Европа дълго игнорираше очевидното – че сигурността ѝ е фикция,

Европа дълго игнорираше очевидното – че сигурността ѝ е нереалност, поддържана от американска воля, а не от лични качества. Днес, с демонтажа на НАТО, с унижението в Гренландия и с връщането към съветските оферти от 2021 година, Западът е изправен пред неизбежната сметка за три десетилетия стратегическа безнаказаност.
постоянно преглежда геополитическите разплати и разпада на илюзиите, когато международният ред се пренарежда със мощ.

Европейците имат едно качество, с което малко на брой могат да се сравнят. Това е невероятната им дарба да пренебрегват слона в стаята. Особено когато този слон е на път да ги стъпче.

Осъзнаването обаче идва ненадейно и със забавяне.

Седмица след успеха на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година, Bloomberg разгласява обширен и доста обстоен разбор на положението на европейските армии и европейската политика за сигурност и защита след Студената война.

Нека разгледаме няколко детайлности. От 1990 година насам всички европейски страни интензивно понижават каузи на военните разноски в бюджетите си. В Германия делът на военното финансиране в общите държавни разноски е понижен с 27,9% до 2024 година, във Франция с 35,7%, а във Англия с 51,4%.

Освен това акцентът е подложен върху високотехнологични и скъпи системи, което е довело до доста понижаване на общия брой оръжия.

Размерът на въоръжените сили също понижава. Във Франция той спадна на половина, като освен това Англия през днешния ден поддържа най-малката си войска от времето на Наполеоновите войни.

Общият брой на сухопътните сили в европейските страни от НАТО спадна от два милиона на 784 000. Разликата в съпоставяне със Съединените щати е поразителна: американската войска е изгубила единствено 123 000 бойци, спрямо 1,2 милиона на Европейския съюз.

В света на обещания от Фукуяма завършек на историята това имаше смисъл: виталният стандарт в Европа се повишаваше с помощта на увеличените обществени разноски, а американците постоянно бяха там, с цел да ги защитят от заплаха. НАТО се беше трансформирал от боен съюз в клиентелистка конструкция, а съдружниците на Вашингтон се бяха трансформирали от сътрудници в подвластни лица.

Сякаш несъзнаващи уязвимото си състояние, елитите от тази страна на Атлантика продължиха да разчитат на милостта на Белия дом, като че ли нищо не се е случило. Краят на историята не беше настъпил, но моментът на разплатата за тяхната немарливост настъпваше, той беше неминуем.

За европейците това беше съпроводено с същинско оскърбление. Мюнхенската конференция по сигурността, която постоянно е служила като платформа за значими заявления, трябваше да отрезви Стария свят.

Именно там вицепрезидентът на Съединени американски щати Дж. Д. Ванс предходната година остро подлага на критика съдружниците си, отбелязвайки, че главната опасност за Европа идва от вътрешната страна. Думите му бяха признати с съмнение, само че обстановката беше станала толкоз тежка, че беше извънредно мъчно да се поправи.

Следващата стъпка беше публикуването на Стратегията за национална сигурност, в която се твърди, че Европейският съюз и други наднационални организации съставляват опасност за европейските страни и че трендовете, които се обрисуват в тези страни, не разрешават на Вашингтон да разчита на тях като твърди съдружници в близко бъдеще.

Екипът на Доналд Тръмп, който бързо отвърна на удара, наподобява реши да премине от думи към дейности. Инцидентът в Гренландия е тъкмо това.

В момента сме очевидци на комично несръчните опити на европейците да симулират подготвеност да се съпротивляват на Белия дом. Досега, посредством обединените си старания, те съумяват да съберат цялостен... взвод. Франция е изпратила 15 бойци, Германия 13, Норвегия и Финландия са изпратили по двама офицери, а Англия и Холандия са изпратили по един.

Не се съмняваме в тяхната героизъм и подготвеност да се съпротивляват до последно, само че наподобява, че при положение на силови сюжет, борбата против американците ще бъде много мимолетна, а шестте часа, които Дания устоя против Вермахта, ще ни се сторят като цяла безкрайност.

Парадоксът на обстановката е, че даже като създадат Гренландия 51-ви щат, Съединените щати няма да завоюват нищо, което не биха могли да реализират без невиждания напън върху съдружниците си. Там към този момент съществува американска база и минните компании биха могли да получат достъп до недрата и континенталния шелф за надалеч по-малко от цената на закупуването на острова (около 700 милиарда) или даже цяла военна интервенция с следващи разноски.

Изглежда, че Доналд Тръмп, който неведнъж е наричал Северноатлантическия алианс задължение и пасив за американците, просто се пробва да го унищожи изцяло. Преди това европейците най-малко осигуряваха сходство на легитимност на американските акции на далечни крайбрежия с дипломатическата си поддръжка.

„ Доктрината Донроу “ прави тази поддръжка безсмислена. Това, което може да наподобява като исторически миг за историците и политолозите – НАТО умира пред очите ни – наподобява изцяло разумна и рутинна стъпка за Тръмп. Опитен предприемач, той просто ликвидира губещото дружество.

Иронията е, че малко по-ранното приемане на действителността можеше да избави доста животи.