Опасната комфортна зона на Европа
Европа е на автопилот. Преобладава чувството, че статуквото в Европа може да продължи. Това статукво се основава на догатката, че войните в съседство няма да обиден Европейския съюз, метода, по който действа, живота на неговите жители, написа Джуди Демпси за Фондация Карнеги за интернационален мир.
Съществува догатката, че Съединените щати, който и да бъде определен за президент през 2024 година, ще продължат да обезпечават чадър за сигурност за Европа. Европейците имат вяра, че могат да спят умерено.
Съществува и догатката, подхранвано от дезинформация, че Украйна губи войната против Русия. Може би за някои европейски компании това скоро може да значи връщане към нормалния бизнес с Кремъл.
Всички тези догатки сочат еднакъв недостатък в положението на Европейски Съюз през 2023 година Блокът не съумя да осъзнае по какъв начин всички тези спорове ще окажат надълбоко влияние върху бъдещата му непоклатимост. И по какъв начин статуквото към този момент не е стабилно.
Във времена на катаклизми водачите на Европейски Съюз постоянно обичат да прибягват до една мантра: Кризата прави блока по-силен.
Не е по този начин. От рецесия на рецесия европейците реагираха, от време на време нещастно - както в тази ситуация с кървавото и принудително раздробяване на някогашна Югославия - и от време на време възхитително - до момента, на войната на Русия против Украйна. Броят е разбъркан и Европа не постоянно е излизала по-силна.
Има доста други, по-малко коментирани рецесии, пред които е изправена Европа.
Вземете нуклеарната стратегия на Иран. Ако Техеран има дарба за нуклеарни оръжия, това би трансформирало надълбоко салдото на силите в Близкия изток, да не приказваме за въздействието върху режима за неразпространение на нуклеарни оръжия. Между другото, Европейски Съюз беше съвсем апатичен към всеобщите демонстрации против режима в Иран.
Друг проблем е търговията.
Европейски Съюз от дълго време е магнит за страните, които желаят да сключат комерсиална договорка с блока, поради неговия размер и всички преимущества на износа и вноса с понижени цени.
Тази прелест не може да се одобри за даденост. Нито една от страните от Европейски Съюз не разполага с сериозните първични материали, нужни за осъществяване на своите стратегии за ускорение на прехода на Европа към възобновима сила. Европейски Съюз не е приспособил своя език или политики, с цел да вземе поради въздействието, което имат трети страни, когато става въпрос за договаряне на търговски покупко-продажби.
Изводът е, че без значение дали става въпрос за военни спорове, търговски покупко-продажби или проблеми с климата, съюзът има вяра, че може да резервира статуквото. Това статукво има корени в историческата прелест на Европейски Съюз и вярата, че той може да се промъкне, вместо да признае нуждата от интегрирани фискални, външни политики, политики за защита и сигурност.
Войните в Украйна и Газа, с цел да посочим единствено два образеца, трябваше да изтласкат Европа от зоната й на комфорт, като в същото време удостоверяват нуждата от интеграция. Нито едно от двете не се е случило.
През 2023 година няколко държави-членки на Европейски Съюз се пробваха да употребяват зоната на комфорт, с цел да напреднат в личните си стратегии. Например унгарският министър-председател Виктор Орбан, без значение дали е стимулиран от блян към власт или от мистериозните си връзки с Кремъл, задържа огромен финансов пакет за Украйна.
Има и други образци за държави-членки, които демонстрират мускули, с цел да спрат по-нататъшното разширение, да провалят поредна миграционна политика или да блокират търговски покупко-продажби.
Що се отнася до войната на Русия против Украйна, жалкото, в случай че не и неискрено, положение на европейската отбранителна промишленост, като държавните управления споделят, че нямат задоволително военни качества, с цел да изпратят в Украйна, сочи стратегическа слепота във връзка с това, което е заложено на карта. Износът на оръжия от няколко огромни страни от Европейски Съюз демонстрира съществуването на военна техника, която може да бъде пренасочена към Украйна. Човек се чуди дали националните ползи надвиват над желанието за украинска победа.
Толкова постоянно националните ползи са надделявали. Търговските договаряния сред Европейски Съюз и Австралия и Меркосур неотдавна се провалиха заради аргументи, свързани значително с желанието на Франция да отбрани своите аграрни лобита.
Това е разбираемо. Но Европейски Съюз има потребност от доза почтеност. Европейски Съюз би трябвало да обмисли главните въпроси: може ли в действителност да бъде районен или световен състезател, без да има поредна външна политика и политика за сигурност? Може ли да реагира на събитията, в случай че основните решения изискват единогласие между 27-те държави-членки? Може ли в действителност да има значение, в случай че не е подготвен да поеме отговорност за личната си сигурност?
Тези въпроси съществуват от известно време. Това е потискащият аспект. Те удостоверяват интелектуално блаженство или, казано по-откровено, интелектуална непочтеност, при която водачите няма да кажат на глас какво е належащо на Европа, с цел да има въздействие, непоклатимост и сигурност.
Украйна съвсем наруши това статукво. С идния избирателен цикъл в Европа — и Съединените щати — не е несъмнено, че през 2024 година европейците ще излязат от тази рискова зона на комфорт. Това би се харесало изключително много на Русия и Китай.
Съществува догатката, че Съединените щати, който и да бъде определен за президент през 2024 година, ще продължат да обезпечават чадър за сигурност за Европа. Европейците имат вяра, че могат да спят умерено.
Съществува и догатката, подхранвано от дезинформация, че Украйна губи войната против Русия. Може би за някои европейски компании това скоро може да значи връщане към нормалния бизнес с Кремъл.
Всички тези догатки сочат еднакъв недостатък в положението на Европейски Съюз през 2023 година Блокът не съумя да осъзнае по какъв начин всички тези спорове ще окажат надълбоко влияние върху бъдещата му непоклатимост. И по какъв начин статуквото към този момент не е стабилно.
Във времена на катаклизми водачите на Европейски Съюз постоянно обичат да прибягват до една мантра: Кризата прави блока по-силен.
Не е по този начин. От рецесия на рецесия европейците реагираха, от време на време нещастно - както в тази ситуация с кървавото и принудително раздробяване на някогашна Югославия - и от време на време възхитително - до момента, на войната на Русия против Украйна. Броят е разбъркан и Европа не постоянно е излизала по-силна.
Има доста други, по-малко коментирани рецесии, пред които е изправена Европа.
Вземете нуклеарната стратегия на Иран. Ако Техеран има дарба за нуклеарни оръжия, това би трансформирало надълбоко салдото на силите в Близкия изток, да не приказваме за въздействието върху режима за неразпространение на нуклеарни оръжия. Между другото, Европейски Съюз беше съвсем апатичен към всеобщите демонстрации против режима в Иран.
Друг проблем е търговията.
Европейски Съюз от дълго време е магнит за страните, които желаят да сключат комерсиална договорка с блока, поради неговия размер и всички преимущества на износа и вноса с понижени цени.
Тази прелест не може да се одобри за даденост. Нито една от страните от Европейски Съюз не разполага с сериозните първични материали, нужни за осъществяване на своите стратегии за ускорение на прехода на Европа към възобновима сила. Европейски Съюз не е приспособил своя език или политики, с цел да вземе поради въздействието, което имат трети страни, когато става въпрос за договаряне на търговски покупко-продажби.
Изводът е, че без значение дали става въпрос за военни спорове, търговски покупко-продажби или проблеми с климата, съюзът има вяра, че може да резервира статуквото. Това статукво има корени в историческата прелест на Европейски Съюз и вярата, че той може да се промъкне, вместо да признае нуждата от интегрирани фискални, външни политики, политики за защита и сигурност.
Войните в Украйна и Газа, с цел да посочим единствено два образеца, трябваше да изтласкат Европа от зоната й на комфорт, като в същото време удостоверяват нуждата от интеграция. Нито едно от двете не се е случило.
През 2023 година няколко държави-членки на Европейски Съюз се пробваха да употребяват зоната на комфорт, с цел да напреднат в личните си стратегии. Например унгарският министър-председател Виктор Орбан, без значение дали е стимулиран от блян към власт или от мистериозните си връзки с Кремъл, задържа огромен финансов пакет за Украйна.
Има и други образци за държави-членки, които демонстрират мускули, с цел да спрат по-нататъшното разширение, да провалят поредна миграционна политика или да блокират търговски покупко-продажби.
Що се отнася до войната на Русия против Украйна, жалкото, в случай че не и неискрено, положение на европейската отбранителна промишленост, като държавните управления споделят, че нямат задоволително военни качества, с цел да изпратят в Украйна, сочи стратегическа слепота във връзка с това, което е заложено на карта. Износът на оръжия от няколко огромни страни от Европейски Съюз демонстрира съществуването на военна техника, която може да бъде пренасочена към Украйна. Човек се чуди дали националните ползи надвиват над желанието за украинска победа.
Толкова постоянно националните ползи са надделявали. Търговските договаряния сред Европейски Съюз и Австралия и Меркосур неотдавна се провалиха заради аргументи, свързани значително с желанието на Франция да отбрани своите аграрни лобита.
Това е разбираемо. Но Европейски Съюз има потребност от доза почтеност. Европейски Съюз би трябвало да обмисли главните въпроси: може ли в действителност да бъде районен или световен състезател, без да има поредна външна политика и политика за сигурност? Може ли да реагира на събитията, в случай че основните решения изискват единогласие между 27-те държави-членки? Може ли в действителност да има значение, в случай че не е подготвен да поеме отговорност за личната си сигурност?
Тези въпроси съществуват от известно време. Това е потискащият аспект. Те удостоверяват интелектуално блаженство или, казано по-откровено, интелектуална непочтеност, при която водачите няма да кажат на глас какво е належащо на Европа, с цел да има въздействие, непоклатимост и сигурност.
Украйна съвсем наруши това статукво. С идния избирателен цикъл в Европа — и Съединените щати — не е несъмнено, че през 2024 година европейците ще излязат от тази рискова зона на комфорт. Това би се харесало изключително много на Русия и Китай.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ