Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Евродепутатът със смъртните заплахи от България е прокси на Сърбия
" Евродепутатът Томас Вайц, който е главен докладчик в Екологичен потенциал за развиването на РСМ, пред македонския Канал 5, твърди, че е получавал смъртни закани от България. Този метод на говорене се вижда единствено пред македонска аудитория.
Един евродепутат, когато твърди, че е получавал смъртни закани, би трябвало незабавно да сезира белгийската прокуратура. Той обаче прави това в скопските медии, само че не и пред способените органи, което е смущаващо. Затова с мои съидейници свалихме цялото предаване на Канал 5, транскрибирахме британския текст и го преведохме го на български, след което ще подадем сигнал в белгийската прокуратурата за изказванията на Вайц ". Това изясни пред Lupa.bg историкът доцент д.н. Спас Ташев.
Томас Вайц
„ Ако не бъдат доказани смъртните закани, за които приказва, това значи, че Вайц е клюкар. Той лепва леке върху България, което се употребява интензивно за северномакедонска вътрешнополитическа приложимост, защото такива неща не споделя пред български или други европейски медии. Твърди, че отчетът му е бил уравновесен, в случай че не се е срещал с жители на РСМ с българска еднаквост, които са били репресирани. Той не дава отговор на въпроса по какъв метод северномакедонската еднаквост и език, вмъкнати в отчета, имат отношение към напредъка на промените в РСМ. Вайц стартира ненаучни постановки, образувани под въздействието на политиците в Скопие, с които 31 пъти се е срещал. На процедура Вайц обслужва сръбските ползи на Балканите и играе роля на прокси на Вучич ”, счита Спас Ташев.
Той изясни още, че готвеният сигнал против Вайц, ще бъде изпратен и до ръководителя на Екологичен потенциал Роберта Мецола, тъй като става въпрос за надълбоко нарушение на етиката.
" Северна Македония заема 37% от географската област Македония, заради което държавното управление в Скопие не може да има монопол върху определението " македонски ", асоцииращо с цялата географска област, тъй като формалният писмен език на Скопие се употребява единствено в Северна Македония.
През 1945 година бе изработен опит посредством югославски емисари да се популяризира в цялата географска област Македония, само че през 1948 година този опит пропадна. Самото население в останалите 63% от територията на географската област Македония отхвърли скопската писмена норма. С това пропадна и опитът да има общ македонски език. Поради тази причина езикът е северномакедонски, отнасящ се единствено за Северна Македония. Друг е въпросът, че самите македонски българи, жители на Северна Македония, още не са се произнесли какъв за тях е този писмен език, построен върху локалните български приказва. Погледнато през тази призма, този неуточнен въпрос указва за още един аспект на дълбокия вътрешен спор в Северна Македония, а не за двустранен спор. В случая България не показва своя позиция по вътрешния за северномакедонските жители въпрос за характера на езика, а поддържа борещите се за своите човешки права българи, жители на Северна Македония, които като останалите нейни жители също имат право и на езиково самоопределяне.
Не изключвам опцията въз основата на развиване на вътрешната обстановка в Скопие, в бъдеще да се стигне до две имена на скопската писмена норма: (северно)македонски за (северно)македонците и северномакедонски български език за македонските българи, жители на тази страна. В света има доста сходни образци ", изясни историкът.
" Решението " един език с две имена " не лишава правото на модерна еднаквост на (северно)македонците, само че и не дава право на (северно)македонците да отхвърлят българската еднаквост на тези жители на Северна Македония, които желаят да я запазят, в това число и човешкото им право да назовават майчините си приказва български.
В бъдеще тези две имена на единния все още скопски писмен език могат да доведат до пораждане и на две писмени форми: (северно)македонците могат да си запазят всички настоящи граматически правила и лексика, тъй като това е тяхно човешко право. А македонските българи могат да изписват същата лексика с българска писменост и по разпоредбите на българския правопис, като изхвърлят изкуствено вмъкнатите сърбизми, както стана в Албания и Гърция през и след 1948 година Това също е тяхно човешко право. Езикът не е мъртва категория, а жив феномен, който търпи развиване в посока на дивергенция (раздалечаване) и конвергенция (сближаване). Затова и езиците не са обект на интернационално признание, а единствено споменаване, което не отхвърля опцията за техни промени в бъдеще ", сподели още доцент Ташев.
Един евродепутат, когато твърди, че е получавал смъртни закани, би трябвало незабавно да сезира белгийската прокуратура. Той обаче прави това в скопските медии, само че не и пред способените органи, което е смущаващо. Затова с мои съидейници свалихме цялото предаване на Канал 5, транскрибирахме британския текст и го преведохме го на български, след което ще подадем сигнал в белгийската прокуратурата за изказванията на Вайц ". Това изясни пред Lupa.bg историкът доцент д.н. Спас Ташев.
Томас Вайц
„ Ако не бъдат доказани смъртните закани, за които приказва, това значи, че Вайц е клюкар. Той лепва леке върху България, което се употребява интензивно за северномакедонска вътрешнополитическа приложимост, защото такива неща не споделя пред български или други европейски медии. Твърди, че отчетът му е бил уравновесен, в случай че не се е срещал с жители на РСМ с българска еднаквост, които са били репресирани. Той не дава отговор на въпроса по какъв метод северномакедонската еднаквост и език, вмъкнати в отчета, имат отношение към напредъка на промените в РСМ. Вайц стартира ненаучни постановки, образувани под въздействието на политиците в Скопие, с които 31 пъти се е срещал. На процедура Вайц обслужва сръбските ползи на Балканите и играе роля на прокси на Вучич ”, счита Спас Ташев.
Той изясни още, че готвеният сигнал против Вайц, ще бъде изпратен и до ръководителя на Екологичен потенциал Роберта Мецола, тъй като става въпрос за надълбоко нарушение на етиката.
" Северна Македония заема 37% от географската област Македония, заради което държавното управление в Скопие не може да има монопол върху определението " македонски ", асоцииращо с цялата географска област, тъй като формалният писмен език на Скопие се употребява единствено в Северна Македония.
През 1945 година бе изработен опит посредством югославски емисари да се популяризира в цялата географска област Македония, само че през 1948 година този опит пропадна. Самото население в останалите 63% от територията на географската област Македония отхвърли скопската писмена норма. С това пропадна и опитът да има общ македонски език. Поради тази причина езикът е северномакедонски, отнасящ се единствено за Северна Македония. Друг е въпросът, че самите македонски българи, жители на Северна Македония, още не са се произнесли какъв за тях е този писмен език, построен върху локалните български приказва. Погледнато през тази призма, този неуточнен въпрос указва за още един аспект на дълбокия вътрешен спор в Северна Македония, а не за двустранен спор. В случая България не показва своя позиция по вътрешния за северномакедонските жители въпрос за характера на езика, а поддържа борещите се за своите човешки права българи, жители на Северна Македония, които като останалите нейни жители също имат право и на езиково самоопределяне.
Не изключвам опцията въз основата на развиване на вътрешната обстановка в Скопие, в бъдеще да се стигне до две имена на скопската писмена норма: (северно)македонски за (северно)македонците и северномакедонски български език за македонските българи, жители на тази страна. В света има доста сходни образци ", изясни историкът.
" Решението " един език с две имена " не лишава правото на модерна еднаквост на (северно)македонците, само че и не дава право на (северно)македонците да отхвърлят българската еднаквост на тези жители на Северна Македония, които желаят да я запазят, в това число и човешкото им право да назовават майчините си приказва български.
В бъдеще тези две имена на единния все още скопски писмен език могат да доведат до пораждане и на две писмени форми: (северно)македонците могат да си запазят всички настоящи граматически правила и лексика, тъй като това е тяхно човешко право. А македонските българи могат да изписват същата лексика с българска писменост и по разпоредбите на българския правопис, като изхвърлят изкуствено вмъкнатите сърбизми, както стана в Албания и Гърция през и след 1948 година Това също е тяхно човешко право. Езикът не е мъртва категория, а жив феномен, който търпи развиване в посока на дивергенция (раздалечаване) и конвергенция (сближаване). Затова и езиците не са обект на интернационално признание, а единствено споменаване, което не отхвърля опцията за техни промени в бъдеще ", сподели още доцент Ташев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ