Камбаната на Бухенвалд зове: Пазете мира!
Евгений БЕЛИЙ, ръководител на БАС
Всяка година на 11 април се връщаме в предишното, с цел да си напомним ужасите на войната, лагерите и пандизите, в които са унищожавани милиони почтени - дами, мъже, деца... Хора, които не споделят расистки и ксенофобски хрумвания и идеологии.
Връщането в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните интервали на човечеството, е тягостно и тъжно. Но сме длъжни да подсещаме за ужасите, претърпени от милиони по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, с цел да предпазим през днешния ден младите от надигащата се неофашистка вълна.
През юли 1937 година в планината Етелсберг, покрай Ваймар, е издигнат концлагерът Бухенвалд за политически съперници на нацисткия режим, престъпни нарушители, " асоциални детайли ", евреи, роми, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната фракция " Свидетели на Йехова " и хомосексуалисти. Там са трансферирани и пандизчии от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
От 1937 до 1945 година през лагера са минали 250 хиляди индивида, над 50 хиляди от тях са убити.
Когато през април 1945 година в Бухенвалд избухва въстание против надзирателите нацисти, в него вземат присъединяване концлагеристи от 18 страни.
Когато стартира Втората международна война, в Бухенвалд са настанени пандизчии и от други страни. В момента на освобождението му 95 на 100 от пандизчиите не са били немци.
По-късно главен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, ромите, пандизчии от съвсем всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 година, когато е открит и първият крематориум.
Ликвидирането на пандизчии е осъществявано по чудовищни способи - посредством инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със пандизчиите са осъществявани и медицински опити за потребностите на компанията " Беринг " от Марбург и на берлинския институт " Роберт Кох ". Затворници са изпращани да работят в фабрики за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 година в съседство е основан лагерът Дора - първоначално като поделение на Бухенвалд, а от октомври 1944 година като самостоятелен концентрационен лагер. През 1945 година през Бухенвалд минават и доста пандизчии от лагерите на изток, преместени заради приближаването на Червената войска. Няколко дни преди освобождението му от лагера са евакуирани огромен брой пандизчии. Лагерът и намиращите се в него 20 000 пандизчии са освободени на 11 април 1945 година от американската войска.
През 1958 година в Бухенвалд е открит
възвишен мемориален комплекс
в памет на починалите в концлагера.
На 27 януари 1945 година руските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, покрай Краков в Полша.
Хитлеристите построяват голям брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и построени лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а заводи на гибелта.
В тях са унищожавани по-няколко хиляди индивида дневно, трансформирайки ги на прахуляк. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната численост на убитите в Аушвиц не може да се каже, защото част от постъпилите с вагони хора не се записали, а непосредствено се насочвали към газовите камери. Според модерни историци в Аушвиц са депортирани над един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и 100 хиляди са били убити (един милион са били евреи). Около 900 хиляди от депортираните били непосредствено изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от заболявания, недохранване, мъчения, медицински опити или обгазяване.
Черната статистика
на огромните концентрационни лагери демонстрира, че в Освиенцим са унищожени 4 милиона души. От 13 000 руски военнопленници при освобождението на лагера са останали едвам 97 души. Всеки ден по към 7 хиляди били умъртвявани в газовите камери. В Треблинка са унищожени 3 милиона. В Майданек са умъртвени 1 милион и 380 000 души.
През нацистките лагери на гибелта минават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята не знае!
У нас монархо-фашисткият режим също построява лагери и затвори, в които са арестувани дейци на Съпротивата, както и евреи, част от тях са убити без съд и присъда.
От 1923 до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали над 1 милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Рибарица ", " Еникьой " и други ще припомнят за това грубо, нечовешко време.
През злокобната 1925 година в пандизите попадат десетки хиляди. Масово, без съд и присъда са унищожени представители на българската интелигенция и стотици почтени българи, противопоставили се на монархо-фашисткото ръководство.
Фашистките закононарушения през интервала 1923-1925 година мотивираха международната антифашистка общественост да провежда интернационално антифашистко придвижване в отбрана на жертвите на " белия гнет " у нас. От януари 1942 година до септември 1944 година през пъкъла на фашистките полицейски сектори минават 64 345 бойци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 20 000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци, на гибел от военните съдилища са наказани 1590 души.
Монархо-фашистките държавни управления не жалят средства, с цел да стимулират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 година властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете етапи на Отечествената война народът ни даде 32 000 убити и осакатени бойци и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените старания на всички прогресивни хора, неодобряващи монархо-фашисткия режим, и на Българската православна черква бяха
избавени 50 000 български евреи
от депортация и заличаване в немските концлагери. За страдание, 11 000 евреи от " присъединените земи " са изпратени непосредствено в газовите камери.
Чест прави на България, че стартира правосъдни следствия, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила Втората международна война. На 7 март 1945 година в София се събира Седми състав на Народния съд. Той работи според българското законодателство против българи, взели присъединяване в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са упрекнати за съучастничество в проекта на Хитлер за систематично изтребване на всички евреи в Европа. Състоялият се през март 1945 година правосъден развой е първият развой против Холокоста в света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Днес главната задача на всеки български антифашист е да пази историческата истина за антифашистката Съпротива у нас, да припомня на хората за корените, същността и актуалните форми на неофашизма.
Преди няколко години надълбоко уважаваният антифашист Анжел Вагенщайн разгласява позиция, в която споделя: " Антифашизмът не е втренчване единствено в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден ".
Ние, българските атифашисти, дружно с левите партии и прогресивно мислещите хора още веднъж би трябвало обезпокоително да бием камбаната на Бухенвалд:
" От Бухенвалд звучи
камбанен звън, камбанен звън.
Носи се звукът вред по земята,
И ехти ефирът разчувствуван.
Хора по света,
Трижди прозорливи да сте.
Съхранете мира, съхранете мира! "
Кръвта на убитите, тъгите и страданията на милионите почтени ни приканват: " Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век! ".
Българският антифашистки съюз кани на тържествено отбелязване на 11 април - Международния ден на политзатворника, концлагериста и потърпевшите от фашизма и войните, на 11 април 2022 година, понеделник, от 17 ч. в зала " Георги Кирков " на ул. " Позитано " 20.
Всяка година на 11 април се връщаме в предишното, с цел да си напомним ужасите на войната, лагерите и пандизите, в които са унищожавани милиони почтени - дами, мъже, деца... Хора, които не споделят расистки и ксенофобски хрумвания и идеологии.
Връщането в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните интервали на човечеството, е тягостно и тъжно. Но сме длъжни да подсещаме за ужасите, претърпени от милиони по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, с цел да предпазим през днешния ден младите от надигащата се неофашистка вълна.
През юли 1937 година в планината Етелсберг, покрай Ваймар, е издигнат концлагерът Бухенвалд за политически съперници на нацисткия режим, престъпни нарушители, " асоциални детайли ", евреи, роми, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната фракция " Свидетели на Йехова " и хомосексуалисти. Там са трансферирани и пандизчии от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
От 1937 до 1945 година през лагера са минали 250 хиляди индивида, над 50 хиляди от тях са убити.
Когато през април 1945 година в Бухенвалд избухва въстание против надзирателите нацисти, в него вземат присъединяване концлагеристи от 18 страни.
Когато стартира Втората международна война, в Бухенвалд са настанени пандизчии и от други страни. В момента на освобождението му 95 на 100 от пандизчиите не са били немци.
По-късно главен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, ромите, пандизчии от съвсем всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 година, когато е открит и първият крематориум.
Ликвидирането на пандизчии е осъществявано по чудовищни способи - посредством инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със пандизчиите са осъществявани и медицински опити за потребностите на компанията " Беринг " от Марбург и на берлинския институт " Роберт Кох ". Затворници са изпращани да работят в фабрики за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 година в съседство е основан лагерът Дора - първоначално като поделение на Бухенвалд, а от октомври 1944 година като самостоятелен концентрационен лагер. През 1945 година през Бухенвалд минават и доста пандизчии от лагерите на изток, преместени заради приближаването на Червената войска. Няколко дни преди освобождението му от лагера са евакуирани огромен брой пандизчии. Лагерът и намиращите се в него 20 000 пандизчии са освободени на 11 април 1945 година от американската войска.
През 1958 година в Бухенвалд е открит
възвишен мемориален комплекс
в памет на починалите в концлагера.
На 27 януари 1945 година руските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, покрай Краков в Полша.
Хитлеристите построяват голям брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и построени лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а заводи на гибелта.
В тях са унищожавани по-няколко хиляди индивида дневно, трансформирайки ги на прахуляк. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната численост на убитите в Аушвиц не може да се каже, защото част от постъпилите с вагони хора не се записали, а непосредствено се насочвали към газовите камери. Според модерни историци в Аушвиц са депортирани над един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и 100 хиляди са били убити (един милион са били евреи). Около 900 хиляди от депортираните били непосредствено изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от заболявания, недохранване, мъчения, медицински опити или обгазяване.
Черната статистика
на огромните концентрационни лагери демонстрира, че в Освиенцим са унищожени 4 милиона души. От 13 000 руски военнопленници при освобождението на лагера са останали едвам 97 души. Всеки ден по към 7 хиляди били умъртвявани в газовите камери. В Треблинка са унищожени 3 милиона. В Майданек са умъртвени 1 милион и 380 000 души.
През нацистките лагери на гибелта минават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята не знае!
У нас монархо-фашисткият режим също построява лагери и затвори, в които са арестувани дейци на Съпротивата, както и евреи, част от тях са убити без съд и присъда.
От 1923 до 1944 година през полицейските сектори, концлагерите и пандизите са минали над 1 милион души. Лагерите " Гонда вода ", " Св. Никола ", " Рибарица ", " Еникьой " и други ще припомнят за това грубо, нечовешко време.
През злокобната 1925 година в пандизите попадат десетки хиляди. Масово, без съд и присъда са унищожени представители на българската интелигенция и стотици почтени българи, противопоставили се на монархо-фашисткото ръководство.
Фашистките закононарушения през интервала 1923-1925 година мотивираха международната антифашистка общественост да провежда интернационално антифашистко придвижване в отбрана на жертвите на " белия гнет " у нас. От януари 1942 година до септември 1944 година през пъкъла на фашистките полицейски сектори минават 64 345 бойци за независимост и обществена правдивост, а 31 540 души минават през концлагерите. От 22 юни 1941 година до 9 септември 1944 година са убити 9480 антифашисти и над 20 000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци, на гибел от военните съдилища са наказани 1590 души.
Монархо-фашистките държавни управления не жалят средства, с цел да стимулират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 година властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете етапи на Отечествената война народът ни даде 32 000 убити и осакатени бойци и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените старания на всички прогресивни хора, неодобряващи монархо-фашисткия режим, и на Българската православна черква бяха
избавени 50 000 български евреи
от депортация и заличаване в немските концлагери. За страдание, 11 000 евреи от " присъединените земи " са изпратени непосредствено в газовите камери.
Чест прави на България, че стартира правосъдни следствия, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила Втората международна война. На 7 март 1945 година в София се събира Седми състав на Народния съд. Той работи според българското законодателство против българи, взели присъединяване в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са упрекнати за съучастничество в проекта на Хитлер за систематично изтребване на всички евреи в Европа. Състоялият се през март 1945 година правосъден развой е първият развой против Холокоста в света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Днес главната задача на всеки български антифашист е да пази историческата истина за антифашистката Съпротива у нас, да припомня на хората за корените, същността и актуалните форми на неофашизма.
Преди няколко години надълбоко уважаваният антифашист Анжел Вагенщайн разгласява позиция, в която споделя: " Антифашизмът не е втренчване единствено в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден ".
Ние, българските атифашисти, дружно с левите партии и прогресивно мислещите хора още веднъж би трябвало обезпокоително да бием камбаната на Бухенвалд:
" От Бухенвалд звучи
камбанен звън, камбанен звън.
Носи се звукът вред по земята,
И ехти ефирът разчувствуван.
Хора по света,
Трижди прозорливи да сте.
Съхранете мира, съхранете мира! "
Кръвта на убитите, тъгите и страданията на милионите почтени ни приканват: " Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век! ".
Българският антифашистки съюз кани на тържествено отбелязване на 11 април - Международния ден на политзатворника, концлагериста и потърпевшите от фашизма и войните, на 11 април 2022 година, понеделник, от 17 ч. в зала " Георги Кирков " на ул. " Позитано " 20.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ