Елена Йончева: Не влизаш в политиката, за да си благодарен на лидера на партията си
Евродепутатът Елена Йончева излезе с сериозен пост във Facebook. В обявата си в обществената мрежа тя заглежда казуса за благодарността в политиката. Без да загатва съответни имена, Йончева развива тезата, депутатите следва да правят това, за което са изпратени в Народното събрание от своите гласоподаватели, а не да бъдат признателни и послушни към ръководителите на обединенията, в които взе участие.
Публикуваме, без редакторска интервенция, целия пост на Елена Йончева:
За благодарността в политиката.
Не влизаш в политиката, с цел да си признателен. Нито да събираш почитатели. А да се бориш, да отстояваш позицията, която си декларирал. Без оглед на ударите, които ще се стоварят.
Политиката е контракт с гласоподавателя, с жителите, с тези, чиито идеали, въжделения споделяш. Това не е контракт с водача на партията, на който би трябвало да си признателен. Послушен. Изпълняващ. Безкритичен.
В едно политическо семейство би трябвало да сме съидейници, с обща идея. Можем да спорим, да подлагаме на критика, можем да бъдем тихи или гневни в своите причини. Но не сме група от признателни към водача политици.
В българския парламент е цялостно с признателни депутати. Най-благодарни са тези от ГЕРБ. Вождът ги е показал. Те са признателни. Защото той има чекмеджета, тъй като той урежда постове, раздава публични поръчки.
В Българска социалистическа партия имаше минимум признателни депутати. Това е партия, в която сериозното мислене, разговорът, диспутът е бил част от пътя, по който вървеше левицата. И това ѝ даваше мощ.
Днес България е в дъното по всички индикатори. Защото е цялостно с признателни един на различен политици.
И когато твоят партиен водач е изоставил главните правила, за които се бориш, тогава би трябвало да го заявиш. Иначе ставаш съизвършител на този неуспех.
Публикуваме, без редакторска интервенция, целия пост на Елена Йончева:
За благодарността в политиката.
Не влизаш в политиката, с цел да си признателен. Нито да събираш почитатели. А да се бориш, да отстояваш позицията, която си декларирал. Без оглед на ударите, които ще се стоварят.
Политиката е контракт с гласоподавателя, с жителите, с тези, чиито идеали, въжделения споделяш. Това не е контракт с водача на партията, на който би трябвало да си признателен. Послушен. Изпълняващ. Безкритичен.
В едно политическо семейство би трябвало да сме съидейници, с обща идея. Можем да спорим, да подлагаме на критика, можем да бъдем тихи или гневни в своите причини. Но не сме група от признателни към водача политици.
В българския парламент е цялостно с признателни депутати. Най-благодарни са тези от ГЕРБ. Вождът ги е показал. Те са признателни. Защото той има чекмеджета, тъй като той урежда постове, раздава публични поръчки.
В Българска социалистическа партия имаше минимум признателни депутати. Това е партия, в която сериозното мислене, разговорът, диспутът е бил част от пътя, по който вървеше левицата. И това ѝ даваше мощ.
Днес България е в дъното по всички индикатори. Защото е цялостно с признателни един на различен политици.
И когато твоят партиен водач е изоставил главните правила, за които се бориш, тогава би трябвало да го заявиш. Иначе ставаш съизвършител на този неуспех.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




