Играта на Путин, хазартът на Тръмп и защо Европа беше отрязана от преговорите за мир
Европа е изправена пред рисков разлом, до момента в който Доналд Тръмп бърза да подписа спокойно съглашение с Владимир Путин.
Всички имат интерес от преустановяване на войната в Украйна, само че през 2025 година се оказа, че Европейски Съюз и Киев имат напълно разнообразни цели от тези на Кремъл и Белия дом.
Добрата договорка би била тази, която избави Украйна, подсигурява границите ѝ и не допусне Русия да се трансформира в победител след противозаконната инвазия в прилежащата страна.
Европа обаче беше отрязана от достъп до договарянията сред Русия и Съединени американски щати, а Тръмп не демонстрира необикновен интерес към терзанията на европейските водачи или Володимир Зеленски.
Какво желае всяка от страните в процеса? И за какво войната в Украйна не може да се реши за 24 часа, както Тръмп твърдеше в предизборната си акция? CNN прави много необятен разбор на главните позиции преди началото на диалозите в Саудитска Арабия.
Тръмп желае бързо съглашение - без значение какво ще е то
Новият американски президент желае бързи резултати и персонално самопризнание за себе си - като Нобелова премия за мир.
Тръмп показва на глас опасенията, които европейски и американски държавни чиновници разискват в неофициални диалози - Украйна към този момент не може да отблъсне Русия от териториите, които тя окупира.
По-притеснителното е, че Тръмп отстъпва пред някои от най-важните цели на Владимир Путин и обръща тил на съдружниците си, с които Съединени американски щати споделяше разноските за помощта на Украйна.
Най-агресивният му ход беше да си изиска 50% от украинското благосъстояние на редки метали, като експлоатира уязвимостта на нападнатата страна. Зеленски отхвърли предлагането.
Тръмп повтаря някои от опорните точки на Путин - да вземем за пример, че желанието на Украйна да стане член на НАТО е предизвикало нашествието.
Той загатва, че желае промяна на властта в Киев, като споделя, че след мира ще се проведат нови президентски избори, а " рейтингът на Зеленски не е доста добър ".
Оспорването на легитимността на украинския президент също е част от опорните точки на руснаците в разгара на войната - и то идващо от режим, който ликвидира опозицията и свободните медии, с цел да може Путин да печели на избори с над 88%.
Има възможност Тръмп да одобри съглашение, което да разреши на Русия да резервира всички окупирани земи единствено против заявено заричане за прекъсване на кръвопролитията - нещо, от което Путин може да се отметне във всеки миг.
Затова срещата в Саудитска Арабия е доста значима. Марко Рубио и Майк Уолц би трябвало да тестват какъв брой съществени са желанията на Москва и да предпазят Тръмп от пресилено пояснение на резултата от съветските отстъпки.
Русия се възползва от внезапната смяна
Путин твърди пред Тръмп, че желае да спре войната. Но Москва може да има стратегически интерес да удължи експанзията. Армията ѝ продължава постепенно да напредва на бойното поле на цената на чудовищни човешки загуби. А Путин играе по-дългосрочна игра от Доналд Тръмп, който бърза да реализира някакъв триумф, тъй като това ще е последният му мандат.
Русия към този момент реализира една от предварителните си цели - да излезе от интернационална изолираност. В момента се готви среща сред Владимир Путин и Доналд Тръмп, а президентът на Съединени американски щати заприказва за връщането на Русия в Г8.
Москва получи и сигнал от американска страна, че, а войски от Съединени американски щати няма да стъпват в страната след мирното съглашение.
Путин не съумя да превземе цяла Украйна, да окупира Киев и да размени Зеленски с проруска марионетка. Но изряза немалка част от територията на страната, която може да употребява като буфер за защитата на Крим и като средство за укрепване на армията си.
Рано или късно напрежението може да се възобнови, а Русия да дестабилизира останалата част от Украйна с вярата да си обезпечи комфортно ръководство в Киев.
Защо Европа реагира толкоз комплицирано
След речите на Пийт Хегсет и Джей Ди Ванс - европейските водачи повече нямат право да имитират заблуди за желанията на Доналд Тръмп. Самият той не прави нищо по-различно от това, за което предупреждаваше в предизборната си акция.
Затова е необичайно за какво всички в Европейски Съюз реагират с такава изненада на ходовете на новата власт в Белия дом, и очевидно не могат да стигнат до обща тактика за деяние, откакто бяха изключени от преговорния развой сред Вашингтон и Москва.
Прекратяването на войната е съвсем толкоз жизненоважно за Европа, колкото и за самата нападната страна Украйна.
Ако Русия излезе по-силна от нашествието, континентът остава разкрит против още по-арогантнен зложелател, откакто Съединени американски щати поставя завършек на 80-годишните гаранции за сигурността на съдружниците.
Европейските армии са съществено обезсилени поради дългогодишните съкращения на бюджетни разноски, по тази причина не е ясно дали могат въобще да поддържат мироопазващи сили в Украйна, както Съединени американски щати упорстват.
Запълването на дефицитите ще отнеме години, а и ще е нужна твърда политическа позиция за отбрана на по-големите разноски за защита, в случай че те би трябвало да се създадат за сметка на обществени заплащания.
Англия към този момент даде сигнал, че е подготвена да поеме част от гаранциите за сигурността на Украйна със свои сили на терен - само че с едно значимо изискване. Западът има потребност от американска " застраховка " като възпиращ фактор против възможна нова съветска инвазия.
Това е значимо, с цел да може европейските водачи да са сигурни, че няма да изложат личните си войски на съдбовен риск от нова война, в която се окажат сами против Русия. Затова и английският министър председател Киър Стармър се пробва да бъде медиатор сред Европа и Тръмп.
Проблемът е, че Тръмп няма интерес от това ходатайство. И по нищо не проличава да се интересува какво мислят европейците.
Всички имат интерес от преустановяване на войната в Украйна, само че през 2025 година се оказа, че Европейски Съюз и Киев имат напълно разнообразни цели от тези на Кремъл и Белия дом.
Добрата договорка би била тази, която избави Украйна, подсигурява границите ѝ и не допусне Русия да се трансформира в победител след противозаконната инвазия в прилежащата страна.
Европа обаче беше отрязана от достъп до договарянията сред Русия и Съединени американски щати, а Тръмп не демонстрира необикновен интерес към терзанията на европейските водачи или Володимир Зеленски.
Какво желае всяка от страните в процеса? И за какво войната в Украйна не може да се реши за 24 часа, както Тръмп твърдеше в предизборната си акция? CNN прави много необятен разбор на главните позиции преди началото на диалозите в Саудитска Арабия.
Тръмп желае бързо съглашение - без значение какво ще е то
Новият американски президент желае бързи резултати и персонално самопризнание за себе си - като Нобелова премия за мир.
Тръмп показва на глас опасенията, които европейски и американски държавни чиновници разискват в неофициални диалози - Украйна към този момент не може да отблъсне Русия от териториите, които тя окупира.
По-притеснителното е, че Тръмп отстъпва пред някои от най-важните цели на Владимир Путин и обръща тил на съдружниците си, с които Съединени американски щати споделяше разноските за помощта на Украйна.
Най-агресивният му ход беше да си изиска 50% от украинското благосъстояние на редки метали, като експлоатира уязвимостта на нападнатата страна. Зеленски отхвърли предлагането.
Тръмп повтаря някои от опорните точки на Путин - да вземем за пример, че желанието на Украйна да стане член на НАТО е предизвикало нашествието.
Той загатва, че желае промяна на властта в Киев, като споделя, че след мира ще се проведат нови президентски избори, а " рейтингът на Зеленски не е доста добър ".
Оспорването на легитимността на украинския президент също е част от опорните точки на руснаците в разгара на войната - и то идващо от режим, който ликвидира опозицията и свободните медии, с цел да може Путин да печели на избори с над 88%.
Има възможност Тръмп да одобри съглашение, което да разреши на Русия да резервира всички окупирани земи единствено против заявено заричане за прекъсване на кръвопролитията - нещо, от което Путин може да се отметне във всеки миг.
Затова срещата в Саудитска Арабия е доста значима. Марко Рубио и Майк Уолц би трябвало да тестват какъв брой съществени са желанията на Москва и да предпазят Тръмп от пресилено пояснение на резултата от съветските отстъпки.
Русия се възползва от внезапната смяна
Путин твърди пред Тръмп, че желае да спре войната. Но Москва може да има стратегически интерес да удължи експанзията. Армията ѝ продължава постепенно да напредва на бойното поле на цената на чудовищни човешки загуби. А Путин играе по-дългосрочна игра от Доналд Тръмп, който бърза да реализира някакъв триумф, тъй като това ще е последният му мандат.
Русия към този момент реализира една от предварителните си цели - да излезе от интернационална изолираност. В момента се готви среща сред Владимир Путин и Доналд Тръмп, а президентът на Съединени американски щати заприказва за връщането на Русия в Г8.
Москва получи и сигнал от американска страна, че, а войски от Съединени американски щати няма да стъпват в страната след мирното съглашение.
Путин не съумя да превземе цяла Украйна, да окупира Киев и да размени Зеленски с проруска марионетка. Но изряза немалка част от територията на страната, която може да употребява като буфер за защитата на Крим и като средство за укрепване на армията си.
Рано или късно напрежението може да се възобнови, а Русия да дестабилизира останалата част от Украйна с вярата да си обезпечи комфортно ръководство в Киев.
Защо Европа реагира толкоз комплицирано
След речите на Пийт Хегсет и Джей Ди Ванс - европейските водачи повече нямат право да имитират заблуди за желанията на Доналд Тръмп. Самият той не прави нищо по-различно от това, за което предупреждаваше в предизборната си акция.
Затова е необичайно за какво всички в Европейски Съюз реагират с такава изненада на ходовете на новата власт в Белия дом, и очевидно не могат да стигнат до обща тактика за деяние, откакто бяха изключени от преговорния развой сред Вашингтон и Москва.
Прекратяването на войната е съвсем толкоз жизненоважно за Европа, колкото и за самата нападната страна Украйна.
Ако Русия излезе по-силна от нашествието, континентът остава разкрит против още по-арогантнен зложелател, откакто Съединени американски щати поставя завършек на 80-годишните гаранции за сигурността на съдружниците.
Европейските армии са съществено обезсилени поради дългогодишните съкращения на бюджетни разноски, по тази причина не е ясно дали могат въобще да поддържат мироопазващи сили в Украйна, както Съединени американски щати упорстват.
Запълването на дефицитите ще отнеме години, а и ще е нужна твърда политическа позиция за отбрана на по-големите разноски за защита, в случай че те би трябвало да се създадат за сметка на обществени заплащания.
Англия към този момент даде сигнал, че е подготвена да поеме част от гаранциите за сигурността на Украйна със свои сили на терен - само че с едно значимо изискване. Западът има потребност от американска " застраховка " като възпиращ фактор против възможна нова съветска инвазия.
Това е значимо, с цел да може европейските водачи да са сигурни, че няма да изложат личните си войски на съдбовен риск от нова война, в която се окажат сами против Русия. Затова и английският министър председател Киър Стармър се пробва да бъде медиатор сред Европа и Тръмп.
Проблемът е, че Тръмп няма интерес от това ходатайство. И по нищо не проличава да се интересува какво мислят европейците.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ