Евгения Караджова е пионер във внедряването на географските информационни системи

...
Коментари Харесай

В България процесът на дигитализация трябва да бъде ускорен

Евгения Караджова е пионер във внедряването на географските осведомителни системи (ГИС) в България и приет престиж в областта на геоинформатиката. През 1995 година тя основава " ЕСРИ България " и към този момент 25 години е притежател и шеф на утвърдилата се като водач в региона на географските осведомителни системи компания в страната. Под управлението на Евгения Караджова " ЕСРИ България " осъществя едни от най-успешните Географска информационна система планове от народен мащаб в разнообразни сфери на стопанската система в България, в това число кадастър, околна среда, инженерна инфраструктура, сигурност, опазване на здравето, селско стопанство, обучение и други Евгения Караджова е основател на тържественото отбелязване на Световния Географска информационна система ден в страната, който " ЕСРИ България " дружно с сътрудници организира над 20 години. Как се развиха технологиите в географските осведомителни системи (ГИС) през последния четвърт век, откогато вие сте в този бизнес?
Изключително бурно. Преди 25 години, когато стартирахме внедряването на географски осведомителни системи в България, те бяха тясно профилирани. Използваха се от обособени специалисти на единични работни места, най-вече за визуализация на данни и дигитализиране в 2D.

Географска информационна система е незаменима технология за доста сфери. Интегрира редица нововъведения. Позволява събирането на данни, осъществяването на мощни разбори, следенето на трендове и взимането на осведомени решения. Днес с ЕСРИ Географска информационна система технологии моделираме света в 3D, сниман от дронове, Космоса или подземен, сътворяваме виртуална действителност, следим данните от датчици и сензори в действително време. На мобилни устройства, в уеб, облака, на всички места и когато и да е. С вградените благоприятни условия за изкуствен интелект и машинно образование ЕСРИ Географска информационна система от технология се трансформира в цялостна платформа за цифрова геоинформационна инфраструктура.

Сега ЕСРИ е геоинформационна инфраструктура на НАТО, Организация на обединените нации, Световната банка, на цели народи като Катар, Сингапур и други. С ЕСРИ Географска информационна система платформата университетът " Джонс Хопкинс " сътвори дашборда, на който милиони хора по целия свят всеки ден следиха разпространяването на пандемията. Компанията Waze ползва същата тази платформа за даване на своите услуги, а ютилити операторът Veolia - за дейно ръководство на уреди, активи и процеси. Приложенията на Географска информационна система са на всички места към нас, в другите сфери на човешкия живот, освен това на няколко клика разстояние.
Какво демонстрират вашите наблюдения - другите браншове в България правят оценка ли към този момент повече нуждата от Географска информационна система? Бихте ли дали няколко образеца?
Много са сферите, в които приложението на Географска информационна система става все по-широко, въпреки в България като цяло да има едно общо закъснение. В браншове като кадастър, околна среда, превоз, сигурност, земеделие и ютилитис все по-често осъществяваме планове за внедряване на географски осведомителни системи. В тях нуждата от Географска информационна система е осъзната. Добър образец за стратегическо разрастване и навсякъде потребление на Географска информационна система като основна цифрова инфраструктура е системата на Министерство на вътрешните работи. В ютилити бранша като положителни референтни модели биха могли да бъдат посочени " Софийска вода " и " Овергаз ". Общините също осъзнават потребността от цялостна Географска информационна система платформа, само че там постоянно не доближават фрагменти и финансов запас.
К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници
Вярвам, че в идващите години географските осведомителни системи ще стартират да се употребяват още по-широко у нас, тъй като над 80% от данните в съвсем всяка сфера са геореферирани. За да можем да управляваме и проучваме дейно тези данни, с цел да подобрим работните процеси, понижим грешките, а оттова и разноските, са нужни Географска информационна система технологии.
Кои са най-мащабните планове, по които сте работили, и по какъв начин определяте изгодата от тях?
През годините имахме опцията да работим по десетки огромни планове, доста от които на национално равнище. Като формален представител на Esri Inc. за България реализирахме тези планове върху водещата в света ЕСРИ платформа. Поддържаме и развиваме Географска информационна система системи за потребностите на АГКК, Министерство на вътрешните работи, Министерство на околната среда и водите, МТИТС, МЗХГ, редица електроразпределителни сдружения, " Софийска вода ", " Овергаз " и доста други. Все огромни системи, които усъвършенстват работните процеси, връзката и ръководството. Последната година започнахме два значими нови плана в региона на наводненията в Министерство на околната среда и водите и Басейнова дирекция - Пловдив, други два във ВиК бранша, забавен план в Агенция " Пътна сигурност ".

Все повече обаче са нужни междуведомствени и секторни Географска информационна система системи, развити в хоризонтално и отвесно направление, за енергетиката, водите, сигурността, превоза, земеделието, стопанската система, умния град и така нататък А когато размерът на данните, култивиран в Географска информационна система пораства, тогава експоненциално порастват и изгодите от използването на геопространствени технологии.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР