Европа има все по-голям проблем, за който се говори по-малко

Европа има все по-голям проблем, за който се приказва по-малко от силата, защитата и митата. Тя няма задоволително хора, няма задоволително напредък и няма задоволително огромен вътрешен пазар, с цел да се конкурира със Съединени американски щати и Китай.

В идващите десетилетия работната мощ в Европейския съюз ще понижава, популацията ще застарява, а дефицитът на фрагменти ще се трансформира във все по-голям риск за промишлеността, превоза, строителството, земеделието, опазването на здравето и софтуерния бранш.

В момента над една пета от популацията на Европейски Съюз е на възраст над 65 години. Ако сегашните трендове се запазят, работната мощ в Съюза може да намалее с десетки милиони души до 2070 година В редица страни фирмите към този момент отсрочват вложения или лимитират производството не тъй като няма търсене, а тъй като няма задоволително хора.

Точно по тази причина тематиката за разширението се връща с нова мощ. Не като политическо заричане или дипломатически жест, а като инструмент за повече работна ръка, по-голям пазар, по-силна промишленост и повече въздействие.

Западните Балкани, Украйна и Молдова към този момент не се преглеждат единствено като бъдещи членове на Европейски Съюз. Те все по-често се възприемат като част от бъдещата икономическа карта на Европа, с нови транспортни коридори, енергийни връзки, първични материали, земеделие, произвеждане, логистика и хора.

Точно тази смяна, от политически развой към икономическа тактика,  ще бъде една от значимите тематики във втория ден на Green Transition Forum 6.0 в София, отдаден на конкурентоспособността, сигурността, дребния и междинния бизнес, разширението на Европейски Съюз и Западните Балкани.

Европа търси освен нови пазари, а и нови хора

Един от най-големите проблеми пред европейската стопанска система към този момент е неналичието на работна мощ.

Недостигът на фрагменти се усеща в съвсем всички браншове, от промишлеността и логистиката до опазването на здравето, строителството, IT бранша и услугите. В някои страни този напън е толкоз мощен, че фирмите стартират да реалокират производството си или да лимитират разширението си.

Паралелно с това Европа изостава от Съединени американски щати и Китай във връзка с продуктивност, софтуерни вложения и промишлен напредък. Докладите на Енрико Лета и Марио Драги сложиха точно този въпрос в центъра на европейския спор, че Европейски Съюз би трябвало да стартира да мисли освен като регулатор, а като икономическа мощ, която се нуждае от мащаб.

Защото без повече хора, по-голям вътрешен пазар и по-силна индустриална база Европа мъчно ще може да остане конкурентна.

Тук идва ролята на Западните Балкани, Украйна и Молдова.

Западните Балкани към този момент се преглеждат като продължение на европейския пазар

За Брюксел Западните Балкани към този момент не са единствено зона на политическа неустойчивост или мудни договаряния. Те от ден на ден се преглеждат като район с капацитет за произвеждане, логистика, превоз, енергетика и аутсорсинг.

Регионът има относително ниски разноски за труд, непосредственост до европейските пазари и значима роля за транспортната и енергийната съгласуваност сред Централна Европа, Черно море, Турция и Източното Средиземноморие.

Затова и Европейската комисия стартира последователно да трансформира метода си. Вместо да чака пълноправно участие, Европейски Съюз към този момент приказва за поетапна интеграция, достъп до елементи от единния пазар, по-добра инфраструктура, повече вложения и включване във веригите за доставки още преди формалното присъединение.

Тази логичност стои и зад новия План за напредък за Западните Балкани, който е с бюджет от 6 милиарда евро за интервала 2024–2027 година Средствата са ориентирани към превоз, енергетика, цифрова съгласуваност, промени и икономическа интеграция.

По време на Green Transition Forum 6.0 тематиката ще бъде прегледана освен през политиката на разширение, само че и през транспортната, енергийната и цифровата съгласуваност. В програмата са планувани обособени полемики за икономическата конвергенция на Западните Балкани, инфраструктурата като изискване за интеграция, енергийните връзки и пазара на труда.

Украйна към този момент е доста повече от политическа тематика

Ако при Западните Балкани диалогът е за интеграция и съгласуваност, при Украйна става дума за мащаб.

Украйна има едни от най-големите аграрни запаси в Европа, забележителен промишлен капацитет, мощен защитителен бранш, огромни ресурси от сериозни първични материали и значима роля за транспортните и енергийните коридори.

В последните месеци Европейски Съюз все по-често преглежда страната като бъдеща част от европейската индустриална и ресурсна карта. Украйна може да бъде основна за производството на акумулатори, метали, отбранителна техника, земеделска продукция и сила.

Това е и една от аргументите Европа да форсира процеса по интеграция. Украйна и Молдова към този момент координират законодателство, търговия, превоз и енергетика с Европейски Съюз, а Брюксел все по-често приказва за поетапно включване в европейските политики още преди участието.

Но тук има и съществени опасности.

Украйна е прекомерно огромна, с цел да бъде интегрирана елементарно. Земеделието ѝ може да промени салдото на европейския пазар, а бъдещото участие евентуално ще сложи въпроси за преразпределение на земеделските и кохезионните фондове.

Това е сензитивна тематика за страни като България, Полша, Румъния, Франция и Унгария. Част от европейските фермери към този момент се тормозят, че украинската продукция ще усили натиска върху цените и конкуренцията.

Молдова и борбата за въздействие в Източна Европа

Молдова постоянно остава настрана от диалога, само че нейното значение за Европейски Съюз също нараства.

Страната е значима поради географското си състояние сред Украйна и Румъния, поради енергийната си съгласуваност и поради ролята си в новите транспортни направления в Черноморския район.

За Европа Молдова е и тест дали европейското въздействие може да остане по-силно от това на Русия в Източна Европа.

Ако Европейски Съюз не предложи по-бърза икономическа интеграция и действителни вложения, рискът е освен политически. Западните Балкани могат да останат все по-зависими от Китай, Турция и страните от Залива, а в Молдова и Украйна може да се ускори чувството, че европейската вероятност остава прекомерно далечна.

Влиянието в района към този момент не се мери единствено с дипломатически заявления. То се мери с инфраструктура, вложения, заеми, технологии, превоз и сила.

Какво значи това за България

За България тази смяна носи по едно и също време благоприятни условия и опасности.

От една страна, страната може да се трансформира в един от главните транспортни, енергийни и логистични коридори сред Европейски Съюз, Западните Балкани, Украйна и Молдова.

Черно море, Дунав, железопътните връзки, пристанищата, новите пътища и енергийните коридори могат да слагат България в доста по-силна позиция, в сравнение с при предходните талази на разширение.

Страната към този момент взе участие в планове като Вертикалния газов кулоар, в новите връзки север–юг и в транспортните направления сред Балтийско, Черно и Егейско море.

Това ще бъде и една от тематиките в първия ден на Green Transition Forum 6.0, отдаден на конкурентоспособността, превоза, свързаността и енергийната автономност. В програмата са включени полемики за транспортните коридори, пристанищата, железниците, енергийните връзки и ролята на Югоизточна Европа в новата икономическа карта на континента.

България може да завоюва и от нови вложения в логистика, промишленост, хранилища, енергетика, превоз и произвеждане. Тя към този момент е част от Европейски Съюз, само че остава с по-ниски разноски за труд от Западна Европа и с добра географска позиция сред Балканите, Турция, Черно море и Близкия изток.

Но има и различен сюжет.

Ако страната не влага задоволително в инфраструктура, обучение, подготовка и индустриална политика, част от новите вложения могат да отидат в Сърбия, Северна Македония, Румъния или Украйна.

България също има тежък демографски проблем и сериозен дефицит на работна мощ. Ако не успее да задържи хората си и да притегли нови фрагменти, тя рискува да остане единствено директна територия – място, през което минават артикули, газ и капитали, без тук да се основава задоволително висока добавена стойност.

Големият въпрос към този момент не е дали Европейски Съюз ще се уголемява

През идващите години Европа ще би трябвало да реши дали желае да остане пазар от 450 милиона души, който губи население, промишленост и въздействие, или да се трансформира в по-голям стопански блок с повече хора, повече произвеждане и по-силна съгласуваност.

Затова огромният въпрос към този момент не е дали Европейски Съюз ще се уголемява.

Въпросът е дали ще успее да трансформира този развой в инструмент за повече напредък, повече работна мощ, по-силна промишленост и по-голяма резистентност.

Именно този въпрос ще стои и в центъра на диалозите по време на Green Transition Forum 6.0.