Евроизборите в България: Какви са тенденциите през изминалите 17 години?
Евроизборите ще се проведат на 9 юни в България. За пети път страната ни ще излъчи свои представители в Европейския парламент.
България ще излъчи 17 евродепутати. Броят се дефинира по отношение на популацията на страните членки, както и потребността от минимално равнище на посланичество.
На първите евроизбори, извършени у нас през 2007 година, страната ни има 18 представители. За изборите през 2014 година техният брой е понижен на 17 поради присъединението на Хърватия и условието в Лисабонския контракт общият брой на евродепутатите да не надвишава 751. Минималният брой депутати от една страна е 6, а оптималният – 96.
Евроизборите до момента в България
За първи път евроизборите в България ще се бъдат 2 в 1 с различен тип избори. Предстои да стане ясно по какъв начин провеждането на парламентарни и европейски избори в един ден ще се отрази на интензивността.
Засега прогнозите на социологическите организации са умерени.
Според данните на „ Алфа Рисърч “ на изборите за Народно заседание се чака до урните да отидат към 40% или 2,6 млн. души, а на европейските избори – към 35% или 2,3 млн. души.
Проучване на „ Маркет ЛИНКС “ показва, че 43,9% от интервюираните са дали отговор, че ще гласоподават за членове на Европейския парламент.
2007 година
Вълнението за първите евроизбори през 2007 година не е изключително огромни. 28,6% отиват до урните. Тогава новоучредената партия ГЕРБ печели петима евродепутати. Толкова има и Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи има четирима, „ АТАКА “ има трима, а Национална движение „Симеон Втори" вкарва един.
2009 година
Активността през 2009 година е много по-висока – 37,5%. ГЕРБ още веднъж печели пет места в Европейския парламент, Българска социалистическа партия има четири, Движение за права и свободи има три, а „ АТАКА “, Национална движение „Симеон Втори" и „ Синята коалиция “ имат по две.
2014 година
През 2014 година интензивността остава близка – 35,84%. ГЕРБ изпраща шестима евродепутати, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи по четирима, обединението „ България без цензура “ има двама, а „ Реформаторският блок “ – един.
2019 година
Активността през 2019 година пада до 32,64%. ГЕРБ още веднъж има шестима евродепутати, Българска социалистическа партия има петима, Движение за права и свободи – трима, Вътрешна македонска революционна организация има двама, „ Демократична България “ – един.
Възрастта на членовете на Екологичен потенциал
В последния състав на Екологичен потенциал междинната възраст на българските евродепутати е измежду най-ниските – 50 години.
По-ниска е само в Швеция, Малта и Унгария, където е надлежно 47 година, 48 година и 49 година Държавите, чиито евродепутати имат най-висока междинна възраст, са Полша, Латвия и Литва. За Литва този индикатор е 65 години.
Най-възрастният евродепутат е от Полша и е на 83 години, а най-младият е от Дания и е на 26 година Най-възрастният евродепутат, избиран в миналото, е Манолис Глезос от Гърция. Той е бил на 92 години, когато е определен през 2014 година.
