,fit(1920:897)&format=webp)
Китай и Европа стартират съвместна космическа мисия
Европа и Китай започват взаимна задача, чиято цел е да изследва по какъв начин магнитното поле на Земята пази планетата от нездравословната слънчева радиация – необичаен образец за съдействие в миг, когато конкуренцията в космоса се ускорява.
Амбициозният план има за цел да разбере по какъв начин слънчевата турбулентност основава така наречен „ галактическо време “ и да планува геомагнитни стихии, които могат да нарушат връзките на Земята, да изведат от строя електропреносни мрежи и да повредят електронно съоръжение.
Ракета Vega-C би трябвало да изведе в орбита в четвъртък 2,3-тонния сателит, наименуван Smile.
Той ще бъде изстрелян от европейския космодрум във Френска Гвиана в мощно елиптична орбита, която ще го води на разстояние до 121 000 км над Северния полюс.
Освен научното си значение, задачата Smile се откроява и като образец за взаимна работа сред обществени институции от Китай и Запада по огромен софтуерен план.
Когато Китайската академия на науките (CAS) и Европейската галактическа организация (ESA) се споразумяха за задачата през 2016 година, геополитическата среда беше по-благоприятна за съдействие, отбелязва генералният шеф на ESA Йозеф Ашбахер.
„ Трябва да се гледа на началото на Smile точно в този интервал “, споделя той пред Financial Times. „ Научните екипи от Европа и Китай работят доста добре заеднo, само че все още няма разискване на следваща задача. “
Съединени американски щати и Китай са в директна галактическа конкуренция за връщане на хора на Луната, като ESA е тясно ангажирана със своя американски сътрудник NASA, в това число посредством взаимната работа по настоящата лунна стратегия Artemis.
Въпреки това Китай и Европа се стремят да запазят опцията за бъдещо съдействие в космоса и към този момент са обменяли научни принадлежности за своите галактически апарати.
На среща през януари сред ESA и управлението на Китайската национална галактическа администрация двете страни се договориха да търсят нови благоприятни условия за съдействие, само че без съответни резултати на този стадий.
Логистични спънки, свързани с рестриктивните мерки върху износа на чувствителни технологии, както и регулаторни условия за сигурност и механически компликации, забавиха задачата Smile с най-малко година.
За прехвърлянето на китайската платформа и инструментите към Европейския център за галактически проучвания и технологии в Нидерландия са били нужни утвърждения от голям брой институции, показва ESA.
Например амонякът в топлообменните тръби е довел до класифицирането им като „ рискови товари “.
Въпреки това 11-годишният цикъл на слънчевата интензивност ще бъде покрай своя най-много, когато Smile стартира да следи магнитосферата на Земята – полето, което пази повърхността на планетата от най-вредните частици и радиация, изхвърляни от Слънцето.
Мисията Smile е най-новата от поредност галактически проучвания през последните 30 години, ориентирани към наблюдаване на Слънцето или към мониторинг на магнитосферата и атмосферата на Земята, които са дали добра, само че към момента непълна картина за въздействието на слънчевата интензивност върху планетата.
Четирите научни инструмента на борда на Smile са проектирани да запълнят част от тези пропуски. Сред тях е инструмент за наблюдаване в мекия рентгенов диапазон, създаден от University of Leicester, който за първи път ще картографира границите на магнитосферата.
„ Ще можем да следим по какъв начин нашият магнитен балон трансформира формата си – дали това става гладко или на стадии – и по какъв начин се свива под натиска на слънчевите изригвания, когато те доближават Земята “, споделя пред FT Колин Форсайт, академик от University College London, участващ в плана.
„ Никога до момента не сме правили нещо сходно. “
Ултравиолетовият телескоп на Smile може да следи полярното зарево над Северния полюс непрестанно до 45 часа.
Освен че ще демонстрира какво се случва, когато слънчевият вятър срещне магнитния щит на Земята, задачата ще помогне на учените да плануват по-бързо и по-точно рискови геомагнитни стихии.
Последната огромна стихия през май 2024 година наруши сателитната навигация и високочестотните радиокомуникации по света, като в същото време сътвори впечатляващи полярни сияния.
През 1989 година електропреносната мрежа на Квебек се срина вследствие на слънчева стихия, оставяйки 6 милиона души без електричество за девет часа. Повторение на най-силната записана слънчева стихия – събитието Карингтън от 1859 година, което унищожава телеграфните мрежи по света – би коствало трилиони долари през днешния ден. Щетите обаче биха могли да бъдат лимитирани, в случай че операторите бъдат навреме предизвестени да изключат уязвими системи и съоръжение.
Амбициозният план има за цел да разбере по какъв начин слънчевата турбулентност основава така наречен „ галактическо време “ и да планува геомагнитни стихии, които могат да нарушат връзките на Земята, да изведат от строя електропреносни мрежи и да повредят електронно съоръжение.
Ракета Vega-C би трябвало да изведе в орбита в четвъртък 2,3-тонния сателит, наименуван Smile.
Той ще бъде изстрелян от европейския космодрум във Френска Гвиана в мощно елиптична орбита, която ще го води на разстояние до 121 000 км над Северния полюс.
Освен научното си значение, задачата Smile се откроява и като образец за взаимна работа сред обществени институции от Китай и Запада по огромен софтуерен план.
Когато Китайската академия на науките (CAS) и Европейската галактическа организация (ESA) се споразумяха за задачата през 2016 година, геополитическата среда беше по-благоприятна за съдействие, отбелязва генералният шеф на ESA Йозеф Ашбахер.
„ Трябва да се гледа на началото на Smile точно в този интервал “, споделя той пред Financial Times. „ Научните екипи от Европа и Китай работят доста добре заеднo, само че все още няма разискване на следваща задача. “
Съединени американски щати и Китай са в директна галактическа конкуренция за връщане на хора на Луната, като ESA е тясно ангажирана със своя американски сътрудник NASA, в това число посредством взаимната работа по настоящата лунна стратегия Artemis.
Въпреки това Китай и Европа се стремят да запазят опцията за бъдещо съдействие в космоса и към този момент са обменяли научни принадлежности за своите галактически апарати.
На среща през януари сред ESA и управлението на Китайската национална галактическа администрация двете страни се договориха да търсят нови благоприятни условия за съдействие, само че без съответни резултати на този стадий.
Логистични спънки, свързани с рестриктивните мерки върху износа на чувствителни технологии, както и регулаторни условия за сигурност и механически компликации, забавиха задачата Smile с най-малко година.
За прехвърлянето на китайската платформа и инструментите към Европейския център за галактически проучвания и технологии в Нидерландия са били нужни утвърждения от голям брой институции, показва ESA.
Например амонякът в топлообменните тръби е довел до класифицирането им като „ рискови товари “.
Въпреки това 11-годишният цикъл на слънчевата интензивност ще бъде покрай своя най-много, когато Smile стартира да следи магнитосферата на Земята – полето, което пази повърхността на планетата от най-вредните частици и радиация, изхвърляни от Слънцето.
Мисията Smile е най-новата от поредност галактически проучвания през последните 30 години, ориентирани към наблюдаване на Слънцето или към мониторинг на магнитосферата и атмосферата на Земята, които са дали добра, само че към момента непълна картина за въздействието на слънчевата интензивност върху планетата.
Четирите научни инструмента на борда на Smile са проектирани да запълнят част от тези пропуски. Сред тях е инструмент за наблюдаване в мекия рентгенов диапазон, създаден от University of Leicester, който за първи път ще картографира границите на магнитосферата.
„ Ще можем да следим по какъв начин нашият магнитен балон трансформира формата си – дали това става гладко или на стадии – и по какъв начин се свива под натиска на слънчевите изригвания, когато те доближават Земята “, споделя пред FT Колин Форсайт, академик от University College London, участващ в плана.
„ Никога до момента не сме правили нещо сходно. “
Ултравиолетовият телескоп на Smile може да следи полярното зарево над Северния полюс непрестанно до 45 часа.
Освен че ще демонстрира какво се случва, когато слънчевият вятър срещне магнитния щит на Земята, задачата ще помогне на учените да плануват по-бързо и по-точно рискови геомагнитни стихии.
Последната огромна стихия през май 2024 година наруши сателитната навигация и високочестотните радиокомуникации по света, като в същото време сътвори впечатляващи полярни сияния.
През 1989 година електропреносната мрежа на Квебек се срина вследствие на слънчева стихия, оставяйки 6 милиона души без електричество за девет часа. Повторение на най-силната записана слънчева стихия – събитието Карингтън от 1859 година, което унищожава телеграфните мрежи по света – би коствало трилиони долари през днешния ден. Щетите обаче биха могли да бъдат лимитирани, в случай че операторите бъдат навреме предизвестени да изключат уязвими системи и съоръжение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ