Ледът на Европа вероятно сияе в тъмното
Европа е един от четирите съществени спътници на Юпитер – така наречен галилееви луни. Покрит е с тънка ледена кора и има бездънен океан с евентуална хидротермална интензивност. Това значи, че Европа е едно от евентуалните места, на които бихме могли да открием живот оттатък Земята. Сега лабораторни опити подсказват, че този сателит има още една характерна характерност – евентуално сияе в тъмното.
Изследователите, разгласили своя теоретичен труд в Nature Astronomy, вземат решение да проучат по какъв начин ледът и солите по повърхността на далечния сателит си взаимодействат със мощното магнитно поле на Юпитер. Тъй като магнитното поле форсира заредените частици, Европа непрекъснато бива бомбардирана от високо енергийни електрони. Те от своя страна си взаимодействат с химичните вещества, съставляващи екстериора на луната, и я карат да сияе.
„ Успяхме да предскажем, че това ледено зарево от нощната страна би могло да ни даде спомагателна информация за повърхностния състав на Европа – споделя водещият създател на изследването доктор Мърти Гудипати от Лабораторията за реактивно придвижване на NASA. – Вариацията в състава ще ни разреши да разберем дали Европа има условия, годни за живот. “
Лабораторните опити демонстрират, че ледът, затрупан със соли, може да сияе. Интересното в тази ситуация е, че излъчванията са във забележимия набор на светлината. Екипът открива, че най-силната емисия е 525 нанометра – в зелената дължина на вълната.
Интензитетът и цвета на сиянието обаче зависят от състава на молекулите в леда. Все още не сме 100 % сигурни дали Европа в реалност сияе, защото тези опити са извършени на Земята. Ако учените въпреки всичко са прави, тази характерност на спътника би могла да бъде употребена, с цел да се изследва по-задълбочено неговата повърхнина. Така да вземем за пример постоянно срещаните соли, като да вземем за пример натриевият хлорид и карбонатите, заглушават сиянието, до момента в който магнезиевият сулфат го усилва. Това познание би могло да ни помогне да разберем дали Европа има нужните съставки за поддържането на живот.
„ Научният труд, показан тук, е от значително значение за характеризирането на повърхностния химически състав и минералогия на Европа. – пишат създателите. – Тъмните райони биха предполагали повърхнина, богата на натрий и хлорид, до момента в който по-ярките – магнезий и сулфат (вследствие на отсъствието на лед). “
Сиянието не може да бъде забелязано от земните телескопи, само че задачата Europa Clipper на NASA би могла да го засече. Космическият уред, който ще бъде изстрелян през 2024-а, ще доближи Юпитер сред 2027-а и 2030-а. Неговата широкоъгълна камера ще може да улови сиянието на другите химикали, когато се приближи на 50 км от повърхността в нощните райони.
Фокусът на новото изследване е бил Европа, само че не е изключено и други галактически обекти в Слънчевата система (включително останалите галилееви луни като Йо и Ганимед) да сияят поради интензивната радиация.
Изследването е оповестено в Nature Astronomy.
