„Чети етикета“: Продължава ли да има двоен стандарт за храните в страните от ЕС
Еврокомисията разгласява изследване, в което преглежда 20 продукта от 16 страни членки, в това число и България.
Сред проучените продуктите са безалкохолни питиета, кисели млека, кафе, майонеза и шоколад, тествани от особено подготвени специалисти.
Резултатите демонстрират, че вкусови разлики се следят при 50% от продуктите в другите страни. Най-често те са свързани със съставките – да вземем за пример какво количество сок от праскова има в студения чай с усет на праскова или пък какъв брой захар има в зърнените закуски.
В отчета се показва, че разликите не са свързани с избрани географски райони.
Например, процентът мазнини при картофен чипс на българския пазар е 35%, което е и най-високата стойност за продукта в изследването. В Белгия същият пакет чипс съдържа 30% мазнини. Освен това в България той е най-солен, до момента в който в Чехия има минимум сол.
При разтворимо кафе също има разлики – процентите на кафе и кафява захар в България са надлежно 10% и 17%, а в страни като Унгария и Словакия са надлежно 15% и 62%, само че бяла захар.
Освен вкусови, разлики има и в самите опаковки или етикети на храните, въпреки и те да не са толкоз основни.
В друго изследване през 2020 година – четири на всеки 10 души настояват, че усетът е определящ фактор при закупуването на даден артикул, следван от сигурност на храната и цената.
През 2019 година Еврокомисията предложи промени в инструкция, съгласно които би трябвало да бъде записано, че заблуждаваща информация за артикул, предлаган като еднакъв с подобен в други страни членки, може да съставлява нелоялна комерсиална процедура, неразрешена от законодателството на Европейски Съюз.
Текстовете би трябвало да бъдат приведени в народен закон от всяка европейска страна до 28 ноември 2021 година и би трябвало да влязат в действие от 28 май 2022 година
Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори “ – „ Това проучване не е чак толкоз представително – включени са 20 продукта и те са част от предходното проучване, оповестено при започване на 2019 година Това демонстрира, че тематиката за двойния стандарт не е забравена “, разяснява Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори “.
Той разгласи, че Европейска комисия е заделила средства за проучвания, за които националните надзорни органи ще могат да аплайват. Най-много ни интересува дали написаното на етикетите подхожда на наличието, посочи Николов.
Темата разяснява и диетологът проф. Донка Байкова. Тя подсети, че наличието на повече сол и мазнини е много нездравословно.
„ Мазнините, солта и сладкият усет са носители на наслаждение и се разчита да потърсим още веднъж и още веднъж този артикул. Това ни пристрастява “, добави проф. Байкова.
Вижте повече във видеото!
Сред проучените продуктите са безалкохолни питиета, кисели млека, кафе, майонеза и шоколад, тествани от особено подготвени специалисти.
Резултатите демонстрират, че вкусови разлики се следят при 50% от продуктите в другите страни. Най-често те са свързани със съставките – да вземем за пример какво количество сок от праскова има в студения чай с усет на праскова или пък какъв брой захар има в зърнените закуски.
В отчета се показва, че разликите не са свързани с избрани географски райони.
Например, процентът мазнини при картофен чипс на българския пазар е 35%, което е и най-високата стойност за продукта в изследването. В Белгия същият пакет чипс съдържа 30% мазнини. Освен това в България той е най-солен, до момента в който в Чехия има минимум сол.
При разтворимо кафе също има разлики – процентите на кафе и кафява захар в България са надлежно 10% и 17%, а в страни като Унгария и Словакия са надлежно 15% и 62%, само че бяла захар.
Освен вкусови, разлики има и в самите опаковки или етикети на храните, въпреки и те да не са толкоз основни.
В друго изследване през 2020 година – четири на всеки 10 души настояват, че усетът е определящ фактор при закупуването на даден артикул, следван от сигурност на храната и цената.
През 2019 година Еврокомисията предложи промени в инструкция, съгласно които би трябвало да бъде записано, че заблуждаваща информация за артикул, предлаган като еднакъв с подобен в други страни членки, може да съставлява нелоялна комерсиална процедура, неразрешена от законодателството на Европейски Съюз.
Текстовете би трябвало да бъдат приведени в народен закон от всяка европейска страна до 28 ноември 2021 година и би трябвало да влязат в действие от 28 май 2022 година
Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори “ – „ Това проучване не е чак толкоз представително – включени са 20 продукта и те са част от предходното проучване, оповестено при започване на 2019 година Това демонстрира, че тематиката за двойния стандарт не е забравена “, разяснява Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори “.
Той разгласи, че Европейска комисия е заделила средства за проучвания, за които националните надзорни органи ще могат да аплайват. Най-много ни интересува дали написаното на етикетите подхожда на наличието, посочи Николов.
Темата разяснява и диетологът проф. Донка Байкова. Тя подсети, че наличието на повече сол и мазнини е много нездравословно.
„ Мазнините, солта и сладкият усет са носители на наслаждение и се разчита да потърсим още веднъж и още веднъж този артикул. Това ни пристрастява “, добави проф. Байкова.
Вижте повече във видеото!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ