Евгения Александрова прекарва години в слушане на гласовете на тези,

Евгения Александрова прекарва години в слушане на гласовете на тези, които постоянно остават нечути - пациентите, борещи се с рак на дебелото черво. Като представител на пациентска организация тя е видяла както разрушено сърце, по този начин и вяра. Истински истории, животоспасяващата мощ на ранния скрининг и какво би трябвало да направи България, с цел да отбрани своите жители. 

„ Зад всяка статистика стои човек, а постоянно и семейство "

- Г-жо Александрова, работили сте в тясно съдействие с пациенти с рак на дебелото черво. Какви са някои от най-често срещаните прекарвания, които те споделят?

- Преживяването съвсем постоянно е едно и също, без значение за какъв вид рак става дума - потрес от диагнозата, вцепеняващ боязън и внезапно неявяване на вероятност, подсилена от цялостна липса на информация какво следва оттук насетне. Сякаш животът ненадейно се прекъсва и в минава в режим на конвенционалност. Това е съсипващо прекарване, което може да бъде спестено на пациента и неговите близки, в случай че в визиите на хората съществува “папка ” с информация по какъв начин се подхожда към процеса на лекуване при рак. И в случай че до преди  двайсетина години това можеше да се одобри за обикновено, през днешния ден към този момент е изцяло недопустимо, тъй като обективно нещата са напълно разнообразни. Просто не се приказва задоволително и по подобаващ метод за променените условия и нарасналите действителни благоприятни условия болестта да бъде сложено под надзор, както и постигането на цялостна ремисия.

- Можете ли да споделите образец за човек, чийто живот е бил избавен с помощта на ранния скрининг?

- Мога да описвам систематизиран облик на пациентите, довели до сполучлив край лекуването си и прегърнали живота още веднъж - без терзания. Това са хора от разнообразни възрасти и с друг обществен статус, които се отнасят отговорно към здравето си, имат нужната за това здравна просвета, която осъзнато са си построили, самонаблюдават се, без да изпадат в крайности, постоянно се подлагат на налични проучвания, с цел да се убедят в статуса си на здрави хора, не  игнорират потребна информация, единствено тъй като е обвързвана с тематиката за рак. Те не изгубват насочна точка, единствено тъй като им е сложена диагноза рак, имат своите ориентири и употребяват информация от авторитетни източници. Не се вайкат от несъвършенствата на здравната система, а се концентрират върху зародилия проблем и упорито търсят решението, което ще ги изведе на ярко. Парадоксът у нас е, че като че ли не желаеме да знаем нищо за рака, с изключение на неприятната му популярност! Но когато заболяването е реалност, такава настройка може да опропасти  всяка налична опция.

„ Трябва да спрем да се отнасяме към предварителната защита като към разкош “

- Защо съгласно вас толкоз доста хора в България не се тестват?

- Мога да изброя доста аргументи. Но бих споделила, че най-често ни убива незнанието! Масова е настройката “не отивам на доктор, не се проучвам, с цел да не ми открият нещо… ” Има доста мъка и съмнение към здравната система в тези думи! Но в случай че хората знаят задоволително за развиването на здравната просвета, както знаят задоволително за всички фешън трендове, примерно, в случай че между тях обменят информация за изгодите от това да изпревариш заболяването, като се тестваш, в случай че поемат отговорността за личното си здраве, обстановката ще се промени, както това се случва на доста места по света. 

- Каква е ролята на здравната система в това отношение?

- Принципно ролята на здравната система е основна. Но това разбиране ни прави мързеливи и безотговорни, до момента в който разчитаме тя да има грижата. Това разбиране постоянно ни коства скъпо, тъй като здравето е на първо място персонална полезност и отговорност! Бих споделила даже, че в случай че мислим по този начин като общество, това е пътят да променим и системата в тази посока. Да я подчиним на личните си потребности и потребности като пожелаваме от политиците създаване на тъкмо такива политики.  Не един и двама висши държавници сме чували да признават, че страната е в дълг към хората с рак. Мисля, че по-сериозен е дългът й към здравите хора , които могат да бъдат опазени посредством предварителна защита и ранно разкриване на заболяването. Всеизвестен факт е, че ранно откритото заболяване е на половина излекувано. И напълно подходящо си задаваме въпросът за какво здравните политики не са ориентирани към предварителна защита? За повече от две десетилетия неотлъчна работа в тази сфера и в тази посока, не съм чула допустим отговор, само че и не виждам устойчива смяна на политиките към предварителна защита. Затова не преставам да агитирам персоналната отговорност и интензивност. 

- Имате ли вяра, че смяната е допустима?

- Надежда постоянно има, само че единствено тя не е задоволителна. Трябва интензивно деяние! Както от всеки различен, по този начин и от самите нас! Хората би трябвало да осъзнаят, че да изпревариш заболяването с профилактични ограничения е най-успешната тактика за опазването на здравето. От друга страна институциите би трябвало да се ангажират трайно с проведената профилактика и скрининг! Очакваме с неспокойствие първата крачка в тази посока - смяната на Наредба №8 на Министерство на здравеопазването, която се оказва единствения поднормативен документ, засягащ профилактиката изобщо. В нея би трябвало да се прибавят новите благоприятни условия за примитивен скрининг - тестванията за окултно кървене да вземем за пример. По-нататък да следват написаните стъпки в Националния проект за битка с рака. Да, всичко това ще отнеме време, само че всяка извоювана минута е извоюван човешки живот. Може и да звучи клиширано, само че нали приказваме за вярата, би трябвало да я подклаждаме с деяние!

„ Да превърнем оцеляването в норма, а не в изключение “

-  Какво обръщение бихте желали да изпратите на нашите читатели?

- Като човек, който е преодолял всичко разказано нагоре, без да потъва в самосъжаление и очакване спасението да падне от небето, тъй като ми се поставя, ми се желае да напомня крилатата фраза  на Илф и Петров: “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се ” . В 21 век човек е задоволително съзнателен и подготвен да борави с информация. Просто би трябвало да сложим здравето преди всичко в персоналните си цели и да се ангажираме с това да го опазим. Има по какъв начин. Възможно е, макар спорната и несъвършена здравна система, чиято смяна също зависи от самите нас!

 

Евгения Александрова е дълготраен пациентски покровител и съветник в региона на онкологичните болести. 

След сполучливо извършено лекуване на рак на гърдата през 2004 година основава Асоциация на пациентите с онкологични болести (АПОЗ), на която е ръководител до през днешния ден.

АПОЗ е организация, чиито съществени полезности са свързани напълно с добруването на пациентите, а активността ѝ е отдадена на разширението на рамката грижи за тях. Организацията обогатява опита си посредством участие в голям брой авторитетни интернационалните мрежи, измежду които UICC, ECPC, Europa Donna, Europa Uomo, INCA, Europa Colon и други, като се стреми да придвижва и вкарва потребни практики в България.