Европа е в дълбока беда днес, главно заради войната в

Европа е в дълбока неволя през днешния ден, основно поради войната в Украйна, която изигра основна роля в подкопаването на този значително кротичък район. За страдание, малко евентуално е обстановката да се усъвършенства през идващите години. Всъщност, евентуално Европа в бъдеще ще е по-малко постоянна, в сравнение с е през днешния ден. Настоящата обстановка в Европа внезапно контрастира с невижданата непоклатимост, на която тя се радваше по време на еднополюсния миг, който продължи почти от 1992 година, след разпадането на Съветския съюз, до 2017 година, когато Китай и Русия се появиха като велики сили, трансформирайки еднополюсния свят в многополюсен. Всички помним известната публикация на Франсис Фукуяма от 1989 година - „ Краят на историята? “, която твърдеше, че демократичната народна власт е предопределена да се популяризира по целия свят, донасяйки мир и разцвет. Това изказване явно се оказа изцяло неправилно, само че доста хора на Запад имаха вяра в него повече от 20 години. Малко европейци си представяха в разгара на еднополюсния интервал, че Европа ще бъде в толкоз съществени проблеми през днешния ден.
И по този начин, какво се обърка?
Войната в Украйна, която - както ще настоявам - беше предизвикана от Запада и изключително от Съединени американски щати, е главната причина за несигурността на Европа през днешния ден. Въпреки това има и втори фактор: смяната в световния баланс на силите през 2017 година от еднополярност към многополярност, която неизбежно щеше да заплаши архитектурата на сигурност в Европа. Все отново има основателни аргументи да се счита, че тази смяна в разпределението на силата е можела да бъде управляем проблем. Но войната в Украйна, в композиция с настъпването на многополюсния свят, подсигурява съществени беди, които евентуално няма да изчезнат в обозримо бъдеще.

Нека стартира с пояснение по какъв начин краят на еднополюсния интервал заплашва основите на европейската непоклатимост. След това ще обсъдя резултатите от войната в Украйна върху Европа и по какъв начин те взаимодействат с прехода към многополярност, с цел да трансформират европейския пейзаж в дълбочина.
Преходът от еднополярност към многополярност
Ключът към запазването на стабилността в Западна Европа по време на Студената война и в цяла Европа през еднополюсния миг беше американското военно наличие в Европа, което беше вградено в НАТО. Съединените щати, несъмнено, преобладаваха този алианс през цялото време, което правеше съвсем невероятно за страните под американския защитителен чадър да водят война една против друга. На процедура Съединени американски щати бяха мощна умиротворяваща мощ в Европа. Днешните европейски елити признават този елементарен факт, което изяснява за какво те са надълбоко ангажирани да запазят американските войски в Европа и да поддържат НАТО, доминиран от Съединени американски щати.

Заслужава да се означи, че когато Студената война завърши и Съветският съюз се готвеше да изтегли войските си от Източна Европа и да постави завършек на Варшавския контракт, Москва не възразяваше против запазването на НАТО, доминиран от Съединени американски щати. Подобно на западноевропейците по това време, руските водачи разбираха и ценяха логиката на умиротворяването. Все отново те бяха изрично срещу разширението на НАТО, само че за това - малко по-късно.

Някои биха могли да настояват, че Европейски Съюз, а не НАТО, е главната причина за европейската непоклатимост през еднополюсния миг, което изяснява за какво точно Европейски Съюз, а не НАТО, завоюва Нобеловата премия за мир през 2012 година. Но това е неправилно. Макар Европейският съюз да е извънредно сполучлива институция, неговият триумф зависи от поддържането на мира в Европа от НАТО. Обръщайки Маркс с главата надолу, политико-военната институция е базата или фундаментът, а икономическата институция е надстройката. С други думи, при липса на американския умиротворител, освен че НАТО в познатия ни тип изчезва, само че и Европейски Съюз ще бъде съществено подкопан.

По време на еднополюсния интервал, който - отново - продължи от 1992 до 2017 година, Съединени американски щати бяха най-могъщата с огромна разлика страна в интернационалната система и можеха елементарно да поддържат доста военно наличие в Европа. Всъщност външнополитическите им елити освен желаеха да запазят НАТО, само че и да го разширят посредством разширение на алианса в Източна Европа.

Този еднополюсен свят обаче изчезна с настъпването на многополярността. Съединени американски щати към този момент не бяха единствената велика мощ в света. Китай и Русия също бяха велики сили, което означаваше, че американските политици би трябвало да стартират да мислят по друг метод за света към тях.

За да се разбере какво значи многополярността за Европа, е належащо да се прегледа разпределението на силата сред трите огромни международни сили. Съединени американски щати към момента са най-могъщата страна в света, само че Китай наваксва и през днешния ден е необятно приет като равносилен съперник. Неговото голямо население, съчетано с в действителност забележителния му стопански напредък от началото на 1990-те години, го трансформира в евентуален хегемон в Източна Азия. За Съединени американски щати, които към този момент са районен хегемон в Западното полукълбо, опцията друга велика мощ да реализира надмощие в Източна Азия или Европа е надълбоко тревожна вероятност. Не забравяйте, че Съединени американски щати влязоха и в двете международни войни, с цел да предотвратят Германия и Япония да станат районни хегемони надлежно в Европа и Източна Азия. Същата логичност важи и през днешния ден.

Русия е най-слабата от трите велики сили и, в несъгласие с това, което доста европейци мислят, тя не заплашва да завладее цяла Украйна, камо ли Източна Европа. В последна сметка Русия прекара последните три години и половина в опит да завладее източната една пета от Украйна. Руската войска не е Вермахтът и Русия - за разлика от Съветския съюз по време на Студената война и Китай в Източна Азия през днешния ден — не е евентуален районен хегемон.

Предвид това систематизиране на световната мощност, съществува стратегическа нужда Съединени американски щати да се концентрират върху сдържането на Китай и предотвратяването на доминирането му над Източна Азия. Няма обаче безапелационна стратегическа причина Съединени американски щати да поддържат доста военно наличие в Европа, защото Русия не заплашва да стане европейски хегемон. Всъщност отделянето на скъпи отбранителни запаси за Европа понижава ресурсите, налични за Източна Азия. Тази базова логичност изяснява американския завой към Азия. Но в случай че една страна се „ завърти “ към един район, по формулировка се „ отвръща “ от различен - и този район е Европа.

Съществува и друго значимо измерение, което има малко общо с световния баланс на силите, само че в допълнение понижава вероятността Съединени американски щати да останат ангажирани с поддържането на доста военно наличие в Европа. По-конкретно, Съединени американски щати имат специфични връзки с Израел, които нямат аналог в известната история. Тази връзка, която е резултат от голямото въздействие на израелското лоби в Съединени американски щати, значи освен че американските политици ще поддържат Израел абсолютно, само че и че Съединени американски щати ще се намесват във войните на Израел — директно или индиректно. Накратко, Съединени американски щати ще продължат да отделят обилни военни запаси за Израел, както и да ангажират лични военни сили в Близкия изток. Това обвързване към Израел основава спомагателен тласък за редуциране на американското наличие в Европа и за тласкане на европейските страни да се погрижат сами за своята сигурност.

В последна сметка мощните структурни сили, свързани с прехода от еднополярност към многополярност, съчетани с особените връзки на Съединени американски щати с Израел, имат капацитета да отстранен американския умиротворител от Европа и да осакатят НАТО, което явно би имало съществени негативни последствия за европейската сигурност. Все отново е допустимо да се избегне излизането на Америка — нещо, което съвсем всеки европейски водач сигурно желае. Казано просто, постигането на този резултат изисква мъдри тактики и умела дипломация от двете страни на Атлантика. Но не това получихме до момента. Вместо това Европа и Съединени американски щати безразсъдно се пробваха да включат Украйна в НАТО, което провокира губеща война с Русия и доста усили вероятността Съединени американски щати да изоставен Европа, а НАТО да бъде изпразнено от наличие. Нека обясня.
Кой аргументи войната в Украйна: общоприетото схващане
За да се схванат изцяло следствията от войната в Украйна, е значимо да се прегледат аргументите ѝ, тъй като повода Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година приказва доста за задачите на Русия във войната и за нейното дълготрайно отражение.
Общоприетото мнение на Запад е, че Владимир Путин носи отговорност за започването на войната в Украйна. Неговата цел, съгласно този мотив, е да завладее цяла Украйна и да я направи част от по-голяма Русия. След като реализира това, Русия щяла да продължи към основаването на империя в Източна Европа, сходно на Съветския съюз след Втората международна война. В тази версия Путин е смъртна опасност за Запада и би трябвало да бъде спрян със мощ. Накратко, Путин е империалист с майсторски проект, който се вписва с лекост в богатата съветска традиция. Този роман обаче има голям брой проблеми. Нека посоча пет от тях.
Първо, няма никакви доказателства отпреди 24 февруари 2022 година, че Путин е желал да завладее цяла Украйна и да я включи в Русия. Привържениците на общоприетото мнение не могат да посочат нищо, което Путин е споделил или писал, което да демонстрира, че той счита завладяването на Украйна за мечтана цел, че счита тази цел за осъществима, или че има намерение да я преследва.
Когато бъдат оборени по този въпрос, поддръжниците на общоприетото мнение сочат изказванието на Путин, че Украйна е „ изкуствена “ страна, и изключително визията му, че руснаци и украинци са „ един народ “ — основна тематика в известното му изявление от 12 юли 2021 година. Тези мнения обаче не споделят нищо за повода да стартира войната. Всъщност речта дава обилни доказателства, че Путин признава Украйна като самостоятелна страна. Например той споделя на украинския народ: „ Искате да създадете лична страна — заповядайте! “ Относно това по какъв начин Русия би трябвало да се отнася към Украйна, той написа: „ Има единствено един отговор: с почитание. “ Той приключва тази дълга тирада със следните думи: „ А каква ще бъде Украйна — това зависи от нейните жители. “

В същата тази тирада и още веднъж в друга значима тирада, която произнесе на 21 февруари 2022 година, Путин акцентира, че Русия приема „ новата геополитическа действителност, която се оформи след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики “. Той акцентира същото и за трети път на 24 февруари 2022 година, когато разгласи, че Русия ще нахлуе в Украйна. Всички тези изказвания директно опонират на изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я включи в по-голяма Русия.

Второ, Путин не разполагаше с задоволително войски, с цел да завладее Украйна. По моя преценка Русия е нахлула най-вече със 190 000 бойци. Генерал Олександър Сирски, актуалният главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, твърди, че съветската инвазия е включвала едвам 100 000 бойци. Няма по какъв начин сили от 100 000 или даже 190 000 военнослужещи да завладеят, окупират и причислят цяла Украйна към по-голяма Русия. Помислете, че когато Германия нахлува в западната половина на Полша на 1 септември 1939 година, Вермахтът наброява към 1,5 милиона души. Украйна е географски повече от три пъти по-голяма от западната половина на Полша през 1939 година, а Украйна през 2022 година имаше съвсем два пъти повече население от Полша при немската инвазия. Ако приемем оценката на военачалник Сирски, че 100 000 съветски бойци са нахлули в Украйна през 2022 година, това значи, че Русия е разполагала с офанзивна мощ, която е една петнадесета от размера на немската мощ, влезнала в Полша. И тази дребна съветска войска нахлу в страна, която беше доста по-голяма от западната половина на Полша както по територия, по този начин и по население.

Някой би могъл да твърди, че съветските водачи са считали украинската войска за толкоз дребна и едва въоръжена, че съветската войска ще може елементарно да завладее цялата страна. Но това не е по този начин. Всъщност Путин и неговите подчинени добре знаеха, че Съединените щати и техните европейски съдружници въоръжават и образоват украинската войска още от началото на рецесията на 22 февруари 2014 година. В реалност огромният боязън на Москва беше, че Украйна се трансформира в де факто член на НАТО. Освен това съветските водачи признаваха, че украинската войска, която беше по-голяма от съветската офанзивна мощ, води война дейно в Донбас от 2014 година Те сигурно разбираха, че украинската войска не е книжен тигър, който може да бъде надвит бързо и уверено, изключително откакто имаше мощна поддръжка от Запада. Целта на Путин беше да реализира бързо лимитирани териториални придобивки и да принуди Украйна да договаря — което и се случи. Тази полемика ме води към третата ми точка.

Веднага след началото на войната Русия се обърна към Украйна, с цел да стартират договаряния за преустановяване на войната и за разработване на modus vivendi сред двете страни. Този ход директно опонира на изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я направи част от по-голяма Русия. Преговорите сред Киев и Москва започнаха в Беларус единствено четири дни след навлизането на съветските войски в Украйна. Този беларуски формат в последна сметка беше сменен както с израелски, по този начин и с истанбулски формат. Наличните доказателства демонстрират, че руснаците са преговаряли съществено и не са били заинтригувани да причисляват украинска територия, като се изключи Крим, който анексираха през 2014 година, и вероятно района Донбас. Преговорите завършиха, когато украинците — подтиквани от Англия и Съединените щати — се отдръпнаха от тях, макар че напредваха добре към оня миг.

Освен това Путин оповестява, че до момента в който договарянията се водели и напредвали, бил помолен да изтегли съветските войски от региона към Киев като жест на благосклонност — което той направил на 29 март 2022 година. Нито едно западно държавно управление или някогашен политик не е оспорил съществено версията на Путин, макар че тя директно опонира на изказванието, че е възнамерявал да завладее цяла Украйна.

Четвърто, в месеците преди началото на войната Путин се опита да откри дипломатическо решение на зараждащата се рецесия. На 17 декември 2021 година Путин изпрати писмо до президента Джо Байдън и шефа на НАТО Йенс Столтенберг, в което предложи решение на рецесията, учредено на писмена гаранция, че: 1) Украйна няма да се причисли към НАТО; 2) покрай съветските граници няма да бъдат разполагани настъпателни оръжия; и 3) войските и техниката на НАТО, придвижени в Източна Европа след 1997 година, ще бъдат изтеглени назад в Западна Европа. Каквото и да мисли човек за опцията да се реализира съглашение въз основа на първичните претенции на Путин, това демонстрира, че той се е опитвал да избегне войната. Съединените щати, от своя страна, отхвърлиха да договарят с Путин. Изглежда, че не са били заинтригувани да предотвратят войната.

Пето, в случай че оставим Украйна настрани, няма и диря от доказателства, че Путин е обмислял завладяването на която и да е друга страна в Източна Европа. Това надали е изненадващо, поради обстоятелството, че съветската войска не е задоволително огромна, с цел да завладее даже цяла Украйна, камо ли да се опита да завладее балтийските страни, Полша и Румъния. Освен това всички тези страни са членове на НАТО, което съвсем сигурно би означавало война със Съединените щати и техните съдружници.
В резюме, макар че в Европа — а съм сигурен, и тук, в Европейския парламент — необятно се има вяра, че Путин е империалист, който от дълго време е решен да завладее цяла Украйна, а по-късно и други страни на запад от нея, на практика всички налични доказателства опонират на тази позиция.
Истинската причина за войната в Украйна
Всъщност Съединените щати и техните европейски съдружници предизвикаха войната. Това, несъмнено, не значи, че Русия не стартира войната, нахлувайки в Украйна. Но главната причина за спора беше решението на НАТО да включи Украйна в алианса — нещо, което на практика всички съветски водачи възприемаха като екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Но разширението на НАТО не е единственият проблем, защото то е част от по-широка тактика, която цели да трансформира Украйна в западен бастион на съветската граница. Присъединяването на Киев към Европейския съюз и насърчаването на цветна гражданска война в Украйна — с други думи, превръщането ѝ в про-западна демократична народна власт — са другите два стълба на тази политика. Руските водачи се опасяват и от трите стълба, само че най-вече се опасяват от разширението на НАТО. Както акцентира Путин: „ Русия не може да се усеща в сигурност, да се развива и да съществува, до момента в който е изправена пред непрекъсната опасност от територията на днешна Украйна. “ По създание той не се интересуваше от това Украйна да стане част от Русия; той искаше да се увери, че тя няма да се трансформира в това, което назова „ трамплин “ за западна експанзия против Русия. За да се оправи с тази опасност, Путин стартира превантивна война на 24 февруари 2022 година.
На какво се основава изказванието, че разширението на НАТО е основната причина за войната в Украйна?
Първо, съветските водачи без изключение заявяваха неведнъж преди началото на войната, че възприемат разширението на НАТО към Украйна като екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Путин направи голям брой обществени изказвания, в които разви този мотив преди 24 февруари 2022 година. Други съветски водачи — в това число министърът на защитата, външният министър, заместник-външният министър и посланикът на Москва във Вашингтон — също подчертаваха централното значение на разширението на НАТО като причина за рецесията към Украйна. Външният министър Сергей Лавров формулира това малко на конференция на 14 януари 2022 година: „ Ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се уголемява на изток. “

Второ, централното място на дълбокия съветски боязън от присъединението на Украйна към НАТО се илюстрира ясно от събитията след началото на войната. Например по време на истанбулските договаряния, които се организираха директно след нашествието, съветските водачи направиха изцяло ясно, че Украйна би трябвало да одобри „ непрекъснат неутралитет “ и не може да се причисли към НАТО. Украинците одобриха съветското искане без сериозна опозиция, безспорно тъй като знаеха, че другояче ще бъде невероятно да се постави завършек на войната. Наскоро, на 14 юни 2024 година, Путин изложи съветските условия за преустановяване на войната. Едно от главните му претенции беше Киев „ публично “ да съобщи, че се отхвърля от „ проектите за присъединение към НАТО “. Нищо от това не е изненадващо, защото Русия постоянно е разглеждала Украйна в НАТО като екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде предотвратена непременно.

Трето, забележителен брой авторитетни и високо уважавани персони на Запад разбираха още преди войната, че разширението на НАТО — изключително към Украйна — ще бъде възприето от съветските водачи като смъртна опасност и в последна сметка ще докара до злополука.

Уилям Бърнс, който до неотдавна беше началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, а през април 2008 година — по време на срещата на НАТО в Букурещ — беше дипломат на Съединени американски щати в Москва, написа меморандум до тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс, в който малко и ясно разказа съветското мислене по отношение на включването на Украйна в алианса. „ Присъединяването на Украйна към НАТО, “ написа той, „ е най-ярката от всички червени линии за съветските елити (не единствено за Путин). За повече от две години и половина диалози с основни съветски дейци — от примитивни апаратчици в тъмните коридори на Кремъл до най-острите демократични критици на Путин — към момента не съм срещнал никого, който да гледа на Украйна в НАТО като на нещо друго от директно предизвикателство към съветските ползи. “ Според него НАТО „ ще се възприеме… като мятане на стратегическа ръкавица. Днешна Русия ще реагира. Руско-украинските връзки ще замръзнат… Това ще сътвори плодородна почва за съветско вмешателство в Крим и Източна Украйна. “

Бърнс не беше единственият западен политически водач през 2008 година, който разбираше, че включването на Украйна в НАТО е изпълнено с рискове. На срещата в Букурещ да вземем за пример немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се опълчиха на напредването към участие на Украйна в НАТО, тъй като осъзнаваха, че това би обезпокоило и разгневило Русия. Меркел неотдавна изясни опозицията си по този начин: „ Бях изцяло сигурна… че Путин просто няма да разреши това да се случи. От негова позиция това би означавало оповестяване на война. “

Заслужава да се означи също, че някогашният общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг два пъти преди да напусне поста съобщи, че „ президентът Путин стартира тази война, тъй като искаше да затвори вратата на НАТО и да отхвърли правото на Украйна да избере собствен личен път. “ Почти никой на Запад не оспори това удивително самопризнание и той не го отдръпна.
Правейки още една крачка напред, голям брой американски политици и стратези се противопоставяха на решението на президента Бил Клинтън да разшири НАТО през 1990-те години, когато това решение се обсъждаше. Тези съперници през цялото време разбираха, че съветските водачи ще възприемат разширението като опасност за жизненоважните си ползи и че тази политика в последна сметка ще докара до злополука. В листата на съперниците попадат видни представители на елита като Джордж Кенан, министърът на защитата на Клинтън Уилям Пери, ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Джон Шаликашвили, Пол Нитцe, Робърт Гейтс, Робърт Макнамара, Ричард Пайпс и Джак Матлок, с цел да назовем единствено няколко.

Логиката зад позицията на Путин би трябвало да е изцяло разбираема за американците, които от дълго време са последователи на Доктрината Монро, съгласно която нито една далечна велика мощ няма право да образува съюз с страна в Западното полукълбо и да разполага свои военни сили там. Съединените щати биха интерпретирали сходен ход като екзистенциална опасност и биха създали всичко допустимо, с цел да отстраняват заплахата. Разбира се, точно това се случи по време на Карибската ракетна рецесия през 1962 година, когато президентът Джон Кенеди сподели ясно на руските водачи, че нуклеарните им ракети би трябвало да бъдат отстранени от Куба. Путин е надълбоко повлиян от същата логичност. В последна сметка великите сили не желаят други велики сили да разполагат военни сили в непосредствена непосредственост до техните територии.
Поддръжниците на концепцията Украйна да бъде призната в НАТО от време на време настояват, че Москва не би трябвало да се тревожи от разширението, тъй като „ НАТО е защитителен алианс и не съставлява опасност за Русия. “ Но съветските водачи не мислят по този начин за Украйна в НАТО — а значимото е точно по какъв начин мислят те. В последна сметка няма подозрение, че Путин е разглеждал присъединението на Украйна към НАТО като екзистенциална опасност, която не може да бъде позволена, и е бил подготвен да стартира война, с цел да го предотврати — което и направи на 24 февруари 2022 година.
Ходът на войната досега
Сега дано поговоря за развиването на войната. След като истанбулските договаряния се провалиха през април 2022 година, спорът в Украйна се трансформира във война на безсилие, която мощно припомня Първата международна война на западния фронт. Войната, която се води като жестока позиционна битка, продължава повече от три години и половина. През това време Русия официално анексира четири украински области в допълнение към Крим, който анексира през 2014 година. На процедура Русия до момента е анексирала към 22 % от територията на Украйна от интервала преди 2014 година, напълно в източната част на страната.

Западът оказа голяма поддръжка на Украйна след експлоадирането на войната през 2022 година, правейки всичко, с изключение на да се включи директно във военните дейности. Неслучайно съветските водачи считат, че страната им води война със Запада. Въпреки това Тръмп е решен внезапно да ограничи ролята на Съединени американски щати във войната и да трансферира тежестта по подпомагането на Украйна върху плещите на Европа.

Русия явно печели войната и евентуално ще надделее. Причината е елементарна: във война на безсилие всяка страна се стреми да „ изтощи “ другата, което значи, че страната с повече бойци и повече огнева мощност нормално излиза победител. Русия има доста преимущество и в двете посоки. Например Сирски споделя, че Русия сега има три пъти повече войски, ангажирани във войната, в сравнение с Украйна, а на някои сектори по фронтовата линия руснаците превъзхождат украинците с 6:1. Всъщност съгласно голям брой отчети Украйна няма задоволително бойци, с цел да запълни компактно всички свои позиции на фронта, което от време на време разрешава на съветските сили да пробият относително елементарно.

Що се отнася до огневата мощност, през по-голямата част от войната преимуществото на Русия в артилерията — оръжие от решаващо значение в изтощителна война — се прави оценка на 3:1, 7:1 или 10:1. Русия разполага и с голям боеприпас от високоточни планиращи (glide) бомби, които употребява с пагубна успеваемост против украинските отбранителни позиции, до момента в който Киев съвсем не разполага с такива. Няма подозрение, че Украйна има доста ефикасен дронов флот, който в началото беше по-ефективен от съветския, само че през последната година Русия обърна обстановката и в този момент има предимство както при дроновете, по този начин и при артилерията и планиращите бомби.

Важно е да се подчертае, че Киев няма жизнеспособно решение за казуса с човешките запаси, защото Украйна има доста по-малко население от Русия и е измъчвана от укриване от наборна работа и дезертиране. Нито пък може да компенсира несъответствието във въоръжението, основно тъй като Русия има мощна индустриална база, която създава големи количества оръжие, до момента в който украинската промишленост е нищожна. За да компенсира това, Украйна разчита в огромна степен на Запада за въоръжение, само че западните страни нямат индустриален потенциал, който да се приближава до съветския. За похлупак Тръмп забавя потока от американско въоръжение към Украйна.

В последна сметка Украйна е съществено изоставаща както по въоръжение, по този начин и по бройка на войските, което е съдбовно във война на безсилие. Освен това Русия разполага с голям боеприпас от ракети и дронове, които употребява, с цел да удря надълбоко в Украйна и да унищожава сериозна инфраструктура и хранилища с оръжие. Несъмнено Киев има опцията да удря цели надълбоко в Русия, само че няма нищо сходно на огневата мощност, с която разполага Москва. Освен това удрянето на цели надълбоко в Русия ще има дребен резултат върху това, което се случва на бойното поле, където в действителност се взема решение тази война.
Перспективите за спокойно споразумяване
Как стоят нещата с вероятността за спокойно споразумяване? През 2025 година се водиха доста диалози за намиране на дипломатическо решение за преустановяване на войната. Тези диалози значително са свързани с обещанието на Тръмп, че ще уреди войната или преди да се реалокира в Белия дом, или скоро по-късно. Очевидно той не съумя — в действителност даже не е бил покрай триумф. Тъжната истина е, че няма вяра за договаряне на свястно спокойно съглашение. Тази война ще се реши на бойното поле, където руснаците евентуално ще реализиран грозна победа, която ще докара до замразен спор с Русия от едната страна и Украйна, Европа и Съединени американски щати от другата. Нека обясня.

Дипломатическо споразумяване на войната е невероятно, тъй като противоположните страни имат непримирими условия. Москва упорства Украйна да бъде неутрална страна, което значи, че не може да бъде член на НАТО или да има значими гаранции за сигурност от Запада. Руснаците също по този начин желаят Украйна и Западът да признаят тяхната анексия на Крим и четирите области в източна Украйна. Третото им основно условие е Киев да ограничи размера на своята войска дотам, че да не съставлява военна опасност за Русия. Не е изненадващо, че Европа и изключително Украйна изрично отхвърлят тези претенции. Украйна отхвърля да отстъпи каквато и да е територия на Русия, до момента в който европейските и украинските водачи не престават да се стремят да включат Украйна в НАТО или най-малко да разрешат на Запада да даде сериозна гаранция за сигурността на Киев. Разоръжаването на Украйна до степен, която да удовлетворява Москва, също е недопустимо. Няма по какъв начин тези противоположни позиции да бъдат примирени, с цел да се реализира спокойно съглашение.
Следователно войната ще се реши на бойното поле. Въпреки че имам вяра, че Русия ще победи, тя няма да реализира решителна победа, при която да завземе цяла Украйна. Вместо това евентуално ще реализира грозна победа, като окупира сред 20 и 40 % от Украйна отпреди 2014 година, до момента в който Украйна ще остане като дисфункционална остатъчна страна, покриваща територията, която Русия не завземе. Москва евентуално няма да се опита да завземе цялата Украйна, тъй като западните 60 % от страната са обитаеми с етнически украинци, които биха оказали яростна опозиция против съветската окупация и биха трансформирали ръководството в призрачен сън за окупиращите сили. Всичко това демонстрира, че евентуалният излаз от войната в Украйна е замразен спор сред „ по-голяма Русия “ и остатъчна Украйна, подкрепяна от Европа.
Последствия
Сега дано разгледаме евентуалните последствия от войната в Украйна, като първо се съсредоточим върху следствията за самата Украйна, а по-късно върху следствията за връзките сред Европа и Русия. Накрая ще обсъдя евентуалните последици вътре в Европа, както и за трансатлантическите връзки.

За начало, Украйна е на практика разрушена. Вече е изгубила забележителна част от територията си и е евентуално да загуби още земя, преди бойните дейности да спрат. Икономиката ѝ е в руини и няма вероятност за възобновяване в обозримо бъдеще, а съгласно моите калкулации страната е претърпяла почти 1 милион жертви — изумителен брой за всяка страна, само че изключително за такава, за която се твърди, че е в „ демографска серпантина на гибелта “. Русия също е заплатила забележителна цена, само че не толкоз висока, колкото Украйна.

Европа съвсем несъмнено ще остане съдружник на остатъчната Украйна за обозримо бъдеще, заради вложените разноски и дълбоката русофобия, която пронизва Запада. Но тази продължаваща връзка няма да е от изгода за Киев по две аргументи. Първо, тя ще подтикне Москва да се намесва във вътрешните работи на Украйна, с цел да ѝ сътвори стопански и политически проблеми, тъй че страната да не съставлява опасност за Русия и да не е в положение да се причисли към НАТО или Европейски Съюз. Второ, задължението на Европа да поддържа Киев непременно стимулира руснаците да завземат колкото може повече украинска територия, до момента в който войната продължава, с цел да се усили слабостта на остатъчната украинска страна, която ще остане, когато спорът бъде замразен.
Как стоят нещата с връзките сред Европа и Русия в бъдеще?
Те евентуално ще останат отровни за обозримо време. Европейците и безспорно украинците ще работят за подкопаване на напъните на Москва да интегрира в по-голяма Русия украинските територии, които е анексирала, както и ще търсят благоприятни условия да причинят стопански и политически проблеми на руснаците. Русия от своя страна ще търси благоприятни условия да основава стопански и политически компликации вътре в Европа и в връзките сред Европа и Съединени американски щати. Руският хайлайф ще има мощен тласък да раздра Запада колкото е допустимо повече, защото Западът съвсем несъмнено ще е съсредоточил вниманието си върху Русия. Не бива да се не помни, че Русия ще се стреми да държи Украйна дисфункционална, до момента в който Европа ще се пробва да я направи функционална.

Отношенията сред Европа и Русия ще бъдат освен отровни, само че и рискови. Възможността за война постоянно ще е налице. Освен риска войната сред Украйна и Русия да се възобнови - все отново Украйна ще желае назад изгубената си територия - има още шест други евентуални „ горещи точки “, където може да избухне война сред Русия и една или повече европейски страни. Първата е Арктика, където топенето на ледовете е отворило път за конкуренция за проходи и запаси. Помнете, че седем от осемте страни, ситуирани в Арктика, са членове на НАТО. Русия е осмата, което значи, че е числено превъзхождана 7:1 от страните от НАТО в този стратегически значим регион.

Втората гореща точка е Балтийско море, от време на време наричано „ езеро на НАТО “, тъй като е обградено главно от страни членки на Алианса. Този воден път обаче е от жизненоважно стратегическо значение за Русия, както и Калининград — съветският анклав в Източна Европа, който също е заобиколен от страни от НАТО. Четвъртата гореща точка е Беларус, която по мярка и местонахождение е стратегически значима за Русия толкоз, колкото и Украйна. Европейците и американците съвсем несъмнено ще се опитат да конфигурират про-западно държавно управление в Минск след излизането на президента Александър Лукашенко от властта и в последна сметка да го трансфорат в про-западен бастион на съветската граница.

Западът към този момент е надълбоко зает в политиката на Молдова, която освен граничи с Украйна, само че и съдържа обособен район, прочут като Приднестровие, окупиран от съветски войски. Последната гореща точка е Черно море, което е от огромно стратегическо значение както за Русия, по този начин и за Украйна, както и за няколко страни от НАТО: България, Гърция, Румъния и Турция. Подобно на Балтийско море, и в Черно море има огромен капацитет за проблеми.

Всичко това значи, че даже откакто Украйна се трансформира в замразен спор, Европа и Русия ще продължат да имат враждебни връзки в геополитическа среда, цялостна с „ горещи точки “. С други думи, опасността от огромна европейска война няма да изчезне, когато боевете в Украйна спрат.

Сега дано преминем към следствията от войната в Украйна за Европа и по-късно към евентуалните ѝ резултати върху трансатлантическите връзки. За начало, ще бъде едва да се каже, че съветската победа в Украйна - дори в случай че е грозна победа, както чакам - би била шокираща загуба за Европа. Или, казано по малко по-различен метод, това би била шокираща загуба за НАТО, който е надълбоко зает в спора в Украйна от началото му през февруари 2014 година. Всъщност алиансът се е заел да победи Русия от момента, в който спорът се трансформира в огромна война през февруари 2022 година.

Поражението на НАТО ще докара до взаимни обвинявания сред страните членки и вътре в доста от тях. Посочването на провинен за тази злополука ще има огромно значение за ръководещите елити в Европа и безспорно ще съществува мощна наклонност да се упрекват другите, без да се поема отговорност върху себе си. Дебатът за това „ кой загуби Украйна “ ще се води както сред обособените страни на Европа - която към този момент е разкъсвана от спорна политика - така и вътре в тях. Освен тези политически разногласия, някои ще слагат под въпрос бъдещето на НАТО, защото алиансът не съумя да спре Русия — страната, която множеството европейски водачи разказват като смъртоносна опасност. Изглежда съвсем несъмнено, че НАТО ще бъде доста по-слаб след прекратяването на войната в Украйна, в сравнение с беше преди началото ѝ.

Всяко намаляване на НАТО ще има отрицателни последици за Европейски Съюз, защото стабилната сигурност е от значително значение за просперитета на Европейски Съюз, а НАТО е ключът към стабилността в Европа. Освен заканите за Европейски Съюз, забележителното понижаване на потока на газ и петрол към Европа от началото на войната съществено е засегнало огромните стопански системи на Европа и е забавило растежа в цялата еврозона. Има съществени учредения да се счита, че икономическият напредък в цяла Европа е надалеч от цялостното възобновяване след злополуката в Украйна.

Поражението на НАТО в Украйна също по този начин евентуално ще докара до трансатлантически „ обвинителен спор “, изключително като се има поради, че администрацията на Тръмп отхвърли да поддържа Киев толкоз пламенно, колкото администрацията на Байдън, и вместо това настоя европейците да поемат по-голяма част от тежестта по поддръжката на Украйна. Следователно, когато войната най-сетне завърши с победа на Русия, Тръмп ще може да упрекна европейците, че не са се присъединили задоволително интензивно, до момента в който европейските водачи ще могат да обвинят Тръмп, че е изоставил Украйна в най-трудния ѝ миг. Разбира се, връзките на Тръмп с Европа от дълго време са противоречиви, тъй че тези взаимни обвинявания единствено ще влошат обстановката.

Следва и извънредно значимият въпрос дали Съединени американски щати ще понижат доста военното си наличие в Европа или даже ще изтеглят всичките си бойни елементи от континента. Както подчертах при започване на речта си, без значение от войната в Украйна, историческият преход от униполярност към мултиполярност основава мощен тласък за Съединени американски щати да се насочат към Източна Азия, което дейно значи оттегляне от Европа. Сам по себе си този ход има капацитета да постави завършек на НАТО, което е различен метод да се каже завършек на американския „ памп