Файненшъл Таймс: Франция и Великобритания си разменят местата
Европа наподобява без водач във време на възходящи световни закани
Англия и Франция се намират в противоположните краища на политическата люлка. Три дни откакто Англия избра прагматично, центристко държавно управление с голямо болшинство, Франция отиде в противоположната прекаленост. В неделя се стигна до задънена улица в Народното събрание, в която и двете - крайната десница и крайната левица набират мощ.
Във Англия интервалът на политически безпорядък, който стартира с гласуването за Брекзит през 2016 година, може би най-сетне е завършил. Но във Франция продължителният интервал на политическа неустойчивост евентуално едвам в този момент стартира.
Облекчението, че крайнодясната партия " Национално обединяване " се показа по-лошо от предстоящото на втория тур на гласуването, не може да прикрие обстоятелството, че централната позиция във френската политика се свива, а с нея и престижът на президента Еманюел Макрон. Спокойствието в Лондон в изборната нощ предходната седмица мощно контрастира с трескавата атмосфера в Париж в неделя вечерта.
Жалко е, че френският и английският политически цикъл са толкоз несинхронизирани. Въпреки инстинктивното им съревнование е доста разумно двете страни да работят дружно. Те са съседи и демократични страни със сходно по мярка население. Всяка от тях резервира някои от знаците на статута на велика мощ, като нуклеарни оръжия и непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, въпреки към този момент да не разполага с икономическата мощност, която би подкрепила този статут.
И Франция, и Англия се пробват да играят водеща роля в интернационалните старания за справяне с изменението на климата. И двете страни одобряват доста съществено опасността от страна на Русия на Владимир Путин и са мощни поддръжници на Украйна. През последните десетилетия Франция и Англия са и двете водещи военни сили в Европа - въпреки че с течение на времето превъоръжаването на Германия може да промени това.
Но способността на Англия да оказва действително въздействие върху бъдещето на Европа беше лимитирана от Брекзит, който сложи Обединеното кралство отвън основните политически структури на Европа и остави в завещание съмнение и институционални опустошения. В отсъствието на Англия Макрон се възползва от опцията да изложи амбициозна визия за бъдещето на Европа. Но опцията на френския президент да претендира за интелектуално водачество в Европа в този момент евентуално ще изчезне, дружно с неговия вътрешнополитически мандат.
И въпреки всичко интернационалните провокации, пред които са изправени Англия, Франция и Европа като цяло, евентуално единствено ще се ускоряват през идната година. Войната в Украйна сега е в задънена улица и нервността от евентуален съветски пробив нараства. Едно второ президентство на Тръмп би основало ясни опасности за алианса на НАТО и интернационалната комерсиална система. Това от своя страна би заплашило бъдещия разцвет и сигурност на Европа.
На доктрина очевидният отговор на тези общи закани би бил Франция и Англия да работят в доста по-тясно съдействие - и да упорстват за по-голямо европейско съдействие за понижаване на уязвимостта на континента от един по-опасен свят.
В реалност последните промени в политиката на Франция и Англия ще създадат този тип съдействие доста по-трудно. Ако френската външна политика стартира да отразява целите на политическите крайности, това ще докара до явен конфликт с възгледите на новото държавно управление на Стармър във Англия. Както крайната левица, по този начин и крайната десница във Франция са доста по-благосклонни към Путинова Русия, в сравнение с Макрон или Стармър.
Зеленият интернационализъм на Стармър е по-скоро в унисон с актуалната политика на ръководещата коалиция в Германия, ръководена от социалдемократа Олаф Шолц. И в действителност, на втория ден от встъпването си в служба Дейвид Лами, новият външен министър на Англия, пътува до Берлин, където беше посрещнат с топлина, която нормално е непокътната за външния министър на Франция.
Стармър и Лами са инстинктивни проевропейци, които би трябвало да се оправят с действителността, че Англия към този момент не е член на Европейски Съюз - нещо, което държавното управление на лейбъристите даде обещание да не трансформира. Тяхната цел е да договорят нов пакт за сигурност с Европейски Съюз, само че да дефинират понятието " сигурност " доста необятно, тъй че то евентуално да включва необятен набор от тематики като енергетика, климат и сериозни минерали. Това, от своя страна, може да се трансформира в чеп, посредством който да се отвори вратата за по-широко съдействие с Европейски Съюз във всички области - без да се засягат сензитивните (и ключови) въпроси на английското участие в единния пазар на Европейски Съюз или митническия съюз.
Идеите на лейбъристите за по-тясно съдействие сред Европейски Съюз и Обединеното кралство получиха топъл банкет по време на пътуванията на Лами в Германия, Полша и Швеция. Но реакцията на Франция на предлагането на лейбъристите за нов пакт за сигурност остава жизненоважна. По време на продължителните договаряния за Брекзит френското държавно управление имаше решаващо значение за удържане на линията против всевъзможни английски опити да се " изберат " най-привлекателните детайли на участието в Европейски Съюз, като в същото време се избегнат неговите отговорности.
За страдание Франция е на път да се обърне към себе си и може да минат доста месеци, преди да има държавно управление, което да е в положение да даде пореден отговор на европейските въпроси. Това ще бъде проблем освен за Англия, само че и за целия Европейски Съюз.
Гласуването във Франция също по този начин изпраща завладяващо обръщение за президентските избори в Съединени американски щати. Не се доверявайте на изследванията на публичното мнение. Всички авторитетни изследвания сочеха, че крайната десница ще се трансформира в най-големия блок във френския парламент. В последна сметка партията на Марин Льо Пен остана на трето място. Може би непрекъснатата, въпреки и дребна, преднина на Доналд Тръмп в изследванията на публичното мнение е по-малко сигурна, в сравнение с наподобява?
Англия и Франция се намират в противоположните краища на политическата люлка. Три дни откакто Англия избра прагматично, центристко държавно управление с голямо болшинство, Франция отиде в противоположната прекаленост. В неделя се стигна до задънена улица в Народното събрание, в която и двете - крайната десница и крайната левица набират мощ.
Във Англия интервалът на политически безпорядък, който стартира с гласуването за Брекзит през 2016 година, може би най-сетне е завършил. Но във Франция продължителният интервал на политическа неустойчивост евентуално едвам в този момент стартира.
Облекчението, че крайнодясната партия " Национално обединяване " се показа по-лошо от предстоящото на втория тур на гласуването, не може да прикрие обстоятелството, че централната позиция във френската политика се свива, а с нея и престижът на президента Еманюел Макрон. Спокойствието в Лондон в изборната нощ предходната седмица мощно контрастира с трескавата атмосфера в Париж в неделя вечерта.
Жалко е, че френският и английският политически цикъл са толкоз несинхронизирани. Въпреки инстинктивното им съревнование е доста разумно двете страни да работят дружно. Те са съседи и демократични страни със сходно по мярка население. Всяка от тях резервира някои от знаците на статута на велика мощ, като нуклеарни оръжия и непрекъснато участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, въпреки към този момент да не разполага с икономическата мощност, която би подкрепила този статут.
И Франция, и Англия се пробват да играят водеща роля в интернационалните старания за справяне с изменението на климата. И двете страни одобряват доста съществено опасността от страна на Русия на Владимир Путин и са мощни поддръжници на Украйна. През последните десетилетия Франция и Англия са и двете водещи военни сили в Европа - въпреки че с течение на времето превъоръжаването на Германия може да промени това.
Но способността на Англия да оказва действително въздействие върху бъдещето на Европа беше лимитирана от Брекзит, който сложи Обединеното кралство отвън основните политически структури на Европа и остави в завещание съмнение и институционални опустошения. В отсъствието на Англия Макрон се възползва от опцията да изложи амбициозна визия за бъдещето на Европа. Но опцията на френския президент да претендира за интелектуално водачество в Европа в този момент евентуално ще изчезне, дружно с неговия вътрешнополитически мандат.
И въпреки всичко интернационалните провокации, пред които са изправени Англия, Франция и Европа като цяло, евентуално единствено ще се ускоряват през идната година. Войната в Украйна сега е в задънена улица и нервността от евентуален съветски пробив нараства. Едно второ президентство на Тръмп би основало ясни опасности за алианса на НАТО и интернационалната комерсиална система. Това от своя страна би заплашило бъдещия разцвет и сигурност на Европа.
На доктрина очевидният отговор на тези общи закани би бил Франция и Англия да работят в доста по-тясно съдействие - и да упорстват за по-голямо европейско съдействие за понижаване на уязвимостта на континента от един по-опасен свят.
В реалност последните промени в политиката на Франция и Англия ще създадат този тип съдействие доста по-трудно. Ако френската външна политика стартира да отразява целите на политическите крайности, това ще докара до явен конфликт с възгледите на новото държавно управление на Стармър във Англия. Както крайната левица, по този начин и крайната десница във Франция са доста по-благосклонни към Путинова Русия, в сравнение с Макрон или Стармър.
Зеленият интернационализъм на Стармър е по-скоро в унисон с актуалната политика на ръководещата коалиция в Германия, ръководена от социалдемократа Олаф Шолц. И в действителност, на втория ден от встъпването си в служба Дейвид Лами, новият външен министър на Англия, пътува до Берлин, където беше посрещнат с топлина, която нормално е непокътната за външния министър на Франция.
Стармър и Лами са инстинктивни проевропейци, които би трябвало да се оправят с действителността, че Англия към този момент не е член на Европейски Съюз - нещо, което държавното управление на лейбъристите даде обещание да не трансформира. Тяхната цел е да договорят нов пакт за сигурност с Европейски Съюз, само че да дефинират понятието " сигурност " доста необятно, тъй че то евентуално да включва необятен набор от тематики като енергетика, климат и сериозни минерали. Това, от своя страна, може да се трансформира в чеп, посредством който да се отвори вратата за по-широко съдействие с Европейски Съюз във всички области - без да се засягат сензитивните (и ключови) въпроси на английското участие в единния пазар на Европейски Съюз или митническия съюз.
Идеите на лейбъристите за по-тясно съдействие сред Европейски Съюз и Обединеното кралство получиха топъл банкет по време на пътуванията на Лами в Германия, Полша и Швеция. Но реакцията на Франция на предлагането на лейбъристите за нов пакт за сигурност остава жизненоважна. По време на продължителните договаряния за Брекзит френското държавно управление имаше решаващо значение за удържане на линията против всевъзможни английски опити да се " изберат " най-привлекателните детайли на участието в Европейски Съюз, като в същото време се избегнат неговите отговорности.
За страдание Франция е на път да се обърне към себе си и може да минат доста месеци, преди да има държавно управление, което да е в положение да даде пореден отговор на европейските въпроси. Това ще бъде проблем освен за Англия, само че и за целия Европейски Съюз.
Гласуването във Франция също по този начин изпраща завладяващо обръщение за президентските избори в Съединени американски щати. Не се доверявайте на изследванията на публичното мнение. Всички авторитетни изследвания сочеха, че крайната десница ще се трансформира в най-големия блок във френския парламент. В последна сметка партията на Марин Льо Пен остана на трето място. Може би непрекъснатата, въпреки и дребна, преднина на Доналд Тръмп в изследванията на публичното мнение е по-малко сигурна, в сравнение с наподобява?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ