Евродепутатът от ДПС ИЛХАН КЮЧЮК, съпредседател на АЛДЕ, бе отличен

Евродепутатът от Движение за права и свободи ИЛХАН КЮЧЮК, съпредседател на АЛДЕ, бе отличен с наградата " Прогресивен водач на годината " на Дарик радио.

Водещият на предаването " Стълбището " Константин Вълков му връчи почетната грамота в ефир в края на диалога им, който ви предлагаме.

 

Наградата се връчва на персона, за която екипът на медията счита, че е лидер на мнение в българското общество

" По огромните въпроси България няма позиция, а това е доста ужасно за европейската ни интеграция. Другият огромен проблем, който стои пред страната, е продължаващото стигматизиране. Ние сме на последното 27-о място по повод към Европейския съюз, а това няма по какъв начин да не стигматизира българското общество ", съобщи Илхан Кючюк.

„ За мен няма по-добър модел на ръководство от парламентарната народна власт за България. Всеки опит да се мисли, че може да се отиде по-далеч към полупрезидентска или президентска република, както във Франция или в Съединени американски щати, ми се коства несъответстващо към българските условия, ” уточни Кючюк.

„ Какво видяхме през 2022-а? Война в международен проект и война сред институциите в България. Когато водиш вътрешна война, никой не печели. Затова огромният въпрос, който би трябвало да си зададат политиците, е какво реализираме с това ", съобщи съпредседателят на АЛДЕ.

 

Според евродепутата промяната  е иманентно присъща на всеки човек, който се занимава с политика. „ Защо се занимаваш с социална активност, в случай че не искаш да промениш системата, обкръжението, средата, разпоредбите,  да ги направиш по метод, по който би трябвало да отговорят на актуалните упования на 21 век, новата среда, която живеем. “

Константин ВЪЛКОВ:Новият план се споделя „ 30 прогресивни водачи на мнение в България “, осъществяваме го дружно с ПанЕвропа България. Проект „ 30 прогресивни водачи на мнение в България “ съставлява диалози онлайн с 30 души. Това е прям спорен конгрес за положението на демокрацията и концепциите за развиване на страната ни през погледа на мислещи водачи от разнообразни сфери на обществото – политици, общественици, бизнесмени, анализатори, представители на културните среди. Всеки диалог се случва пред селектирана аудитория, посетители на „ Дарик радио “ и се излъчва в ефира на Дарик. Ще се опитаме да усетим пулса на българските и на европейските политически и публични хрумвания и ще бъдат разисквани тематики от критическа значимост като провокациите пред демокрацията, бързата глобализация, нововъведенията, политическата действителност и софтуерните промени. Важна специфичност, която трансформира този план в реформаторски за нас е, че участниците в тези 30 изявленията, тези 30 водача на мнение не са определени от Дарик Радио. Всеки посетител избира идващия. Единственият, който ние избрахме, екипът на Дарик за старт е първият ни посетител, 37-годишният политик, Илхан Кючюк, български политик, който е съпрезидент на партия Алианс на либералите и демократите за Европа, член на Екологичен потенциал за втори мандат от групата на „ Обнови Евопа “. Здравейте!

ИЛХАН КЮЧЮК: Здравейте! Благодаря за доверието.

- Радвам се, че сте тук. Вашият ангажимент в края на изявлението ще бъде да посочите с кого да продължим. Кой да е идващият водач на мнение. Днес доста се приказва за взаимни отстъпки, господин Кючюк, за държавно управление на националното избавление, по какъв начин всички да си свидлив ръцете. Кога в политическия живот не трябва да се прави компромис?

- На мен ми се коства, че по един главен принцип би трябвало да се разберем. В британския има един доста прекрасен израз: ”We agree to disagree. ”(Ние се разбираме, че по избрани тематики не можем да реализираме единодушие.) Това надалеч не значи, че не би трябвало да търсим решението по значимите проблеми. Безспорно през днешния ден демокрацията е в основна рецесия, освен в български вид, а в европейски и международен. 14% от международното население през днешния ден не живее в положение народна власт, което е непоносимо като наклонност за 21 век. Второто голямо предизвикателство пред демокрацията е това, че видяно извън тя основава правила, които се съблюдават – с либерален резултат, само че какво прави процедурната народна власт, представителната народна власт, когато тези правила не могат да бъдат легитимирани. Избирателят легитимира със своя избор, само че политиците отхвърлят тази легитимация. Такъв е казусът с България. Видяхме го и в Съединени американски щати, какъв брой мъчно съумяха републиканците да реализират компромис за техния претендент за ръководител на Конгреса. Видяхме и други образци като този в Бразилия – по какъв начин един претендент, който печели, другият, който губи не могат да застанат отново на това демократично, законно поле и единият да признае своята загуба, а другият да продължи по пътя, тъй като е определен. Това са провокации, които стоят пред дневния ред на демокрацията. Не са единствено български явления, само че и както се вижда към този момент с петия избор, към който отиваме, ние не вършим изключение.

- Движение за права и свободи какъв компромис направи последната година? Миналата седмица в изявление за това предаване с президента Радев, като че ли останах с усещането, че третата политическа мощ по бройка в 48 парламент не влиза в сметките за предоставяне на третия мандат. Защо това е по този начин съгласно Вас?

- Движение за права и свободи направи доста за българския преход. Много пъти се приказва, че България е част от НАТО и Европейски Съюз. Да, това е по този начин, ние сме част от тези две организации, само че политическият хайлайф заплати голяма цена. Като за начало, българските турци и мюсюлмани заплатиха голяма цена още от 1985г. до 1989г., давайки жертви за това България да бъде демократична страна, да върви по посока на Запада. Но този стратегически избор през днешния ден би трябвало да бъде затвърждаван, би трябвало да бъде развиван и Движение за права и свободи с всяко едно свое деяние в Парламента демонстрира, че желае да бъде стабилизиращият фактор в българската политика. Да бъде онази политическа мощ, към която или дружно, с която да бъдат изграждани национални цели.

- Вие сте единствената политическа мощ, която е осъществила трети мандат. Мислите ли, че този път нещата щяха да са разнообразни, в случай че бяхте получили мандат?

- Със сигурност щяхме да създадем опит и то доста логичен опит да съберем политическите партии с техните стратегии, да предложим поле на консенсуса, с цел да може България да излезе от тази рецесия. В последна сметка какво видяхме през 2022г. – война в международен проект и война сред институциите. Всеки с всеки воюваше. Когато водиш вътрешна война, никой не печели от тази обстановка. Не можеш да спечелиш вътрешна война. Големият въпрос, който би трябвало да си зададат политиците е: Какво реализираме с това? Отдалечаваме се от Еврозоната, от Шенген, от Плана за възобновяване и резистентност или желаеме да бъдем по-интегрална част от Европейски Съюз. За мен огромният отсъстващ през днешния ден в международните конгреси е точно България. Току що завърши Давос и се видя, че България не е показана там. По огромните въпроси България няма позиция, а това е доста ужасно за европейската ни интеграция. Ние възприемаме Европейски Съюз като нещо доста външно, продължаваме да приказваме за оценка на европейските водачи. Очакваме Урсула фон дер Лайен, Мецола, Шарл Мишел или който и да е огромен европейски водач да ни даде оценка. България е част от дневния ред на Европейски Съюз, ние построяваме модели на държание, модели на подражателство и би трябвало да сме дейна част от решенията на самия Европейски Съюз. Другият огромен проблем, който стои пред страната е продължаващото стигматизиране, което е наш народен проблем. Ако погледнете оценката на въздействието на страните от Европейски Съюз и там критериите са Брутният вътрешен продукт, размера на страната и така нататък само че има една страна, която изрично постоянно е на последното място и това е България. Ние сме на 27-мо място по повод към Европейски Съюз, това няма по какъв начин да не стигматизира българското общество. И в този смисъл Движение за права и свободи, партията, която години наред пази тези полезности и работи за тях, не може да не бъде пореден последовател на това.

- През последната година и половина, сме очевидци на по този начин нареченото извънпарламентарно ръководство, посредством служебни държавни управления. Как да измерим действителната власт, която има президента в България?

- Ситуацията, в която се намираме, значително е и артикул на незъзможността на политическите сили. Разбира се, президентът има своята роля, главно на посредник, само че той не употребява нещо, което е отвън конституционните му пълномощия. За мен няма по-добър модел на ръководство от парламентарната народна власт и за България, и за нашите географски ширини. Всеки един опит да се мисли, че може да се отиде една концепция по-нататък, към полупрезидентска република, каквато е във Франция или президентска, каквато е в Съединени американски щати, ми се коства неадеквантно към български условия. Да, несъмнено, обособени моменти, механизми на работа на българската народна власт, само че и в нейното действие могат да бъдат пренастроени като един часовник, само че това не значи, че би трябвало да се търсят съществени решения.

- Кардинални решения казвате. Притеснително ли е, че има два конституционни субекта – основният прокурор и служебното държавно управление, които на процедура са безотговорни. Не може да им се търси отговорност и следва ли да се промени това?

- Движение за права и свободи предложи доста съществен план за смяна на българската конституция, включително и за отговорността на основния прокурор, за неговата отчетност, съответни дейности. За страдание, средата е толкоз нечиста в България,че това не се чу. Не се разиска задълбочено, а това са хрумвания, които бяха подкрепени от нашите интернационалните сътрудници. Бяха подкрепени от Брюксел, от Европейската комисия и те имат тъкмо такава цел. Вижда се, че през годините на прехода огромното политическо блъскане е за ролята на основния прокурор. Ако сменим този основен прокурор с различен, какъв ще бъде резултатът? Същият! Ако той продължава да има същата функционалност в българската конституция. Така че, има решения. Въпросът е тези решения да не бъдат от вида „ стани, да седна “ или да сменим един, с цел да пристигна различен, а те да бъдат устойчиви във времето, с цел да може България да отговори и на това очакване на интернационалните сътрудници. Що се отнася до служебния кабинет, това е институт, който може да бъде оставен. Тогава, когато са го подготвяли учредителите на Великото национално заседание, създателите, бащите на конституцията евентуално са го мислели като временен детайл. Днес той се утвърждава като надали не един непрекъснато работещ институт в българския политически живот.

- В коя сфера съгласно Вас не се усеща неналичието на постоянно държавно управление през последната година и половина и тя се развива позитивно и напред, все пак?

- Бих споделил IT бранша, който има потребност от регулация и се вижда, че европейските компании към този момент работят доста интензивно с институциите в Брюксел за слагане на регулация. Това е една сфера, в която в България има своята добавена стойност. В последна сметка ние би трябвало да насочим изпитание там, не да се бутаме в огромното тресавище на европейската конкуренция, тъй като тя ще бъде конкуренция. Виждате през днешния ден едно новаторско решение се предлага от Съединени американски щати и незабавно Китай дават отговор по още по-радикален метод и противоположното. Това огромно опълчване на технологиите ще продължава, само че в случай че България откри своя сегмент в границите на Европейския съюз, който ни прави неповторим и с това имаме огромната добавена стойност, не просто в стопански проект, а и в политически, в имиджов, единствено бихме спечелили от това.

- Президентът Радев подвигна пестник против прокуратурата, която упрекна в селективно правораздаване, а през днешния ден го упрекват, че е свалил този пестник. Кой в този момент би трябвало отново да вдигне пестник, когато отново няма държавно управление, защото страната явно е в патова обстановка, в патово състояние?

- Аз нямам доверие в юмрука. Вярвам в подаването на ръка, в търсенето на разговор, тъй като в страната има тежки проблеми. Какъв е опитът от тези четири избора, какъв е историческият опит? Според мен историческият опит е, че не с и научихме урока, нито първият път, нито вторият път, нито третият път. Поставяйки изкуствени разграничителни линии сред остарели и нови партии. Прощавайте, аз работя с политически партии в Европа, които са на 175 години, и никой не споделя за тях, че са статукво. И има нови партии, които са носители на нов вид сила. Това каква партия е една или друга, зависи от концепциите, какво съставлява по какъв начин доближава до гласоподавателя. Дали построява модерност в политическите похвати, дали търси нов вид политическо позициониране. А и другото ми се коства леко безсрамно, един политик да назовава различен – подкупен или една партия да назовава корумпирана. Корупцията е самостоятелно събитие по българския углавен кодекс и по всички наказателни кодекси в света апропо. По хипотеза ние политиците сме презирани в това, че бъркаме някъде със своите лични ръце, че се навъртаме към публични средства, които са обществени. По хипотеза ние сме в полето на корупцията това е публичният показател, това е перцепцията. И е леко безсрамно един политик да дефинира различен. Да, проверяващите публицисти, проверяващите органи, способените управляващи би трябвало да могат да го кажат това и да има правила, по които всеки да се преценява.

- Какво им липсва на новите политици съгласно Вас, на новите политически партии и субекти?

- Не може да изградиш водачество, в случай че не се погледнеш в огледалото. Това огледало до някаква степен би трябвало да бъде ориентирано и към предишното. И Кисинджър го споделя: „ Две неща са основа за неуспеха. Едното, което гърците го назовават високомерието, и другото е продължаваща инерция. Когато допуснеш, че си достигнал най-хубавото и няма потребност от развиване - няма потребност от нови хрумвания, няма потребност от налагане на нов дневен ред. “ Струва ми се, че в случай че не се вгледаме в историята като преподавател, ние, политиците, доста постоянно построяваме идея за бъдещето и е вярно това, само че въпреки всичко има неща, които могат и би трябвало да бъдат научени от историята. Все нещо би трябвало да се вземе от предишното.

- Според Вас подменят ли престъпните тематики в новините и в политическия диалог сред партиите, сериозния политически спор. Защото по престъпните тематики би трябвало да се изрича съдът. Понякога оставаме с усещане, в случай че внезапно попадне в новинарски поток не го следим всеки ден изкъсо, че партиите са се трансформирали в проверяващи органи, политически спор няма, а престъпен.

- Това не е ролята на политическите партии, изключително когато става въпрос за подобен сериозен дневен ред. Но въпреки това, когато значима тематика визира българското общество, фундаментите на демокрацията не може да очаквате от политическите сили да нямат мнение по този въпрос. Ние сме във вихъра на един голям скандал, който нанася вреди върху имиджа на България. Първо беше Ружа Игнатова, в този момент е криптоскандалът. И няма по какъв начин политическите субекти да нямат отношение, най-малко по една съществена причина – финансирането на политическите субекти.

- Как да става финансирането на обществените субекти?

- Публично, през бюджета. Това е най-хубавият метод. Всъщност света познава два модела. Единият е през бюджета, през обществените средства. Вторият е през американския метод, където се отварят необятно вратите за бизнес структури, стартира акция на всеки претендент за депутат, знаят се разпоредбите, има указател на следене. От там нататък всеки си носи отговорността. В последна сметка може да се види този депутат по метода, по който е дал своя вот, кое го е предиздвикало, каква е подбудата да гласоподава по един или различен метод.

- Сега от дистанцията на времето виждате ли нещо необичайно в това, че прокуратурата се засилва тъкмо в часовете преди решението на Президента за предоставяне на третия мандат, и реагира ли тя съответно съгласно Вас?

- По принцип ролята на политиците е не толкоз да разясняват прокуратурата, а да основават правила и институциите да работят по верния метод. Аз съм правилен на този принцип и не желая да встъпвам в лични оценки за един или различен основен прокурор, тъй като като казвате прокуратурата, по всяка възможност визирате и фигурата на основния прокурор. Трябва да има система за отчетност, би трябвало да има система, която дава опция прокуратурата да дава доверие, да вдъхва доверие на българските жители. Тоест чувството за правдивост е гаранция за либералност на процеса.

- Вашият разбор какво демонстрира, с цел да приключим с тази тематика? Стигнахме до третата година на несполучливи опити да бъде образувано държавно управление. Единственото междучасие в действителност беше обединението сред четири партии, към този момент не помня кой получи и кой не получи мандат. Кой го извърши и кой не го извърши, от Има Такъв Народ до ГЕРБ и назад. А, да не би в действителност да е нужна президентска перестройка на парламентарния модел.

- Не мисля, по-скоро друга политическа просвета. Днес Европа се ръководи в обединения. Виждаме една Дания и Швеция, които са познати със своите модели на блок политика за последните 70 години. И се оказва, че от една блокова съпротива, може да се трансферира в една блокова позиция. Виждаме една Нидерландия, където ръководят 8 политически партии. Да, те имат своите разлики, своите разнообразни гледни точки, само че това не ги кара да съборят това, което имат. Разбират достиженията на личната си народна власт, преимуществата и минусите. И това ги стимулира в допълнение да задълбочат диалога по проблемите, по които би трябвало да намерят допирни точки. Аз считам, че на България й липсва съдружна просвета. Коалициите в България работеха добре до 2009 година И де факто след 2009 година няма работеща съдружна формула. Всичко останало е “one man show ”. Една политическа партия основава патерици или обгрижва патерица. Това не са същински връзки в смисъла на създаване на доверие. Политиката, в последна сметка, е създаване на доверие. Без доверие банките се събарят, финансови институции не съществуват, без доверие политическите фамилии се разпадат. Дори и персонално, без доверие не може да съществуват естествени връзки в едно семейство.

- Имат ли доверие европейците на България, не за запазване на българската граница, а за запазване и запазване на информацията, която неизбежно би станала част от българското общество, в случай че България е в Шенгенския клуб?

- България употребява шенгенската осведомителна система. Няма никакво съображение нито Европейските институции, нито обособена страна да има подозрение за метода, по който България употребява самата система. Защото години наред ние сме част от това пространство. Аз не одобрявам доста съществени причините за разбъркване на критериите. Едните критерии са механически, България ги е изпълнила тези критерии. Да, ние преди 11 години допуснахме по този начин нареченото френско-германско предложение, което имаше политически детайли да бъде част от вътрешния спор за Шенген, само че всичко това, което се приказва като хрумвания за миграционна политика, политика по убежищата са значими въпроси, само че това не са въпроси единствено на България. Да, тя би трябвало да взе участие доста интензивно в дебата, в построяването на консенсуса по тези значими проблеми, само че не може изрично да се смесват тези неща.

- Как може да се решат вътрешнополитическите проблеми в Нидерландия и Австрия съгласно Вас? Да напомним на тези, които ни слушат и гледат, ясно е че предходното държавно управление на Рюте падна, вследствие на аферата с детските надбавки, където, в случай че не се неистина имаше хиляди български фамилии, които мамеха страната с надбавки и напълно разумно е този проблем, казусът с мигрантите да не дава мира на Рюте. От друга страна в Австрия, там пък сегашният австрийски канцлер Нехамер, още като министър на вътрешните работи вдигаше задоволително олелия в цяла Европа, че ще бъде праволинеен по въпроса с мигрантите и това се харесва в Австрия. Как тези два вътрешнополитически казуса могат да се решат в употребява на България?

- Знам какво България е правила и какво може да направи. Имаше също терзания на редица страни, определящи като скептични преди да влезем в Европесйкия съюз, само че тогава се сплотиха напъните на леви и десни, центъра, либералите и всички отидоха в името на тази национална цел да беседват. Това са национални политици, те също имат потребност от поддръжка - диалог с ръководещи, с съпротива, с водещи хора, даже и обществени изяви пред техни медии, с цел да може нашата позиция за тези, за които още не се коства безапелационна, не е задоволителна да откри доста по-голяма компактност. Това е нещото, което сигурно България би трябвало да направи. Не мен ми се коства, че това е последната опция преди 2025 година да влезем в Шенген и не би трябвало да я изпускаме - целият народен капитал, интелектуален и политически.

- Октомври тази година реалистична дата ли е, както споделя Президентът?

- Да, реалистична е, тъй като по-късно стартира вътрешнополитическо броене в Европейския съюз, дефинира се водещ претендент, т.е. процедурата е доста по-задълбочена от позиция на вътрешността на Европейския съюз и доста мъчно, това би трябвало да бъде един от сериозните причини, би се обяснило, за какво една страна или две страни постановат несъгласие, по какъв начин този Европейски съюз ще продължи да съществува, в случай че всяка една от тези страни постанова собствен дневен ред през този доста тежък инструмент, наименуван политическо несъгласие.

- Първан Симеонов е един от гостите през днешния ден и си припомням едно изследване от 94-та година на „ Галъп “, което сподели тогава, че 44-45% от българите са подготвени да гласоподават за националния тим по футбол незабавно, в случай че образува политическа партия. Дарик стана на 30 години мисля, че нищо не се е трансформирало, също така, че няма народен тим сега. За кого биха дали своят вот? За какъв вид нова политическа групировка, съгласно Вас, българите на идващите избори? Какво липсва на политическия живот?

- Аз нямам доверие в месианството, изключително когато става въпрос за подобен вид сериозна активност като политиката. Видя се, че през годините българинът гласоподава доста пъти за месии и също токова пъти се разочарова. Смятам, че има нужда от връщане към дневен ред, който е реален - дневният ред на българите, дневният ред, който е ориентиран към бизнеса, към жителите, към стопанската система, към оправянето с най-тежките проблеми, дружно с това дневен ред, който ще ни вкара като доста по-активни участници в съюзите, в които членуваме. Ние би трябвало да създадем по този начин, че България още веднъж да стартира да мечтае. Големият проблем на днешния политически хайлайф е неналичието на фантазия. Същност това е проблем и на огромното политическо водачество през днешния ден, без значение дали е европейско или международно.

- Проблем ли е, че един от другите проблеми на политическия хайлайф е непрекъснатото повторение на фразата „ алена линия “? Дотолкова омръзна това, че даже не в кръга на шегата към този момент си мисля, че би трябвало да е „ синя линия “. Как се взема решение този проблем?

- Чрез слагането на национални цели, които не могат да бъдат „ алена линия “, а би трябвало да бъдат позволения, тъй като това е офертата на българските жители, те нямат друга оферта. Питахме ги един път, два, три, четири, пет пъти, можем да ги питаме още и шести и седми път, само че тяхната оферта - ние ви предлагаме това, желаеме решение на нашите проблеми, направете по този начин, че да съставите, държавно управление, което да изведе страната от рецесията. Майката на всички рецесии е политическата. Ако не се реши политическата рецесия нито можем да приказваме за съществено решение в енергийния бранш, нито можем да приказваме за обществените заплащания, които са толкоз нужни, нито можем да приказваме за План за възобновяване и резистентност и за дейна работа по него в Българското национално заседание. Няма по какъв начин, когато няма резистентен парламент, да се решат тези въпроси.

- Културният и публичният хайлайф би трябвало ли да има глас, да не е като безгласна писмен знак, както споделяше Блага Димитрова преди време, в оформянето на тази обща национална цел, тъй като оставаме с това усещане.

- Разбира се, целият народен капитал. И тук имам предвид и хората на културата, и хората на изкуството, и хората на образованието би трябвало да водят страната. Непросветена нация не може да бъде успяваща нация.

- Финално. Каква е ролята на българския актуален, съответен на времето си национализъм, в развиването на страната?

- Да потушава споровете, тъй като национализмът е тъкмо противоположното на патриотизма. Той основава спорове, отваря в допълнение рани в едно общество. Съвременният български национализъм би трябвало да търси излаз напред, той би трябвало да бъде ориентиран напред. Как желаеме да забележим България през идващите 20-30-50 години? На мен ми се желае доста България да бъде образована нация и бих използвал още един път тази дума просветена нация - няма такава хубава българска дума в другите езици. Просвета значи „ за света “. Време е България да бъде отворена към света, да гледа със ЗА, даже и Дарик, вие казвате - Да, с позитивизъм, с очакване за смяна, а смяната не е като категория, която може да бъде употребена от една или друга политическа мощ единствено. Промяната е иманентно присъща на всеки човек, който се занимава с политика. Защо се занимаваш с социална активност, в случай че не искаш да промениш системата, обкръжението, средата, разпоредбите, да ги направиш по метод, по който би трябвало да отговорят на актуалните упования на 21 век, новата среда, която живеем. Това е доста значимо.

- 30 години Дарик, припомняте ми за един диалог със основателя нир с Радосвет. Наистина една от аргументите Дарик да се споделя Дарик е, че Дарик стартира с „ Да “, а не с „ Не “. Илхан Кючюк - първият от 30 прогресивни водачи на мнение в България. Много се веселя.

- Благодаря доста.

- Условието обаче е Вие да изберете с кого да продължим и да обосновете избора си и второ изискване е нямате ли най-малко някакъв подарък и Вие за мен.

- Имам подарък, нека да е подобаващ. Аз мисля, че е подобаващ. Това е една подигравка на Христо Тренчев, която можем да покажем, която Ви демонстрира като четящ в това време слушащ и задаващ значимите въпроси за обществото. Пожелавам Ви да продължавате да задавате значимите въпроси за обществото, тъй като това оказва помощ на всички и в това време да търсите истината. Истината не може да бъде една или друга, не може да бъде полу или на части и не е по средата, истината може да бъде една.

- С кого да продължим в този план, кого да интервюираме след Вас и за какво?

- Моят избор беше доста елементарен и се стопирах на проф. Даниел Вълчев. Познавам го като учител, познавам го и като политик. Смея да кажа, че през интервала, в който България имаше демократично държавно управление, страната реализира и външнополитическите си цели, и високия си стопански стандарт, всичко, което е обвързвано със актуалната правова страна - правда, високи човешки стандарти в региона на правата и свободите, в този смисъл моят избор е натурален - проф. Даниел Вълчев.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !