Културна, демократична и хуманна Европа не струва пет пари
Европа живее със самочувствието, че е люлка на цивилизацията, на културата и демокрацията , че е издигнала в фетиш полезностите за единение, човечност и човешки права.
Това обаче е единствено фасада. Под нея се крие лицемерното и грубо лице на актуалната " политика ", която е подготвена да прегази всевъзможни права и свободи в името на пари, територии и въздействие.
В неделя в Каталуния се случи тъкмо това. Оставяме настрани арогантното държание на формален Мадрид и сглупяването на Рахой да прибегне до излишно принуждение против референдум, който въобще не беше ясно дали ще бъде сполучлив. Европа гледаше гузно фрагментите на полицейска експанзия и мълчеше. Защото просветена, културна, хуманна Европа знае, че е способна на сходно нещо. И знае, че човешките права и демокрацията й не костват пет пари.
Каталунският референдум е следващият случай на интернационалния абсурд кое е по-важно - правото на народите на самоопределяне или отбраната на националния суверенитет. Ако човечеството обаче най-малко малко си е взело поука от всички войни и спорове, тази алтернатива от дълго време не би трябвало да стои.
Аргументът с конституцията е неплатежоспособен. Няма страна, в чиято конституция да написа, че елементи от нея могат да се отделят гладко когато и да е. Всяка страна е заложила в главния си закон правилата на териториална целокупност и гаранция на суверенитета. Защото по този начин се прави от епохи - страните се градят към правилото на територията, правилото на земята. Земята е главен запас - най-много стопански, и постоянно е бил от първостепенна значимост.
В 21 век обаче, след милиони жертви, дадени в глупави и безсмислени войни за територии, е неприемливо да считаме, че земята може да има преимущество пред хората.
Ако претендираме, че сме културно и развито общество, би трябвало да приемем за полезност правото на всеки да бъде свободен и благополучен .
Много страни неглижират човешкия фактор, който им е поверен. Мачкат своите малцинства, лимитират правата им, не зачитат културата, езика, религията и особеностите им, разрешават си да ги дискриминират стопански и политически и да не зачитат гласа им. Всяка страна, която кара част от жителите си да се усещат подтиснати, репресирани и нещастни, заслужава те да я изоставен . Защото хората са най-важни. В такива случаи престава да има значение чие е било това парче земя преди 100, 200 или 1000 години. Ако през днешния ден хората не са " свои ", въпросът е завършен.
Така няма значение, че Косово е било неделима част от територията на сръбската страна. Днес там живеят албанци и те имат право на своята еднаквост и независимост. И това е състояние, което би трябвало да бъде признато от всички. Няма значение и че Македония постоянно е била българска земя. Днес там живеят хора, чието мислене е било променено до неразбираемост и те към този момент не се възприемат като част от българския народ. И това също е нещо, което би трябвало да приемем.
В проблема с Каталуния обаче нескрито излезе и нещо друго. Бруталната експанзия, с която модерна Европа е подготвена да пази парите и ползите си . Агресия, която мнозина смятаха за несъвместима с днешния човечен и либерален ред на Стария континент.
Европа първо мълча, а по-късно поддържа Испания, тъй като сламената барака на демокрацията й доста елементарно може да пламне. Може да пламнат Венето и Ломбардия в Италия, Корсика и Бретан във Франция, Шотландия в Англия, Фландрия в Белгия.... И на следващия ден от екраните да вилнеят френски, италиански или белгийски служители на реда. Защото западният хуманизъм е въздух под налягане.
И когато виждаш по какъв начин едни хора пребиват, ритат и влачат други, просто тъй като по този начин им е подредено, разбираш, че Европа към момента е изцяло способна на геноцидите, на войните, и на кланетата, които е вършела в предишното. В испанските служители на реда се оглеждат британските червени мундири в Шотландия и сръбските четници в Сребреница. Защото за лицемерна Европа полезности са земята и парите. Не хората.
Автор: Десислава Любомирова
Това обаче е единствено фасада. Под нея се крие лицемерното и грубо лице на актуалната " политика ", която е подготвена да прегази всевъзможни права и свободи в името на пари, територии и въздействие.
В неделя в Каталуния се случи тъкмо това. Оставяме настрани арогантното държание на формален Мадрид и сглупяването на Рахой да прибегне до излишно принуждение против референдум, който въобще не беше ясно дали ще бъде сполучлив. Европа гледаше гузно фрагментите на полицейска експанзия и мълчеше. Защото просветена, културна, хуманна Европа знае, че е способна на сходно нещо. И знае, че човешките права и демокрацията й не костват пет пари.
Каталунският референдум е следващият случай на интернационалния абсурд кое е по-важно - правото на народите на самоопределяне или отбраната на националния суверенитет. Ако човечеството обаче най-малко малко си е взело поука от всички войни и спорове, тази алтернатива от дълго време не би трябвало да стои.
Аргументът с конституцията е неплатежоспособен. Няма страна, в чиято конституция да написа, че елементи от нея могат да се отделят гладко когато и да е. Всяка страна е заложила в главния си закон правилата на териториална целокупност и гаранция на суверенитета. Защото по този начин се прави от епохи - страните се градят към правилото на територията, правилото на земята. Земята е главен запас - най-много стопански, и постоянно е бил от първостепенна значимост.
В 21 век обаче, след милиони жертви, дадени в глупави и безсмислени войни за територии, е неприемливо да считаме, че земята може да има преимущество пред хората.
Ако претендираме, че сме културно и развито общество, би трябвало да приемем за полезност правото на всеки да бъде свободен и благополучен .
Много страни неглижират човешкия фактор, който им е поверен. Мачкат своите малцинства, лимитират правата им, не зачитат културата, езика, религията и особеностите им, разрешават си да ги дискриминират стопански и политически и да не зачитат гласа им. Всяка страна, която кара част от жителите си да се усещат подтиснати, репресирани и нещастни, заслужава те да я изоставен . Защото хората са най-важни. В такива случаи престава да има значение чие е било това парче земя преди 100, 200 или 1000 години. Ако през днешния ден хората не са " свои ", въпросът е завършен.
Така няма значение, че Косово е било неделима част от територията на сръбската страна. Днес там живеят албанци и те имат право на своята еднаквост и независимост. И това е състояние, което би трябвало да бъде признато от всички. Няма значение и че Македония постоянно е била българска земя. Днес там живеят хора, чието мислене е било променено до неразбираемост и те към този момент не се възприемат като част от българския народ. И това също е нещо, което би трябвало да приемем.
В проблема с Каталуния обаче нескрито излезе и нещо друго. Бруталната експанзия, с която модерна Европа е подготвена да пази парите и ползите си . Агресия, която мнозина смятаха за несъвместима с днешния човечен и либерален ред на Стария континент.
Европа първо мълча, а по-късно поддържа Испания, тъй като сламената барака на демокрацията й доста елементарно може да пламне. Може да пламнат Венето и Ломбардия в Италия, Корсика и Бретан във Франция, Шотландия в Англия, Фландрия в Белгия.... И на следващия ден от екраните да вилнеят френски, италиански или белгийски служители на реда. Защото западният хуманизъм е въздух под налягане.
И когато виждаш по какъв начин едни хора пребиват, ритат и влачат други, просто тъй като по този начин им е подредено, разбираш, че Европа към момента е изцяло способна на геноцидите, на войните, и на кланетата, които е вършела в предишното. В испанските служители на реда се оглеждат британските червени мундири в Шотландия и сръбските четници в Сребреница. Защото за лицемерна Европа полезности са земята и парите. Не хората.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ