Евгения Попиванова е магистър по предучилищна педагогика с 4 допълнителни

Евгения Попиванова е магистър по предучилищна педагогика с 4 спомагателни професионални степени по организация и ръководство на образованието. Автор е на голям брой изявления и отчети на национални конференции за работа с родители, деца със специфични просветителни потребности и работа с институциите. Има 25 година опит като преподавател и 12 като шеф на образователно заведение. Майка на две деца и баба на първо внуче.

- Г-жо Попиванова, родители настръхнаха против Стратегията за детето с опасения, че ще разреши на институциите вмешателство в фамилния живот. Застрашено ли е семейство, в което детето не е неглижирано, мръсно, недохранено?

- Категорично не. Аз съм над 35 година в системата и съм се нагледала на фамилии, в които има крещяща потребност от интервенция.

Много значимо е, когато се стачкува против нещо, да се изчете от първата до последната писмен знак. Четейки за следващ път тактиката, не видях нищо притеснително за хора, които се грижат за децата. Четейки пък възраженията, започнах да си задавам въпроса защо се стачкува. Против това, че детето става фокус на грижа и от страната?

Доскоро бяхме очевидци по какъв начин майки стачкуват, че страната неглижира децата им. Сега, когато страната направи просрочен опит, тъй като това трябваше да се случи по-рано, да събере институции в помощ на фамилията, внезапно започнахме да протестираме против нещо, което сами сме поискали. От една страна с месеци недоволстваме – за правата на децата с увреждания, за ниските майчинства и че не стигат местата в детските градини. От друга, когато страната сподели " Добре, събираме институциите, слагаме детето в центъра и търсим решения ", внезапно стартира нещо, което за мен не е стимулирано. Не може да протестираш, когато някъде е записано, че 6 типа институции се сплотяват в поддръжка на детето.

Аз съм имала случай с дете, избягало от къщи, което съм го взела в детската градина, тъй като е открито и ми е доведено. Казват ми: „ Заведете го в районното ръководство и пуснете докладна ”. И служителят на реда ме пита къде да го постави. Дете, което не е взимано от градината редовно.

Сега сплотяваме полиция, Агенция за протекция на детето, лекари, обществени служащи. Социалните щели да надничат в фамилията? Никъде не го видях написано. Напротив – написано е сливане на напъните на психолози, педагози, полиция, прокуратура, обществени служби. Това би трябвало да успокои родителите, че детето е във фокуса на вниманието.

Не мога да приказвам от името на родителите, само че аз също съм майка и баба, а и виждам толкоз доста деца в детската градина. Може би хората имат собственическо възприятие: „ То си е мое, каквото желая, ще си го върша! ”.

В последно време децата с проблеми стават повече и не приказвам за тези със специфични просветителни потребности. Родителят обаче споделя: ”Нищо му няма ”. Това дете остава неглижирано и няма мощ и институция, която да повлияе на родителя, с цел да се помогне на детето. В момента имам 4 такива случая в детската градина. Да не приказваме, че има случаи, когато детето е неглижирано редовно. Аз даже не мога да го пусна на ресурсно подкрепяне, тъй като майката е някъде или не желае. Никой различен не може да вземе решение детето да получи ресурсно подкрепяне без нейния автограф. За това ли протестираме? Ако влезе тази тактика в деяние, ние ще имаме опция да се съберем с институциите, те да чуят мнението на нас, които директно работим с тези деца, да се посъветваме с психолози, педагози, лекари и това дете да го подкрепим. За това се молехме по конференции по кръгли маси. Не може развъждането на дете да бъде единствено грижа на фамилията. Това за мен е първобитно решение! Ние не сме в 19 век, а в 21.

Препрочитайки още веднъж причините за и срещу тактиката, се сетих за заглавието на произведение на наш класик – „ Смешен рев ”. Съжалявам, изрично стоя зад концепцията на тази тактика.

- Разяснете с какво тя ще промени пълномощията Ви в проблеми, в които сте били безсилни?

- Дете с доста тежки проблеми. Няма да загатна диагноза. Гледаме го от яслена група. Опитваме се 5 година да се срещнем с майката и да поговорим за проблемите. Подчертавам - да поговорим. Когато съумявам да проведа този диалог, тя го завършва с думите: „ Благодаря, на него нищо му няма ”. Аз нямам право да се намеся. А детето на 8 година е с памперс и се храни само с избран тип снакс и разтворили питиета на прахуляк. Какво вършим оттук нататък, щом детето е грижа на фамилията, ние не трябва да се грижим за него и не ни интересува?

Когато влезе, дай Боже, тази тактика, аз ще мога да сезирам 6 типа институции. Ще мога да беседвам с лекарите на това дете и с водещи експерти, ние имаме академични клиники тук. Ще мога да желая консултация с подобен доктор. Ще мога да събера екипна среща на специалисти – психолози, педагози, отдел „ Закрила на детето ”. На нея ще са обществените служащи, на които в този момент се поставят рога и опашка и се сочат като неприятните хора. Всички дружно ще седнем и ще решим какво да създадем, с цел да помогнем на това дете. И ще имаме инструмент да влияем на майката. Не да й го вземем. А да й разбираем. Тя може би не е отговорна в тази ситуация. Може би толкоз й е потенциалът, толкоз са знанията й и родителският запас. Но ние сме експертите с подготовка и опит, които можем да реагираме. И това дете не да замине в всеобщо учебно заведение, където няма да може да се впише, а да бъде ориентирано към подобаваща грижа. Не съм на себе си, че с това дете ще би трябвало да се разделя след месец и то ще отиде в среда, която ще го отхвърли.

Друг случай – бабата отглежда оставено дете. Майката е някъде, бащата е незнаен. Детето е с огромни проблеми и изисква ресурсно подкрепяне. По сегашните закони само майката може да подпише документите за това. Тя не се явява на плануваната среща, макар че съм ходила на нейната месторабота край Скобелева майка и тя ми е дала обещание да пристигна. Детето остана без ресурсно подкрепяне. Ако тази тактика влезе в действие, ще събера екипна среща и специалистите ще открият, че това дете очевидно има потребност.

Защо родителите се плашат някой да им помогне? За мен това са терзания по-скоро не на хора, които не са прочели документа. Не желая да си мисля, че политически сили ги употребяват като инструмент за други цели. Жалко е, че закъснялата, само че въпреки всичко основана тактика, се отхвърля по този метод. Някой желае да ми помогне, а аз споделям не, това си е мой проблем. ОК, мой проблем е ненапълно.

Разписан е обществен патронаж от 0 до 3 година Защото е реалност, че на 3 година деца идват на детска градина с памперс и биберон, някои са с анемия. Ненаучени са, тъй като евентуално майчицата няма потенциал да знае, че на този стадий детето би трябвало да може да играе и да приказва. Какво неприятно има някой да пристигна да й помогне в тези 3 години?

Много ми харесват заложените грижи за детето, преди да се роди. Досега, в случай че желае, майката отива на консултация. Ако не желае, никой не знае, че тя е бременна, с изключение на вкъщи. Заложена е коренна смяна – следене на бременните дами, които са неосигурени.

Друго нещо – има доста тежки случаи на домашно принуждение, в които нищо не можем да създадем. Абсолютно съм уверена, че съвсем всички можем да кажем, че има комшийка или колежка, която виждаме насинена. Но мълчим, тъй като няма какво да създадем. И оставяме на положителната воля на шефа на някое РУП да го вземе драговолно.

Не знам какво ги стресира толкоз родителите, в случай, че тази тактика не е нещо, което някой е седнал и е написал на коляно. Там има доста слот проучвания, претекстове.Това демонстрира, че препоръчаните политики са основани на резултати от допитвания, почнали още през 2008 година

- Родителите се боят, че тактиката е копирана от модела на скандинавски страни, където по сигнал на комшия може да се отнеме дете.

- В нашата тактика на никое място не написа, че една институция влиза и взима детето, както е в скандинавските страни. Тук се приказва за доста институции. Да не приказваме, че това е план. Много е елементарно да се каже, че не става. Никъде до момента не срещнах някой да уточни, че не харесва тъкмо избрана дефиниция и да предложи да се размени с друга. Вместо това се разгласяваме срещу по принцип. Не могат да ме убедят, че в този тип планът е неприятен. Разговорът за него би трябвало да е доста съответен.

Много фамилии са прелестни и дават луксозен образец на децата си. Но други купуват на децата си цигари, с цел да пушат пред тях в хола. И споделят: „ Млади са, какво да ги вършим!? ” Къде са всички тогава? Аз минавам всяка заран край несъмнено образователно заведение, няма да го изтъквам. На единия тротоар пушат учителите, на другия – учениците. Бунтувам се, само че нищо не мога да направя. Не е вярно.

- В тактиката и поправките в Закона за протекция на детето е написано, че лишаване от семейство ще е последна мярка, когато са изчерпани всички благоприятни условия за поддръжка вкъщи, и когато се касае за крайни форми на принуждение и унижения по отношение на детето. Защо тогава е тази нервност?

- Отнемането от фамилията от време на време е животоспасяващо. Но това в действителност е крайната мярка. Първата е поддръжка на доста институции вътре в фамилията. Там се приказва и за материална поддръжка. Защо не се чете, че тази тактика ще принуди хората, които разпределят бюджета, да отделят средства за поддръжка вътре в фамилията? Това го написа в тактиката. В нея се приказва още, че ще има запас за неосигурени родители.

И нещо друго – в този момент се визират всички деца. Досега се фокусирахме единствено върху рискови групи. Работейки по европейски стратегии, ми се е случвало родители, които не попадат в тях, да реагират за какво техните деца не са в тази стратегия. Ето, в този момент ще бъде наличен този запас – материална поддръжка или работа с психолог – каквото и да е.

Не имам вяра да има образован човек, който да си показа, че ще се провеждат някакви места, в които ще се пращат отнети деца.

- Къде, в случай, че до 2020 година дори би трябвало да завърши деинституционализацията и да затворят всички пансиони и сиропиталища от тогавашния вид, а на тяхно място да се разкрият различни обществени услуги?

- В Пловдив до края на тази година се закриват всички такива институции. От този месец – „ Мария Луиза ”, от септември – Родопският интернат. Ако вземем децата, какво ще ги вършим? Но, когато едно дете се отглежда на улицата от майката, за какво да не се изведе? Това ще е краткотрайно, до момента в който се решат проблемите на тази майка и до момента в който има някакъв прогрес в нейната родителска подготвеност. Подписвайки се под тази тактика, белким аз пожертвам на следващия ден да вземат моето внуче? Има и родители, които злоупотребяват с доста неща – милостиня, проституция, хазарт.

- Значи положителните фамилии, които стачкуват, освен не са застрашени, само че в случай че настъпи рецесия в тяхното семейство, също ще могат да употребяват поддръжка?

- Да. Не единствено обществена, а институционална. Защото се впрягат институции, които няма по какъв начин да ангажираш в този момент. Досега не можехме да активизираме медици да оказват помощ на детето. И желая отново да се върна към децата, които имат някакъв проблем. Ние не можем да кажем: „ Заведи го на доктор, влез в стратегия ”, в случай че майката споделя, че нищо му няма и отхвърля да признае казуса. И се появява абсурд – ние всеки ден качваме в обществените мрежи фотоси на децата си от тържества и от къщи, излагайки персоналното на показ. Някой чука на вратата и ни споделя: " Искам да ти оказа помощ. Ти може би имаш проблем, само че вероятно не го осъзнаваш ”. Какво неприятно има да споделиш с него, вместо да снимаш и качваш във Facebook? Сподели с специалиста. Не считам, че „ надничането ” в фамилията ще бъде пагубно.

- Какво бихте споделили Вие персонално на майките и бащите, които стачкуват?

- Да седнат и доста деликатно да прочетат първо тактиката. Второ – да не не помнят, че това е план, който може да се промени, само че с конкретика, не с лозунги. Децата не се отглеждат на улицата с плакати. Те се отглеждат всеки ден в институции, в семейство.

За мен е похвално едно общество да постави в центъра на внимание децата. Цялостно отменяне на една тактика през днешния ден на следващия ден изпраща майки, татковци, баби и дядовци още веднъж на улицата, с цел да кажат: „ Държавата не се интересува. Ние отпътуваме от България ”. Ето, страната се интересува. Но с плакати и демонстрации не се вземат решение проблеми.

Има и още нещо – аз съм добре, моето семейство е добре и аз нямам очи да погледна, че другото не е добре. Как градим общество, по какъв начин вървим напред? Днес аз отхвърлям да видя, че в другото семейство има проблеми. А на следващия ден се окайвам, че детето с проблеми малтретира моето в учебно заведение . След като не е имало грижа, когато е бил сензитивният интервал.

Хубаво е тези майки, които стачкуват, да поканят хора като нас, хора с опит, хора от институции, да седнем и да поговорим. Не съм срещу, че те имат терзания. Всяка майчица се тормози. Но би трябвало да прекрачим от терзанието към бъдещето на тези деца. Днес ние сме изрично срещу. Добре, дайте положителното. Няма съвършен документ. Всяко нещо предстои на корекция и на подмяна. Но с грижа, не с афиш.

Детето, когато не е подкрепено в ранна детска възраст, след това „ връща ” тази липса на грижа. И тогава ние споделяме: „ Онова, неприятното, бие моето, то взе моето в неприятна компания. А за какво бяхме срещу експертите да се погрижат за него, когато имаше метод да му се повлияе? Защо не видяхме по-рано, че то има потребност от грижа? Децата се раждат положителни и хубави. Ние сме тези, които ги вършим неприятни, в това число и с безгрижието си за другия, когато ние у нас сме си добре.