Евродепутатите питат Борисов и Гешев за Барселона и чекмеджето в Бояна
Евродепутатите не се отхвърлят от концепцията да получат отговори на редица неуместни въпроси от премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Двамата пропуснаха чуването в специфичната група за наблюдаване на демокрацията, върховенството на закона и главните права в Европейския парламент, само че въпросите към тях са изпратени отдалечено от евродепутатите, заяви .
Групата в Екологичен потенциал, която е част от комисията за правораздаване и вътрешен ред (LIBE), е задала 29 спомагателни въпроса до българските институции, става ясно от уеб страницата ѝ. Сред въпросите има за „ Барселонагейт ”, както и за записите и фотосите на премиерското чекмедже в Бояна, където се виждат пачки от по 500 евро и кюлчета злато. Борисов е казвал по време на обиколката с джипката си, че фотосите са нагласени.
Главният прокурор Иван Гешев е питан дали българската прокуратурата работи по следствие за пране на пари, обвързвано с къщата в Барселона. Пита се следствието на какъв стадий е, тъй като сигналът е изпратен от испанците още през 2019 година. Българската прокуратура разгласи, че се сезира след излизането на материала в „ Ел Периодико “ през февруари.
„ Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да „ изгори ” опозиционен политик, който сега ни е сътрудник евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли следствие или инспекция по този случай. И в случай че да – на какъв стадий е ”, питат евродепутатите.
Има въпрос за изтеклите фотоси и записи на Борисов. „ Българите станаха очевидци на разнообразни записи и фотоси в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, въпреки и да са част от следствия, а други – преди да бъдат формирани следствия. Как оценявате тази процедура ”, е въпросът на евродепутатите към Гешев.
Те желаят да знаят дали основният прокурор има предпочитание да поправя подправената информация, огласена на уеб страницата на прокуратурата, че чуването е било по негова самодейност. „ Всъщност групата реши да организира тази среща и предложения основния прокурор, който изпрати заместител ”, изясняват евродепутатите.
Българското държавно управление е питано за концепцията за нова конституция и неизпълненото решение на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година по делото „ Колеви против България ”, което открива казуса с безконтролния основен прокурор. Има въпрос какво постанова предлагането в плана за нова конституция правосъдната власт да има право да предлага закони. „ В множеството страни правосъдната власт ползва законите, а не ги основава. Това е част от разделянето на управляващите. Какво постанова тази промяна ”, питат евродепутатите.
Въпросът им за положението на медиите в страната цитира годишния отчет на Съвета на Европа, че медийната среда се утежнява, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е превзет от олигарси, които употребяват медиите за политическо въздействие и оклеветяване на критици и съперници, а разпространяването на печата е благосъстоятелност на група от компании на политик.
„ Има съществени паники за централизация на медийната благосъстоятелност, а България е на 111-о място в показателя на медийната независимост. Журналисти рапортуват за закани. Какво ще направи държавното управление, с цел да увеличи прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да подсигурява сигурността на публицистите ”, питат евродепутатите.
Те желаят да знаят и за какво се предлага президентът да няма роля в процедурата по назначение на основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. „ Ролята на президента в никакъв случай не е била обект на рекомендации или разбори в отчетите на Европейска комисия или Венецианската комисия. Каква е задачата ”, питат те.
Председателят на групата нидерландската евродепутатка София инт Велд изясни пред „ Сега “, че до момента са получени отговори само от Комисията за отбрана от дискриминация, към която са част от въпросите.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Групата в Екологичен потенциал, която е част от комисията за правораздаване и вътрешен ред (LIBE), е задала 29 спомагателни въпроса до българските институции, става ясно от уеб страницата ѝ. Сред въпросите има за „ Барселонагейт ”, както и за записите и фотосите на премиерското чекмедже в Бояна, където се виждат пачки от по 500 евро и кюлчета злато. Борисов е казвал по време на обиколката с джипката си, че фотосите са нагласени.
Главният прокурор Иван Гешев е питан дали българската прокуратурата работи по следствие за пране на пари, обвързвано с къщата в Барселона. Пита се следствието на какъв стадий е, тъй като сигналът е изпратен от испанците още през 2019 година. Българската прокуратура разгласи, че се сезира след излизането на материала в „ Ел Периодико “ през февруари.
„ Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да „ изгори ” опозиционен политик, който сега ни е сътрудник евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли следствие или инспекция по този случай. И в случай че да – на какъв стадий е ”, питат евродепутатите.
Има въпрос за изтеклите фотоси и записи на Борисов. „ Българите станаха очевидци на разнообразни записи и фотоси в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, въпреки и да са част от следствия, а други – преди да бъдат формирани следствия. Как оценявате тази процедура ”, е въпросът на евродепутатите към Гешев.
Те желаят да знаят дали основният прокурор има предпочитание да поправя подправената информация, огласена на уеб страницата на прокуратурата, че чуването е било по негова самодейност. „ Всъщност групата реши да организира тази среща и предложения основния прокурор, който изпрати заместител ”, изясняват евродепутатите.
Българското държавно управление е питано за концепцията за нова конституция и неизпълненото решение на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година по делото „ Колеви против България ”, което открива казуса с безконтролния основен прокурор. Има въпрос какво постанова предлагането в плана за нова конституция правосъдната власт да има право да предлага закони. „ В множеството страни правосъдната власт ползва законите, а не ги основава. Това е част от разделянето на управляващите. Какво постанова тази промяна ”, питат евродепутатите.
Въпросът им за положението на медиите в страната цитира годишния отчет на Съвета на Европа, че медийната среда се утежнява, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е превзет от олигарси, които употребяват медиите за политическо въздействие и оклеветяване на критици и съперници, а разпространяването на печата е благосъстоятелност на група от компании на политик.
„ Има съществени паники за централизация на медийната благосъстоятелност, а България е на 111-о място в показателя на медийната независимост. Журналисти рапортуват за закани. Какво ще направи държавното управление, с цел да увеличи прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да подсигурява сигурността на публицистите ”, питат евродепутатите.
Те желаят да знаят и за какво се предлага президентът да няма роля в процедурата по назначение на основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища. „ Ролята на президента в никакъв случай не е била обект на рекомендации или разбори в отчетите на Европейска комисия или Венецианската комисия. Каква е задачата ”, питат те.
Председателят на групата нидерландската евродепутатка София инт Велд изясни пред „ Сега “, че до момента са получени отговори само от Комисията за отбрана от дискриминация, към която са част от въпросите.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ