Експерти: Настройте климатика на 26 градуса и добавете вентилатор за 30% по-ниски сметки
Европа е изправена пред ранна и извънредно мощна гореща вълна, която към този момент пренаписва климатичната история. Във Англия беше регистрирана най-високата майска температура от началото на измерванията, а Франция за първи път от две десетилетия задейства националната си система за предизвестие за рискови жеги още напролет. Тези рискови феномени към този момент не са изключение, а по-скоро новата климатична действителност, която носи със себе си една парадоксална рецесия. А тя е, че сериозната потребност от изстудяване, която в действителност в допълнение нагрява планетата.
Потреблението на климатици пораства стремглаво. В Европа броят на охлаждащите устройства се е повече от удвоил от деветдесетте години насам, като прогнозите сочат четирикратно нарастване доникъде на века. Още по-сериозен е взривът в разрастващите се и бързо растящи стопански системи в Азия и Латинска Америка, където подобряването на виталния стандарт разрешава на милиони семейства да си купят първия климатик. В Индонезия да вземем за пример се чака делът на фамилиите с охлаждащи системи да скочи от скромните четиринадесет % до цели осемдесет и пет % в идващите десетилетия. Според Международната организация по енергетика доникъде на века над осемдесет % от цялата електрическа енергия за изстудяване ще се употребява точно в тези райони.
Макар че достъпът до студен въздух избавя човешки животи и усъвършенства бита, той слага под голям напън енергийните мрежи. По време на горещите талази през миналата година Франция, където климатиците към момента не са всеобщо събитие, регистрира вечерен пик в потреблението на ток с една четвърт над междинното за сезона. В Ню Йорк обаче, където климатизацията е повсеместна, този пик беше с цели деветдесет % по-висок. Експертите предизвестяват, че сходни натоварвания заплашват стабилността на енергийните системи, изключително когато всеобщо се купува на ниска цена, само че неефективно и енергоемко съоръжение.
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че климатизацията е виновна за към един милиард тона въглеродни излъчвания годишно на световно равнище. В допълнение към това, употребяваните хладилни сътрудници задържат в атмосферата хиляди пъти повече топлота от въглеродния диоксид и повреждат озоновия пласт. В градовете се демонстрира и по този начин нареченият резултат на топлинния остров - уредите безусловно изсмукват топлината от стаите и я изхвърлят на улицата, което прави външния градски въздух още по-нажежен.
Решението на този обаян кръг изисква смяна в технологиите, навиците и архитектурата. На първо място, новите климатици на пазара всеобщо са на половина по-неефективни от най-хубавите съществуващи модели, макар че по-икономичните устройства постоянно не са по-скъпи. На второ място, потребителите могат елементарно да понижат разхода на сила с към тридесет %, в случай че просто настроят термостата на двадесет и шест вместо на двадесет и четири градуса и комбинират уреда с елементарен вентилатор - изследванията демонстрират, че чувството за комфорт остава същото. Експерти поучават, че целесъобразните температури за лятото в режим на изстудяване са 25 - 26 градуса.
Не си мислете да вземем за пример, че 24 градуса в режим на отопление през зимата са равни на 24 градуса в режим на изстудяване през лятото. Това е извънредно постоянно срещана неточност, която кара хората всеобщо да настройват климатиците си в жегите на рискови и нездравословни температури като 19-20 градуса, мислейки си, че по този начин уредът ще охлади стаята по-бързо.
В дълготраен проект най-важна роля играят архитектурата и градското обмисляне. Добрата изолираност и външното помрачаване на постройките могат да понижат потребността от изкуствено изстудяване с до осемдесет %, а пасивната вентилация намалява вътрешните температури с до девет градуса. Градовете също би трябвало да се трансформират посредством озеленяване. Париж да вземем за пример е засадил над 100 хиляди дървета през последните години, което дава действителен резултат - по време на жегите нощните температури в градските паркове са били с до седем градуса по-ниски спрямо близките асфалтирани зони.
Докато тези зелени ограничения станат всеобщи, някои страни вкарват и обществени решения за отбрана на популацията. В Испания се построява национална мрежа от по този начин наречените климатични убежища. В градове като Барселона към този момент работят стотици такива места в публични библиотеки, музеи и спортни центрове. Те обезпечават студенина, места за отмора и вода за най-уязвимите групи като възрастни хора и дребни деца, които нямат опция да се спасят от рисковите жеги в личните си домове.
Потреблението на климатици пораства стремглаво. В Европа броят на охлаждащите устройства се е повече от удвоил от деветдесетте години насам, като прогнозите сочат четирикратно нарастване доникъде на века. Още по-сериозен е взривът в разрастващите се и бързо растящи стопански системи в Азия и Латинска Америка, където подобряването на виталния стандарт разрешава на милиони семейства да си купят първия климатик. В Индонезия да вземем за пример се чака делът на фамилиите с охлаждащи системи да скочи от скромните четиринадесет % до цели осемдесет и пет % в идващите десетилетия. Според Международната организация по енергетика доникъде на века над осемдесет % от цялата електрическа енергия за изстудяване ще се употребява точно в тези райони.
Макар че достъпът до студен въздух избавя човешки животи и усъвършенства бита, той слага под голям напън енергийните мрежи. По време на горещите талази през миналата година Франция, където климатиците към момента не са всеобщо събитие, регистрира вечерен пик в потреблението на ток с една четвърт над междинното за сезона. В Ню Йорк обаче, където климатизацията е повсеместна, този пик беше с цели деветдесет % по-висок. Експертите предизвестяват, че сходни натоварвания заплашват стабилността на енергийните системи, изключително когато всеобщо се купува на ниска цена, само че неефективно и енергоемко съоръжение.
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че климатизацията е виновна за към един милиард тона въглеродни излъчвания годишно на световно равнище. В допълнение към това, употребяваните хладилни сътрудници задържат в атмосферата хиляди пъти повече топлота от въглеродния диоксид и повреждат озоновия пласт. В градовете се демонстрира и по този начин нареченият резултат на топлинния остров - уредите безусловно изсмукват топлината от стаите и я изхвърлят на улицата, което прави външния градски въздух още по-нажежен.
Решението на този обаян кръг изисква смяна в технологиите, навиците и архитектурата. На първо място, новите климатици на пазара всеобщо са на половина по-неефективни от най-хубавите съществуващи модели, макар че по-икономичните устройства постоянно не са по-скъпи. На второ място, потребителите могат елементарно да понижат разхода на сила с към тридесет %, в случай че просто настроят термостата на двадесет и шест вместо на двадесет и четири градуса и комбинират уреда с елементарен вентилатор - изследванията демонстрират, че чувството за комфорт остава същото. Експерти поучават, че целесъобразните температури за лятото в режим на изстудяване са 25 - 26 градуса.
Не си мислете да вземем за пример, че 24 градуса в режим на отопление през зимата са равни на 24 градуса в режим на изстудяване през лятото. Това е извънредно постоянно срещана неточност, която кара хората всеобщо да настройват климатиците си в жегите на рискови и нездравословни температури като 19-20 градуса, мислейки си, че по този начин уредът ще охлади стаята по-бързо.
В дълготраен проект най-важна роля играят архитектурата и градското обмисляне. Добрата изолираност и външното помрачаване на постройките могат да понижат потребността от изкуствено изстудяване с до осемдесет %, а пасивната вентилация намалява вътрешните температури с до девет градуса. Градовете също би трябвало да се трансформират посредством озеленяване. Париж да вземем за пример е засадил над 100 хиляди дървета през последните години, което дава действителен резултат - по време на жегите нощните температури в градските паркове са били с до седем градуса по-ниски спрямо близките асфалтирани зони.
Докато тези зелени ограничения станат всеобщи, някои страни вкарват и обществени решения за отбрана на популацията. В Испания се построява национална мрежа от по този начин наречените климатични убежища. В градове като Барселона към този момент работят стотици такива места в публични библиотеки, музеи и спортни центрове. Те обезпечават студенина, места за отмора и вода за най-уязвимите групи като възрастни хора и дребни деца, които нямат опция да се спасят от рисковите жеги в личните си домове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ