Евгени Минчев е от хората, които не се нуждаят от

Евгени Минчев е от хората, които не се нуждаят от показване. На процедура той е първият всемирски хроникьор в България, почнал рубриките си незабавно след 10 ноември 1989 година, уредник на Руския бал в София преди глобите против Русия, уредник и водещ на разнообразни състезания като „ Мистър България “, „ Мис Лято “, „ Жена на годината “, „ Светска персона на годината “ и още доста други. Преди идването на демокрацията работи като машинист, защото няма софийско жителство, каквото е условието по това време, с цел да пребиваваш в столицата. Тръгнал от дом за сираци, осиновен от оскъдно работническо семейство, самичък си проправя път в София, с цел да се трансформира в една от знаковите персони в последните три десетилетия.

Лорд Евгени Минчев е многопластова персона – стихотворец, артист, художник, пиар, филантроп, създател на няколко книги, неотклонен уредник на балове и всевъзможни благотворителни начинания, участник в някои от най-гледаните риалити излъчвания у нас. На последните парламентарни избори бе и претендент за депутат. 

- Лорд Минчев, откривате първата си галерия като художник. Откога рисувате? Как открихте гения си?
- Това се случи преди две Коледи при най-неочаквани условия, само че нали споделят, че по Коледа стават чудеса. Всъщност на 13 май ще бъде втората ми независима галерия, а мой хазаин е арт клуб „ Дипломат ”. Това е галерията, в която приживе създаваше и показваше своето изкуство Ставри Калинов, с който имах достойнството да бъда другар. Винаги съм вярвал, че където има един гений, безусловно участват още няколко.

- Колко картини сте основали до момента?
- Няма да преувелича, в случай че кажа, че съм основал над 250 картини, доста от тях в дребен размер, други съвсем в човешки растеж. За изложбата на 13 май съм подготвил 35 картини,
множеството от които в размер 150 на. 130 см. Рисувам в разнообразни посоки от портрети до предмети. В изложбата може да бъдат видени самовар на голямо платно, златна ягода, голям охлюв, както и миниатюри, които считам, че стоят величествено в луксозни рамки. Вдъхновението идва отвред.

- Какво е в положение да ви въодушеви? А Какво може да секне музата ви?
- Едно от вдъхновенията е богатото ми любознание към света, спомените от разнообразни пътешествия, натрупванията от цветове и страсти в душата ми. Разбира се, моят другар също извлича от мен разнообразни усеща, които превъплъщавам в картини или лирика. Да секне музата ми, се е случвало при цялостна изтощеност или когато би трябвало да върша непривични за мен ежедневни неща, които ме отвличат от рисуването. Но това не трае дълго.

- Имате ли откупки? Кой има ваши платна?
- Няколко бизнесдами сътвориха клуб „ Ангелите на Евгени ”. Там се откупиха доста мои картини, а средствата бяха дадени за разнообразни благотворителни дела. Само за два месеца в Лондон бяха продадени с благотворителна цел две мои картини. Средствата от едната картина по време на Имперския бал отидоха за лекуване на обгорели деца. Това е идея, която поддържам от 15 години. Наш почетен патрон е първият братовчед на краля, принц Майкъл ъв Кент Втората картина се продаде преди няколко дни, отново в Лондон, по време на бала на лорд Мартин Роуз, а средствата отидоха за проучвания по отношение на бъбречната непълнота. Много съм благополучен и горделив името ми да бъде обявявано тържествено и да не се пропуща фактът, че съм българин. Едно благо семейство от Русе има 6 мои картини. Такива имат Силвия Кацарова, Мими Иванова, нотариус Милена Георгиева, бизнесдамата на 2024 година Мая Игнатова, бизнесдамата Светла Евтимова. Много съм удовлетворен от избора на бизнесдамата Дора Праматарова да купи една доста специфична моя картина – „ Суетната крава ”, която ще покажа под формата на второ копие по време на изложбата.

От години сте прочут и като стихотворец. Ще споделите ли с нашите читатели някоя от последните си произведения?
Да, благодаря. Това е стихотворение, което написах по Великден и съгласно фейсбук критериите имаше голям триумф.

Преживях хиляди смърти,
само че тази наша разлъка...
Спира в зидовете изкъртени, 
Като гибел и вяра бяла. 

Паянтовите си кръстове влачим, 
всеки с призовка за пъкъла...
Няма по какъв начин там да прекрачим -
два кръста вършат ограда.

- Каква с истината за видеоклипа, който се популяризира преди към месец? Вярно ли е, че в действителност в този миг сте получили остра бъбречна рецесия?
- Надявам се, не смятате, че дължа някому пояснение. Когато гледах това видео, видях един седнал пред магазин мъж, който гледа с недоумение по какъв начин някой може да му пъха телефон в лицето и да навлиза по този начин брутално в персоналното му пространство.
Аз се отхвърлих да изяснявам по отношение на случая, само че да, може да попитате персоналната ми. лекарка, която да удостовери бъбречните болки, които, в случай че се интересувате, не престават и до през днешния ден.
Бе извършено антибиотично лекуване, както и досега пия обезболяващи. Да се бориш с незнанието и безпардонността на едно население като нашето, е, коства ми се, изцяло ненужно. Те ти поставят етикет „ пиянде " или „ наркоман ". И нищо не може да ги убеди в истината. Разни другари ме навиват да подхваща съответните правосъдни ограничения против разпространителите на това погазващо човешките ми права видео, снимано очевидно срещу волята ми, само че на този стадий към момента не съм решил.

- Как ви се отрази този скандал? Очаквахте ли тази вълна на взаимност и поддръжка, даже от хора, които кардинално не ви харесват?
- Този случай, който въобще не е скандал, беше добре пристигнал, с цел да установя в действителност съществуването на доста доброжелателни хора. Признавам, че не съм очаквал такава поддръжка, въпреки че не ми е била нужна. Очевидно всички се възмутиха от сходна подла постъпка, от това жестоко нахлуване в персоналния ми живот на човек и противозаконното му снимане. Много е хубаво човек да е наясно със себе си и да знае истината. Нека още веднъж приказваме за видеото, на него се вижда седнал човек, който не буйства и повярвайте ми, няма никакви доказателство за пиене или други безобразия. Дойде кола за спешна помощ, на идващия ден продължих с персоналната лекарка – все неща, които могат да бъдат потвърдени. Никой няма право да ми желае сметка, тъй като не съм почитан държавен чиновник, не давам отговор за хора, не съм карал автомобил, не съм застрашавал човешки животи…

- Успяхте ли да преброите приятелите си още веднъж? Имаше ли хора, които ви разочароваха?
- Приятелите ми са доста и те не са другари „ на доклад “. Аз разгадавам другари всеки ден, изключително след случаи като този, те се демонстрират по най-неведоми пътища. Омразата обаче се откроява доста повече с уродливото си лице и от време на време боли с това нездраво чоплене и удовлетворение, че някой може би се е изложил в техните очи. А те са слепи за личните си недъзи, за личните си родственици, обграждане и тъга, измежду които живеят. Но мен омразата ме дисциплинира, а любовта – въодушевява. 

- Всъщност кой беше индивидът до вас от последния видеоклип, който обясняваше, че сте доста пийнал? Така и не се разкри самоличността му.
- Беше някакъв господин, който предложи да ме придружи и да изчака с мен колата за спешна помощ. Самият той изглеждаше доста почерпен, въпреки и да беше общителен. Не мога да давам отговор за думите на хора, които познавам незадълбочено.

- Какви са пороците ви?
- Най-големият ми недостатък е моята доверчивост, това, че бързо не помня и прощавам. Нямам усета да санкционирам и оставям всичко на Бог. „ Моля не, Господи, това не е по силите ми, направи съгласно волята ти “. Тогава нещата безусловно се оправят. Харесвам един откъс от Псалм 91, а точно: „ Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестниците “. Това е доста успокоителен откъс, с годините той сее извършил и проявявал в редица мои житейски случаи. 

- Бяхте претендент за народен представител на последните парламентарни избори от гражданската квота Българска социалистическа партия. Възнамерявате ли да продължите да се занимавате с политика?
- Участвах в тази акция с наивното ми чувство да трансформира нещо в името на хората. Сред тях са и тези, които ненавиждат и не основават нищо. Онези, които плюят всяко нещо, без да желаят да се трансформират и да стартират да основават за изгодата на България. Не чаках толкоз обидно за всички нас като общество ниско равнище на политически спор, тази неучтивост, преминаваща даже във циничност по време на акцията, а като прибавим и изборната агресивност на някои избрани публицисти към обособени претенденти, отвън авансово утвърждения и посочен някъде „ от горе “ кръг, картинката става напълно нелицеприятна. Това явно са напразни ходове, които също предизвикат ненавист и недоумение, заради което евентуално няма да се занимавам още веднъж с политика. 

- Как ви се коства политическата конюнктура в страната сега? Справя ли се държавното управление?
- Целият свят е в незнание по отношение на нещата от живота. Объркването е навсякъде и като вземам поради опита си от Лондон и други места, на които обитавам, считам, че въпреки всичко България е отлично място за живеене, а популацията й е положително, само че без национално самочувствие. 

- Познавате се с доцент Наталия Киселова. Как намирате стила й?
Не мога да разисквам стила на доцент Киселова. Нашите връзки са другарски, тя одобри да бъде почетен патрон на проведения от мен конкурс „ Бизнесдама на годината “ и беше откровена като ме попита по какъв начин да бъде облечена. Вижда се, че тя е свенлива по няколко посоки, прекомерно неотдавна е на пост, който изисква допиране до модата и естетиката, само че не непременно. Дадох й свободата да бъде облечена както желае, само че до тогава ще се виждаме с нея доста пъти, а в случай че изиска нови препоръки, ще й дам.

- Трябва ли съгласно вас България да одобри еврото като парична единица?
- Нека бъде, каквото е положително за народа. За мен персонално няма никакво значение.

- Напоследък се изостри дебатът за проучването на религията в учебно заведение. Според вас би трябвало ли да има вероучение?
Това е малко закъсняло решение и тук стои въпросът дали фамилията като съществена клетка на обществото е готово за тези стъпки. Защото няма нищо по-безполезно от подправено разбиране на познания и постулати, които няма да бъдат усвоени в точния момент. Религията е материал за първите 7 години и е по-скоро функционалност на родителите или на избран духовник, който да ни вкара в тайнството. Напълно допустимо е преподавателите по вяра да срещнат подбив, съмнение, подозрение. Това ще ги обезсърчи. Може би религията би трябвало да бъде като свободноизбираем предмет или да пристъпи страхливо и осмислено в класните стаи. Трябва обяснение, би трябвало особено отношение. Може би би трябвало да се стартира с молитва при започване на всеки час. Както и да се изясни, че всяка молитва може да бъде интерпретирана съгласно понятията на ученика, неговия прочувствен и честен стаж по отношение на момента.

- Колко постоянно ходите на черква? За какво се молите?
- Моят метод към религията рядко минава през църквата. Ходя на черква, запалвам няколко свещи в разнообразни направления, само че най-силните си молебствия върша у дома, в самолета, до момента в който изчаквам някоя среща или просто мечтателствам. Моите молебствия са свободно съчинени, постоянно стартирам с благодарностите. След това се апелирам за приятелите и за мир в света. Последното изречение в една моя молитва постоянно е: „ Нека България бъде най-хубавото място за живеене, с толерантни, почтени и благополучни жители “. Ако такива молебствия се вършат всекидневно, ще се повдигне духовният уровен на българите и сигурен съм, резултатите няма да закъснеят. 

- Кое в младежите през днешния ден ви нервира? Какво бихте ги посъветвали?
- Младите хора би трябвало да бъдат обсъждани в няколко аспекта. Има извънредно общителни, възпитани и образовани всред тях. Други са невъзпитани, арогантни, безразлични към нещата от живота. Няма любознание и почитание към по-зрелите хора, множеството считат, че светът стартира и свършва с тях. Наркотиците, марихуаната, енергийните питиета и неналичието на образование просто ги довършват. 

- Известно е, че постоянно се срещате с съветската посланичка Елеонора Митрофанова. За какво си говорите?
- Елеонора е прелестен човек и с нея имаме общи ползи в културата. Понякога й декламирам Тютчев, различен път й пея Булат Окуджава. Говорихме, че когато се оправят нещата, може да бъде възобновен Руският бал, чийто собственик и уредник на марката съм аз. Посланик Митрофанова е внимателен и тънък човек, родени сме под знака на зодия Близнаци и това доста ни забавлява. Тя също има една моя картина и съм горделив с това събитие. 

- Напоследък е съвременно да се снимат филми за известни български персони – Гунди, Емил Димитров, в този момент и за Лили Иванова. В какъв род би бил един филм, разказващ живота ви?
- Само се апелирам, в случай че в миналото има филм за мен, да не бъде продуциран от Иван и Андрей. Не питайте за какво. Имам своите аргументи. Но особено за кино лентата за Емил Димитров е смехотворно, че не съм поканен да вземам участие, да бъда съветник и да бъде взета под внимание книгата ми „ Моят Емил “, която имаше сериозен пазарен триумф и споделя доста за нашите взаимоотношения. В светлината на същото, считам, че този филм може да бъде безпределно неистински. Така че, в случай че в миналото има филм за мен, уповавам се да избегна тези продуценти и филмоправци на кг. За да отговоря на въпроса, един филм за мен би трябвало да мине през тежкото ми детство, през осиновяването, през образеца за оцеляване и благотворителността, която върша. Трябва да се трансформира в мотивационна лента, която да даде на хората шир на мислене и знанието, че с старание всичко се реализира.

- Известно е, че се занимавате с щедрост. Каква е последната ви идея?
- Както към този момент споделих в Лондон поддържам два благотворителни бала, които събират средства за разнообразни дела. Освен финансовата поддръжка, която оказвам, отпущам мои картини на търг, а средствата отиват в уговорените посоки. Всяка година в Лондон организирам Британско-българския бизнес бал, който с изключение на, че слага името на страната ни на интернационалната карта, дава средства за разнообразни интернационалните начинания. 

- Кое считате за най-големия триумф в живота си?
- Това, че съм оживял и че не съм засегнал ничии ползи, с цел да се развъртвам и реализирам своите неща. 

- А кое бихте показали като максимален собствен неуспех?
- Провалът е въпрос на позиция, по тази причина одобрявам всичко за нова опция, за презареждане, за осъзнаване и продължение напред. Няма неуспех, има пътешествие…

- Има ли човек до вас сега?
- Да, има. В момента изживявам най-щастливите си мигове пред последните пет години.

- Кога сте плакали за последно?
- Непрекъснато рева. Плача от наслада при всеки сантиментален есемес, при всяка добра постъпка, която върша, при всеки триумф за България.

Какво е щастието за вас?
Щастието е да преминаваш през живота за и посока, да бъдеш изненадван, да надграждаш прочувствено, морално и финансово. Да чуеш обичания глас в слушалката. Едно дете да се затича към теб и да прегърне коляното ти. Да прегърне сърцето ти…
Автор: Уикенд