Големите в ЕС - двойкаджии в Брюксел
Евролидерите не съумяха да решат нито една задача на срещата на върха
Поправителен изпит наесен, значимите въпроси ще се преглеждат през октомври
Добре, че е изстрадалата Украйна, с цел да крепи поне единството в съюза
Външнополитическите анализатори чакаха събралите се в Брюксел в четвъртък водачи на страните от Европейски Съюз да кажат ясно дали биха предпочели да реализират бързо комерсиално съглашение със Съединени американски щати, при условия, удобни за Вашингтон, или да продължат да се борят за по-изгодна „ договорка “.
С осъществяването на възможното решение би трябвало да бъде натоварена Европейска комисия и нейната председателка Урсула фон дер Лайен показа последните оферти на американската страна - жестоко казано „ взаимни “ 10-процентни мита върху всички артикули и услуги. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи в навечерието на срещата, че Европейски Съюз би трябвало да упорства за „ по-бърза “ и „ по-проста “ договорка, сходна на тази сред Съединени американски щати и Англия. Президентът на Франция Еманюел Макрон обаче не се съгласи и изиска Европейска комисия да вземе по-твърда позиция и да удари уместно с високи такси американските услуги, най-много в информатиката и телекомуникациите. Италианската премиерка Джорджа Мелони настоя съглашението да бъде подписано незабавно и разгласи подготвеност да заплаща 10% мита. Явно дали си сметка за различията, във Вашингтон благородно разсрочиха вземането на решение за след летните отпуски, като обаче предизвестиха, че в случай че това не стане, американската томахавка на 50-процентовите мита ще се стовари върху европейските глави.
За страдание в Брюксел държавните и държавните ръководители, които оформят висшата администрация на Европейски Съюз, не съумяха да решат нито една от сложните задания, сложени им от обърканото ни съвремие. Особено онази за общата защита - водачите на 27-те трябваше да се схванат по какъв начин да се харчат парите за нея и най-много от кое място да ги намерят. И в деня след съглашението в НАТО за увеличение на военните разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт, Европейският съвет се озова в обстановка, в която трябваше да удари калема, само че незабавно и по съвсем всичко се появиха още веднъж нормалните разделения сред „ ястреби “ и „ гълъби “. Така безпътието докара до натоварването на външната министърка на Европейски Съюз Кая Калас да изготви до октомври „ пътна карта “ за реализиране на задачите на проекта превъоръжаване на Европа „ Готовност 2030 “.
Отлагането за октомври обаче нагнетява ново напрежение в Европейски Съюз, тъй като откакто е било решено да се усилят военните вложения на сътрудниците от НАТО, доста страни не знаят от кое място да намерят нужните им запаси, а останалите им дават отговор със сухото - оправяйте се сами! Като от едната страна на барикадата са Италия и Франция, от другата Германия, Нидерландия, Полша и скандинавските страни - първите упорстват да се прибегне да вземем за пример до „ европейски обществен дълг “ посредством издаване на нови еврооблигации, а вторите се опълчват на сходна концепция. Все отново в заключителния документ от срещата на върха написа: „ Европейският съвет акцентира нуждата от продължение на забележителното увеличение на разноските за защита и сигурност в Европа и от по-добри взаимни вложения, като също по този начин взема поради уговорката, стихотворец на срещата на върха на НАТО през юни 2025 година от страните-членки на съюза, които са и членове на НАТО “.
За наблюдаващите в Брюксел, Париж и Рим „ отвесно разделяне “ сред 27-те страни-членки е било записано и около решението, което трябвало да осъди дейностите на Израел в Газа. В този случай Испания и Франция, приканиха за неотложно прекъсване на съглашението за съдействие сред Европейски Съюз и Израел, до момента в който Италия и Германия се оповестиха срещу. Отлагането - типичният способ на Европейския съвет, бе още веднъж признато като излаз и Кая Калас ще би трябвало да „ предложи вероятни ограничения “ на идващия Съвет на външните министри през юли.
В тази конюнктура сякаш единственият проблем, който продължава да сплотява Европейски Съюз, е продължаването на поддръжката на изстрадалата Украйна. Макар че и тук, както писаха френският в. „ Льо Монд “ и немският „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, позицията не е била утвърдена единомислещо, а с 26 гласа, защото Унгария на Виктор Орбан не е взела участие в гласуването. Освен това появилият се посредством видеоконферентна връзка в Брюксел президент на Украйна Володимир Зеленски, бил изискал нови унищожителни наказания против Русия, само че никой не му ги бил заречен.
Поправителен изпит наесен, значимите въпроси ще се преглеждат през октомври
Добре, че е изстрадалата Украйна, с цел да крепи поне единството в съюза
Външнополитическите анализатори чакаха събралите се в Брюксел в четвъртък водачи на страните от Европейски Съюз да кажат ясно дали биха предпочели да реализират бързо комерсиално съглашение със Съединени американски щати, при условия, удобни за Вашингтон, или да продължат да се борят за по-изгодна „ договорка “.
С осъществяването на възможното решение би трябвало да бъде натоварена Европейска комисия и нейната председателка Урсула фон дер Лайен показа последните оферти на американската страна - жестоко казано „ взаимни “ 10-процентни мита върху всички артикули и услуги. Германският канцлер Фридрих Мерц съобщи в навечерието на срещата, че Европейски Съюз би трябвало да упорства за „ по-бърза “ и „ по-проста “ договорка, сходна на тази сред Съединени американски щати и Англия. Президентът на Франция Еманюел Макрон обаче не се съгласи и изиска Европейска комисия да вземе по-твърда позиция и да удари уместно с високи такси американските услуги, най-много в информатиката и телекомуникациите. Италианската премиерка Джорджа Мелони настоя съглашението да бъде подписано незабавно и разгласи подготвеност да заплаща 10% мита. Явно дали си сметка за различията, във Вашингтон благородно разсрочиха вземането на решение за след летните отпуски, като обаче предизвестиха, че в случай че това не стане, американската томахавка на 50-процентовите мита ще се стовари върху европейските глави.
За страдание в Брюксел държавните и държавните ръководители, които оформят висшата администрация на Европейски Съюз, не съумяха да решат нито една от сложните задания, сложени им от обърканото ни съвремие. Особено онази за общата защита - водачите на 27-те трябваше да се схванат по какъв начин да се харчат парите за нея и най-много от кое място да ги намерят. И в деня след съглашението в НАТО за увеличение на военните разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт, Европейският съвет се озова в обстановка, в която трябваше да удари калема, само че незабавно и по съвсем всичко се появиха още веднъж нормалните разделения сред „ ястреби “ и „ гълъби “. Така безпътието докара до натоварването на външната министърка на Европейски Съюз Кая Калас да изготви до октомври „ пътна карта “ за реализиране на задачите на проекта превъоръжаване на Европа „ Готовност 2030 “.
Отлагането за октомври обаче нагнетява ново напрежение в Европейски Съюз, тъй като откакто е било решено да се усилят военните вложения на сътрудниците от НАТО, доста страни не знаят от кое място да намерят нужните им запаси, а останалите им дават отговор със сухото - оправяйте се сами! Като от едната страна на барикадата са Италия и Франция, от другата Германия, Нидерландия, Полша и скандинавските страни - първите упорстват да се прибегне да вземем за пример до „ европейски обществен дълг “ посредством издаване на нови еврооблигации, а вторите се опълчват на сходна концепция. Все отново в заключителния документ от срещата на върха написа: „ Европейският съвет акцентира нуждата от продължение на забележителното увеличение на разноските за защита и сигурност в Европа и от по-добри взаимни вложения, като също по този начин взема поради уговорката, стихотворец на срещата на върха на НАТО през юни 2025 година от страните-членки на съюза, които са и членове на НАТО “.
За наблюдаващите в Брюксел, Париж и Рим „ отвесно разделяне “ сред 27-те страни-членки е било записано и около решението, което трябвало да осъди дейностите на Израел в Газа. В този случай Испания и Франция, приканиха за неотложно прекъсване на съглашението за съдействие сред Европейски Съюз и Израел, до момента в който Италия и Германия се оповестиха срещу. Отлагането - типичният способ на Европейския съвет, бе още веднъж признато като излаз и Кая Калас ще би трябвало да „ предложи вероятни ограничения “ на идващия Съвет на външните министри през юли.
В тази конюнктура сякаш единственият проблем, който продължава да сплотява Европейски Съюз, е продължаването на поддръжката на изстрадалата Украйна. Макар че и тук, както писаха френският в. „ Льо Монд “ и немският „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, позицията не е била утвърдена единомислещо, а с 26 гласа, защото Унгария на Виктор Орбан не е взела участие в гласуването. Освен това появилият се посредством видеоконферентна връзка в Брюксел президент на Украйна Володимир Зеленски, бил изискал нови унищожителни наказания против Русия, само че никой не му ги бил заречен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ