Докато помним - има надежда!
Евгений БЕЛИЙ, ръководител на БАС
Преди 80 години, на 23 юли 1942 година, на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни антифашистите Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов. За тези млади и самоотвержени борци за обществена правдивост животът е прочут, пролетен, изпълнен с наслада и любов. А вярата - неизтребима като птиците.
И през днешния ден, колкото и да ни отдалечава времето от тези дни, месеци и години на битка, колкото и фарисеите, предателите и платените писачи на рабски текстове да глаголстват от публични трибуни и мухлясали издания, делото на безсмъртните герои на антифашистката опозиция все по този начин ще живее и ще се предава от потомство на потомство. Хиляди са починалите за свободата на Отечеството. И до момента в който я има България, ще ги има и тях. Въпреки всичко! Те ще са в родината, в нейното сърце, в бъдещето й.
През своя къс живот Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов са развили в себе си най-хубавите качества, присъщи на извисени и положителни хора. Фашистките изверги се опасяват от мъртвите герои. Но не ще ги изтръгнат от паметта на историята, колкото и да се стремят да ги заличат. тъй като идеалът е вечен! А скоро, доста скоро, българският народ още веднъж ще прогледне. И техният героизъм ще му бъде нужен. Ще го пречиства. Не може да се живее без чест, без достолепие, без смелост, без религия.
Имената на шестимата разстреляни на Гарнизонното стрелбище са святи. Затова би трябвало да ги пазим и да ги предадем на децата и внуците си. На бъдещето.
Те одобриха гибелта като победа
И през днешния ден сме подготвени да извикаме: " Къде сте, приятели? Станете, тъй като ни трябвате през днешния ден, на България й трябвате, както тогава! "
Станете и елате, само че няма да намерите народа и страната, за която отдадохте живота си.
Няма да се зарадват душите ви и няма да се стоплят сърцата ви от това, което ще видите. Защото през последните години България имаше шанса най-сетне да бъде стопанка на себе си, само че е на път да остане слугиня.
Станете от гробовете си, само че не отваряйте днешните учебници и книги. Защото в тях написа, че сте мрели не за истина и за независимост, а поради махленска кавга. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви. Защото в тях ще намерите неистини и измами.
Станете от гробовете си, само че не отивайте в нашия парламент, където ще ви освиркат и одюдюкат хора, жадни за мерцедеси, парцели и популярност. Хора, които по команда влизат и излизат, по команда гласоподават и, както наподобява, по команда бастисват България.
Същата тази България, за която вие и още 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи и над 31 хиляди политзатворници и концлагеристи тръгнахте от другите краища да дарявате ярко бъдеще, да я вършиме република, да й носите независимост, тъждество и истина.
Не търсете самостоятелност в днешна България, тъй като няма да я намерите. Не търсете достолепие и горделивост, тъй като и тях няма да намерите. И те са продадени на непознати търгове. Не търсете горди политически българи, тъй като и такива към този момент няма.
Станете от гробовете си, само че не търсете паметниците си. Ще ги намерите на вторични първични материали, осечени и осакатени - на кого главата, на кого ръцете и краката. Когато един народ не тачи гробовете на синовете си, той отваря място за нови.
Паметникът на Съветската войска и той им пречи - и него желаят да съборят. А неотдавна нашият президент отиде да остави цветя на паметника на палачите ви.
Станете от гробовете си, приятели, само че не ходете в българските учебни заведения, нито в българските книжарници. Там, където стояха портретите и се продаваха стихосбирките и словата ви... Напразно ще ги дирите. Вашето и нашето, поробено от фашистите, родно място през днешния ден е
поробено от бездуховност
Отънял и празен е джобът на българина, няма в него пари нито за учители, нито за лекари, камо ли за писатели, театри, актьори и просвета. Растат цените на храни, горива и налози.
Ако по телата ви има още незасъхнали рани, не ходете и в българските лечебни заведения - ще ви върнат, в случай че нямате пари.
България, каквато ще я заварите, ненавижда своя народ, ненавижда своите небогати, ненавижда своите заболели, ненавижда своите учени.
Станете и кажете: имало ли е фашизъм в България, и има ли го и през днешния ден?! Станете и вижте по какъв начин умират майки, деца и почтени хора. Станете и вижте по какъв начин се рови в кофите за отпадък...
Станете... Но най-добре отново легнете в тия черни гробове, с цел да не берете срама на днешните " господари "!
Повече не можем да си позволим да следим това, което се случва в България през днешния ден. Днешна България е тъкмо противоположното на това, за което нашите герои се бориха. Нека се опитаме
да възродим пламъка на концепциите
чистотата на сърцата и образеца на саможертвата.
Ние, българските социалисти и антифашисти, няма да приемем имената на героите да бъдат заличени. Няма да приемем опитите за пренаписване на събитията и да позволим политическите еднодневки да се гаврят с този популярен и паметен героизъм!
Крайно време е ние, българите, да вземем ориста си в личните си ръце, да се заемем с решаването на личните си проблеми и да изградим още веднъж по-справедливо и обществено общество.
Затова ни зоват програмните документи на Българската социалистическа партия - към обществената концепция на нашата партия, към отговорността за България и народа, акцентирайки страната като поръчител за здравето и сигурността на жителите.
Българският народ е изтощен от беднотия и неправда. Търпението на хората не е безгранично, то към този момент е изчерпано!
Нека в този момент, с присъединяване си в ръководството на страната, да потвърдим превръщането на програмата в деяние!
Да насочим нашите старания за генерално преустрояване на страната, с цел да се пресекат всевъзможни условия за корупция и корист с властта. И да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите прародители в жестоката антифашистка опозиция. Това е задачата през днешния ден - битка за делото на българските антифашисти!
Докато помним - има вяра!
Преди 80 години, на 23 юли 1942 година, на Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни антифашистите Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов. За тези млади и самоотвержени борци за обществена правдивост животът е прочут, пролетен, изпълнен с наслада и любов. А вярата - неизтребима като птиците.
И през днешния ден, колкото и да ни отдалечава времето от тези дни, месеци и години на битка, колкото и фарисеите, предателите и платените писачи на рабски текстове да глаголстват от публични трибуни и мухлясали издания, делото на безсмъртните герои на антифашистката опозиция все по този начин ще живее и ще се предава от потомство на потомство. Хиляди са починалите за свободата на Отечеството. И до момента в който я има България, ще ги има и тях. Въпреки всичко! Те ще са в родината, в нейното сърце, в бъдещето й.
През своя къс живот Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов са развили в себе си най-хубавите качества, присъщи на извисени и положителни хора. Фашистките изверги се опасяват от мъртвите герои. Но не ще ги изтръгнат от паметта на историята, колкото и да се стремят да ги заличат. тъй като идеалът е вечен! А скоро, доста скоро, българският народ още веднъж ще прогледне. И техният героизъм ще му бъде нужен. Ще го пречиства. Не може да се живее без чест, без достолепие, без смелост, без религия.
Имената на шестимата разстреляни на Гарнизонното стрелбище са святи. Затова би трябвало да ги пазим и да ги предадем на децата и внуците си. На бъдещето.
Те одобриха гибелта като победа
И през днешния ден сме подготвени да извикаме: " Къде сте, приятели? Станете, тъй като ни трябвате през днешния ден, на България й трябвате, както тогава! "
Станете и елате, само че няма да намерите народа и страната, за която отдадохте живота си.
Няма да се зарадват душите ви и няма да се стоплят сърцата ви от това, което ще видите. Защото през последните години България имаше шанса най-сетне да бъде стопанка на себе си, само че е на път да остане слугиня.
Станете от гробовете си, само че не отваряйте днешните учебници и книги. Защото в тях написа, че сте мрели не за истина и за независимост, а поради махленска кавга. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви. Защото в тях ще намерите неистини и измами.
Станете от гробовете си, само че не отивайте в нашия парламент, където ще ви освиркат и одюдюкат хора, жадни за мерцедеси, парцели и популярност. Хора, които по команда влизат и излизат, по команда гласоподават и, както наподобява, по команда бастисват България.
Същата тази България, за която вие и още 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи и над 31 хиляди политзатворници и концлагеристи тръгнахте от другите краища да дарявате ярко бъдеще, да я вършиме република, да й носите независимост, тъждество и истина.
Не търсете самостоятелност в днешна България, тъй като няма да я намерите. Не търсете достолепие и горделивост, тъй като и тях няма да намерите. И те са продадени на непознати търгове. Не търсете горди политически българи, тъй като и такива към този момент няма.
Станете от гробовете си, само че не търсете паметниците си. Ще ги намерите на вторични първични материали, осечени и осакатени - на кого главата, на кого ръцете и краката. Когато един народ не тачи гробовете на синовете си, той отваря място за нови.
Паметникът на Съветската войска и той им пречи - и него желаят да съборят. А неотдавна нашият президент отиде да остави цветя на паметника на палачите ви.
Станете от гробовете си, приятели, само че не ходете в българските учебни заведения, нито в българските книжарници. Там, където стояха портретите и се продаваха стихосбирките и словата ви... Напразно ще ги дирите. Вашето и нашето, поробено от фашистите, родно място през днешния ден е
поробено от бездуховност
Отънял и празен е джобът на българина, няма в него пари нито за учители, нито за лекари, камо ли за писатели, театри, актьори и просвета. Растат цените на храни, горива и налози.
Ако по телата ви има още незасъхнали рани, не ходете и в българските лечебни заведения - ще ви върнат, в случай че нямате пари.
България, каквато ще я заварите, ненавижда своя народ, ненавижда своите небогати, ненавижда своите заболели, ненавижда своите учени.
Станете и кажете: имало ли е фашизъм в България, и има ли го и през днешния ден?! Станете и вижте по какъв начин умират майки, деца и почтени хора. Станете и вижте по какъв начин се рови в кофите за отпадък...
Станете... Но най-добре отново легнете в тия черни гробове, с цел да не берете срама на днешните " господари "!
Повече не можем да си позволим да следим това, което се случва в България през днешния ден. Днешна България е тъкмо противоположното на това, за което нашите герои се бориха. Нека се опитаме
да възродим пламъка на концепциите
чистотата на сърцата и образеца на саможертвата.
Ние, българските социалисти и антифашисти, няма да приемем имената на героите да бъдат заличени. Няма да приемем опитите за пренаписване на събитията и да позволим политическите еднодневки да се гаврят с този популярен и паметен героизъм!
Крайно време е ние, българите, да вземем ориста си в личните си ръце, да се заемем с решаването на личните си проблеми и да изградим още веднъж по-справедливо и обществено общество.
Затова ни зоват програмните документи на Българската социалистическа партия - към обществената концепция на нашата партия, към отговорността за България и народа, акцентирайки страната като поръчител за здравето и сигурността на жителите.
Българският народ е изтощен от беднотия и неправда. Търпението на хората не е безгранично, то към този момент е изчерпано!
Нека в този момент, с присъединяване си в ръководството на страната, да потвърдим превръщането на програмата в деяние!
Да насочим нашите старания за генерално преустрояване на страната, с цел да се пресекат всевъзможни условия за корупция и корист с властта. И да създадем такава страна и такива условия за живот, за каквито мечтаеха и жертваха своя живот и живота на своите близки нашите прародители в жестоката антифашистка опозиция. Това е задачата през днешния ден - битка за делото на българските антифашисти!
Докато помним - има вяра!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ