Как се печелят олимпийски медали? Разказва Жени Раданова
Евгения Раданова има зад тила си два сребърни и един бронзов орден от олимпийски игри. Именитата ни състезателка по шорттрек е следващият посетител в рубриката на Gong.bg „ Олимпийските звезди на България “. Тя се върна обратно във времето, с цел да ни опише за своето начало в спорта, както и за най-големите си триумфи на зимната пързалка.
„ По мое време всички деца спортувахме най-различни типове спорт. Така аз попаднах на зимната пързалка на стадион „ Дружба “, прочут като „ Юнак “, където се записах на кънки. Отначало ни образоваха по какъв начин се карат кънки, а по-късно ние избирахме с какво желаеме да се образоваме. Избрах това - кой най-бързо може да кара кънки, нямах визия, че това е шорттрек. Практикувах го с кънки за фигурно пързаляне. За мен беше изключителни забавно. По същото време ходех и на лека атлетика, само че в даден миг трябваше да избера. И както всички знаете, избрах кънките “, показа с усмивка олимпийската медалистка.
„ Това, което е забавното и си припомням, е, че не паднах въобще, можех добре да вардя равновесие и баланс, доста учители в школата споделяха, че рядко децата се държат устойчиво на кънки. Беше забавно, на толкоз тънки в моите очи плъзгачи, човек може да бяга. “
Какво е чувството да спечелиш първия си орден?
„ Бях толкоз щастлива и разчувствана. Носих го в чантата си повече от година, сребърен орден. Той има в този момент доста чудноват цвят от годините, само че чувството е, че си съумял да спечелиш нещо друго от останалите ", спомни си Жени Раданова.
Освен доста медали и триумфи, през 2001 година тя трябваше да се оправя и с следствията от тежка травма. По време на подготовка лицето ѝ е срязано надълбоко на две места от кънките. Само три месеца по-късно се завръща в огромния спорт, с орден от олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
Как се реализира сходен триумф?
„ След като получих травмата, първите 3-4 дни бях уверена, че няма да продължа. Травмата беше психическа. Отне ми време, с цел да схвана, че това е моят път. Точно преди травмата завоюва олимпийската подготовка, имах три месеца, в които бях провеждала доста малко подготвителен развой преди Солт Лейк Сити. Отидох да виждам там тренировките на конкуретните си. Те имаха достижения, които аз не можех да реализира в този миг. По време на самия край на 1500 метра, по време на самото тичане преодолях този боязън и се включих в борбата и в желанието си да се боря. Така завоювах първия си бронзов олимпийски орден “, описа още Жени Раданова.
Жени Раданова за първия си олимпийски орден
След това на Олимпийски игри в Торино Жени Раданова се трансформира в народен воин, откакто завоюва още един сребърен орден - на 500 метра.
„ Тогава бях доста добре готова. Китайката Ванг Мен беше извънредно добре готова, беше изучила доста добре какво аз мога да направя. С доста огромна мощ, тя потегли добре на старта, няколко пъти се пробвах да я изпреваря по време на самата отдалеченост, само че в дадени моменти бях блокирана, само че и нямах нужната скорост. Последният ми късмет беше на финалната линия, да си протегна крайници, което аз и направих, само че не ми доближиха 29 хилядни, с цел да печеля купата “, показа Раданова.
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >Източник: gong.bg
„ По мое време всички деца спортувахме най-различни типове спорт. Така аз попаднах на зимната пързалка на стадион „ Дружба “, прочут като „ Юнак “, където се записах на кънки. Отначало ни образоваха по какъв начин се карат кънки, а по-късно ние избирахме с какво желаеме да се образоваме. Избрах това - кой най-бързо може да кара кънки, нямах визия, че това е шорттрек. Практикувах го с кънки за фигурно пързаляне. За мен беше изключителни забавно. По същото време ходех и на лека атлетика, само че в даден миг трябваше да избера. И както всички знаете, избрах кънките “, показа с усмивка олимпийската медалистка.
„ Това, което е забавното и си припомням, е, че не паднах въобще, можех добре да вардя равновесие и баланс, доста учители в школата споделяха, че рядко децата се държат устойчиво на кънки. Беше забавно, на толкоз тънки в моите очи плъзгачи, човек може да бяга. “
Какво е чувството да спечелиш първия си орден?
„ Бях толкоз щастлива и разчувствана. Носих го в чантата си повече от година, сребърен орден. Той има в този момент доста чудноват цвят от годините, само че чувството е, че си съумял да спечелиш нещо друго от останалите ", спомни си Жени Раданова.
Освен доста медали и триумфи, през 2001 година тя трябваше да се оправя и с следствията от тежка травма. По време на подготовка лицето ѝ е срязано надълбоко на две места от кънките. Само три месеца по-късно се завръща в огромния спорт, с орден от олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
Как се реализира сходен триумф?
„ След като получих травмата, първите 3-4 дни бях уверена, че няма да продължа. Травмата беше психическа. Отне ми време, с цел да схвана, че това е моят път. Точно преди травмата завоюва олимпийската подготовка, имах три месеца, в които бях провеждала доста малко подготвителен развой преди Солт Лейк Сити. Отидох да виждам там тренировките на конкуретните си. Те имаха достижения, които аз не можех да реализира в този миг. По време на самия край на 1500 метра, по време на самото тичане преодолях този боязън и се включих в борбата и в желанието си да се боря. Така завоювах първия си бронзов олимпийски орден “, описа още Жени Раданова.
Жени Раданова за първия си олимпийски орден
След това на Олимпийски игри в Торино Жени Раданова се трансформира в народен воин, откакто завоюва още един сребърен орден - на 500 метра.
„ Тогава бях доста добре готова. Китайката Ванг Мен беше извънредно добре готова, беше изучила доста добре какво аз мога да направя. С доста огромна мощ, тя потегли добре на старта, няколко пъти се пробвах да я изпреваря по време на самата отдалеченост, само че в дадени моменти бях блокирана, само че и нямах нужната скорост. Последният ми късмет беше на финалната линия, да си протегна крайници, което аз и направих, само че не ми доближиха 29 хилядни, с цел да печеля купата “, показа Раданова.
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >
КОМЕНТАРИ