Илияна Йотова: Евроизборите ще бъдат първият сериозен тест как се изпълняват мерките за борба с фалшивите новини
Евроизборите ще бъдат първият сериозен тест за това по какъв начин се извършват ограниченията за битка с подправените вести. Това разяснява вицепрезидентът Илияна Йотова по време на интернационалната конференция "Фалшивите вести на същинските тролове " в НДК, проведена от Атлантическия клуб в България и Дигиталната национална коалиция, с поддръжката на Партията на европейските социалисти, Фондация "Конрад Аденауер ", Асоциацията на Атлантическия контракт, Българския дипломатически институт и Посолството на Франция в България.
Йотова предвижда, че предизборната акция за евроизборите ще бъде радикално друга от това, което сме виждали - и като послания, и като дезинформация, и като механизми.
Сред аргументите вицепрезидентът уточни непознаване на редица европейски политики и документи от огромна част от жителите и политици, което води до изказвания, че в тях написа неща, които не съществуват. Редица документи ще бъдат интерпретирани неверно заради неведение по какъв начин тъкмо работят самите институции и механизми на Европейски Съюз, уточни Йотова. Тя означи активността на българския еврокомисар Мария Габриел по тематиката с подправени вести и напомни, че има кодекс на положителни практики, написани в съответни времеви периоди.
Йотова обаче добави, че няма повсеместен тест, който да каже една вест подправена ли е, дезинформация ли е и това прави неосъществим повсеместен антидот. Можем да приказваме за ограничение на дезинформацията и дано не си вършим илюзията, че можем да я отстраняваме, разяснява тя. Вицепрезидентът заключи в две съществени области това, което би трябвало да се направи - механически инструментариум и в посока на моралните категории. Тя означи нуждата от регулации, както и от поощряване на образованието и медийната просветеност, развиване на сериозното мислене, надзор върху това, което вършат децата в интернет и поддръжка за качествената публицистика.
Йотова напомни данни от проучване в България, съгласно което към 1,8 милиона души попадат всекидневно на подправена вест в България.
Когато приказваме за машината за произвеждане на подправени вести, тя е от всички направления на света, освен на Изток, и на Запад и на Юг, означи вицепрезидентът.
Тя обърна внимание, че когато се дискутира за дезинформация, в множеството случаи се приказва за политика, само че не по-малко рискови са и други тематики, като здравето. Йотова даде образец с изказванията за рискова ваксина, както и със уеб сайтове за чудодейни медикаменти за най-тежките болести, чиито притежатели нямат нищо общо с медицината, съобщи Българска телеграфна агенция.
Йотова предвижда, че предизборната акция за евроизборите ще бъде радикално друга от това, което сме виждали - и като послания, и като дезинформация, и като механизми.
Сред аргументите вицепрезидентът уточни непознаване на редица европейски политики и документи от огромна част от жителите и политици, което води до изказвания, че в тях написа неща, които не съществуват. Редица документи ще бъдат интерпретирани неверно заради неведение по какъв начин тъкмо работят самите институции и механизми на Европейски Съюз, уточни Йотова. Тя означи активността на българския еврокомисар Мария Габриел по тематиката с подправени вести и напомни, че има кодекс на положителни практики, написани в съответни времеви периоди.
Йотова обаче добави, че няма повсеместен тест, който да каже една вест подправена ли е, дезинформация ли е и това прави неосъществим повсеместен антидот. Можем да приказваме за ограничение на дезинформацията и дано не си вършим илюзията, че можем да я отстраняваме, разяснява тя. Вицепрезидентът заключи в две съществени области това, което би трябвало да се направи - механически инструментариум и в посока на моралните категории. Тя означи нуждата от регулации, както и от поощряване на образованието и медийната просветеност, развиване на сериозното мислене, надзор върху това, което вършат децата в интернет и поддръжка за качествената публицистика.
Йотова напомни данни от проучване в България, съгласно което към 1,8 милиона души попадат всекидневно на подправена вест в България.
Когато приказваме за машината за произвеждане на подправени вести, тя е от всички направления на света, освен на Изток, и на Запад и на Юг, означи вицепрезидентът.
Тя обърна внимание, че когато се дискутира за дезинформация, в множеството случаи се приказва за политика, само че не по-малко рискови са и други тематики, като здравето. Йотова даде образец с изказванията за рискова ваксина, както и със уеб сайтове за чудодейни медикаменти за най-тежките болести, чиито притежатели нямат нищо общо с медицината, съобщи Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ