Евгения и Николай Баневи осъдиха България в Страсбург
Евгения и Николай Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Той постанови да им бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро, написа
Съдът в Страсбург одобри, че при задържането им е нарушен член 5, §3 от Европейска конвенция за правата на човека, а също така е нарушена и презумпцията за невиновност с мнения на Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и началник на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева. Европейски съд по правата на човека откри и прекрачване на границата на съмнението в закононарушение при едно от произнасянията на Специализирания углавен съд (СНС) по задържането им (пълния текст на решението вижте ).
Николай и Евгения Баневи бяха задържани в Ница на 26 октомври 2018 година, преди да се качат на самолета за България. Те са били там с трите си малолетни деца и имали запазен полет към София от предния месец, само че в това време прокуратурата им повдигна обвинявания и издаде Европейска заповед за арест (ЕЗА), с която те бяха оповестени за търсене и задържане.
От жалбата им до съда в Страсбург излиза наяве, че ЕЗА е издадена на 23 октомври 2018 година, три дни преди да се приберат, а още на идващия ден служител на реда се е свързал с Банев по телефона, който го уведомил, че е в чужбина и със брачната половинка си ще се върнат в България на 26 октомври. След това Банев приказвал с юриста си, който се обадил на следовател, с който прецизирали, че на 29 октомври в 11 ч. двамата съпрузи ще се явят на разпит в Специализираната прокуратура. След завръщането си в София пък възнамерявали празнуване на рождения ден на Евгения Банева на 28 октомври, за който авансово били поканили десетки посетители и даже в багажа им на самолета имало доста празнични предмети. Защитата на Баневи дефинира като „ логичен и юридически парадокс “ мнението на държавното управление пред Европейски съд по правата на човека, че издирването е било неотложно, „ защото от два месеца жалбоподателите били в чужбина “. Полицаят, който е изготвил докладната бележка след диалога си с Банев, е уведомил прокуратурата, че както „ и в предходни случаи “ Баневи са призовани по телефона за разпита им на 29 октомври и са удостоверили явяването си.
Те обаче са били задържани от френските управляващи пред трите им малолетни деца, които останали да плачат на летището, се споделя в жалбата им.
Според отбраната издаването на ЕЗА е било злоумишлено след ненужно повдигнато задочно обвиняване и разпореждане за задържане за 72 часа, а по този метод е бил реализиран обществен арест, който е станал водеща вест в България. Банев остана в ареста две години и седем месеца, а брачната половинка му беше освободена през 2019 година поради неотложно оперативно лекуване.
Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домакински арест от 19 май 2021 година и тази мярка продължава и до през днешния ден. Следователно задържането му продължава съвсем 2 години и 9 месеца.
„ Тази дълготрайност на задържането е тревожна “, декларира Европейски съд по правата на човека и акцентира, че българските управляващи е трябвало да дадат изключително мощни причини, с цел да задържат Банев за толкоз дълъг интервал.
Освен това съдът в Страсбург декларира, че след 2 декември 2020 година националните съдилища не са стъпили на задоволителни относими учредения за продължаването на задържането на Банев. И написа в решението си: „ Дори и да има задоволително детайли, с цел да се обоснове рационално съмнение, че жалбоподателят е направил закононарушенията, в които той е упрекнат, Съдът смята, че претекстовете, дадени от съдилищата за взимане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 година, не са „ уместни и задоволителни “ във връзка с член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушаване на тази наредба на Конвенцията “.
Коментарите на прокуратурата и съда и презумпцията за невиновност
В жалбата на Банев е обърнато изключително внимание на фрагментите, снимани и излъчени от Министерство на вътрешните работи при претърсването и изземването от вкъщи му, както и коментарът за тях, изработен от тогавашния зам.-главен прокурор и началник на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 година Министерство на вътрешните работи популяризира фотоси на първокласния интериор от вкъщи на Баневи, голям брой персонални движимости и бижута, а зам.-главният прокурор сподели тогава, че „ тези неща са парите на служащите “ от предприятията, които Баневи са приватизирали и „ обезкостили “.
Защитата твърди пред Европейски съд по правата на човека, че сами по себе си фрагментите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.
„ Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан първокласният обичай на жалбоподателите. Макар че сниманите от Министерство на вътрешните работи фрагменти от вкъщи на жалбоподателите са противозаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решителен за тежестта на нарушаването на член 8 в тази ситуация е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава незаконния генезис на снимания разкош, руинирайки персоналното достолепие и обществения облик на жалбоподателите “, показва юрист Михаил Екимджиев в жалбата.
Съдът в Страсбург разяснява изявление на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на конференция на 28 октомври 2018 година И декларира: „ Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното следствие и са дали детайлности за подхванатите ограничения, обвиняванията против жалбоподателите и въздействието на тяхната активност върху сдружението. Съдът смята обаче, че думите на двамата прокурори надвишават елементарното предаване на информация за наказателното следствие. По-специално, доста леко нюансираният метод, по който те разказват версиите, по които са работили следователите, потреблението на изрази като „ незаконна приватизация “, „ източване “ или „ обезкостяване “ за разказване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните доста безапелационни заключения по отношение на обстоятелствата, които са предмет на въпросното следствие, предават концепцията, че двамата жалбоподатели са причинители на закононарушенията, в които са упрекнати от прокуратурата. Тези мнения, взети като цяло, затова подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите “.
Освен това Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на презумпцията за невиновност и в претекстовете в определението на Специализирания углавен съд, с което той се произнася по мярката им за неотклонение на 7 декември 2018 година В решението на съда в Страсбург се цитира част от определението: „ … От съвкупната преценка на показанията на посочените очевидци и протоколите от осъществените други дейности по следствие, въпреки и по индиректен път, по безспорен и безпротиворечив метод се открива, от една страна съпричастността на всяко едно от обвинените лица към реализирането на възведените нагоре действия и по членуването им в незаконната група, а от друга съответна съпричастност на обв. Николай Банев към инкриминираното действие по управлението на същата. Безспорно с изключение на обв. Николай Банев, в общата активност по реализиране на действията с посочените дейности, неименуемо е бил подпомаган от обв. Евгения Банева и… “.
След това СНС заключава, че съществува действителна заплаха от осъществяване на друго закононарушение и излага следните претекстове: „ Същото се извежда от събитието, че осъщественото от обвинените лица действие при изискванията на взаимоотношение и усложнена незаконна активност, съчетано с установяването на съответна и съответна съпричастност на всяко лице във възведеното действие, води до категоричен извод, че инкриминираните дейности се отличават със повишена степен на социална заплаха, както на действието, по този начин и на дейците и със същото се засягат значими публични връзки “.
Съдът в Страсбург декларира, че тези претекстове „ надвишават елементарното изложение на положение на съмнение “. „ Те съставляват декларация за тяхната виновност преди каквото и да е решение всъщност по наказателния развой против тях “, написа Европейски съд по правата на човека в решението си. И припомня, че има фундаментална разлика сред съмнението в осъществяване на закононарушение и изказване, че съответното лице е направило закононарушение при липса на дефинитивна присъда.
Коментар на претекстовете спецсъдилищата за задържането на Банев
В решението съдът в Страсбург изследва претекстовете в множеството произнасяния на профилираните съдилища по ограниченията за неотклонение на Банев. Той установи, че във всички се повтаря това, че той може да извърши друго закононарушение.
„ Трябва да се означи, че това умозаключение на съдилищата е стимулирано, по типов и повтарящ се метод от тежестта на повдигнатите му обвинявания и от метода на деяние на противозаконната активност, в която той е упрекнат “, написа Европейски съд по правата на човека. Той акцентира, че в случай, че Банев е упрекнат за източване на предприятията си, съдилищата е трябвало да обяснят по какъв начин е допустимо той да продължи да го прави и след започването на наказателното произвеждане против него. „ В очите на Съда наподобява мъчно да се допусна, че същият метод на деяние би могъл да продължи да действа по време на наказателното произвеждане “, разяснява той в решението си.
Що се отнася до опцията Банев да повлияе на очевидците, Европейски съд по правата на човека показва, че тя е установена в определенията на всички съдилища, главно с намиране на телефон в килията му. Според съда Страсбург тези заключения биха били годни до 25 юли 2019 година, когато е импортиран обвинителният акт против Банев – тогава към този момент са разпитани 173 очевидци и са събрани голям брой доказателства. Като натъртва, че законът разрешава на съда да вземе поради показанията на очевидци от досъдебното произвеждане, когато те значително са ги трансформирали по време на правосъдната фаза на процеса.
Затова Европейски съд по правата на човека стига до извода, че откакто всички документи и материални доказателства са събрани и има гаранции против поощрение на очевидците, заключението на спецсъдилищата, че има риск Банев да окаже напън над очевидци, в случай че излезе на независимост, наподобява безпричинно.
Съдът в Страсбург одобри, че при задържането им е нарушен член 5, §3 от Европейска конвенция за правата на човека, а също така е нарушена и презумпцията за невиновност с мнения на Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и началник на спецпрокуратурата) и наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева. Европейски съд по правата на човека откри и прекрачване на границата на съмнението в закононарушение при едно от произнасянията на Специализирания углавен съд (СНС) по задържането им (пълния текст на решението вижте ).
Николай и Евгения Баневи бяха задържани в Ница на 26 октомври 2018 година, преди да се качат на самолета за България. Те са били там с трите си малолетни деца и имали запазен полет към София от предния месец, само че в това време прокуратурата им повдигна обвинявания и издаде Европейска заповед за арест (ЕЗА), с която те бяха оповестени за търсене и задържане.
От жалбата им до съда в Страсбург излиза наяве, че ЕЗА е издадена на 23 октомври 2018 година, три дни преди да се приберат, а още на идващия ден служител на реда се е свързал с Банев по телефона, който го уведомил, че е в чужбина и със брачната половинка си ще се върнат в България на 26 октомври. След това Банев приказвал с юриста си, който се обадил на следовател, с който прецизирали, че на 29 октомври в 11 ч. двамата съпрузи ще се явят на разпит в Специализираната прокуратура. След завръщането си в София пък възнамерявали празнуване на рождения ден на Евгения Банева на 28 октомври, за който авансово били поканили десетки посетители и даже в багажа им на самолета имало доста празнични предмети. Защитата на Баневи дефинира като „ логичен и юридически парадокс “ мнението на държавното управление пред Европейски съд по правата на човека, че издирването е било неотложно, „ защото от два месеца жалбоподателите били в чужбина “. Полицаят, който е изготвил докладната бележка след диалога си с Банев, е уведомил прокуратурата, че както „ и в предходни случаи “ Баневи са призовани по телефона за разпита им на 29 октомври и са удостоверили явяването си.
Те обаче са били задържани от френските управляващи пред трите им малолетни деца, които останали да плачат на летището, се споделя в жалбата им.
Според отбраната издаването на ЕЗА е било злоумишлено след ненужно повдигнато задочно обвиняване и разпореждане за задържане за 72 часа, а по този метод е бил реализиран обществен арест, който е станал водеща вест в България. Банев остана в ареста две години и седем месеца, а брачната половинка му беше освободена през 2019 година поради неотложно оперативно лекуване.
Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домакински арест от 19 май 2021 година и тази мярка продължава и до през днешния ден. Следователно задържането му продължава съвсем 2 години и 9 месеца.
„ Тази дълготрайност на задържането е тревожна “, декларира Европейски съд по правата на човека и акцентира, че българските управляващи е трябвало да дадат изключително мощни причини, с цел да задържат Банев за толкоз дълъг интервал.
Освен това съдът в Страсбург декларира, че след 2 декември 2020 година националните съдилища не са стъпили на задоволителни относими учредения за продължаването на задържането на Банев. И написа в решението си: „ Дори и да има задоволително детайли, с цел да се обоснове рационално съмнение, че жалбоподателят е направил закононарушенията, в които той е упрекнат, Съдът смята, че претекстовете, дадени от съдилищата за взимане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 година, не са „ уместни и задоволителни “ във връзка с член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушаване на тази наредба на Конвенцията “.
Коментарите на прокуратурата и съда и презумпцията за невиновност
В жалбата на Банев е обърнато изключително внимание на фрагментите, снимани и излъчени от Министерство на вътрешните работи при претърсването и изземването от вкъщи му, както и коментарът за тях, изработен от тогавашния зам.-главен прокурор и началник на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев. На 28 октомври 2018 година Министерство на вътрешните работи популяризира фотоси на първокласния интериор от вкъщи на Баневи, голям брой персонални движимости и бижута, а зам.-главният прокурор сподели тогава, че „ тези неща са парите на служащите “ от предприятията, които Баневи са приватизирали и „ обезкостили “.
Защитата твърди пред Европейски съд по правата на човека, че сами по себе си фрагментите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.
„ Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан първокласният обичай на жалбоподателите. Макар че сниманите от Министерство на вътрешните работи фрагменти от вкъщи на жалбоподателите са противозаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решителен за тежестта на нарушаването на член 8 в тази ситуация е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава незаконния генезис на снимания разкош, руинирайки персоналното достолепие и обществения облик на жалбоподателите “, показва юрист Михаил Екимджиев в жалбата.
Съдът в Страсбург разяснява изявление на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на конференция на 28 октомври 2018 година И декларира: „ Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното следствие и са дали детайлности за подхванатите ограничения, обвиняванията против жалбоподателите и въздействието на тяхната активност върху сдружението. Съдът смята обаче, че думите на двамата прокурори надвишават елементарното предаване на информация за наказателното следствие. По-специално, доста леко нюансираният метод, по който те разказват версиите, по които са работили следователите, потреблението на изрази като „ незаконна приватизация “, „ източване “ или „ обезкостяване “ за разказване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните доста безапелационни заключения по отношение на обстоятелствата, които са предмет на въпросното следствие, предават концепцията, че двамата жалбоподатели са причинители на закононарушенията, в които са упрекнати от прокуратурата. Тези мнения, взети като цяло, затова подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите “.
Освен това Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на презумпцията за невиновност и в претекстовете в определението на Специализирания углавен съд, с което той се произнася по мярката им за неотклонение на 7 декември 2018 година В решението на съда в Страсбург се цитира част от определението: „ … От съвкупната преценка на показанията на посочените очевидци и протоколите от осъществените други дейности по следствие, въпреки и по индиректен път, по безспорен и безпротиворечив метод се открива, от една страна съпричастността на всяко едно от обвинените лица към реализирането на възведените нагоре действия и по членуването им в незаконната група, а от друга съответна съпричастност на обв. Николай Банев към инкриминираното действие по управлението на същата. Безспорно с изключение на обв. Николай Банев, в общата активност по реализиране на действията с посочените дейности, неименуемо е бил подпомаган от обв. Евгения Банева и… “.
След това СНС заключава, че съществува действителна заплаха от осъществяване на друго закононарушение и излага следните претекстове: „ Същото се извежда от събитието, че осъщественото от обвинените лица действие при изискванията на взаимоотношение и усложнена незаконна активност, съчетано с установяването на съответна и съответна съпричастност на всяко лице във възведеното действие, води до категоричен извод, че инкриминираните дейности се отличават със повишена степен на социална заплаха, както на действието, по този начин и на дейците и със същото се засягат значими публични връзки “.
Съдът в Страсбург декларира, че тези претекстове „ надвишават елементарното изложение на положение на съмнение “. „ Те съставляват декларация за тяхната виновност преди каквото и да е решение всъщност по наказателния развой против тях “, написа Европейски съд по правата на човека в решението си. И припомня, че има фундаментална разлика сред съмнението в осъществяване на закононарушение и изказване, че съответното лице е направило закононарушение при липса на дефинитивна присъда.
Коментар на претекстовете спецсъдилищата за задържането на Банев
В решението съдът в Страсбург изследва претекстовете в множеството произнасяния на профилираните съдилища по ограниченията за неотклонение на Банев. Той установи, че във всички се повтаря това, че той може да извърши друго закононарушение.
„ Трябва да се означи, че това умозаключение на съдилищата е стимулирано, по типов и повтарящ се метод от тежестта на повдигнатите му обвинявания и от метода на деяние на противозаконната активност, в която той е упрекнат “, написа Европейски съд по правата на човека. Той акцентира, че в случай, че Банев е упрекнат за източване на предприятията си, съдилищата е трябвало да обяснят по какъв начин е допустимо той да продължи да го прави и след започването на наказателното произвеждане против него. „ В очите на Съда наподобява мъчно да се допусна, че същият метод на деяние би могъл да продължи да действа по време на наказателното произвеждане “, разяснява той в решението си.
Що се отнася до опцията Банев да повлияе на очевидците, Европейски съд по правата на човека показва, че тя е установена в определенията на всички съдилища, главно с намиране на телефон в килията му. Според съда Страсбург тези заключения биха били годни до 25 юли 2019 година, когато е импортиран обвинителният акт против Банев – тогава към този момент са разпитани 173 очевидци и са събрани голям брой доказателства. Като натъртва, че законът разрешава на съда да вземе поради показанията на очевидци от досъдебното произвеждане, когато те значително са ги трансформирали по време на правосъдната фаза на процеса.
Затова Европейски съд по правата на човека стига до извода, че откакто всички документи и материални доказателства са събрани и има гаранции против поощрение на очевидците, заключението на спецсъдилищата, че има риск Банев да окаже напън над очевидци, в случай че излезе на независимост, наподобява безпричинно.
КОМЕНТАРИ