На 15-ти март, Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик
Евгений Босилков е роден със светското имеВикентийна16-тиноември1900година вБелене. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.
Първо е признат в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария вРусе, където е седалището на Никополската епархия с свещеник монсеньорДамян Теелен, холандец по генезис.
През1914г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си образование в градКортрейк -Белгия, само че съвсем незабавно се постанова да напусне Белгия, заради военните дейности презПървата международна войнатам.
През военните години следва в съседнаХоландия, само че се завръща в Белгия, поради наложителното едногодишнопослушничество(новициат) през1919–1920, когато поема публично расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.
Следват курсове по метафизичен и богословски науки до1926г., когато е върнат в България, с цел да бъде ръкоположен за духовник на 25 юли 1926 година
През идната година е изпратен вРимв Папския източен институт. Дотогава там е учил единствено един българин, станал по-късно свещеник –Симеон Коков.
От 1929г. до 1934 година е назначен за енорийски духовник в Русе.
През1934г. е назначен за енорийски духовник на църквата в селищетоБърдарски геран, обитаемо с преселници отБанат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг занимания са пеенето и свиренето на орган в църквата, както ифутболъти ловът.
Промените след9 септември 1944г. обуславят застой в активността на Босилков. През този интервал той се сближава с представителя наВатиканав България.
След гибелта на епархийския архиерей Дамян Теелен през1946г. в Русе, Светият трон назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е определен на тази служба посредством папски указ от26 юли1947г.
През този интервал Босилков интензивно взе участие в съживяването на вярата и се опълчва на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „ национални задачи “, с интензивно проповядване на християнските хрумвания навсякъде по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването насъветската войска, безследно изчезва отецФлавиан Манкинот селоСекирово,Пловдивско. Католическите институции стартират да затварят вратите си, а задграничното духовенство е екстрадирано.
В края на1948г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е пропъден от страната. Започват и арести на свещеници, сред които е и свещеник Босилков.
В листата на подсъдимите, подредени съгласно тежестта на „ провинението “, той е на седмо място, след отцитеКамен Вичев,Павел Джиджов,Петър Сарийски,Йосафат Шишков,Петър ЛавреновиНикола Барбов.
Съдебният развой е на3 октомври1952г. като преди този момент подсъдимите в това число и свещеник Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е основано затъмнение към ориста на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неопределеност и не знаят с категоричност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11-ти ноември1952 година и не е известно тъкмо къде са заровени екзекутираните.
На 27 март 1994 година папа Йоан Павел II публично признава мъченичеството на свещеник Евгений Босилков.
Евгений Босилков епровъзгласензаблаженнакатолическата църкваотпапа Йоан Павел II. На15 март1998г. вицепремиерътВеселин Методиев, зам.-председателят на Народното събраниеИван Куртев, тримата настоящи католически български епископиХристо Пройков,Петко ХристовиГеорги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на свещеник Босилков за благословен.
Точно в 12:00 часа, ПапаЙоан Павел IIблагославя на изключителна визита българските поклонници в Рим и посредством тях всички българи. Светият отец произнася прочувствено слово, в което декларира, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е починал за вярата Христова.
/Уикипедия/
Първо е признат в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария вРусе, където е седалището на Никополската епархия с свещеник монсеньорДамян Теелен, холандец по генезис.
През1914г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си образование в градКортрейк -Белгия, само че съвсем незабавно се постанова да напусне Белгия, заради военните дейности презПървата международна войнатам.
През военните години следва в съседнаХоландия, само че се завръща в Белгия, поради наложителното едногодишнопослушничество(новициат) през1919–1920, когато поема публично расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.
Следват курсове по метафизичен и богословски науки до1926г., когато е върнат в България, с цел да бъде ръкоположен за духовник на 25 юли 1926 година
През идната година е изпратен вРимв Папския източен институт. Дотогава там е учил единствено един българин, станал по-късно свещеник –Симеон Коков.
От 1929г. до 1934 година е назначен за енорийски духовник в Русе.
През1934г. е назначен за енорийски духовник на църквата в селищетоБърдарски геран, обитаемо с преселници отБанат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг занимания са пеенето и свиренето на орган в църквата, както ифутболъти ловът.
Промените след9 септември 1944г. обуславят застой в активността на Босилков. През този интервал той се сближава с представителя наВатиканав България.
След гибелта на епархийския архиерей Дамян Теелен през1946г. в Русе, Светият трон назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е определен на тази служба посредством папски указ от26 юли1947г.
През този интервал Босилков интензивно взе участие в съживяването на вярата и се опълчва на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „ национални задачи “, с интензивно проповядване на християнските хрумвания навсякъде по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването насъветската войска, безследно изчезва отецФлавиан Манкинот селоСекирово,Пловдивско. Католическите институции стартират да затварят вратите си, а задграничното духовенство е екстрадирано.
В края на1948г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е пропъден от страната. Започват и арести на свещеници, сред които е и свещеник Босилков.
В листата на подсъдимите, подредени съгласно тежестта на „ провинението “, той е на седмо място, след отцитеКамен Вичев,Павел Джиджов,Петър Сарийски,Йосафат Шишков,Петър ЛавреновиНикола Барбов.
Съдебният развой е на3 октомври1952г. като преди този момент подсъдимите в това число и свещеник Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е основано затъмнение към ориста на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неопределеност и не знаят с категоричност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11-ти ноември1952 година и не е известно тъкмо къде са заровени екзекутираните.
На 27 март 1994 година папа Йоан Павел II публично признава мъченичеството на свещеник Евгений Босилков.
Евгений Босилков епровъзгласензаблаженнакатолическата църкваотпапа Йоан Павел II. На15 март1998г. вицепремиерътВеселин Методиев, зам.-председателят на Народното събраниеИван Куртев, тримата настоящи католически български епископиХристо Пройков,Петко ХристовиГеорги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на свещеник Босилков за благословен.
Точно в 12:00 часа, ПапаЙоан Павел IIблагославя на изключителна визита българските поклонници в Рим и посредством тях всички българи. Светият отец произнася прочувствено слово, в което декларира, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е починал за вярата Христова.
/Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ