишното рестриктивните мерки от 30 км/ч бяха запазена марка единствено за тесни жилищни улички пред учебни заведения, през днешния ден те се трансформират в правилото, а не в изключение. Лидерите в тази промяна към този момент регистрират освен фрапантен спад в случаите, само че и осезаемо усъвършенстване в акустичния комфорт на жителите.
Рим се причисли към редиците на европейските столици, които взеха решение фрапантно да понижат скоростта. От през вчерашния ден водачите в центъра на града би трябвало да лимитират скоростта си до най-много 30 км/ч. Властите показват решението като причина за безпокойствие за сигурността на пешеходците и велосипедистите и нуждата от възстановяване на качеството на въздуха в историческия център на Вечния град.
Полската столица също е от най-пресните образци за тази наклонност. Градската администрация във Варшава публично стартира внедряването на зони с ограничаване до 30 км/ч, като главният претекст е композиция от пътна сигурност и битка с шумовото замърсяване. Проучванията демонстрират, че намаляването на скоростта даже с малко има голям резултат върху децибелите в градската среда, което прави кварталите доста по-привлекателни за живеене.
Френската столица Париж е измежду най-радикалните в тази политика. Почти всички улици на Париж към този момент са в зона 30, като изключение вършат единствено околовръстният път и шепа съществени булеварди. Резултатът е безапелационен – шумът е намалял на половина, а случаите с пешеходци са в исторически най-малко.
От няколко години целият район на белгийската столица Брюксел е „ Град 30 “. По-високи скорости са позволени единствено по строго избрани директни артерии. Данните сочат, че смъртността по пътищата е спаднала с 50% от въвеждането на мярката.
В края на предходната година и Амстердам трансформира над 80% от пътната си мрежа в зона 30. Нидерландските управляващи пресметнаха, че тази стъпка ще понижи тежките произшествия с близо една трета, като в същото време ще насърчи колоезденето.
Защо 30 км/ч е „ магическото “ число
Статистиката на европейските транспортни институти е безмилостна по отношение на феновете на бързото градско шофиране. Вероятността пешеходец да оцелее при конфликт с автомобил, движещ се с 30 км/ч, е над 90%. При 50 км/ч този късмет пада фрапантно под 50%. Но изгодите не стопират дотук: Плавният трафик без внезапно прекъсване и ускоряване понижава разхода на гориво и нездравословните излъчвания с близо една пета.
Освен това разликата в шума сред 50 и 30 км/ч се равнява на към 3 децибела, което за човешкото ухо се възприема като двойно по-тиха и спокойна среда. Противно на скептицизма, междинната скорост в натоварени градове съвсем не пада, защото трафикът става по-ритмичен и тапите вид „ спри-тръгни “ понижават.
В България дебатът за всеобщото нахлуване на зони 30 към момента е в начална фаза, като те обгръщат едвам дребни елементи от градските центрове. Докато западните и централните европейски страни към този момент трансформират 30 км/ч в стандарт, у нас скоростта към момента се възприема като знак на напредък, а не като риск за здравето. Едно е несъмнено – бъдещето на европейския град е по-бавно, по-тихо и доста по-безопасно.
