Мария Габриел: Европа има добра позиция да се конкурира за лидерство в областта на изкуствения интелект
Европа има добра позиция да се конкурира за водачество в региона на изкуствения разсъдък, съобщи еврокомисарят Мария Габриел 
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова по време на интернационалната онлайн конференция "Въздействието на изкуствения разсъдък върху нашето общество ", проведена от фондацията "Конрад Аденауер ", посолството на Швейцария и Института по философия и социология на Българска академия на науките.
Габриел означи, че изкуственият разсъдък е от значително значение за бъдещето на европейската стопанска система и общество. Тя уточни какъв брой е значимо да се включат демократичните полезности в логаритмите на изкуствения разсъдък, с цел да се построи доверие у жителите за потреблението му.
Еврокомисарят разяснява, че Европа e конкурентоспособна във връзка с научните изявления и би трябвало да се ускори поддръжката за откривателите в региона на изкуствения разсъдък.
Тя регистрира положителни позиции на Европа и във връзка с стартъп екосистемата и означи, че доста европейски стартъпи се утвърждават като водачи в световен проект, като добави и че България има огромен капацитет в тази посока.
От позиция на потреблението на изкуствения разсъдък от бизнеса Европа също е на конкурентно равнище. Изкуственият разсъдък ще има въздействие върху всички сфери в нашето общество - за по-добро опазване на здравето, както можем да забележим в потреблението му за битката с COVID-19, за по-ефективна обществена администрация, за по-безопасен превоз, даде образци Мария Габриел Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова.
Според нея би трябвало да се работи в посока на софтуерно рационализиране, създаване на доверие в обществото във връзка с потреблението на изкуствения разсъдък и подобряването на уменията на работната мощ. Талантите в региона на изкуствения разсъдък са една от нашите мощни страни, по тази причина би трябвало да продължим в напъните си за основаване на по-големи умения в тази посока, както и да се поддържа водещата роля в региона на научните проучвания, сподели еврокомисарят, като напомни, че има доста положителни начинания в това отношение.
Тя означи и опцията да се употребява изкуствения разсъдък, с цел да се отговори на главните провокации на 21-ви век като климатичните промени и риска от пандемии. Габриел обърна внимание на значимостта на това демократичните ни полезности и уважението към човешкото достолепие да бъдат включени в логаритмите на изкуствения разсъдък.
Проф. Дирк Хелбинг от Федералния софтуерен институт в Цюрих разяснява, че последователно се основава един нов свят. Той уточни, че има нова валута - така наречен огромни данни и криптовалутата, появяват се нови специалности, трансформира се стопанската система. Ученият означи, че вървим в посока на ново общество и даде образци, че компании работят по хрумвания като така наречен смартградове и "смартнации ".
Проф. Хелбинг предизвести, че има огромни благоприятни условия, само че и огромни етични провокации, свързани с цифровата промяна. Той обърна внимание на цифровата нравственос, която ще ни помогне да изградим отговорно цифровото бъдеще.
Проф. Румяна Стоилова от Института по философия и социология на Българска академия на науките разяснява, че съгласно мнението на учени, биоинженерството, комбинирано с развиването на изкуствения разсъдък, може да докара до разделяне на човечеството на дребна група от "суперхора " и внушителна група от по-нисши, безполезни хомосапиенси. Колегата й Стефан Марков обърна внимание на общественото значение на интернет и цифровото разделяне. Дигиталното включване в действителност обгръща освен достъпа до интернет, само че и опцията за уместно хардуерно и софтуерно наличие и услуги, а за ефикасното потребление на осведомителни и информационни технологии се изискват и умения за цифровата просветеност, означи той.
Стоилова означи, че мотивацията и качествата на уязвими групи като по-възрасти хора, в дребни обитаеми места и хората с ниски приходи за потреблението на изкуствения разсъдък са под въпрос и е изцяло допустимо бъдещи изследвания да открият, че тези хора просто не желаят да позволен изкуствения разсъдък в своя свят. Младите консуматори са образовани и опитни и в бъдеще те ще бъдат главните консуматори на изкуствения разсъдък, като не се виждат огромни разлики при младите генерации в страните от Европейски Съюз. Важен урок с рецесията с COVID-19 е потребността от възстановяване на цифровите умения на възрастните хора, е едно от заключенията на откривателите от Българска академия на науките.
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова по време на интернационалната онлайн конференция "Въздействието на изкуствения разсъдък върху нашето общество ", проведена от фондацията "Конрад Аденауер ", посолството на Швейцария и Института по философия и социология на Българска академия на науките. Габриел означи, че изкуственият разсъдък е от значително значение за бъдещето на европейската стопанска система и общество. Тя уточни какъв брой е значимо да се включат демократичните полезности в логаритмите на изкуствения разсъдък, с цел да се построи доверие у жителите за потреблението му.
Еврокомисарят разяснява, че Европа e конкурентоспособна във връзка с научните изявления и би трябвало да се ускори поддръжката за откривателите в региона на изкуствения разсъдък.
Тя регистрира положителни позиции на Европа и във връзка с стартъп екосистемата и означи, че доста европейски стартъпи се утвърждават като водачи в световен проект, като добави и че България има огромен капацитет в тази посока.
От позиция на потреблението на изкуствения разсъдък от бизнеса Европа също е на конкурентно равнище. Изкуственият разсъдък ще има въздействие върху всички сфери в нашето общество - за по-добро опазване на здравето, както можем да забележим в потреблението му за битката с COVID-19, за по-ефективна обществена администрация, за по-безопасен превоз, даде образци Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова. Според нея би трябвало да се работи в посока на софтуерно рационализиране, създаване на доверие в обществото във връзка с потреблението на изкуствения разсъдък и подобряването на уменията на работната мощ. Талантите в региона на изкуствения разсъдък са една от нашите мощни страни, по тази причина би трябвало да продължим в напъните си за основаване на по-големи умения в тази посока, както и да се поддържа водещата роля в региона на научните проучвания, сподели еврокомисарят, като напомни, че има доста положителни начинания в това отношение.
Тя означи и опцията да се употребява изкуствения разсъдък, с цел да се отговори на главните провокации на 21-ви век като климатичните промени и риска от пандемии. Габриел обърна внимание на значимостта на това демократичните ни полезности и уважението към човешкото достолепие да бъдат включени в логаритмите на изкуствения разсъдък.
Проф. Дирк Хелбинг от Федералния софтуерен институт в Цюрих разяснява, че последователно се основава един нов свят. Той уточни, че има нова валута - така наречен огромни данни и криптовалутата, появяват се нови специалности, трансформира се стопанската система. Ученият означи, че вървим в посока на ново общество и даде образци, че компании работят по хрумвания като така наречен смартградове и "смартнации ".
Проф. Хелбинг предизвести, че има огромни благоприятни условия, само че и огромни етични провокации, свързани с цифровата промяна. Той обърна внимание на цифровата нравственос, която ще ни помогне да изградим отговорно цифровото бъдеще.
Проф. Румяна Стоилова от Института по философия и социология на Българска академия на науките разяснява, че съгласно мнението на учени, биоинженерството, комбинирано с развиването на изкуствения разсъдък, може да докара до разделяне на човечеството на дребна група от "суперхора " и внушителна група от по-нисши, безполезни хомосапиенси. Колегата й Стефан Марков обърна внимание на общественото значение на интернет и цифровото разделяне. Дигиталното включване в действителност обгръща освен достъпа до интернет, само че и опцията за уместно хардуерно и софтуерно наличие и услуги, а за ефикасното потребление на осведомителни и информационни технологии се изискват и умения за цифровата просветеност, означи той.
Стоилова означи, че мотивацията и качествата на уязвими групи като по-възрасти хора, в дребни обитаеми места и хората с ниски приходи за потреблението на изкуствения разсъдък са под въпрос и е изцяло допустимо бъдещи изследвания да открият, че тези хора просто не желаят да позволен изкуствения разсъдък в своя свят. Младите консуматори са образовани и опитни и в бъдеще те ще бъдат главните консуматори на изкуствения разсъдък, като не се виждат огромни разлики при младите генерации в страните от Европейски Съюз. Важен урок с рецесията с COVID-19 е потребността от възстановяване на цифровите умения на възрастните хора, е едно от заключенията на откривателите от Българска академия на науките.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ