Евгений Тодоров: Пандемията открои вечния инатлък на българина
Евгений Тодоров е публицист от съвсем 50 години. Последните години преди 1989 е основен редактор на Телевизионния център в Пловдив. Сценарист и режисьор е на стотици филми – в това число няколко игрални. След 10 ноември напуща публицистиката и стартира живота си от нулата – като амбулантен търговец. Занимава се с търговия, произвеждане на хранителни артикули, открива ресторант, билярд зала, опитва се в хазартния бизнес и какво ли още не. През 1998 основава Пловдивската телевизия „ Тракия ” и се връща „ в занаята ”. В първата си книга „ Записки по българския преход ” разказва приключенията си в годините на Прехода. Във втората – „ Наръчник на носталгика ” разказва метода на живот на българина преди 1989 година и търси тайните на носталгията по това време.
Следват пет тома „ Запомнете Пловдив ”, в които са събрани спомените на стотици пловдивчани – от 20-те години на предишния век насам.
Следват няколко романа.
Сложи ли завършек на документалистиката и на пловдивската история?
Каквото можах – направих. Мисля, че Пловдив към този момент има задоволително създатели и книги, описващи историята му.
Имам задоволително материал за 6 и 7 том, само че преди да помисля за това, имам други задания. Издателство „ Хермес ”, което издаде поредицата, има концепция петте тома да бъдат преиздадени – в две или три елементи, по-дебели и по-представителни. Изкушавам се да употребявам случая и да прибавя нещо, само че надали ще се случи. По-добре е да напише нещо по-различно.
И какво е това по-различно?
Последните няколко години не преставам да бъде на „ пловдивска вълна ”, написвайки няколко романа, чаието деяние се развива „ под тепетата ”. Първо беше „ Рекет ”. Миналата година излезе „ Сбогом, Америка, довиждане, Пловдив ” – първият разказ, в който огромна част от разговора е дори на пловдивски диалект.
Тази пролет ще излезе „ Рекет 2 ” – продължение на „ Рекет 1 ”. Нямах желание да пиша продължение, само че доста читатели ме предизвикаха. Искали да схванат какво става с основната героиня.
А какво става?
Подзаглавието подсказва – „ Бардакът против страната ”. Героинята влиза в бизнеса с проститутки и открива там по-добри хора от тези, които ръководят или желаят да ръководят страната.
”Рекет 1 ” нашумя с няколко прогнози, които направи и които се случиха. Очаквате ли и в този момент да познаете нещо?
Наистина в първия том дейностите на някои герои бяха в някаква степен повторени от действителни персони – да вземем за пример бягството на Васил Божков. Във втория том – за положително, може би, прогнозите ми не се удостоверяват за в този момент. Но не се знае по-нататък.
Новата ти книга, върху която още работиш, носи провокативното заглавие " 1984 ". Каква е концепцията? Каква поука ни носи българската 1984-та?
„ 1984-а ” е подзаглавието на книгата. А заглавието е „ Дефицит ”. „ Дефицит ” беше сюжет, след това филм – същински, от тези, които ги прожектират на огромен екран пред фенове, купили билети.
Филмът се снима в киностудия „ Бояна ” през лятото на 1989 година и доста хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил доста самоуверен. Досега подобен филм, занимаващ се с корупцията в „ развитото социалистическо общество ”, не беше юридически в България.
„ Дефицит ” излезе на екран в края на годината – броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил доста „ мек ”. Хората ходеха вечер на протестни шествия и доста малко на кино.
За сведение основните функции се изпълняваха от Ели Скорчева, Катя Паскалева и Надя Тодорова...
Филмът се опитваше да опише за действителния и честен недостиг в България – някъде в средата на 80-те години. Случващото се тогава обаче заслужава внимание и през днешния ден – когато сме се отдалечили от оня интервал и доста хора са не запомнили или идеализират тогавашния живот.
Използвайки в най-общи линии сюжета, взех решение да огранича описа в границите на една година – избрах 1984-а, надявайки се някой дори: роди се българският Оруел. Признавам, че тъкмо тази фамозна на книга не бях чел – бях гледал от дълго време единствено кино лентата. Прочетох я съзнателно чак, когато привършвах с писаното. Така че всевъзможни съвпадения сред България от 1984 година и „ ангсоца ” да се смятат за инцидентни...
А има ли съвпадения?
Нов разказ от създателя на " Рекет " Евгений Тодоров
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение единствено на три дни. Но върху него се наслагват мемоари за хора и събития от...
Прочети повече
Някои са изумителни. Оруел е планувал, че ще има режим на тока, прекъсване на асансьори и доста други неща от бита. Някои дребни неща не е познал – да вземем за пример, че ще има недостиг на бръснарски ножчета. Най-страшната прогноза обаче е в това, което той назовава „ двойно мислене ”. Ние го преживяхме. Георинята в книгата – също.
Страшното е, че доста българи не са осъзнали онази шизофрения, в която живяхме.
Какви са героите?
Главната героиня – както и в „ Рекет ”, е амбицизна млада жена, която идва от село, с цел да промени живота си. Извършва противозаконни неща, като описаното не е измислено, то повтаря една същинска пловдивска история от тези години. Георинята се среща с Тодор Живков – тази среща също не е изцяло измислена. Среща се и с Горбачов, който през 84-а идва в Пловдив – още като секретар. Това към този момент е художествена небивалица.
С какво 1984- а е по-различна от другите години от 80-те?
Вечният град и човешките му истории, разказани от Евгений Тодоров
В дните, когато всички в Пловдив се вълнуваха до кое равнище е стигнала кулата, къде ще дават одеялата и шалчетата, ще има ли прекрасен " пърфо...
Прочети повече
1984 е значително преломна година – нещо, което тогава не осъзнавахме. Началото на 80-те даваше някакви очаквания, че животът се трансформира на положително, че ще преодолем недостига, връзкарството, надигащата се корупция. Изкачвахме Еверест, имахме маратонки, дънки, японски оризови ядки „ Какино тане ” и така нататък В края на година стартира тъй наречените Възродителен развой и върна България в средновековието. През идната година Горбачов смени Черненко и се разбра, че без нещо като „ публичност и перестройка ” сме изгубени. Започнахме да трупаме задължения и така нататък
Оруел разказва събития 36 години в бъдещето. Ако решиш да напишеш книга " 2058 ", какво би описал?
Не се блазня да виждам толкоз надалеч. Задачата на днешните българи е първо да прочетат уроците на историята. Да прочетат книгата на Оруел. Да прочетат „ Фашизмът ” на Жельо Желев, примерно. Да прочетат по-истински книга за българската история – разнообразни от тези, които я митологизират и ни подвеждат. И може би някъде в предишното, ще открият бъдещето.
Всичко се трансформира сега. Кое, съгласно теб, няма да се поддаде на тази инерция?
Пандемията, която претърпяваме, открои някои безконечни черти на българския темперамент. На първо място инатлъкът. Турците имат една превъзходна сентенция: „ Гърците ги мори салтантлъкът, българите – инатлъкът ”...
Още от ПЛОВДИВ:
Следват пет тома „ Запомнете Пловдив ”, в които са събрани спомените на стотици пловдивчани – от 20-те години на предишния век насам.
Следват няколко романа.
Сложи ли завършек на документалистиката и на пловдивската история?
Каквото можах – направих. Мисля, че Пловдив към този момент има задоволително създатели и книги, описващи историята му.
Имам задоволително материал за 6 и 7 том, само че преди да помисля за това, имам други задания. Издателство „ Хермес ”, което издаде поредицата, има концепция петте тома да бъдат преиздадени – в две или три елементи, по-дебели и по-представителни. Изкушавам се да употребявам случая и да прибавя нещо, само че надали ще се случи. По-добре е да напише нещо по-различно.
И какво е това по-различно?
Последните няколко години не преставам да бъде на „ пловдивска вълна ”, написвайки няколко романа, чаието деяние се развива „ под тепетата ”. Първо беше „ Рекет ”. Миналата година излезе „ Сбогом, Америка, довиждане, Пловдив ” – първият разказ, в който огромна част от разговора е дори на пловдивски диалект.
Тази пролет ще излезе „ Рекет 2 ” – продължение на „ Рекет 1 ”. Нямах желание да пиша продължение, само че доста читатели ме предизвикаха. Искали да схванат какво става с основната героиня.
А какво става?
Подзаглавието подсказва – „ Бардакът против страната ”. Героинята влиза в бизнеса с проститутки и открива там по-добри хора от тези, които ръководят или желаят да ръководят страната.
”Рекет 1 ” нашумя с няколко прогнози, които направи и които се случиха. Очаквате ли и в този момент да познаете нещо?
Наистина в първия том дейностите на някои герои бяха в някаква степен повторени от действителни персони – да вземем за пример бягството на Васил Божков. Във втория том – за положително, може би, прогнозите ми не се удостоверяват за в този момент. Но не се знае по-нататък.
Новата ти книга, върху която още работиш, носи провокативното заглавие " 1984 ". Каква е концепцията? Каква поука ни носи българската 1984-та?
„ 1984-а ” е подзаглавието на книгата. А заглавието е „ Дефицит ”. „ Дефицит ” беше сюжет, след това филм – същински, от тези, които ги прожектират на огромен екран пред фенове, купили билети.
Филмът се снима в киностудия „ Бояна ” през лятото на 1989 година и доста хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил доста самоуверен. Досега подобен филм, занимаващ се с корупцията в „ развитото социалистическо общество ”, не беше юридически в България.
„ Дефицит ” излезе на екран в края на годината – броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил доста „ мек ”. Хората ходеха вечер на протестни шествия и доста малко на кино.
За сведение основните функции се изпълняваха от Ели Скорчева, Катя Паскалева и Надя Тодорова...
Филмът се опитваше да опише за действителния и честен недостиг в България – някъде в средата на 80-те години. Случващото се тогава обаче заслужава внимание и през днешния ден – когато сме се отдалечили от оня интервал и доста хора са не запомнили или идеализират тогавашния живот.
Използвайки в най-общи линии сюжета, взех решение да огранича описа в границите на една година – избрах 1984-а, надявайки се някой дори: роди се българският Оруел. Признавам, че тъкмо тази фамозна на книга не бях чел – бях гледал от дълго време единствено кино лентата. Прочетох я съзнателно чак, когато привършвах с писаното. Така че всевъзможни съвпадения сред България от 1984 година и „ ангсоца ” да се смятат за инцидентни...
А има ли съвпадения?
Нов разказ от създателя на " Рекет " Евгений Тодоров
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение единствено на три дни. Но върху него се наслагват мемоари за хора и събития от...
Прочети повече
Някои са изумителни. Оруел е планувал, че ще има режим на тока, прекъсване на асансьори и доста други неща от бита. Някои дребни неща не е познал – да вземем за пример, че ще има недостиг на бръснарски ножчета. Най-страшната прогноза обаче е в това, което той назовава „ двойно мислене ”. Ние го преживяхме. Георинята в книгата – също.
Страшното е, че доста българи не са осъзнали онази шизофрения, в която живяхме.
Какви са героите?
Главната героиня – както и в „ Рекет ”, е амбицизна млада жена, която идва от село, с цел да промени живота си. Извършва противозаконни неща, като описаното не е измислено, то повтаря една същинска пловдивска история от тези години. Георинята се среща с Тодор Живков – тази среща също не е изцяло измислена. Среща се и с Горбачов, който през 84-а идва в Пловдив – още като секретар. Това към този момент е художествена небивалица.
С какво 1984- а е по-различна от другите години от 80-те?
Вечният град и човешките му истории, разказани от Евгений Тодоров
В дните, когато всички в Пловдив се вълнуваха до кое равнище е стигнала кулата, къде ще дават одеялата и шалчетата, ще има ли прекрасен " пърфо...
Прочети повече
1984 е значително преломна година – нещо, което тогава не осъзнавахме. Началото на 80-те даваше някакви очаквания, че животът се трансформира на положително, че ще преодолем недостига, връзкарството, надигащата се корупция. Изкачвахме Еверест, имахме маратонки, дънки, японски оризови ядки „ Какино тане ” и така нататък В края на година стартира тъй наречените Възродителен развой и върна България в средновековието. През идната година Горбачов смени Черненко и се разбра, че без нещо като „ публичност и перестройка ” сме изгубени. Започнахме да трупаме задължения и така нататък
Оруел разказва събития 36 години в бъдещето. Ако решиш да напишеш книга " 2058 ", какво би описал?
Не се блазня да виждам толкоз надалеч. Задачата на днешните българи е първо да прочетат уроците на историята. Да прочетат книгата на Оруел. Да прочетат „ Фашизмът ” на Жельо Желев, примерно. Да прочетат по-истински книга за българската история – разнообразни от тези, които я митологизират и ни подвеждат. И може би някъде в предишното, ще открият бъдещето.
Всичко се трансформира сега. Кое, съгласно теб, няма да се поддаде на тази инерция?
Пандемията, която претърпяваме, открои някои безконечни черти на българския темперамент. На първо място инатлъкът. Турците имат една превъзходна сентенция: „ Гърците ги мори салтантлъкът, българите – инатлъкът ”...
Още от ПЛОВДИВ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ