Да спасим Европа - да, но коя Европа?
Европа е в рецесия, нараства безпокойствие измежду жителите на държавите-членки на Европейски Съюз, илюстрирано с решението на Обединеното кралство да напусне общността , нараства и известността на политическите партии против Европейския съюз, разяснява в свое проучване проф. Дитер Грим. Европа би трябвало да промени метода си за по-нататъшна интеграция на страни членки или рискува неуспех , счита той.
Дитер Грим е гостуващ професор по право в юридическия факултет на Йейл, професор по право в университета в Хумболт в Берлин и непрекъснат помощник и някогашен шеф на Института за разширени проучвания в Берлин, магистър по право в Харвард и почетен член на Американската академия по изкуства и науки.
Няма подозрение, че Европейският съюз страда от либерален недостиг, който визира неговата легитимност и приемане от жителите. Дитер Грим твърди, че несъразмерната конституционализация на Европейски Съюз е изместила властта от демократично легитимирани и виновни институции към изпълнителните и правосъдните органи на Европейски Съюз.
" Европейски Съюз е в либерален недостиг, водещ до отчуждаване на жителите. Понастоящем Европейски Съюз няма задоволително източници на легитимност, с цел да се утвърди, като оцелява единствено въз основа на легитимността, предоставена от държавите-членки ", счита той.
Европа - да, само че коя Европа , пита професорът. Европейският съюз е надхвърлил първичната икономическа общественост, само че към момента не е ясно какво би трябвало да стане в последна сметка. Европейската икономическа общественост, предходник на Европейски Съюз, се трансформира в единствена, супранационална организация някъде сред интернационална организация и федерална страна. Демократичният проблем на Европейски Съюз се изостря от пропастта сред вземането на решения и отчетността, нужна е институционална промяна на Европейски Съюз, като да вземем за пример усилване на представителството на европейските жители в Европейския парламент.
Европа има потребност от правила, а не от прагматизъм, по този метод се преглежда въпроса за европейската държавност, а това, което е належащо е повече пояснения за следствията. Коя в действителност е крайната цел на Европейски Съюз: дали би трябвало да стане Съединени щати на Европа или би трябвало да остане общественост от страни -членки, които се сплотяват за характерни цели в области, в които могат по-добре да се оправят единно, в сравнение с настрана.
Германия позволява пропукване на Европейски Съюз и световен спор до 2040 година
Това е един от вероятните шест сюжета
В заспалост ли е Европа и знае ли какво прави , заслепени ли са европейските жители от дългите години на политическо и икономическо успокоение, все по-често се питат и анализатори. Припомняме терзанията на Джулио Меоти, че бездетните водачи на Европа очевидно нямат и причина да се тормозят за бъдещето на континента , а Меркел е направила съдбовното решение да отвори вратите на Германия за милион и половина мигранти, което ще промени немското общество, евентуално и вечно. " Европа прави самоубийство или най-малко нейните водачи са решили да се самоубият ", написа Дъглас Мъри в The Times.
" Европа през днешния ден има малко предпочитание да се възпроизведе, да се бори за себе си или даже да вземе лична страна в спор ". Мъри, в новата си книга озаглавена " Странната гибел на Европа ", назовава това " екзистенциална цивилизационна отмалялост ".
Мултикултурализъм ли е казусът се питаха във Англия. Критики имаше в огромна част от английското общество. Британският публицист Лео МакКинстри подлага на критика мултикултурализма, като декларира, че " Англия е ръководена от гибелен фетиш, който се стреми да унищожи последните останки на нацията " и назовава мултикултурализма " надълбоко притеснителен обществен опит ".
" В доста от нашите градове обществената взаимност се заменя от колеблив племенизъм. Реалната интеграция е невъзможна, когато етническите групи се предизвикват да се придържат към обичаите, практиките, даже езиците от родината си " , добавя той.
Британският публицист Ед Уест твърди в своята книга " Илюзията за разнообразието ", че Англия неумишлено е прегърнала мултикултурализма без съответно отчитане на етническото многообразие. " Разнообразието единствено по себе си е положително, тъй че Англия в действителност ще се обогати и това ще докара до " обилни културни приноси "... мултикултурализмът и културното, расовото и религиозното многообразие са морално позитивни неща, без значение от следствията. Това е разбиране, което съвсем всички политически, медийни и просветителни институции имат. Това е илюзията за многообразието " , написа той.
Папата прикани Европа да резервира общността
Сухата статистика и институциите обезличиха хората, предизвести той
" След като един път сте почнали да вършиме това, което вършат другите, просто тъй като и те го вършат, някакъв тип заспалост се промъква над всички по-фини сетива на душата ", споделя френския мъдрец Мишел дьо Монтен.
Полският министър председател Беата Шидло, в моментите когато Европа излиза от своята заспалост разяснява по отношение на терористичните офанзиви в Испания, че Европа би трябвало да се " разсъни от летаргията си и най-после да стартира да мисли за сигурността на своите жители... не би трябвало да се опасява да приказва за тероризма... най-сетне да размени политическата уместност със здравия разсъдък ".
Трябва най-вероятно да сме по-ясни по отношение на нашата лична просвета и за какво си коства да се пази. Разбира се че има разграничаване сред мигранти и терористи. Трябва да признаем, че за разлика от множеството терористи, тези с коренно ислямско разбиране не желаят нищо , те просто презират в Европа това, което виждат като крах и порочност , което и улеснява оправдаването на всеки терористичен акт.
Каквато и да е ориста на Европа, тя би трябвало да реши по какъв начин да продължи, по какъв начин да отбрани своите правила, само че и да не се трансформира единствено в глава от учебниците по история.
Дитер Грим е гостуващ професор по право в юридическия факултет на Йейл, професор по право в университета в Хумболт в Берлин и непрекъснат помощник и някогашен шеф на Института за разширени проучвания в Берлин, магистър по право в Харвард и почетен член на Американската академия по изкуства и науки.
Няма подозрение, че Европейският съюз страда от либерален недостиг, който визира неговата легитимност и приемане от жителите. Дитер Грим твърди, че несъразмерната конституционализация на Европейски Съюз е изместила властта от демократично легитимирани и виновни институции към изпълнителните и правосъдните органи на Европейски Съюз.
" Европейски Съюз е в либерален недостиг, водещ до отчуждаване на жителите. Понастоящем Европейски Съюз няма задоволително източници на легитимност, с цел да се утвърди, като оцелява единствено въз основа на легитимността, предоставена от държавите-членки ", счита той.
Европа - да, само че коя Европа , пита професорът. Европейският съюз е надхвърлил първичната икономическа общественост, само че към момента не е ясно какво би трябвало да стане в последна сметка. Европейската икономическа общественост, предходник на Европейски Съюз, се трансформира в единствена, супранационална организация някъде сред интернационална организация и федерална страна. Демократичният проблем на Европейски Съюз се изостря от пропастта сред вземането на решения и отчетността, нужна е институционална промяна на Европейски Съюз, като да вземем за пример усилване на представителството на европейските жители в Европейския парламент.
Европа има потребност от правила, а не от прагматизъм, по този метод се преглежда въпроса за европейската държавност, а това, което е належащо е повече пояснения за следствията. Коя в действителност е крайната цел на Европейски Съюз: дали би трябвало да стане Съединени щати на Европа или би трябвало да остане общественост от страни -членки, които се сплотяват за характерни цели в области, в които могат по-добре да се оправят единно, в сравнение с настрана.
Германия позволява пропукване на Европейски Съюз и световен спор до 2040 година
Това е един от вероятните шест сюжета
В заспалост ли е Европа и знае ли какво прави , заслепени ли са европейските жители от дългите години на политическо и икономическо успокоение, все по-често се питат и анализатори. Припомняме терзанията на Джулио Меоти, че бездетните водачи на Европа очевидно нямат и причина да се тормозят за бъдещето на континента , а Меркел е направила съдбовното решение да отвори вратите на Германия за милион и половина мигранти, което ще промени немското общество, евентуално и вечно. " Европа прави самоубийство или най-малко нейните водачи са решили да се самоубият ", написа Дъглас Мъри в The Times.
" Европа през днешния ден има малко предпочитание да се възпроизведе, да се бори за себе си или даже да вземе лична страна в спор ". Мъри, в новата си книга озаглавена " Странната гибел на Европа ", назовава това " екзистенциална цивилизационна отмалялост ".
Мултикултурализъм ли е казусът се питаха във Англия. Критики имаше в огромна част от английското общество. Британският публицист Лео МакКинстри подлага на критика мултикултурализма, като декларира, че " Англия е ръководена от гибелен фетиш, който се стреми да унищожи последните останки на нацията " и назовава мултикултурализма " надълбоко притеснителен обществен опит ".
" В доста от нашите градове обществената взаимност се заменя от колеблив племенизъм. Реалната интеграция е невъзможна, когато етническите групи се предизвикват да се придържат към обичаите, практиките, даже езиците от родината си " , добавя той.
Британският публицист Ед Уест твърди в своята книга " Илюзията за разнообразието ", че Англия неумишлено е прегърнала мултикултурализма без съответно отчитане на етническото многообразие. " Разнообразието единствено по себе си е положително, тъй че Англия в действителност ще се обогати и това ще докара до " обилни културни приноси "... мултикултурализмът и културното, расовото и религиозното многообразие са морално позитивни неща, без значение от следствията. Това е разбиране, което съвсем всички политически, медийни и просветителни институции имат. Това е илюзията за многообразието " , написа той.
Папата прикани Европа да резервира общността
Сухата статистика и институциите обезличиха хората, предизвести той
" След като един път сте почнали да вършиме това, което вършат другите, просто тъй като и те го вършат, някакъв тип заспалост се промъква над всички по-фини сетива на душата ", споделя френския мъдрец Мишел дьо Монтен.
Полският министър председател Беата Шидло, в моментите когато Европа излиза от своята заспалост разяснява по отношение на терористичните офанзиви в Испания, че Европа би трябвало да се " разсъни от летаргията си и най-после да стартира да мисли за сигурността на своите жители... не би трябвало да се опасява да приказва за тероризма... най-сетне да размени политическата уместност със здравия разсъдък ".
Трябва най-вероятно да сме по-ясни по отношение на нашата лична просвета и за какво си коства да се пази. Разбира се че има разграничаване сред мигранти и терористи. Трябва да признаем, че за разлика от множеството терористи, тези с коренно ислямско разбиране не желаят нищо , те просто презират в Европа това, което виждат като крах и порочност , което и улеснява оправдаването на всеки терористичен акт.
Каквато и да е ориста на Европа, тя би трябвало да реши по какъв начин да продължи, по какъв начин да отбрани своите правила, само че и да не се трансформира единствено в глава от учебниците по история.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ