Да си спомним за Вела...
Евгений БЕЛИЙ
На 16 март 1922 година в село Каменица, през днешния ден квартал на Велинград, в фамилията на Катерина и Пейо Пееви се ражда трето дете, момиче. Кръстена е на баба си Вела. Това звучно име се повтаряло най-често в огромния каменски жанр Пееви. Вела ще вземе това име, с цел да го остави не на внуци и правнуци, а на един град - единствен в България, наричан на жена героиня - Велинград.
Вела израства в заможно семейство. Не изпитвала апетит и мизерия. Отлична ученичка. Учи в " жълтото учебно заведение " покрай родния й дом. В школото в кв. " Каменица " в една от класните стаи имаше чин. На месингова плочка беше изписано: " На този чин е учила националната героиня Вела Пеева ". Чинът постоянно беше празен. След време изчезна. Така, както в този момент бледнеят спомените за нея.
Вела Пеева приключва пазарджишката гимназия. Там става член на РМС (Революционния юношески съюз). Две години е студентка по география в Софийския университет. През ваканциите със сестра си Гера списват на ръка незаконен вестник - " Просветител ". Двете го популяризират скрито по домовете на своите съученици и приятели.
През март 1943 година, на 21 години, Вела става партизанка в отряд " Антон Иванов ". Там е призната за член на Българска работническа партия (Българската работническа партия). През есента на 1943 година чепинските партизани се връщат и образуват чета " Братя Кръстини ". На 27 март 1944 година те водят стълкновение. Стойо Калпазанов е хванат жив. Вела, въпреки и ранена, със счупени очила, се избавя. Установява се в местността Бялата канара. 37 дни сама в подножието на Арапчал. Слизала е в Каменица за храна. Търсела е връзка с отряда. В първите дни на май прислужникът в каменската община дочува през открехнатата врата на кметската канцелария по какъв начин му рапортуват къде се крие Вела.
В утрото на 3 май 1944 година Вела е обградена в местността Бялата канара. Пистолетът, правилният неин приятел, с последния си изстрел поставя
началото на нейното величие
Стрелбата стопира " и минава над света най-тихата минута ". Това ще изрече по-късно Дора Габе в поемата си " Вела ", написана през 1946 година
" Един живот, в който по този начин комплицирано са преплетени човещина, невзискателност, приятелство със устрема за красивото, идеалното, с беззаветна лоялност към народа.
" Слушам... със сълзи на очи, когато с болежка приказват за трите гроба на Вела. Колко смъртни могат да бъдат белязани с този знак! Единият - на Бялата канара, под хайдушките буки, другият - над изящен рид под стройните борове, третият - в тиха алея под плачещи върби! Сякаш земята на цялото Чепинско корито желае да приюти по-крепко в майчините си прегръдки своята вярна щерка, та чудодейната мощ на всяка капка кръв от Вела да покълне тук, и да дава храброст на хората да продължат подвига й ", споделя Тодор Ямаков, кмет на Велинград, в едно свое покъртително слово.
А пред Народния съд в Пазарджик Михаил Манев, национален обвинител, ще попита един от убийците на Вела: " Кажете с какво стреляхте по Вела? " Отговор: " С пушки, бомби и автомати. " " А тя с какво се отбраняваше? " " С револвер! " " И какво намерихте в раницата й? " " Корички самун и книги, единствено книги и един бележник с песни, стихове и нейни записани мисли! "
Каква велика заложба има нашият народ - тъгата си да излива в ария. Първи със сълзи на очите запяват дамите от Каменица: " Ой, горо, горо гъста, гъста зелена. Що си навела клони надолу, клони надолу кат народ глава.
И ти ли, горо, жалиш
за Вела Пеева... "
Вела Пеева е една от многото героини на България. Човек, който е изпреварил времето си и е вярвал в общественото и политическото тъждество, вярвал е във опцията всеки да показва своето мнение.
Задачата на Българската социалистическа партия и Българския антифашистки съюз е завръщане към тези идеали. Идеали, които нямат историческа отминалост. Само със самопожертвувателност, предпочитание за работа и персонален образец като този на Вела Пеева можем да спечелим доверието на България.
***
Днес от телевизионните екрани ни залива най-мракобесен антикомунизъм. Платени историци още веднъж се пробват да се изгаврят с паметта на героите и да омърсят живота, концепциите, делата и стремежа на хора като Вела Пеева. По през целия ден слушаме да се леят подправени и престорени сълзи за " жертвите " на Народния съд, а най-злобните кариеристи от близкото минало се пробват да минат за дисиденти и да се впишат в редиците на най-яростните антикомунисти.
Няма да се уморим да припомняме, че определеният от нас президент отиде да се поклони на извергите, избили 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, запалили 2139 къщи и вкарали в пандизите и концлагерите над 31 хиляди души. Същите изверги, които отрязаха и главата на Вела Пеева. Тази замяна става към този момент нетърпима.
Крайно време е ние, българите, да вземем ориста в личните си ръце, да се заемем с решаването на личните си проблеми и да изградим още веднъж по-справедливо и обществено общество.
Българският народ е изтощен от беднотия и неправда. Търпението на хората не е безгранично, то към този момент е изчерпано. Време е да насочим напъните си за генерално преустрояване на страната, с цел да се пресекат всевъзможни условия за корупция и злоупотреби с властта. И да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот герои като Вела Пеева!
На 16 март 1922 година в село Каменица, през днешния ден квартал на Велинград, в фамилията на Катерина и Пейо Пееви се ражда трето дете, момиче. Кръстена е на баба си Вела. Това звучно име се повтаряло най-често в огромния каменски жанр Пееви. Вела ще вземе това име, с цел да го остави не на внуци и правнуци, а на един град - единствен в България, наричан на жена героиня - Велинград.
Вела израства в заможно семейство. Не изпитвала апетит и мизерия. Отлична ученичка. Учи в " жълтото учебно заведение " покрай родния й дом. В школото в кв. " Каменица " в една от класните стаи имаше чин. На месингова плочка беше изписано: " На този чин е учила националната героиня Вела Пеева ". Чинът постоянно беше празен. След време изчезна. Така, както в този момент бледнеят спомените за нея.
Вела Пеева приключва пазарджишката гимназия. Там става член на РМС (Революционния юношески съюз). Две години е студентка по география в Софийския университет. През ваканциите със сестра си Гера списват на ръка незаконен вестник - " Просветител ". Двете го популяризират скрито по домовете на своите съученици и приятели.
През март 1943 година, на 21 години, Вела става партизанка в отряд " Антон Иванов ". Там е призната за член на Българска работническа партия (Българската работническа партия). През есента на 1943 година чепинските партизани се връщат и образуват чета " Братя Кръстини ". На 27 март 1944 година те водят стълкновение. Стойо Калпазанов е хванат жив. Вела, въпреки и ранена, със счупени очила, се избавя. Установява се в местността Бялата канара. 37 дни сама в подножието на Арапчал. Слизала е в Каменица за храна. Търсела е връзка с отряда. В първите дни на май прислужникът в каменската община дочува през открехнатата врата на кметската канцелария по какъв начин му рапортуват къде се крие Вела.
В утрото на 3 май 1944 година Вела е обградена в местността Бялата канара. Пистолетът, правилният неин приятел, с последния си изстрел поставя
началото на нейното величие
Стрелбата стопира " и минава над света най-тихата минута ". Това ще изрече по-късно Дора Габе в поемата си " Вела ", написана през 1946 година
" Един живот, в който по този начин комплицирано са преплетени човещина, невзискателност, приятелство със устрема за красивото, идеалното, с беззаветна лоялност към народа.
" Слушам... със сълзи на очи, когато с болежка приказват за трите гроба на Вела. Колко смъртни могат да бъдат белязани с този знак! Единият - на Бялата канара, под хайдушките буки, другият - над изящен рид под стройните борове, третият - в тиха алея под плачещи върби! Сякаш земята на цялото Чепинско корито желае да приюти по-крепко в майчините си прегръдки своята вярна щерка, та чудодейната мощ на всяка капка кръв от Вела да покълне тук, и да дава храброст на хората да продължат подвига й ", споделя Тодор Ямаков, кмет на Велинград, в едно свое покъртително слово.
А пред Народния съд в Пазарджик Михаил Манев, национален обвинител, ще попита един от убийците на Вела: " Кажете с какво стреляхте по Вела? " Отговор: " С пушки, бомби и автомати. " " А тя с какво се отбраняваше? " " С револвер! " " И какво намерихте в раницата й? " " Корички самун и книги, единствено книги и един бележник с песни, стихове и нейни записани мисли! "
Каква велика заложба има нашият народ - тъгата си да излива в ария. Първи със сълзи на очите запяват дамите от Каменица: " Ой, горо, горо гъста, гъста зелена. Що си навела клони надолу, клони надолу кат народ глава.
И ти ли, горо, жалиш
за Вела Пеева... "
Вела Пеева е една от многото героини на България. Човек, който е изпреварил времето си и е вярвал в общественото и политическото тъждество, вярвал е във опцията всеки да показва своето мнение.
Задачата на Българската социалистическа партия и Българския антифашистки съюз е завръщане към тези идеали. Идеали, които нямат историческа отминалост. Само със самопожертвувателност, предпочитание за работа и персонален образец като този на Вела Пеева можем да спечелим доверието на България.
***
Днес от телевизионните екрани ни залива най-мракобесен антикомунизъм. Платени историци още веднъж се пробват да се изгаврят с паметта на героите и да омърсят живота, концепциите, делата и стремежа на хора като Вела Пеева. По през целия ден слушаме да се леят подправени и престорени сълзи за " жертвите " на Народния съд, а най-злобните кариеристи от близкото минало се пробват да минат за дисиденти и да се впишат в редиците на най-яростните антикомунисти.
Няма да се уморим да припомняме, че определеният от нас президент отиде да се поклони на извергите, избили 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, запалили 2139 къщи и вкарали в пандизите и концлагерите над 31 хиляди души. Същите изверги, които отрязаха и главата на Вела Пеева. Тази замяна става към този момент нетърпима.
Крайно време е ние, българите, да вземем ориста в личните си ръце, да се заемем с решаването на личните си проблеми и да изградим още веднъж по-справедливо и обществено общество.
Българският народ е изтощен от беднотия и неправда. Търпението на хората не е безгранично, то към този момент е изчерпано. Време е да насочим напъните си за генерално преустрояване на страната, с цел да се пресекат всевъзможни условия за корупция и злоупотреби с властта. И да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот герои като Вела Пеева!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ