ЕС се готви за сценарий като през 70-те години
Европа е изправена пред сериозен енергиен и стопански потрес, откакто войната в Иран докара до затварянето на Ормузкия пролив – основен маршрут за към 20% от международните доставки на нефт и газ. Това оповестява изданието „ Политико “, цитирайки възходящите терзания измежду европейските водачи.
Последните танкери от Персийския залив към този момент идват в европейските пристанища, до момента в който страните от Европейски Съюз стартират да осъзнават мащаба на рецесията. При по-дълъг спор следствията за стопанската система могат да бъдат тежки.
Германският канцлер Фридрих Мерц предизвести, че натискът може да бъде съпоставим с този по време на пандемията от COVID-19 или началото на войната в Украйна. Италианският министър на защитата Гуидо Кросето също изрази съществени терзания, заявявайки, че живее с следствията от спора „ 24 часа в денонощието “.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предизвести, че рецесията може да продължи години и резултатите ѝ да надвишават актуалните прогнози.
Въпреки че Европейски Съюз не е мощно подвластен от необработен нефт от Персийския залив, районът доставя над 40% от рафинираните горива като дизел и авиационно гориво. Затварянето на протока към този момент пренасочва доставките към Азия, където се заплащат по-високи цени, което в допълнение лимитира достъпа на Европа.
Първите резултати към този момент са налице – цените на горивата в Европейски Съюз са се нараснали с към 15% за месец, а авиационното гориво е поскъпнало доста. Това принуждава самолетните компании да обмислят повишение на цените и даже редуциране на полети.
Европейските държавни управления разискват изключителни ограничения, в това число ограничавания върху превоза и потреблението – сюжет, напомнящ петролните рецесии от 70-те години на предишния век.
Нарастващите разноски към този момент се усещат и в промишлеността, като химическият бранш и производителите на стомана предизвестяват за съществени опасности за вложенията. Очаква се нарастването на разноските за сила и превоз да се трансферира върху крайните консуматори, което покачва риска от нова инфлационна вълна.
Европейската комисия предвижда закъснение на икономическия напредък до към 1%, до момента в който инфлацията може да се форсира. Експерти предизвестяват и за риск от стагфлация – композиция от слаб напредък и високи цени.
Според енергийния комисар на Европейски Съюз Дан Йоргенсен Европа разполага със седмици, а не месеци, с цел да се приготви за задълбочаваща се рецесия, която може да има дълготрайни последствия за стопанската система на континента.
Последните танкери от Персийския залив към този момент идват в европейските пристанища, до момента в който страните от Европейски Съюз стартират да осъзнават мащаба на рецесията. При по-дълъг спор следствията за стопанската система могат да бъдат тежки.
Германският канцлер Фридрих Мерц предизвести, че натискът може да бъде съпоставим с този по време на пандемията от COVID-19 или началото на войната в Украйна. Италианският министър на защитата Гуидо Кросето също изрази съществени терзания, заявявайки, че живее с следствията от спора „ 24 часа в денонощието “.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предизвести, че рецесията може да продължи години и резултатите ѝ да надвишават актуалните прогнози.
Въпреки че Европейски Съюз не е мощно подвластен от необработен нефт от Персийския залив, районът доставя над 40% от рафинираните горива като дизел и авиационно гориво. Затварянето на протока към този момент пренасочва доставките към Азия, където се заплащат по-високи цени, което в допълнение лимитира достъпа на Европа.
Първите резултати към този момент са налице – цените на горивата в Европейски Съюз са се нараснали с към 15% за месец, а авиационното гориво е поскъпнало доста. Това принуждава самолетните компании да обмислят повишение на цените и даже редуциране на полети.
Европейските държавни управления разискват изключителни ограничения, в това число ограничавания върху превоза и потреблението – сюжет, напомнящ петролните рецесии от 70-те години на предишния век.
Нарастващите разноски към този момент се усещат и в промишлеността, като химическият бранш и производителите на стомана предизвестяват за съществени опасности за вложенията. Очаква се нарастването на разноските за сила и превоз да се трансферира върху крайните консуматори, което покачва риска от нова инфлационна вълна.
Европейската комисия предвижда закъснение на икономическия напредък до към 1%, до момента в който инфлацията може да се форсира. Експерти предизвестяват и за риск от стагфлация – композиция от слаб напредък и високи цени.
Според енергийния комисар на Европейски Съюз Дан Йоргенсен Европа разполага със седмици, а не месеци, с цел да се приготви за задълбочаваща се рецесия, която може да има дълготрайни последствия за стопанската система на континента.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ