Пригожин дразни Зеленски в Хирошима: След Бахмут Западът е разтроен
Евгений Пригожин оказа помощ на президента на Русия да " изпържи " Зеленски в Хирошима, като завладя Бахмут. ЧВК " Вагнер ", която изигра съществена роля за това, излиза в отпуск. Киевските управляващи са в комплициране. Западът се пробва да подслади хапчето. Какво следва?
Владимир Путин поздрави вагнеровците и съветската войска за освобождението на Бахмут, борбата за която продължи 224 дни.
На първо място, съгласно пресслужбата на Кремъл, президентът на Русия означи " щурмовите отряди на Вагнер ", които изиграха основна роля в това, както и подразделенията на Въоръжените сили, които ги подкрепяха и прикриваха фланговете им, както знаем не постоянно сполучливо. Те ще бъдат показани за държавни награди.
По-рано съветското министерство на защитата заяви за завладяването на Бахмут, като се въздържа да уточни личната си роля в това, към което остават доста въпроси, както и самата ЧВК " Вагнер ".
На 20 май неговият създател Евгений Пригожин, който беше на мястото на случая, заяви, че на 20 май в 12:00 часа градът е изцяло освободен от украинските войски.
На 25 май Бахмут ще бъде предаден на съветските военни, а вагнеровците, потвърдили репутацията си на най-хубавата щурмова пехота в света, ще стартират да се пенсионират и преквалифицират, защото в тази борба са били „ не едва изумени “.
„ Привет “ за Зеленски от Пригожин
По последни данни украинците са напуснали и село Хромово, като са изтеглили частите си от града. Според изчисленията на Пригожин ВСУ губят от 400 до 600 души на ден в „ месомелачката Бахмут “.
В опит да задържи града, Киев изгаря запасите, предопределени за контранастъплението на ВСУ, което се провали вследствие на зимното и дълготрайно пролетно контранастъпление. И съветската войска получи по този начин нужната пролонгация след неуспехите предходната есен преди решителния поврат в интерес на Русия в украинската война.
Със сигурност има защо да се радваме. Но също по този начин това е прелестен „ подарък “ за украинския президент Владимир Зеленски, който се оказа в неуместно състояние на срещата на Г-7 в Хирошима.
И това също е плюнка в лицето на подлите му западни спонсори и ненавистници на Русия. Тъй като (за което по-долу) въобще не става дума за завладяването на града, който имаше повече от 70 хиляди поданици преди войната.
Внимание притегля и дълбоката символика на съветската победа. На 20 май 2019 година Зеленски встъпи в служба. 20 май 2022 година е денят на освобождението на Мариупол. А в този момент, на 20 май 2023 година, Бахмут е откъснат от ръцете на врага.
Объркването и очакванията на Украйна
В Киев, несъмнено, се пробват да омаловажат размера на злополуката, казвайки, че не градът, а борбата по фланговете му е значима, че руснаците са се вкарали в капан, ще бъдат обкръжени и победени.
Иска ми се да мисля, че няма да го създадат, че Бахмут не е Палмира, която вагнеровците превзеха, предадоха на сирийските и съветските военни и по-късно още веднъж я превзеха, когато беше криво-ляво предадена на терористи, настоящи с поддръжката на Запада...
Ако нещо сходно се случи още веднъж, някои глави на " Фрунзенска набережна " (улицата на МО на РФ) несъмнено ще отлетят от раменете си....
Зеленски, просейки оръжие и пари в Япония, към този момент опозори Бахмут. Президентът на Украйна насилствено призна капитулацията си, като сподели, че руснаците „ унищожиха всичко “ там, че „ на това място няма нищо “ и че Бахмут в този момент е „ единствено в нашите сърца “. Отговаряйки на пряк въпрос на кореспондент дали Бахмут се управлява от Киев, той призна: „ Мисля, че не “.
След това Зеленски беше... дезавуиран от личната си пресслужба и въоръжените сили на Украйна: не, споделят те, съпротивата в града към момента не е потисната, президентът беше свестен неправилно.
Водещите западни медии, съобщили за това, обаче не повярваха на украинските неистини, което в това време не демонстрира демонстрация на обективност.
Какво споделят западните медии
Обобщавайки резултатите от " Бахмутската месомелачка ", американската организация AP се пробва да подслади хапчето:
" Осеммесечната борба за Бахмут е най-дългата и може би най-кървавата в спора в Украйна. Анализаторите споделят, че е малко евентуално една съветска победа при Бахмут да бъде повратна точка във войната. "
Мозъчният концерн Вашингтонски институт за проучване на войната споделя:
" Превземането на целия Бахмут от Русия няма нито тактическо, нито оперативно значение. "
Те споделят, че поемането на надзор над тази зона " не дава на съветските сили оперативно значима територия за продължение на настъпателни интервенции " и " за отбрана против вероятни украински контраатаки ".
Западните осведомителни организации и вестници към момента се придържат тъкмо към такава „ генерална линия “: Бахмут е предаден, само че нищо ужасно не се е случило.
Съобщенията по тази тематика в уеб страниците на водещите медии в Америка и Европа са написани като копие - все същите думи и връзки, което е доста показателно.
„ Свободата на словото “ на Запад се появи в целия си искра. Има малко изключения, само че те към момента съществуват. Германският FAZ да вземем за пример написа, че предаденият Бахмут е бил „ основната отбранителна позиция “ на Украйна в региона на Донецк „ след завладяването на Северодонецк и Лисичанск от руснаците “.
Следователно в този момент „ се отваря пътят на съветските войски към огромните градове – Славянск и Краматорск “, а това „ доближава плануваното от Русия цялостно завладяване на Донецка област “.
В Русия всеки студент схваща това. Въпреки това сходно показване на вести нарушава главния агитационен принцип на Запада, прочут от древността: „ Вярвам, тъй като е неуместно “. Мисля, че FAZ ще го посочат.
Нещо повече, в западните медии има и трети вид реакция към Бахмут - в духа на най-яростната киевска агитация. Предаването на града, съгласно френския Le Figaro, не е проваляне, Украйна " спря врага "! В идващите дни ще стане ясно коя от тези три позиции ще стане преобладаваща - първата или третата. Сигурен съм, че не е втората.
Обективно мнение
А какво се случи в реалност, добре написа в своя телеграм канал Александър Ходаковски, основателят на бригада „ Восток “, заместник-началник на Главното ръководство на съветската армия на ДНР. Написано обективно и почтено, тъй че дано изтъквам мнението му по-подробно:
„ Подобно на властта, която не е задоволителна за завладяване, само че и би трябвало да бъде арестувана – резултатът от всяка победа би трябвало да бъде консолидиран и непокътнат.
Усилията, положени за завладяването на Бахмут, са неизброими. Хората, които направиха това, са герои по формулировка, само че какво направиха?Казах и преди и дублирам в този момент: Бахмут не е Берлин и рухването му не бележи края на войната.Не един и двама такива " бахмута " останаха непревзети единствено на донецка земя и всеки от тях може стане нов " Бахмут ".
И по този начин, какво направиха хората, които победиха врага в тази борба? Когато напредъкът ни стартира да понижава, въпреки всичко постигнахме лимитирани победи в някои области, само че в други започнахме да губим обилни пространства.
Водени в главите си от инерцията на настъплението, ние не искахме да осъзнаем в точния момент изчерпването на нашия нападателен капацитет и не се погрижихме за вярната отбрана на завоюваните територии. Как ни бият? Не, не би трябвало да е по този начин - ние сме основните тук, ние сме спечелилите...
И когато осъзнаването на същинското положение на нещата, това шокира мнозина. През всичките тези дълги дни, до момента в който нашите счупиха гърба на врага в Бахмут, те ни дадоха скъпо време...
Сега, когато на всички без изключение е ясно, че се сблъскваме не с Украйна, която от дълго време би свършила без западна поддръжка, само че с зложелател, софтуерно по-силен от нас, времето е единственият ни съдружник. "
Какво от това?
Западът, с изключение на пропагандата, схваща, както виждам, обстановката е тъкмо такава. Затова Англия и Съединени американски щати карат Въоръжените сили на Украйна в борба до последния украинец и наводниха Киев с оръжие и пари.
Западняците са изцяло наясно, че времето работи против тях, щом Русия няма да напусне Украйна, стопанската система ни не се срутва и снабдяването на Киев с всичко в същия мащаб към този момент не е допустимо. Вагнеровците със своята несравнима устойчивост и боеспособност „ изхабиха ” настъпателния капацитет на въоръжените сили на Украйна.
Крайно време е армейската ни пехота да излезе на сцената в основна роля и да потвърди, че е добра и в нахлуване, и в защита, а освен на паради. В последна сметка от това ще зависи изходът на войната.
Не стига Русия да окупира Донбас. Говорим най-малкото за цяла Новорусия, най-вече за цяла или съвсем цяла Украйна, в това число Киев. Тази цел би трябвало да се преследва, без значение от цената. Сега времето няма значение. И никаква дипломация не е нужна.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Владимир Путин поздрави вагнеровците и съветската войска за освобождението на Бахмут, борбата за която продължи 224 дни.
На първо място, съгласно пресслужбата на Кремъл, президентът на Русия означи " щурмовите отряди на Вагнер ", които изиграха основна роля в това, както и подразделенията на Въоръжените сили, които ги подкрепяха и прикриваха фланговете им, както знаем не постоянно сполучливо. Те ще бъдат показани за държавни награди.
По-рано съветското министерство на защитата заяви за завладяването на Бахмут, като се въздържа да уточни личната си роля в това, към което остават доста въпроси, както и самата ЧВК " Вагнер ".
На 20 май неговият създател Евгений Пригожин, който беше на мястото на случая, заяви, че на 20 май в 12:00 часа градът е изцяло освободен от украинските войски.
На 25 май Бахмут ще бъде предаден на съветските военни, а вагнеровците, потвърдили репутацията си на най-хубавата щурмова пехота в света, ще стартират да се пенсионират и преквалифицират, защото в тази борба са били „ не едва изумени “.
„ Привет “ за Зеленски от Пригожин
По последни данни украинците са напуснали и село Хромово, като са изтеглили частите си от града. Според изчисленията на Пригожин ВСУ губят от 400 до 600 души на ден в „ месомелачката Бахмут “.
В опит да задържи града, Киев изгаря запасите, предопределени за контранастъплението на ВСУ, което се провали вследствие на зимното и дълготрайно пролетно контранастъпление. И съветската войска получи по този начин нужната пролонгация след неуспехите предходната есен преди решителния поврат в интерес на Русия в украинската война.
Със сигурност има защо да се радваме. Но също по този начин това е прелестен „ подарък “ за украинския президент Владимир Зеленски, който се оказа в неуместно състояние на срещата на Г-7 в Хирошима.
И това също е плюнка в лицето на подлите му западни спонсори и ненавистници на Русия. Тъй като (за което по-долу) въобще не става дума за завладяването на града, който имаше повече от 70 хиляди поданици преди войната.
Внимание притегля и дълбоката символика на съветската победа. На 20 май 2019 година Зеленски встъпи в служба. 20 май 2022 година е денят на освобождението на Мариупол. А в този момент, на 20 май 2023 година, Бахмут е откъснат от ръцете на врага.
Объркването и очакванията на Украйна
В Киев, несъмнено, се пробват да омаловажат размера на злополуката, казвайки, че не градът, а борбата по фланговете му е значима, че руснаците са се вкарали в капан, ще бъдат обкръжени и победени.
Иска ми се да мисля, че няма да го създадат, че Бахмут не е Палмира, която вагнеровците превзеха, предадоха на сирийските и съветските военни и по-късно още веднъж я превзеха, когато беше криво-ляво предадена на терористи, настоящи с поддръжката на Запада...
Ако нещо сходно се случи още веднъж, някои глави на " Фрунзенска набережна " (улицата на МО на РФ) несъмнено ще отлетят от раменете си....
Зеленски, просейки оръжие и пари в Япония, към този момент опозори Бахмут. Президентът на Украйна насилствено призна капитулацията си, като сподели, че руснаците „ унищожиха всичко “ там, че „ на това място няма нищо “ и че Бахмут в този момент е „ единствено в нашите сърца “. Отговаряйки на пряк въпрос на кореспондент дали Бахмут се управлява от Киев, той призна: „ Мисля, че не “.
След това Зеленски беше... дезавуиран от личната си пресслужба и въоръжените сили на Украйна: не, споделят те, съпротивата в града към момента не е потисната, президентът беше свестен неправилно.
Водещите западни медии, съобщили за това, обаче не повярваха на украинските неистини, което в това време не демонстрира демонстрация на обективност.
Какво споделят западните медии
Обобщавайки резултатите от " Бахмутската месомелачка ", американската организация AP се пробва да подслади хапчето:
" Осеммесечната борба за Бахмут е най-дългата и може би най-кървавата в спора в Украйна. Анализаторите споделят, че е малко евентуално една съветска победа при Бахмут да бъде повратна точка във войната. "
Мозъчният концерн Вашингтонски институт за проучване на войната споделя:
" Превземането на целия Бахмут от Русия няма нито тактическо, нито оперативно значение. "
Те споделят, че поемането на надзор над тази зона " не дава на съветските сили оперативно значима територия за продължение на настъпателни интервенции " и " за отбрана против вероятни украински контраатаки ".
Западните осведомителни организации и вестници към момента се придържат тъкмо към такава „ генерална линия “: Бахмут е предаден, само че нищо ужасно не се е случило.
Съобщенията по тази тематика в уеб страниците на водещите медии в Америка и Европа са написани като копие - все същите думи и връзки, което е доста показателно.
„ Свободата на словото “ на Запад се появи в целия си искра. Има малко изключения, само че те към момента съществуват. Германският FAZ да вземем за пример написа, че предаденият Бахмут е бил „ основната отбранителна позиция “ на Украйна в региона на Донецк „ след завладяването на Северодонецк и Лисичанск от руснаците “.
Следователно в този момент „ се отваря пътят на съветските войски към огромните градове – Славянск и Краматорск “, а това „ доближава плануваното от Русия цялостно завладяване на Донецка област “.
В Русия всеки студент схваща това. Въпреки това сходно показване на вести нарушава главния агитационен принцип на Запада, прочут от древността: „ Вярвам, тъй като е неуместно “. Мисля, че FAZ ще го посочат.
Нещо повече, в западните медии има и трети вид реакция към Бахмут - в духа на най-яростната киевска агитация. Предаването на града, съгласно френския Le Figaro, не е проваляне, Украйна " спря врага "! В идващите дни ще стане ясно коя от тези три позиции ще стане преобладаваща - първата или третата. Сигурен съм, че не е втората.
Обективно мнение
А какво се случи в реалност, добре написа в своя телеграм канал Александър Ходаковски, основателят на бригада „ Восток “, заместник-началник на Главното ръководство на съветската армия на ДНР. Написано обективно и почтено, тъй че дано изтъквам мнението му по-подробно:
„ Подобно на властта, която не е задоволителна за завладяване, само че и би трябвало да бъде арестувана – резултатът от всяка победа би трябвало да бъде консолидиран и непокътнат.
Усилията, положени за завладяването на Бахмут, са неизброими. Хората, които направиха това, са герои по формулировка, само че какво направиха?Казах и преди и дублирам в този момент: Бахмут не е Берлин и рухването му не бележи края на войната.Не един и двама такива " бахмута " останаха непревзети единствено на донецка земя и всеки от тях може стане нов " Бахмут ".
И по този начин, какво направиха хората, които победиха врага в тази борба? Когато напредъкът ни стартира да понижава, въпреки всичко постигнахме лимитирани победи в някои области, само че в други започнахме да губим обилни пространства.
Водени в главите си от инерцията на настъплението, ние не искахме да осъзнаем в точния момент изчерпването на нашия нападателен капацитет и не се погрижихме за вярната отбрана на завоюваните територии. Как ни бият? Не, не би трябвало да е по този начин - ние сме основните тук, ние сме спечелилите...
И когато осъзнаването на същинското положение на нещата, това шокира мнозина. През всичките тези дълги дни, до момента в който нашите счупиха гърба на врага в Бахмут, те ни дадоха скъпо време...
Сега, когато на всички без изключение е ясно, че се сблъскваме не с Украйна, която от дълго време би свършила без западна поддръжка, само че с зложелател, софтуерно по-силен от нас, времето е единственият ни съдружник. "
Какво от това?
Западът, с изключение на пропагандата, схваща, както виждам, обстановката е тъкмо такава. Затова Англия и Съединени американски щати карат Въоръжените сили на Украйна в борба до последния украинец и наводниха Киев с оръжие и пари.
Западняците са изцяло наясно, че времето работи против тях, щом Русия няма да напусне Украйна, стопанската система ни не се срутва и снабдяването на Киев с всичко в същия мащаб към този момент не е допустимо. Вагнеровците със своята несравнима устойчивост и боеспособност „ изхабиха ” настъпателния капацитет на въоръжените сили на Украйна.
Крайно време е армейската ни пехота да излезе на сцената в основна роля и да потвърди, че е добра и в нахлуване, и в защита, а освен на паради. В последна сметка от това ще зависи изходът на войната.
Не стига Русия да окупира Донбас. Говорим най-малкото за цяла Новорусия, най-вече за цяла или съвсем цяла Украйна, в това число Киев. Тази цел би трябвало да се преследва, без значение от цената. Сега времето няма значение. И никаква дипломация не е нужна.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ