Паркетен лъв № 1 лъжел, че не той кара трамвай, а мним брат близнак
Евгени Минчев не знае и не пита за какво е зарязан в дом " Майка и дете "
Притежателят на купата „ лорд ” Евгени Минчев неотдавна се оплака, че е наказан незаслужено да заплати 350 лв. на побойниците са. По негови думи, те провокирали скандал и го натупали крепко, до момента в който се прибирал от коктейл в някогашния хотел „ Шератон ” с другар. От полицията поддържат друга версия. Кой прав, кой крив, евентуално ще се обяснява занапред на обжалването, в случай че има такова, написа Минаха години.
Паркетният лъв, именуван още кралят на светското общество дава банкет и е посетител на изискани събития от доста години насам . И който не познава добре биографията му ще реши, че Евгени е роден със златна лъжичка в устата, че родителите му са положили неимоверни старания, потрошавайки сума пари, с цел да го пратят на елитни учители, които да го научат на етикет и маниери, с две думи по какъв начин да се държи в обществото като царска персона. Иначе, от кое място би могъл да придобие такива познания и с лекост да печели
сърцата на крале политици и звезди?
Истината обаче за детството на лорда е напълно друга. Роденият в Златица Евгени споделя нерадостната орис на изоставените деца. Бил едвам на два месеца, когато майка му го зарязва в дом " Майка и дете " . Защо е постъпила по този начин и до през днешния ден Минчев няма отговор и не го търси. Преди няколко години обаче пиарът схваща, че произлиза от благороден жанр от сърцето на Априлското въстание - Панагюрище. По една или друга причина обаче неговият биологичен татко се отказал от него, без значение, че принадлежал към една от най-богатите семейства в града. Този факт Евгени открил с безспорна сигурност. Биологичният му татко имал три деца . Евгени е бил извънбрачното му отроче и най-вероятно по тази причина панагюрецът не е поискал да го признае. А съгласно самия Евгени има възможност и до ден сегашен изобщо да не подозира за съществуването му, защото той самият в никакъв случай не е правил опит да реализира контакт с него.
„ Осиновиха ме симпатични родители - татко, който беше кожухар, само че доста пиеше и в действителност това провали и брака, и него. Самият той умря някъде 80-те години ", споделя паркетният лъв Минчев.
Детството му е белязано от непрекъснатите местения по квартири. В Златица, където е роден и оставен за осиновяване, живеели в къща с двор, в който се разхождали кокошки, а тоалетната била на двора. Заклал първата си кокошка на 4 години. „ Трябваше да я сложа под поцинкован леген и да извадя главата и извън . Кръвта се разпиля на всички места, а легенът се тресеше от конвулсиите на кокошката. Майка ми споделяше, че съм самоуверен. Стаите ни бяха небогати, с нищожна покъщнина, само че чисти и спретнати. Оттогава и в най-луксозните си парцели постоянно поставям една рогозка, с цел да ми припомня детството ”, откровеничи Минчев.
На 14 години инцидентно научава, че е осиновен . „ Рових дрешника за някаква дреха и сред рафтовете открих едно удостоверение за осиновяване. Няма да не помни един голям синкаво-виолетов щемпел в средата на документа, в близост думи и неща, които не разбирах. Ясно се отличаваше обаче думата осиновявам. Осиновявам Евгени Лулин Кабакчиев - имената на майка ми. Нямам контузия от това, не съм укорявал никого ".
Той споделя, че е живял много оскъдно и съседските деца са му се подигравали поради това. Нямал другари, даже не бил в никакъв случай канен на рождени дни и като че ли животът самичък го е побутвал да търси щастието си другаде. В София, Лондон... „ Несправедливостта на живота може да се окаже в действителност един добър преподавател ”, е след години равносметката на Минчев.
„ При мен магията като дете се състоеше в това да пуснем Аспарух Лешников вечер и песента му „ Самотна циганко ”, а татко ми, именуван в махалата „ Пияното Коце ”, не уцелваше игличката на грамофона и трябваше седем пъти да чуваме рефрена „ Отгде долавям твоя гла-а-а-а-а-а-с... ”, споделя светският хроникьор .
„ Майка ми седеше в средата на хола и го чумосваше с мамините й обети, но ръцете й бяха задачите в олио и не можеше да спомага. Аз пък седях на дивана с томче на Чудомир и блеех през диоптричните очила ”, реди мемоари за „ дребния град ” по соца Евгени Минчев.
Осиновителката му го изпраща във военно учебно заведение. Смята, че единствено сходно място със недопечен режим и дисциплинираност ще направи от сина й мъжа, който си е представяла. След като приключва военното учебно заведение, Евгени не е добре пристигнал в дома на осиновителката си . Тогава на рамото му „ каца птиченцето ” и 20-годишният предстоящ всемирски хроникьор употребява шанса по най-хубавия метод. Случва се по този начин, че в хотел „ Тракия ” в Пазарджик се среща с Емил Димитров и неговия импресарио и текстописец Васил Андреев. След известно време се виждат и в София, а Васил му разрешава да заживее в таванското му помещение, до момента в който стъпи на краката си.
За да получи жителство, става машинист. Заплатата му в мизерна - 110 лева Но той си наема независима квартира за 150 лева Може да си я разреши, защото работи на 4 места - трамвайното хранилище, чисти входа на блока, вечер си докарва по нещо в допълнение от ревюта , като манекен. А и около познанството си с Васил Андреев и Емил Димитров се захваща с рекламата в „ Шоуто на Еди Казасян ”. Лъже, че има брат близнак, който е машинист, тъй като му е неловко да признае, че кара трамвай.
След време, когато се позамогва, макар изострените връзки с майка си, й купува нов апартамент, с цел да подсигури старините й. „ Няма да не помни, когато умря и отидох да й устройвам погребението... Видях всичките дарове, които съм й изпращал през годините, насъбрани в един ъгъл , неразопаковани. Съседката ми сподели, че ги е пазила за снаха си. До последния си мирис се е надявала, че все някой ден аз ще имам брачна половинка ", приключва тъжната си история светският лъв.
Притежателят на купата „ лорд ” Евгени Минчев неотдавна се оплака, че е наказан незаслужено да заплати 350 лв. на побойниците са. По негови думи, те провокирали скандал и го натупали крепко, до момента в който се прибирал от коктейл в някогашния хотел „ Шератон ” с другар. От полицията поддържат друга версия. Кой прав, кой крив, евентуално ще се обяснява занапред на обжалването, в случай че има такова, написа Минаха години.
Паркетният лъв, именуван още кралят на светското общество дава банкет и е посетител на изискани събития от доста години насам . И който не познава добре биографията му ще реши, че Евгени е роден със златна лъжичка в устата, че родителите му са положили неимоверни старания, потрошавайки сума пари, с цел да го пратят на елитни учители, които да го научат на етикет и маниери, с две думи по какъв начин да се държи в обществото като царска персона. Иначе, от кое място би могъл да придобие такива познания и с лекост да печели
сърцата на крале политици и звезди?
Истината обаче за детството на лорда е напълно друга. Роденият в Златица Евгени споделя нерадостната орис на изоставените деца. Бил едвам на два месеца, когато майка му го зарязва в дом " Майка и дете " . Защо е постъпила по този начин и до през днешния ден Минчев няма отговор и не го търси. Преди няколко години обаче пиарът схваща, че произлиза от благороден жанр от сърцето на Априлското въстание - Панагюрище. По една или друга причина обаче неговият биологичен татко се отказал от него, без значение, че принадлежал към една от най-богатите семейства в града. Този факт Евгени открил с безспорна сигурност. Биологичният му татко имал три деца . Евгени е бил извънбрачното му отроче и най-вероятно по тази причина панагюрецът не е поискал да го признае. А съгласно самия Евгени има възможност и до ден сегашен изобщо да не подозира за съществуването му, защото той самият в никакъв случай не е правил опит да реализира контакт с него.
„ Осиновиха ме симпатични родители - татко, който беше кожухар, само че доста пиеше и в действителност това провали и брака, и него. Самият той умря някъде 80-те години ", споделя паркетният лъв Минчев.
Детството му е белязано от непрекъснатите местения по квартири. В Златица, където е роден и оставен за осиновяване, живеели в къща с двор, в който се разхождали кокошки, а тоалетната била на двора. Заклал първата си кокошка на 4 години. „ Трябваше да я сложа под поцинкован леген и да извадя главата и извън . Кръвта се разпиля на всички места, а легенът се тресеше от конвулсиите на кокошката. Майка ми споделяше, че съм самоуверен. Стаите ни бяха небогати, с нищожна покъщнина, само че чисти и спретнати. Оттогава и в най-луксозните си парцели постоянно поставям една рогозка, с цел да ми припомня детството ”, откровеничи Минчев.
На 14 години инцидентно научава, че е осиновен . „ Рових дрешника за някаква дреха и сред рафтовете открих едно удостоверение за осиновяване. Няма да не помни един голям синкаво-виолетов щемпел в средата на документа, в близост думи и неща, които не разбирах. Ясно се отличаваше обаче думата осиновявам. Осиновявам Евгени Лулин Кабакчиев - имената на майка ми. Нямам контузия от това, не съм укорявал никого ".
Той споделя, че е живял много оскъдно и съседските деца са му се подигравали поради това. Нямал другари, даже не бил в никакъв случай канен на рождени дни и като че ли животът самичък го е побутвал да търси щастието си другаде. В София, Лондон... „ Несправедливостта на живота може да се окаже в действителност един добър преподавател ”, е след години равносметката на Минчев.
„ При мен магията като дете се състоеше в това да пуснем Аспарух Лешников вечер и песента му „ Самотна циганко ”, а татко ми, именуван в махалата „ Пияното Коце ”, не уцелваше игличката на грамофона и трябваше седем пъти да чуваме рефрена „ Отгде долавям твоя гла-а-а-а-а-а-с... ”, споделя светският хроникьор .
„ Майка ми седеше в средата на хола и го чумосваше с мамините й обети, но ръцете й бяха задачите в олио и не можеше да спомага. Аз пък седях на дивана с томче на Чудомир и блеех през диоптричните очила ”, реди мемоари за „ дребния град ” по соца Евгени Минчев.
Осиновителката му го изпраща във военно учебно заведение. Смята, че единствено сходно място със недопечен режим и дисциплинираност ще направи от сина й мъжа, който си е представяла. След като приключва военното учебно заведение, Евгени не е добре пристигнал в дома на осиновителката си . Тогава на рамото му „ каца птиченцето ” и 20-годишният предстоящ всемирски хроникьор употребява шанса по най-хубавия метод. Случва се по този начин, че в хотел „ Тракия ” в Пазарджик се среща с Емил Димитров и неговия импресарио и текстописец Васил Андреев. След известно време се виждат и в София, а Васил му разрешава да заживее в таванското му помещение, до момента в който стъпи на краката си.
За да получи жителство, става машинист. Заплатата му в мизерна - 110 лева Но той си наема независима квартира за 150 лева Може да си я разреши, защото работи на 4 места - трамвайното хранилище, чисти входа на блока, вечер си докарва по нещо в допълнение от ревюта , като манекен. А и около познанството си с Васил Андреев и Емил Димитров се захваща с рекламата в „ Шоуто на Еди Казасян ”. Лъже, че има брат близнак, който е машинист, тъй като му е неловко да признае, че кара трамвай.
След време, когато се позамогва, макар изострените връзки с майка си, й купува нов апартамент, с цел да подсигури старините й. „ Няма да не помни, когато умря и отидох да й устройвам погребението... Видях всичките дарове, които съм й изпращал през годините, насъбрани в един ъгъл , неразопаковани. Съседката ми сподели, че ги е пазила за снаха си. До последния си мирис се е надявала, че все някой ден аз ще имам брачна половинка ", приключва тъжната си история светският лъв.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ