Защо само в Европа има свръхбогати държави джуджета
Европа е дом на пет от най-малките страни в света: Ватикана, Монако, Сан Марино, Лихтенщайн и Андора.
Всички те са едни от най-богатите страни в света на глава от популацията.
Не е пресилено да се каже, че в тези страни съвсем всеки е милионер.
Монако и Лихтенщайн заемат надлежно първо и второ място в света по Брутният вътрешен продукт на човек - към 230 хиляди $ на човек в Монако и 190 хиляди $ на човек в Лихтенщайн.
Населението на Монако е 36 хиляди души, а на Лихтенщайн - 39 хиляди души.
Европейските страни, макар че са имали големите си колонии в предишното, са остатъци от средновековни воюващи кралства.
Въпреки че е имало навлизане и агресия по време на международните войни, границите са повече или по-малко нулирани до техните размери преди войната след войните.
Тези страни джуджета са били самостоятелни или самостоятелни през по-голямата част от своята многовековна история и рядко са били нападани.
Тяхното битие и дългоденствие е резултат от най-малко два основни фактора: география и политически талант.
Европа също има най-голямата централизация на самостоятелни национални страни на квадратен фут от всеки различен континент.
Въпреки че Африка е по-голяма и има повече страни, на нито един континент няма толкоз богати и релативно мощни страни, колкото Европа.
Това е по този начин, тъй като географски континентът е посипан с характерности, които пречат на образуването на обединен политически индивид, който да ги погълне.
Планински вериги, полуострови и острови лимитират способността на огромните сили да преобладават или превземат по-малките.
Нито една река не образува сплотяваща речна котловина, която да господства над останалата част от континента.
Дунав е близо, само че се влива в на практика затвореното Черно море, единственият излаз от което е друго на практика затворено море, Средиземно море.
Във вековете това лимитира способността в Европа да се сътвори самостоятелен индивид, кадърен да проектира световна мощ.
Но Европа има доста реки, комфортни транспортни пътища и добре предпазени пристанища.
Това позволява генериране на капитал в редица точки на континента, като Виена, Париж, Лондон, Франкфурт, Ротердам, Милано, Торино и Хамбург.
Така че до момента в който за огромните армии е мъчно физически да прекосят континента и да подкопаят разнообразни народи под едно ръководство, не подобен е казусът с концепциите, капиталът, стоките и услугите
В чисто фактологичен проект:
Защото в Европа след разпадането на Западната Римска империя се образуват доста " градове-държави ", които не престават да живеят в княжества и графства и след възможното им обединяване всяка следваща война раздира страните.
Ето и друго забавно мнение в Куора:
" Въпросът не е за какво Европа има толкоз доста дребни страни, а за какво останалият свят има толкоз огромни страни.
Най-голямата причина за това е колониализмът.
Нито една страна в Европа не е многообразна.
Всички жители на Обединеното кралство приказват британски, множеството следват една и съща вяра, играят едни и същи спортове, обичат една и съща храна.
Същото важи и за Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия. Като изключим разнообразието, въведено заради имиграцията, тъй като това е напълно неотдавнашен феномен в историческа времева рамка.
Логично Индия също трябваше да бъде разграничена на доста дребни страни.
Да вземем за образец индийските щати Западен Бенгал и Пенджаб.
Там хората не наподобяват еднообразно, хранителните навици са разнообразни, езикъте друг, бенгалците следват повече изкуството, до момента в който пенджабците са по-бизнес настроени, физиката им е друга, климатът е друг, ори религиите им са разнообразни.
Тогава за какво са в една и съща страна?
Защото британците са владяли цяла Индия и дадоха самостоятелност на страната като цяло.
Същото важи и за доста много африкански страни.
Колониалните сили поеха няколко страни, които ги сплотиха и им дадоха самостоятелност като едно.
В Африка има 54 страни, само че над 3000 разнообразни етнически групи.
Защото колониалните сили вградиха много разнообразни етноси в една и съща страна.
Така че не че Европа има доста дребни страни, само че останалият свят има релативно огромни страни.
Всички те са едни от най-богатите страни в света на глава от популацията.
Не е пресилено да се каже, че в тези страни съвсем всеки е милионер.
Монако и Лихтенщайн заемат надлежно първо и второ място в света по Брутният вътрешен продукт на човек - към 230 хиляди $ на човек в Монако и 190 хиляди $ на човек в Лихтенщайн.
Населението на Монако е 36 хиляди души, а на Лихтенщайн - 39 хиляди души.
Европейските страни, макар че са имали големите си колонии в предишното, са остатъци от средновековни воюващи кралства.
Въпреки че е имало навлизане и агресия по време на международните войни, границите са повече или по-малко нулирани до техните размери преди войната след войните.
Тези страни джуджета са били самостоятелни или самостоятелни през по-голямата част от своята многовековна история и рядко са били нападани.
Тяхното битие и дългоденствие е резултат от най-малко два основни фактора: география и политически талант.
Европа също има най-голямата централизация на самостоятелни национални страни на квадратен фут от всеки различен континент.
Въпреки че Африка е по-голяма и има повече страни, на нито един континент няма толкоз богати и релативно мощни страни, колкото Европа.
Това е по този начин, тъй като географски континентът е посипан с характерности, които пречат на образуването на обединен политически индивид, който да ги погълне.
Планински вериги, полуострови и острови лимитират способността на огромните сили да преобладават или превземат по-малките.
Нито една река не образува сплотяваща речна котловина, която да господства над останалата част от континента.
Дунав е близо, само че се влива в на практика затвореното Черно море, единственият излаз от което е друго на практика затворено море, Средиземно море.
Във вековете това лимитира способността в Европа да се сътвори самостоятелен индивид, кадърен да проектира световна мощ.
Но Европа има доста реки, комфортни транспортни пътища и добре предпазени пристанища.
Това позволява генериране на капитал в редица точки на континента, като Виена, Париж, Лондон, Франкфурт, Ротердам, Милано, Торино и Хамбург.
Така че до момента в който за огромните армии е мъчно физически да прекосят континента и да подкопаят разнообразни народи под едно ръководство, не подобен е казусът с концепциите, капиталът, стоките и услугите
В чисто фактологичен проект:
Защото в Европа след разпадането на Западната Римска империя се образуват доста " градове-държави ", които не престават да живеят в княжества и графства и след възможното им обединяване всяка следваща война раздира страните.
Ето и друго забавно мнение в Куора:
" Въпросът не е за какво Европа има толкоз доста дребни страни, а за какво останалият свят има толкоз огромни страни.
Най-голямата причина за това е колониализмът.
Нито една страна в Европа не е многообразна.
Всички жители на Обединеното кралство приказват британски, множеството следват една и съща вяра, играят едни и същи спортове, обичат една и съща храна.
Същото важи и за Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия. Като изключим разнообразието, въведено заради имиграцията, тъй като това е напълно неотдавнашен феномен в историческа времева рамка.
Логично Индия също трябваше да бъде разграничена на доста дребни страни.
Да вземем за образец индийските щати Западен Бенгал и Пенджаб.
Там хората не наподобяват еднообразно, хранителните навици са разнообразни, езикъте друг, бенгалците следват повече изкуството, до момента в който пенджабците са по-бизнес настроени, физиката им е друга, климатът е друг, ори религиите им са разнообразни.
Тогава за какво са в една и съща страна?
Защото британците са владяли цяла Индия и дадоха самостоятелност на страната като цяло.
Същото важи и за доста много африкански страни.
Колониалните сили поеха няколко страни, които ги сплотиха и им дадоха самостоятелност като едно.
В Африка има 54 страни, само че над 3000 разнообразни етнически групи.
Защото колониалните сили вградиха много разнообразни етноси в една и съща страна.
Така че не че Европа има доста дребни страни, само че останалият свят има релативно огромни страни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ